РЕШЕНИЕ
№ 17313
гр. София, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181, в публично заседание на четвърти
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20221110170381 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
Предявена е молба с правна квалификация, чл. 127а, ал. 2 от Семейния кодекс СК),
вр. чл. 76, т. 9 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД).
Молителката С. Б. А., ЕГН **********, поддържа, че с ответника Д. М. М., ЕГН
**********, са родители на малолетното дете В. Д.М.а, ЕГН **********. Сочи, че страните
са разделени и от месец декември 2020г. не живеят заедно, като по гр. дело № 28090/2021 г.
по описа на Софийски районен съд, 117 състав, родителските права по отношение на детето
са предоставени на майката, а на бащата е определен режим на лични отношения и е осъден
да заплаща издръжка на детето. Твърди, че ответникът нито се интересува от детето, нито
заплаща издръжката, не е правил опити да осъществи контакт с дъщеря си, като изцяло се е
дезинтересирал по отношение на нея.
В дадения от съда едномесечен срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от
ответника.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводи, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Страните са родители на детето Вяра Димчева М.а, ЕГН **********, родена на
02.05.2018 г. (л. 7 от делото).
С решение № 4070 от 22.11.2021 г. на Софийски районен съд, 117 състав,
постановено по гр. дело № 28090/2021 г., родителските права по отношение на детето са
1
предоставени на майката, при която е определено местоживеенето, а на бащата е определен
режим на лични отношения и е осъден да заплаща издръжка на детето (л. 6 от делото).
Установява се, че молителката има сключен трудов договор считано от 14.06.2022г. с
фирма: Кафе „Блeк & Уайт Уг“, с адрес гр. Берлин (л. 44 – л. 48 от делото). От представения
по делото трудов договор се установява, че молителката работи в Ф. Р. Германия, гр.
Берлин, при работно време минимум – 12.5 часа седмично или 50 часа месечно (л. 12 от
делото).
Обстоятелството, че молителката живее и работи в Германия се установява и от
показанията на разпитания по делото свидетел – В.Д. А., майка на молителката.
Показанията на свидетелката прецени по реда на чл. 172 от ГПК съдът намира
последователни, логични и съответстващи на останали събран по делото доказателствен
материал поради което ги кредитира изцяло. Свидетелката категорично заявява, че
ответника не търси детето или нея, както и че детето не го познава, което обстоятелство се
подкрепя и от изискания и изготвен по делото социален доклад на ДСП - Възраждане, както
и до някъде от изложеното от самия ответник в съдебно заседание пред настоящия състав,
че не е взимал детето, въпреки, че за този факт излага други обстоятелства, а именно, че му е
отказан достъп или че тъй като майката живее в Р. Германия няма от кой да вземе детето,
както и че не знае, че със съдебно решение му е определен режим на лични контакти с
детето.
По делото, съгласно изискванията на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт е представен социален доклад
на ДСП – Възраждане от 07.07.2023г. Установява се, че грижи за детето полагат майка и
баба майчина линия, като за него са подсигурени всички условия за правилното му
отглеждане. Молителката пред социалния работник е посочила, че получава подкрепа и от
своя баща Б. А., които работи в Р. Германия. При социалното проучване детето е споделило
на социалния работник, че не знае името на баща си и не помни кога го е виждала за
последно. (л. 39 от делото).
Други относими към предмета на делото писмени доказателства не са представени.
Съдът, като взе предвид конституционно прогласения принцип в чл. 35, ал. 1, изр.
първо от Конституцията на Република България (КРБ), според който всеки има право
свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и
да напуска нейните предели, намира, предявената молба за основателна. Същевременно, за
да може молителят да упражнява ефективно права над детето, той трябва да разполага с
възможност да го извежда извън територията на Република България – необходима мярка
относно упражняването на тези права (чл. 59, ал. 2, предл. 3 СК) се явява именно съдебното
разрешение за пътуване на детето извън територията на Република България и свързаното с
това пътуване издаване на паспорт на малолетната по реда на ЗБЛД. От друга страна
престоят на детето извън страната трябва да не възпрепятства и да осигурява възможност
бащата да осъществява режима на лични отношения с него.
