Р Е Ш Е
Н И Е
гр.София,
16.07.2018г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми
състав
на
двадесет и втори май година 2018
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Х. - Коюмджиева
секретар:
Ирена Апостолова
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 1313 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предмет на производството е
иск с правно основание чл.145
от ТЗ;
Производството
е образувано по искова молба на „М.Т.” ЕООД, с ЕИК:********, представлявано от А.Т.,
чрез процесуалния си представител адв. В. Т., с която
е предявен иск за осъждане на ответника П.Ж.Ж., ЕГН: **********,
с адрес: ***, като бивш управител да заплати на ищцовото
дружество сума от 30 578,92 (тридесет хиляди петстотин седемдесет и осем лева и
деветдесет и две ст.) лева – обезщетение да вреди от неправомерно разпореждане
с вземане на дружество от 154 303,25
лева, чрез кредитно известие от
03.02.2012г., което обезщетение е в размер на лихвата за забава върху сумата по
неправомерно издаденото от ответника кредитно известие от 154 303,25 лева за
периода от 30.01.2014г. до 11.01.2016г. – датата на плащане на главницата.
Претендират се още сторените по делото разноски,
в това число и платен адвокатски хонорар.
Твърди
се в исковата молба, че ответникът П. Ж. е бил управител и съдружник в ищцовото дружество от 21.01.2010г. – датата на учредяването
му до 18.08.2015г. Сочи се, че с Решение на ОСС от 06.01.2012г. ответникът е
изключен от дружеството като съдружник и управител на същото, което решение
било оспорено по съдебен ред, а регистърното
производство по вписването – спряно, поради което вписването на решението на
ОСС за заличаване на управителя било извършено едва на 18.08.2015г., до която
дата лицето П.Ж.Ж. изпълнявал управленски функции.
Твърди се още, че в периода, през който ответникът е действал като управител
същия е извършил фактически и правни действия, които са били в ущърб на дружеството,
както следва:
На
03.02.2012г. ответникът П. Ж. издал данъчно кредитно известие
№**********/03.02.2012г. с адресат ТД „Ф.Т.”
– Румъния, от името на ищцовото дружество, с което опростил сумата от 154 303,25
лева на румънския контрагент, дължима по фактури с номера от 52 до 106
включително. По –късно, ищцовото дружество, чрез
новия управител А.Т.отправило покана към румънския си контрахент
за заплащане на процесните фактури, но ТД „Ф.Т.” отказало
плащане на основание направеното опрощаване от легитимния управител на „М.Т.”
ЕООД, а именно ответникът П.Ж.Ж..
Твърди
се, че след съдебно оспорване и влизане в сила на Решението на ОСС от 06.01.2012г.
за изключване на ответника П. Ж. като съдружник и освобождаване му, като управител
на ищцовото дружество и вписването промяната в ТР на
18.08.2015г., както и след надлежното уведомяване на румънския съконтрагент, ТД „Ф.Т.”
заплатило на 11.01.2016г. на ищцовото „М.Т.”ЕООД дължимите
по фактурите суми, в резултат на което ищецът издал дебитно известие... Подържа
се, че с тези си действия, на
неправомерно разпореждане с вземане на дружество, погасяване на сумата от 154 303,25 лева на румънския контрагент,
дължима цена по фактури с номера от 52 до 106 вкл., едва на 11.01.2016г., ответникът е увредил интересите на дружеството
ищец със сумата от 30 578,92 лева,
представляваща претърпени вреди в размер на законовата лихва за забава на сумата от 154 303,25 лева за периода от
30.01.2014г. до 11.01.2016г. (плащане на главницата от Ф.Т.– Румъния).
Препис
от исковата молба е връчен на ответника П.Ж.Ж., и в
срока по чл.367 ГПК е постъпил отговор, в който осъдителния иск е оспорен, като
недопустим и неоснователен. Твърди се, че ответникът не е пасивно легитимиран
по претенцията за лихви в размера, посочен от ищеца. Поддържа, че страна в
търговските отношения на „М.Т.”ЕООД по повод данъчно кредитно известие
№**********/03.02.2012г. се явява „Ф.Т.” – Румъния. Твърди се още, че управителят на
дружеството А.Т. е бил уведомен за това кредитно известие и е бездействал.
