№ 7965
гр. София, 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело
№ 20221110158228 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от М. Д. Д., ЕГН
**********, чрез пълномощника адв. К. Т., със съдебен адрес ****, против „****“ АД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление ****, представлявано от В.Т.- изпълнителен
директор.
В исковата молба ищцата излага твърдения, че на нейно име е открита партида в
ответното дружество с абонатен № ********** за имот, находящ се в **** на която са
начислени сумата от 699,36 лв., представляваща главници и мораторни лихви по фактури,
издадени в периода от 17.10.2014 г. до 21.04.2020 г., и сумата от 95 лв., представляваща
мораторна лихва по фактура от 19.04.2022 г., начислена върху погасени по давност
главници. Навежда възражение за изтекла тригодишна давност за вземанията, поради което
иска да бъде установена недължимостта на оспорените суми. Посочва, че срещу нея е имало
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което е депозирала възражение по чл.
414 ГПК, след което заповедта била обезсилена, тъй като ответникът не подал
установителен иск в указания срок. Поддържа, че при справка в счетоводството на
ответното дружество ищцата е установила, че процесните суми продължават да се водят
дължими по партидата на исковия имот.
Като излага тези доводи, пълномощникът на ищцата обуславя правния интерес от
предявяването на отрицателен установителен иск за признаване за установено на
недължимостта на вземането в размер на 614,98 лв., представляваща главници и мораторни
лихви по фактури, издадени в периода от 17.10.2014 г. до 21.04.2020 г., и сумата от 95 лв.,
представляваща мораторна лихва по фактура от 19.04.2022 г., начислена върху погасени по
давност главници.
С исковата молба ищецът представя писмени доказателства, които моли да бъдат
приобщени към доказателствата по делото.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа
предявения иск и направените доказателствени искания. Не сочи допълнително
доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество депозира писмен отговор, с който
1
признава предявения иск по основание и размер. Моли да бъде постановено решение при
условията на чл. 237 от ГПК и да не бъде уважавано ищцовото искане за присъждане на
разноски.
С отговора ответникът не прави доказателствени искания.
В съдебно заседание ответното дружество не изпраща законен или договорен
представител.
В откритото съдебно заседание, проведено на 16.05.2023 г., процесуалният
представител на ищцовото дружество прави искане да бъде приключено съдебното дирене и
делото да се разглежда при условията на чл. 237 ал. 1 от ГПК, с оглед депозирания от
ответника отговор на исковата молба, с който признава предявения иск.
Въз основа на направеното признание и след искане от пълномощника на ищцата, с
протоколно определение от 16.05.2023 г., на основание чл. 237 ал.1 от ГПК е прекратено
съдебното дирене. Събирането на доказателства не е и необходимо, тъй като признанието на
иска е изявлението на ответника, че не оспорва както правото, чието съдебно установяване
се иска, така и фактите, които пораждат това право.
Разглеждането на делото по реда на чл. 237 от ГПК, освобождава съда от
задължението да мотивира съдебния акт по съществото, като е достатъчно да бъде указано,
че решението се основава на признанието на иска.
Съдът е длъжен да извърши проверка единствено за липсата на отрицателната
предпоставка по чл. 237 ал. 3 т. 1 от ГПК – противоречие на признатото право със закона
или добрите нрави и наличието на положителната предпоставка по т. 2 от същата норма -
способността на ответника да се разпорежда с правото, което е предмет на иска.
Правото, чието съдебно отричане се иска в настоящето производство е правото на
„****“ АД – София да получи от ищцата сумата от 699,36 лв., представляваща главници и
мораторни лихви по фактури, издадени в периода от 17.10.2014 г. до 21.04.2020 г. и сумата
от 95 лв., представляваща мораторна лихва по фактура от 19.04.2022 г. Същото не
противоречи на императивни норми на закона, нито пък на добрите нрави.
