Р Е Ш Е Н И Е №262634
15.12.2021 г., гр.
Пловдив,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на първи
ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 6229 по описа на същия съд за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по
съществото на исков
спор.
Искове с правно основание чл. 410 от
Кодекса за застраховането и чл. 86 от ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба на застрахователно
акционерно дружество ЗАД „Армеец„, със седалище и адрес на управление София, ул.
„Стефан Караджа „ № 2 , ЕИК *********, против Община Пловдив, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в Пловдив , пл. Стефан Стамболов № 1.
Твърди се в нея , че ищецът е капиталово търговско
дружество, страна – застраховател по договор за имуществена застраховка „Каско на
МПС ”, ( полица № *********), сключен с трето на спора лице за периода от 28.05.2015г.
до 27.05.2016г. и касаещ лек автомобил марка „БМВ ” , модел ”530Д ” с държавен контролен номер *********. На дата
29.06.2016г. този автомобил претърпял пътнотранспортно произшествие, като
пропаднал в необозначена и необезопасена шахта на уличното платно в **************
В резултат на ПТП, автомобила претърпял щети - били увредени предната и задна десни гуми. Заведена
била при ищеца щета с номер *********, и се определила и изплатило на
отстранилото повредите лице застрахователно обезщетение в размер от 1431.86
лева. Плащането било извършено на дата 11.09.2015г. На 30.11.2015г общината получила покана от
ищеца да заплати на суброгиралия се в правата на удовлетвореното лице
застраховател платеното обезщетение. Това не било направено в дадения с поканата срок.
Тъй като необезопасената шахта се намирала
на пътното платно на улица в рамките на гр. П., за поддръжката на която
отговаряла общината , то се иска от съда да осъди Община Пловдив да заплати на ищеца платеното
застрахователно обезщетение в размер на 1431.86 лева, обичайните ликвидационни
разноски за отстраняване на щетата в размер на 10 лева, обезщетение за забава в
плащането на регресното обезщетение в размер на 436.07 лева за периода от
23.04.2017г до 03.06.2020г., и законната
лихва върху главницата от датата на подаването на исковата молба– 04.06.2020г, до
окончателното изплащане на вземането, както и разноските по делото.
Община Пловдив оспорва иска като
неоснователен. Оспорва това , че вредата е резултат на настъпилото транспортно
произшествие, оспорва и механизма на настъпването на вредата. Искът бил и недоказан
, тъй като липсвал протокол , съставен
за установяването на произшествието. Водачът на автомобила пък можел да избегне
препятствието на пътя. Претендира се
присъждане на сторените разноски .
Вещото лице по автотехническата експертиза дава заключение , че най-
вероятния механизъм за настъпването на ПТП е попадането на десните колела на
автомобила в необезопасена шахта ( без капак ) на пътното платно, така , както е описано в
исковата молба. Има причинно – следствена връзка между описания механизъм и
настъпилите вреди, като основната причина за настъпването им е наличието на
препятствие на пътя . Стойността на авточастите и авторемонтните
операции, необходими за пълното възстановяване на автомобила от описаните
увреждания , е 1455.54 лева, обичайните разноски за отстраняване на щетите от
застрахователните компании варират от 10 лева до 30 лева.
Счетоводната експертиза дава заключение ,
че вноските по договора за „Автокаско на МПС ”
са платени от застрахования.
Съдът , предвид становищата на страните и
оценявайки както заедно , така и поотделно доказателствата по делото , съобрази
следното от фактическа и правна страна :
Сложния фактически състав на чл. 410 от
Кодекса за застраховането предполага
едновременното и съвкупно наличие на няколко елемента: увреда на
застраховано по имуществена застраховка имущество; увредата да се дължи на вещ,
собствена на ответника; заплащане на застрахователно обезщетение от ищцовото
дружество на третото увредено лице.