Наведено е възражение, че искът по
чл.145 ТЗ за вреди срещу П.Ж.Ж. е погасен по давност, тъй като от датата на увреждането
- 03.02.2012г. до предявяване на са изтекли повече от три години. Твърди си, че
предявения иск е неоснователен, тъй като действията на П.Ж.Ж.
по издаване на данъчно кредитно известие на 03.02.2012г., с
правно основание търговска отстъпка, не са незаконосъобразни. повече Твърди се, че активните отношения
между „М.Т.” ООД и „Ф.Т.” са се осъществявали именно чрез
него, а румънския партньор не подозирал за лицето А.Т., още повече в качеството
му на управител. Навеждат се твърдения, че липсва причинно-следствена връзка
между действията на управителя П.Ж.Ж. и претърпените
имуществени вреди от ищеца.
С
допълнителната искова молба от 28.07.2017г., постъпила в срока чл.372 ГПК, ищецът уточнява, че през периода
от 19.03.2012г. до 02.09.2015г. цялата счетоводна документация на дружеството
се е намирала във фактическата власт на ответника, поради което и ищцовото търговско дружество не е могло своевременно да
противостои на действията на освободения от длъжност управител в лицето на П.Ж.Ж..
В
срока по чл.372 ГПК, е постъпил допълнителен отговор от ответника.
В него ответникът заявява, че споразумението за опрощаване на задълженията на
румънското дружество „Ф.Т.” е подписано от него, но от регистрацията на
дружеството А.Т. е имал правомощията на управител и при желание е можел да ги
упражнява. Ответникът твърди , че същия е бил информиран за всички действия
предприети от П.Ж.Ж.,
като управител още през м. февруари 2012г.
В
открито заседание ищцовото дружество, чрез адв.Н.Х. поддържа предявения иск.Представя списък на
разноски и писмени бележки.
В
открито заседание ответникът, чрез адв.Р. Д. оспорва
предявения иск.Представя списък на разноски и писмени бележки.
Съдът, след като
взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа следното:
От представените по делото доказателства се установява,
че ответникът П.Ж.Ж., е бил управител на „М.Т.” ООД, считано от учредяване на дружеството на 21.01.2010 г. до датата на освобождаването
му от длъжността
„управител“ и изключването му като съдружник
с решение на ОСС, проведено
на 06.01.2012 г.
Не се твърди, отношенията между управителя и „М.Т.” ООД да са уредени
в договор за възлагане на управлението и такъв по делото не е представен.
С Решение
на Общо събрание на съдружниците на „М.Т.” ООД от 06.01.2012г.
ответникът П.Ж. на основание чл.126, ал.3, т.1 и т.3 ТЗ, е изключен от като съдружник в на „М.Т.”
ООД и освободен, като управител на
същото.
/Протокол от ОСС от 06.01.2012г. на л.8-л.10 от делото /
Не
е спорно, като се установява и приетото Определение №379/ 21.01.2012г. по т.д.№226/2012г. на СГС,
ТО,VI -16 състав, че на основание чл.536 ГПК, по искане на П.Ж. е
спряно регистърното производство, пред Агенция по
вписванията, по заявление №2012 01 06 155 948 за вписване на
решенията от Общо събрание на съдружниците на „М.Т.” ООД от
06.01.2012г., до постановяване на влязъл в сила съдебен акт по т.д.№205/2012г.