От друга страна, процесуалният представител на ответното дружество, депозирал
отговора на исковата молба, в който е направено признанието на иска, притежава надлежна
разпоредителна власт. Съгласно клаузите на пълномощното (л. 23 от делото), юр. Анна
Коновалова - Михалева, упълномощена от законния представител на ответното дружество,
може да извършва всички процесуални действия, с изключение на отказ от иска, т.е. има
правомощия да признава искове. В този смисъл, пълномощникът на „****“ АД, е лицето,
което може да признае, че процесните суми не са дължими на ответника, като погасени по
давност. Доколкото признанието на иска изхожда именно от надлежно упълномощен
процесуален представител, съдът приема, че не е налице отрицателната предпоставка,
визирана в разпоредбата на чл. 237 ал. 3 т. 2 от ГПК.
Предвид горните съображения и като се позовава на направеното признание, съдът
счита, че искът, предявен от М. Д., следва да бъде уважен.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК и с оглед извода за основателност на предявения
отрицателен установителен иск в тежест на ответното дружество следва да бъдат възложени
направените от ищцата разноски за заплащане на държавна такса в размер на 50 лв. и
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. Според съда, в случая е неприложима
разпоредбата на чл. 78 ал. 2 от ГПК. Цитираната процесуална норма предвижда
кумулативното наличие на две предпоставки за освобождаване на ответника от
отговорността за разноски по делото, а именно: ответникът да не е дал повод за предявяване
на иска и да го е признал. В случая е налице само второто изискване – признание на иска от
ответната страна. Извънпроцесуалното поведение на ответника е довело до необходимост от
предявяването на иска, инициирал настоящето производство. Смисълът на разпоредбата е,
че ответникът не трябва да се натоварва с разноски когато неговото поведение нито е
2
обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на
ищеца. В настоящия случай поведението на ответника е такова, че същият демонстрира
претенция по отношение на погасените по давност задължения, начислявайки същите като
дължими и предприемане на действия по реда на чл. 410 и сл. от ГПК за събирането им.
Възражението за изтекла в полза на длъжника погасителна давност представлява субективно
потестативно право, което може да се упражни само по съдебен ред, поради което именно
предявяването на отрицателен установителен иск е способ длъжникът да защити правото си
да осуети възможността на кредитора да претендира по съдебен ред погасени по давност
вземания. Правният интерес в случая се извежда от установяване със сила на пресъдено
нещо между страните кои вземания, за кой период и в какъв размер са погасени по давност.
Ответникът не следва да се натоварва с разноски, когато неговото поведение нито е
обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на
ищеца. Когато обаче сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на
ищеца, признанието на иска не е достатъчно да се освободи ответникът от отговорността за
разноски, защото липсва първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК (в този смисъл решение
№ 3903 от 14.06.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 11105/2017 г.).
Водим от горното и на основание чл. 237 вр. чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
По иска, предявен от М. Д. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес ****, против
„****“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ****, представлявано от В.Т. -
изпълнителен директор, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ищцата не дължи на ответното
дружество сумата от 709,98 лв. (седемстотин и девет лева и деветдесет и осем стотинки), от
която а) сумата от 614,98 лв. (шестстотин и четиринадесет лева и деветдесет и осем
стотинки), представляваща главници и мораторни лихви по фактури, издадени в периода от
17.10.2014 г. до 19.09.2019 г. по партида с клиентски № ********** за имот, находящ се в
**** и б) сумата от 95 лв. (деветдесет и пет лева), представляваща мораторна лихва по
фактура от 19.05.2022 г.
ОСЪЖДА „****“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ****,
представлявано от В.Т. - изпълнителен директор да заплати на М. Д. Д., ЕГН **********,
със съдебен адрес ****, сумата от 450 лв. (четиристотин и петдесет лева), представляваща
направени от ищеца разноски за заплащане на държавна такса и адвокатски хонорар за един
адвокат в първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски
районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3