Даването на разрешение за пътуване на дете в чужбина в случаите, когато един от
2
родителите не дава съгласие за това, само за определен период от време, в определена
държава или в държави, чийто кръг е определяем или за неограничен брой пътувания, през
определен период от време, но също до определени държави, следва да се извършва въз
основа на цялостен и задълбочен преглед на конкретната семейна ситуация и на всеки един
от факторите от физическо, емоционално, психологическо, материално и медицинско
естество, включително при разумна и балансирана преценка на интересите на всяка от
страните и предвид правилото, че във всички решения, отнасящи се до децата, техните
интереси трябва да бъдат от първостепенно значение (Вж. Тълкувателно решение № 1/ 2016
г. от 03.07.2017 г. на ВКС, ОС на ГК).
Настоящият съдебен състав, за да постанови решението си, взе предвид следното:
родителите на детето са разделени, на майката са предоставени родителските права, а на
бащата е определен режим на лични отношения, по силата на съдебно решение. От месец
юни 2022 г. майката живее и работи в Р. Германия, а детето към момента се отглежда с
помощта на бабата по майчина линия. Последната няма възможност да осъществява по-
често контакти с детето си, поради трудовата й ангажираност в Германия и липсата на
съгласие от страна на бащата за пътуване извън пределите на Р. България и издаване на
паспорт на Вяра, което се установява и от заявеното от страна на ответника в съдебно
заседание. Връзката дете-родител следва да бъде съхранена, тъй като това е от
изключителна важност за правилното развитие и израстване на детето, и формирането му
като личност. От друга страна престоят на детето извън страната трябва да не възпрепятства
бащата да упражнява режима на лични отношения, определен му с него, поради което
следва молителката да осигурява възможност и да не препятства бащата, да осъществява
режима на лични отношения с детето си, така, както те са уредени. По делото не се събраха
безспорни доказателства, че бащата не осъществява определеният му режим на лични
отношения и че не общува с детето си.
Твърденията на ответника, че майката работи като проститутка на територията на Р.
Германия останаха недоказани, дори напротив същите са опровергани от представения по
делото трудов договор и от показанията на свидетелката А..
Следва да се има предвид, че настоящото производство е такова по спорна съдебна
администрация и съдът не е обвързан от исканията на страните.
Като взе предвид горното, съдът счита молбата за основателна и следва да я уважи,
като замести съгласието на бащата за пътуване на малолетното дете Вяра, придружавано от
своята майка С. Б. А., ЕГН **********, извън територията на Република България в
страните членки на Европейския съюз, за срок три години, за неограничен брой пътувания,
считано от влизане на настоящото решение в сила, по време, което не съвпада с режима на
лични отношения на бащата Д. М. М., ЕГН **********, с детето В.Д.М.а, ЕГН **********,
определен с влязло в сила съдебно решение, както и свързаното с това пътуване издаване на
паспорт на детето по реда на ЗБЛД.
Относно разноските за делото
3
Предвид изхода на делото на разноски има право ищцовата страна но доколкото
липсва такова искане, като не са представени и доказателства да са реално направени съдът
не следва да се произнася по този въпрос.
-ви
Така мотивиран, Софийският районен съд, Трето гражданско отделение, 181
състав
РЕШИ:
ЗАМЕСТВА СЪГЛАСИЕТО на основание чл. 127а, ал. 2 СК, вр. чл. 76, т. 9 ЗБЛД,
на бащата Д. М. М., ЕГН **********, за пътуване на малолетното дете В. Д.М.а, ЕГН
**********, придружавано от своята майка С. Б. А., ЕГН **********, извън територията на
Република България в страните членки на Европейския съюз, за срок от три години, за
неограничен брой пътувания, считано от влизане на настоящото решение в сила, по време,
което не съвпада с режима на лични отношения на бащата Д. М. М., ЕГН ********** с
детето, определен с влязло в сила съдебно решение, както и свързаното с това пътуване
издаване на паспорт на детето по реда на ЗБЛД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4