на СГС, ТО,VI -15 състав./л.16 от делото/
С
решение №2141/ 13.12.2012г. постановено по търг.д.№205/2012г. на СГС, ТО,VI -15 състав, което видно от надлежното отбелязване е влязло в
сила на 03.06.2015г., са отхвърлени
предявените от П.Ж., искове с правно основание чл.74 от ТЗ, за отмяна на
приетите на ОСС на „М.Т.” ООД проведено на 06.01.2012г., решения за изключване
на П.Ж.Ж., като съдружник и за освобождаването му
като управител, като неоснователни. / л.11 - л.15 от делото/
Предвид
отпадане на основанието за спиране на регистърното
производство пред Агенция по вписванията, по заявление №2012 01
06 155 948, вписването на решението на ОСС за заличаване на П.Ж.Ж., като управител на
„М.Т.” ООД е извършено в търговския регистър на 18.08.2015г./справка
от търговски регистър на л.41/
Видно от приетите писмени доказателства и ССчЕ ищцовото М.Т.
ООД е имало през 2011г. търговски отношения с дружество Ф.Т., със седалище в Румъния, по повод търговска продажба на биоразградими торбички и печатни материали.
След проведеното на 06.01.2012г. ОСС на ищцовото дружество, с цитираните по –горе решения, за
промяна в съдружниците и освобождаване на ответника, като управител
са предприети разпоредителни действия от
П.Ж.Ж. с активи на дружеството ищец, за които
се твърди, че са увреждащи.
Не се спори между страните, като е видно и от
неоспореното ДКИ от 03.02.2012г., че на
03.02.2012 г. от ответникът П.Ж., отразен като управител на „М.Т.” ООД е издадено Кредитно известие
/CREDIT NOTE / №********** за 154 303, 25 лв./ 78 894,00евро/, с адресат Ф.Т.-Румъния със следното основание:
Промоционални отстъпка лоялен клиент по ф-ри от 2011
г. от **********/05.01.2011 г. до 10000000106/01.11.2011г. Не се спори, че кредитно известие е подписано
от П.Ж. като съставител. /л.20,
л.21 от делото
Не се спори, като е видно и от ССчЕ,
че сумата по кредитното известие от 154 303,25лв., представлява
уговорената продажна цена на доставени от ищеца на румънското дружество биоразградими се торбички, козметични продукти и печатни
материали в изпълнение на сключени между двете дружества договори за покупко-продажба
в периода 05.01.2011г. - 01.11.2011г., обективирани
във фактури с №№ 52-106 включително. С издаване на процесното
кредитно известие №**********/03.02.2012г. ответникът Ж., действайки като управител „М.Т.” ООД, фактически е сторнирал
задълженията
на румънския съконтрахент към ищцовото
дружество.
С писмо изх.№10-53-03/30.11.2015г. от ТД на НАП по искане за представяне копие
от документ, на А.Т., като управител „М.Т.” ЕООД е представен препис от двуезично /на български и аглийски/
търговско споразумение от 03.02.2012г., между
М.Т.
ООД и Ф.Т., с което „М.Т.” ООД се съгласява да направи търговска отстъпка за лоялен клиент на стойност 78
894,00евро, представляващи общата стойност на доставки по фактури от 2011 г. от
**********/05.01.2011 г. до 10000000106/01.11.2011г. /л.74-л.76 от делото/ Не се спори, че търговско споразумение от 03.02.2012г. е подписано от П.Ж.,
като представител на М.Т. ООД, като в този смисъл са налице изявления на ответника в допълнителния
отговор.
Видно от нотариална покана от
02.03.2012г. връчена на ответника П.Ж. на 20.03.2012г., ищцовото „М.Т.” ЕООД, представлявано от А.Т., чрез пълномощника адв. В. Т., направило
изявление, че Кредитно известие №**********/03.02.2012г. за сумата от 78
894,00евро, не изразява волята на дружеството и представлва
действие против интересите на дружеството, лишава го от правото му върху
вземания произтичащи от сключените между
„М.Т.” ЕООД и „Ф.Т.”
ЕООД договори за доставка. Ответникът е поканен да преустанови действията
против интересите на дружеството и в срок от 24 часа от получаване на поканата
на основание чл.116, ал.1 от ЗДДС да анулира издаденото от него кредитно
известие от 03.02.2012г. и да изиска връщане на втория екземпляр./л.24-
л.25 от делото/
С нотариална покана от 07.08.2015г.