Съществуването на договор за застраховка „Каско
на МПС“, застрахователна полица № *********, сключен с трето на спора лице за
периода от 28.05.2015г. до 27.05.2016г. и касаещ лек автомобил марка „БМВ ” ,
модел ”530Д ” с държавен контролен номер ********* е оспорено от ответната
община своевременно и в цялост, с отговора на исковата молба, като е сочено, че
представеният препис не носи подписите на страните. Затова, разпределяйки с
доклада си по делото ( л. 63 от делото ) доказателствената тежест по фактите, съдът е указал на ищеца, че носи тежест да докаже
съществуването на договора за застраховка, от които черпи права.
Нормата
на чл.
184 ал. 1 изр. първо от Кодекса
за застраховането (отм.) , в сила към
датата на сключването на застрахователния договор, изисква същият да е съставен
в писмена форма като условие за действителност. Затова и по аргумент от чл. 178
от ГПК , доказването на застрахователен
договор може да стане единствено чрез представянето му като документ, а ако е
изгубен не по вина на страната, която носи тежест да го докаже – и чрез свидетелски
показания по реда на чл. 165 ал. 1 от ГПК. По аргумент от противното , това
доказване не може да бъде извършено чрез представяне на изходящ само от
застрахователя (неподписан от застрахования) частен документ, различен от
застрахователна полица, дори същия да съдържа съществените елементи на договора
(л. 74 от делото се съдържа такъв документ, досие на полица).
Договора за застраховка е бил представен по
делото като заверено от ищеца копие. В първото открито съдебно заседание,
ответникът е искал съобразно чл. 183 от ГПК той да бъде представен в оригинал
или нотариално заверен препис, което не е направено от ищеца , като се твърди в
тази връзка, че с изтичането на срока на договора за застраховка, оригинала на
полицата е предаден на застрахованото трето лице – лизингодател на застрахования
автомобил. Затова съдът е процедирал по чл. 192 от ГПК и е поискал оригинала от
третото лице, но такъв отново не е намерен - с изтичането на лизинговия договор
бил предаден на на лизингополучателя. Това лице, П.А., който е и водач на
автомобила при процесното ПТП, е бил призован неколкократно като свидетел, но
не е бил открит, тъй като по данни на длъжностното лице по връчването, живее в
САЩ.
С оглед казаното, на основание императивната
норма на чл. 183 ал. 2 от ГПК, представеното копие от полица № ********* следва
да бъде изключено от доказателствата по делото, независимо от това, че
оригиналът е бил предаден на трето лице ( решение № 95 от 7.05.2013 г. на ВКС
по гр. д. № 662/2012 г., II г. о., ГК). Затова съдът не може да приеме
съществуването на договора за застраховка да
е доказано при условията на пълно главно доказване , при което исковете
следва да бъдат отхвърлени.
На основание чл. 78 от ГПК разноските по този иск се присъждат в полза на
ответника.
Воден от
изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля като
неоснователни исковете на ЗАД „Армеец„, със седалище и адрес на управление София,
ул. „Стефан Караджа „ № 2 , ЕИК *********, да се осъди Община Пловдив , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в Пловдив , пл. Стефан Стамболов
№ 1, представлявана от кмета си, да заплати на ищеца следните суми :
1431.86 лева – главница, регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение, по щета № ********* по договор за застраховка
„каско „ по полица № *********, за
причинени на л. а. „БМВ
” , модел ”530Д ”, ДКН *********, на дата 29.06.2016г. вреди при ПТП и от вещ на общината, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаването
на исковата молба– 04.06.2020г, до окончателното изплащане на вземането,
10 лева - обичайните ликвидационни
разноски за отстраняване на щетата, и
436.07 лева обезщетение за забава/ законна
лихва за забава в плащането на
главницата за периода от
23.04.2017г до 03.06.2020г.
Осъжда ЗАД „Армеец„, със седалище и адрес
на управление София, ул. „Стефан Караджа „ № 2 , ЕИК *********, да заплати на Община Пловдив , ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в Пловдив , пл. Стефан Стамболов № 1, сумата от 200 лева
разноски по делото – възнаграждение на юрисконсулт.
Решението
подлежи на обжалване пред състав на ПОС , в срок от две седмици от датата на
уведомлението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