/с отразено получаване на
10.08.2015г./,
след влизане в сила на решението по
търг.д.№205/2012г. на СГС, ТО,VI -15 състав, ответникът Ж. е поканен да предаде счетоводната
документация на „М.Т.”
ЕООД на законния представител на дружеството - А.Т../л.67-л.68/ Видно от приетия неоспорен опис на предадени
документи на „М.Т.”
ЕООД, от П.Ж. на А.Т., като управител на
дружеството, фактическото предаване
на търговската документация на ищеца е
извършено на 02.09.2015г.
Прието е уведомително писмо от „М.Т.” ЕООД, представлявано от А.Т., адресирано до
управителя на „Ф.Т.” ЕООД, със седалище в гр. Букурещ, Румъния, с което румънското дружеството, е уведомено, че Кредитно известие №**********/03.02.2012г. издадено от П.Ж. не обвързва ищцовото дружество, тъй
като липсва решение на общото събрание за разпореждане с вземания на дружеството и действие против интересите на българското
дружество./л.28-л.29 от делото/
Представена е последвалата кореспонденция между „М.Т.” ЕООД, представлявано от А.Т. и „Ф.Т.” ЕООД, чрез М.Д.–
финансов мениджър./л.30-л.33 от делото/
В представеното в превод писмо от
29.01.2013г. по и-мейл
от Ф.Т., чрез М. Д., румънското дружество уведомило българския си партньор, че е получило
кредитно
известие №**********/03.02.2012г. от„М.Т.” ООД
, с което се урежда дълга им. В писмото е посочено, че при направената справка
в търговския регистър на Р България било установено, че П.Ж. продължава да е
лице за контакт и управител. /л.30-л.31 от делото/
Прието е неоспорено Дебитно
известие /DEBIT NOTE / № **********
от 07.12.2015г. издадено от М.Т. ООД,
чрез управителя А.Т. и адресирано до Ф.Т.-Румъния за 78 894,00 евро, с посочено основание: Отмяна на Кредитно известие № **********/
03.02.2012 г. / л. 34- л.35 от делото/
Не се спори, като е видно и от приетото извлечение от сметка № 448876 на
ОББ, че на 16.01.2016 г. от дружество Ф.Т.- Румъния , чрез банков превод е
извършено плащане на сумата от 78 894,00 евро с основание: „DEBITNOTE/№
**********,
с което
ищцовото вземане по фактури от 2011 г. от **********/05.01.2011
г. до 10000000106/01.11.2011г., като главница е погасено почти пет години, след
извършените доставки. /извлечение на
л. 38 от делото/.
С решение на едноличния собственик на капитала на „М.Т.” ЕООД, от
12.01.2016г. /след вписване на заличаване на ответника като съдружник, дружеството ищец е трансформирано в ЕООД/, е прието да бъде
предявен иск срещу П.Ж.Ж., за ангажиране имуществената му отговорност към
дружеството за вреди на стойност, равна на законната лихва върху сумата
154 303,25лв. за периода от датата
на издаване на Кредитно известие №**********/03.02.2012г. в полза на Ф.Т.-Румъния до датата на
изплащане на сумата по кредитното известие от страна на румънското дружество на
11.01.2016г. /л.103-л.104 от делото/
От приетото неоспорено заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, с в.л. В.С. се установява, че в периода от 05.01.2011 г. до
01.11.2011 г. от дружеството ищец М.Т. ОО към Ф.Т.- Румъния са регистрирани
сделки, за които са издадени 55 бр. фактури за продажби, подробно описани в
Таблица № 1, Обща стойност на издадените фактури за 2011 г.:767 602, 40 евро. Вещо лице пояснява, че стойността на платените ф-ри към 10.02.2012
г. възлиза 688 708.31 евро, а остатък от дължима сума към 10.02.2012 г.
възлиза на 78 894,09 евро /154 303,24 лева/ Сочи се, в констативно
–съобразителната част, че на 03.02.2012 г. от М.Т. ООД до Ф.Т.-Румъния е
издадено Кредитно известие /CREDIT NOTE /
№ ********** за 154 303, 25 лв./78 894,00 евро/, със следното основание: Промоционални отстъпка лоялен
клиент по ф-ри от 2011 г. от **********/05.01.2011 г. до 10000000106/01.11.2011
г.
Същото кредитно известие е подписано от П.Ж. като съставител.
Сумата от 154 303, 25 лв./ 78
894,00 евро по КИ № ********** /03.02.2012 г. е включена в Дневника на продажби
и Справка Декларация за ДДС за данъчен период м. 02.2012 г., подадена в НАП с
Протокол за приемане на данни Изх. № 223421200698383/14.03.2012 г., предадена
от В.Ж.Ж./пълномощник на П.Ж./. На 14.03.2012 г. е
подадена и коригираща Справка Декларация и Дневника на продажби по ДДС за
данъчен период м. 02.2012 г., в НАП с Протокол за приемане на данни Изх. №
223421200696358 /14.03.2012 г., предадена от А.И.Т.. В същата всички подадена
данни са нулеви т.е. не са декларирани сделки в м. 02.2012 г., вкл. и процесното Кредитно известие /CREDIT NOTE / № ********** за 154 303, 25 лв.
Видно от годишен финансов отчет за 2012 г.
изготвени от В.Ж.Ж.и подписани от П.Ж., вземането в
размер на 154 303,24лв./154 х.лв./ не е показано и в Баланса на дружеството към
31.12.2012 г., Раздел В. Текущи /краткотрайни, И. Вземания ,2. Вземания
от клиенти и доставчици. Експертизата
е констатирала, че са съставяни
паралелно отчети и от двамата съдружници: П.Ж. и А.Т..
При преглед и анализ на предоставените
Оборотни ведомости на М.Т. ООД по години/ от 31.01.2012 г. до 31.12.2015 г, вещото
лице е констатирало, че сумата от 154 303,24лв. фигурира като дебитно салдо /
представляващо непогасено вземане на ищеца от Ф.Т.- Румъния/ по с/ка 411 Клиенти - партида Ф.Т.- Румъния.
Същото вземане в размер на 154 303,24лв./154 х.лв./ е отразено и в
Баланса на дружеството към 31.12.2015г. в раздел В- текущи/краткотрайни/ активи
– вземания от клиенти, който баланс е подписан от А.Т..
При проверка в Търговския регистър, вещото
лице е констатирало, че е оповестен ГФО за 2015 г. подписан от А.Т.. Вземането
в размер на 154 303,24лв./154 х.лв./ е показано и в Баланса на дружеството към
31.12.2015 г., Раздел В. Текущи /краткотрайни/ активи, II. Вземания
.
От ССчЕ се
установява, че на 07.12.2015 г. от М.Т. ООД до Ф.Т.-Румъния е издадено Дебитно
известие /DEBIT NOTE / № **********
за 78 894,00 евро, със следното основание Отмяна на Кредитно известие №
**********/ 03.02.2012 г. Същото дебитно известие е подписано като съставител
от А.Т., като на 16.01.2016 г. от дружеството Ф.Т.- Румъния , чрез банков
превод е извършено плащане на сумата от 78 894,00 евро с основание: „DEBITNOTE/№ **********”. В обясненията си в о.с.з. на 22.05.2018г.
вещото лице С. пояснява, че кредитно известие от 03.02.2012г. се
явява счетоводен документ с невярно съдържание, като вземането, за което е
издадено присъства във всяка една година като задължение на дружество клиент.
Вещото лице сочи, че в Закона за ДДС е предвиден ред в който се коригират
документи с невярно съдържание и това е именно дебитното известие, което
коригира неверния запис. Дебитното известие
трябва да стигне до адресата,
който в случая го е получил и навярно го е осчетоводил, видно от
кореспонденцията на управителите.
Заключението на съдебно-счетоводна експертиза, с в.л. В.С., съдът
възприема, като обективно и компетентно дадено.
При тази фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
С оглед изложените от ищеца твърдения, съдът намира, че
правната квалификация на предявения иск следва да се определи по специалния деликтен състав на чл. 145 ТЗ.
Фактическият състав на
т.н. "управленски деликт" включва виновно и
противоправно неизпълнение на задълженията на
управителя,чието поведение/ изразено в действия или бездействия/ възпрепятства
управлението на дружеството и от което са последвали вреди. Това е фактическият
състав на отговорността по чл. 145 ТЗ според
Решение № 41 от 29.04.2009 г на ВКС, по т.д.№ 669/2008 г, на първо т.о.
ТК. Към тези елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 145 ТЗ
следва да се добави и съществуването на причинна връзка между поведението на
управителя и настъпилите в патримониума на
дружеството вреди.
Съгласно константната и задължителна практика на ВКС по
чл. 290 ГПК, вземането на решение от общото събрание на съдружниците
по чл. 138, ал. 1, т. 8 ТЗ за предявяване искове на дружеството срещу
управителя или контрольора и назначава представител за водене на процеси срещу
тях е абсолютна процесуална предпоставка за водене на иска по чл. 145 ЗЗД. По
делото е представено решение на едноличния собственик на капитала на „М.Т.” ЕООД, от
12.01.2016г., с което е взето
решение в тази насока.
Съгласно чл. 145 ТЗ, управителят на
дружеството с ограничена отговорност отговаря имуществено за причинените от
него вреди на дружеството, която специалната имуществена отговорност възниква
при осъществяване на следните специфични предпоставки: виновно и противоправно неизпълнение на задълженията на управителя по
повод управлението на дружеството, от което за дружеството са произлезли вреди.
Правото
на дружеството да ангажира отговорността на управителя произтича от дейността
му като орган на дружеството, поради което и законодателят е овластил дружеството в лицето на върховния му орган да
вземе решение за предявяване на иска срещу управителя, което решение по чл.
137, ал.1, т.8 ТЗ е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск по
чл. 145 ТЗ срещу управителя
/в този смисъл е утвърдената съдебна практика, обктивирана
в: решение № 41/29.04.2009 г. по т. д. № 669/2008 г. състав на ВКС, I т. о.,
решение № 129/02.09.2016 г. по т. д. № 1002/2015 г. на ВКС, I т. о., решение №
188/20.12.2016 г. по т. д. № 1525/2015 г. на ВКС, II ТО, решение № 234 от
31.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 3150/2015 г., II т. о., ТК/, каквото решение
едноличният собственик на капитала на „М.Т.“
ЕООД е взел на 12.01.2016 год.
Специалната
имуществена отговорност на управителя произтича от съществуващите между него и
дружество договорно и органно правоотношения, като
дори при липсата на подписан договор за възлагане на управлението, избраният и
вписан в търговския регистър управител придобива в пълен обем правата и
задълженията, произтичащи от закона, дружественият договор и решенията на
общото събрание на съдружниците, като в случая не се
спори, че ответникът П. Ж. е бил избран за управител на ищцовото
дружество „М.Т.“
ООД,
която длъжност е изпълнявал за периода 21.01.2010 год. до вписване на
освобождаването му по партида на дружеството в ТР на 18.05.2015 год.
Не
се спори по делото, че с данъчно кредитно известие от 03.02.2012г.
се установява, че месец след настъпването
в неговата правна сфера на последиците от решението на ОСС за освобождаването му от длъжността „управител" ответникът е издал посочения счетоводен документ, с който фактически е сторнирал вземанията на доверителя ми към
неговия съконтрахент в лицето на Ф.Т.-Румъния на обща
стойност 154 303,25 лева. /78
894,00 евро/ Както от съдържанието
на цитирания документ, така и от обяснеията на вещото лице по
приетата в о.с.з. на
22.05.2018г. ССчЕ се установява, че стойността на кредитното известие представлява остатъка от непогасени до
датата на издаването му задължения на румънското дружество към М.Т. ЕООД, произтичащи от сключени в периода
януари 2011г.-ноември 2011г. договори
за покупко-продажба на биоразграждащи
се торбички и други стоки, обективирани
в 56 броя фактури.
Неправомерното
разпореждане със сумата от 78 894,00 евро, от страна на ответника Ж., чрез опростяване задължението на клиента
- Ф.Т.- Румъния, води до извода за
наличие на виновно и противоправно неизпълнение на
задълженията на Ж., като управител по повод управлението на дружеството, от
което за М.Т.
ЕООД са произлезли имуществени вреди, които вреди
следва да бъдат репарирани.
Предвид установеното от фактическа
страна плащане на 11.01.2016г. на сумата от 78 894,00 евро с основание: „DEBITNOTE/№ **********”, почти пет
години след извършване
на доставките от ищеца и от издаване на фактури №№ **********/05.01.2011 г. до
10000000106/01.11.2011г., основателен е довода, че
претърпяна от М.Т. ЕООД вреда възлиза на размера на законната лихва върху сумата по
издаденото кредитно известие, считано от датата на издаването му -03.02.2012г.
(извършване на противоправното действие от страна на
ответника) до 11-01.2016г.- датата на заплащане на сумата по него от
страна на третото лице-адресат на процесния данъчен
документ.
По правната си същност задължението-предмет
на издаденото от ответника данъчно кредитно известие е парично. В резултат от
неизпълнението му за доверителя ми са възникнали вреди и задължение за
поправянето им в тежест на неизправния длъжник. Тъй като обаче този вид
задължение е задължение за стойност, то изпълнението му е винаги възможно, а неизпълнението
му е винаги и само под формата на забава. Ето защо и задължението за обезвреда няма компенсаторен характер, а може да породи
само претенция за заплащане на закъснителни вреди. В такива случаи кредиторът
на паричен дълг винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва в
деня на забавата - облага от която е лишен във всички случаи, в които е налице
несвоевременно изпълнение.
Обстоятелството,
че задължен да плати сумата по
главницата е именно ответникът, а не третото лице -адресат
на кредитното известие, се извежда както
от наличието на пряка причинна връзка между поведението
на П.Ж. и вредата, настъпила в правната сфера на дружеството ищец.
Румънското дружество Ф.Т.в писмо от 29.01.2013г. се позовало
на полученото кредитно известие от 3.02.2012г. издадено от П.Ж. - лице, което според обявените в ТР данни е вписан като
управител на „М.Т.” и е заявило, че
счита дълга за уреден. /л.30-л.31/ Поведението на третото лице съконтрахент на ищеца е правомерно, доколкото същото е
получило съответния счетоводен документ сторниращ
задължението му - КИ № ********** от 03.02.2012г. ,
при това от лице, което според обявените
в публичния регистър данни е управител на „М.Т.” ООД. Едва след вписване на промените с новия управител и
издаването на Дебитно известие /DEBIT NOTE / №
********** за 78 894,00 евро, със
следното основание Отмяна на Кредитно известие №**********/ 03.02.2012 г. е извършено погасяване на сумата от
78 894, 00евро. От страна на румънското Ф.Т., не са направени
каквито и да е възражения относно
задължението, извън полученото Кредитно известие от 03.02.2012 г.
Установява се и противоправност в поведението
на ответника, доколкото всяко действие или бездействие, с което се нарушава публичнопозитивната забрана да не се вреди другиму е противоправно, стига да липсват основания, които да
оправдават настъпването на вредата.
Установи се и третият елемент от фактическия
състав на деликтното увреждане, извършено от
ответника, а именно причинна връзка между противоправното му
поведение и претърпяната от ищеца вреда в размер на претендираната
закъсителна лихва по реда на чл. 86 ЗЗД. Този извод
произтича от съвкупния анализ на приетите писмени доказателства и заключението
на приетата ССчЕ.
С оглед на установеното от фактическа страна, съдът приема, че налице намаляване на имуществото на ищеца,
което по същността си представлява вреда, под формата на загуба от закъснялото
/в периода 03.02.2012г. до 11.01.2016г./ по причина на ответника постъпване на
безспорно вземане – цена на доставени стоки в размер на 154 303,03лв./ 78
894,00 евро/, в патримониума му. По този начин, поради издаването на процесния документ кредитно известие № ********** от 03.02.2012г.,
ищцовото дружество е претърпяло вреда от закъснялото изпълнение на парично
задължение, доколкото кредиторът на паричен дълг винаги има право на
обезщетение в размер на законната лихва в деня на забавата - облага от която е
лишен във всички случаи, в които е налице несвоевременно изпълнение.
По този начин се установява осъществяването на
фактическия състав на специалната отговорност на управителя по чл. 145 ТЗ –
настъпили вреди за дружество с ограничена отговорност в причинна връзка с противоправно и виновно поведение на лице, изпълняващо
функциите на негов управител.
С оглед на изложеното предявения осъдителен иск е доказан
по основние и сумата от 30 578,92 лв., която сума е определена от
съда по реда на чл.162 ГПК и възлиза на законната лихва върху сумата
154 303,25лв., за периода от
03.02.2012г. - датата на издаване от
ответника на Кредитно известие №**********/03.02.2012г. в полза на „Ф.Т.“ –Румъния, до 11.01.2016 г. датата на изплащане на сумата
по кредитното известие от страна на румънското дружество.
Относно
възражението на ответника за неоснователност на претенцията, поради изтекла
погасителна давност:
Неоснователно се
явява възражението на ответника за изтекла погасителна давност. Правото на иск
се поражда с настъпване на вредата за търговеца, но докато управителя упражнява
функциите си, давност не тече/ чл. 115. ал. 1 б. „д"
ЗЗД/ Съгласно цитираната по-горе правна норма
давност между ЮЛ и техните управители не тече, докато последните са
на служба.
В случая е налице спиране на погасителната давност на основание чл.
115. ал. 1 б.”д"
ЗЗД за периода
от датата на извършване на увреждането (03.02.2012г.) до датата на заличаване
на ответника като управител на
ищеца в търговския
регистър (15.08.2015г.).
За периода от 15.08.2015г. до подаване на исковата молба на 01.02.2017г. не
е изтекла приложимата в случая тригодишна давност по см. на чл.111, б.”в” ЗЗД.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът.
Ищецът доказва разноски в размер на сумата от 5 745,96 лева, от които 1231,16 лева –
държавна такса, 400 лева – за експертиза, и 4414, 80 лева – адвокатско
възнаграждение. Съдът намира за основателно въведеното от ответника възражение
по чл. 78, ал. 5 ГПК. При отчитане на действителната фактическа и правна
сложност на делото и минималния размер на адвокатското възнаграждение,
определен по реда на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /1450 лева/, съдът намира, че на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1450 лева без ДДС, или 1740лв. с ДДС . На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени 3371 лева – разноски, сторени пред СГС.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.Ж.Ж., ЕГН: **********, с
адрес: ***, да заплати на „М.Т.”
ЕООД, с ЕИК:********, представлявано от А.Т., следните суми:
- на основание
чл. 145 ТЗ сумата от 30 578,92 (тридесет хиляди
петстотин седемдесет и осем лева и деветдесет и две ст.), обезщетение за настъпили вреди в резултат на издадено Кредитно известие № **********/ 03.02.2012 г., за разпореждане с вземане на „М.Т.” ООД от 154 303,25 лева, което обезщетение е в
размер на законната лихва върху сумата по кредитно известие от 154 303,25
лева, за забава в периода от
30.01.2014г. до 11.01.2016г. – датата на плащане на главницата.
ОСЪЖДА П.Ж.Ж., ЕГН: **********, с
адрес: ***, да заплати на „М.Т.”
ЕООД, с ЕИК:********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 3371 лева - сторени
разноски по настоящето делото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: