Определение по дело №33864/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 29978
Дата: 28 август 2023 г. (в сила от 28 август 2023 г.)
Съдия: Василена Людмилова Дранчовска
Дело: 20221110133864
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 юни 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 29978
гр. София, 28.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.

ДРАНЧОВСКА
като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА
Гражданско дело № 20221110133864 по описа за 2022 година
намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл. 140, ал.
3 ГПК:

И. Н. М. е предявил 1) срещу ******** отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за потребителски
кредит № 2474711/19.11.2021 г., поради противоречие със закона и добрите нрави, както и
евентуален отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3
ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 4.1 от договора за потребителски
кредит, както и 2) срещу ***** отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26,
ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за поръчителство от
19.11.2021 г., поради противоречие със закона и добрите нрави.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника ******** договор за потребителски кредит №
2474711/19.11.2021 г., въз основа на който е получила заем в размер от 5000 лв., със
задължение да го върне на вноски в срок от 24 месеца ведно с уговорената лихва в общ
размер от 7985,52 лв. Поддържа, че на основание чл. 4.1 от договора е сключил с ответника
***** договор за поръчителство от същата дата, по който имал задължение да плати
възнаграждение в размер на 5907,12 лв. Счита, че договорът за потребителски кредит е
нищожен поради противоречие с императивни правни норми, тъй като в същия не се
съдържала информация относно възможността на кредитополучателя да получи извлечение
по сметка за извършените и предстоящите плащания, както и относно правото на отказ от
договора, общите условия към договора не били предоставени на ищцата, респ. не било
налице изрично приемане на същите. В договора липсвали съществени елементи от
съдържанието – приложимият лихвен процент и условията за прилагането му и дали същият
е фиксиран или променлив за срока на договора, не бил посочен размер на възнаградителна
1
лихва и съотношението й спрямо главницата, както и таксата гаранция, за да може да се
направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от
заемодателя. В договора за кредит бил грешно посочен размерът на ГПР, тъй като
действителният бил над максимално установения праг по чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и не била
посочена общата сума по договора към датата на сключването му и съотношение на
годишната лихва по договора към общия ГПР. Счита, че възнаграждението по договора за
поръчителство е елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко
свързано с договора за потребителски кредит, известно е на кредитора и се заплаща от
потребителя, както и предвид наличието на свързани лица по двете правоотношения.
Поддържа, че клаузата по чл. 4.1 от договора за кредит, с която сключването на договор за
поръчителство било предвидено като условие за предоставяне на сумата по кредита, е
нищожна, тъй като води до нееквивалентност на насрещните престации за страните по
договора за кредит и не отговаря на изискванията за добросъвестност и справедливост.
Намира и договора за поръчителство от 02.03.2021 г. за нищожен поради заобикаляне на
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и поради противоречие с добрите
нрави предвид значителната нееквивалентност на насрещните престации.
Ответникът ********* оспорва исковете при твърдението, че между страните е сключен
договор за потребителски кредит от 19.11.2021 г., по който на ищеца е предоставена в заем
сума в размер на 5000 лв. и 657,84 лв. за застрахователна вноска, като сочи, че по договора
бил уговорен ГЛП в размер от 35,55 %, ГПР в размер от 41,95 %, а общият размер на
задълженията по договора бил 7985,52 лв. Намира, че договорът е действителен, като
същият е сключен при спазване на всички императивни изисквания на ЗПК, а на
кредитополучателя е била предоставена преддоговорна информация относно съдържанието
на всяка клауза по договора за потребителски кредит и същият бил сключен във формата на
електронен документ при спазване на изискванията на ЗЕДЕУУ и ЗПФУР и при ясно
формулирани клаузи. Оспорва договорът за потребителски кредит да накърнява добрите
нрави и да е налице нееквивалентност на престациите. Поддържа, че условията към
договора предвиждат сключване на договор за поръчителство като възможност, а не като
задължително условие за отпускане на заема, като в тази връзка твърди, че договорът за
кредит е сключен преди ищецът да сключи договор за поръчителство и същият съставлява
отделно облигационно отношение с конкретни параметри. Предявява насрещни осъдителни
искове за сумата от 1945,62 лв., представляваща непогасена главница по договора за кредит
за периода от 01.01.2022 г. до 11.11.2022 г. по процесния договор за кредит, както и за
сумата от 3133,36 лв., представляваща предсрочно изискуема главница по договора за
кредит, ведно със законната лихва за забава от датата на депозиране на насрещната искова
молба в съда до окончателното изплащане на сумите, като евентуално претендира същите
като чиста стойност на кредита на основание чл. 23 ЗПК. Излага твърдения, че ищецът е
направил само едно плащане по договора, поради което на основание чл. 3.1 от общите
условия към договора целият кредит и всички непогасени парични задължения по него са
станали предсрочно изискуеми и в този смисъл в насрещната искова молба прави
волеизявление за обявяване на предсрочна изискуемост.
2
Ответникът ***** признава, че е сключил с ищеца договор за предоставяне на
поръчителство от 19.11.2021 г., по силата на който се е задължил да поеме солидарно с
ищеца отговорност за задълженията по процесния договор за кредит, като страните
уговорили месечно възнаграждение за периода на действие на договора, което не попада в
обхвата на общия разход по кредита. Поддържа, че на ищеца била предоставена
преддоговорна информация и бил запознат с параметрите по договора, като същият
направил информиран избор да сключи договора за поръчителство и същият не съставлявал
необходимо условие за сключването на договора за кредит и не било скрепено с каквато и да
е санкция за кредитополучателя. Счита, че процесните договор за кредит и договор за
предоставяне на поръчителство са действителни, като същите съществуват самостоятелно и
не съдържат неравноправни клаузи или такива в противоречие с императивни правни норми
или добрите нрави.
Ответникът по насрещните искове И. Н. М. оспорва същите при твърдение, че не е дал повод
за предявяване на претенцията, тъй като ищецът многократно е отказвал да отсрочи
задълженията по договора въпреки исканията на ответника. При условията на евентуалност
моли на основание чл. 241 ГПК съдът да разсрочи изпълнението на задълженията на 36
месечни вноски.

Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК по отрицателните установителни искове с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже сключването на
процесните договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на поръчителство с
посоченото в исковата молба съдържание, включително с оспорената клауза за
възнаграждение за поръчителство, които противоречат на императивна законова разпоредба
или на добрите нрави.
По насрещните искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК в тежест на
ищеца по насрещните претенции е да докаже, че между страните е възникнало валидно
правоотношение по договор за заем, по което ищецът е предоставил на ответника
посочената сума, а последният се е задължил да я върне в посочения срок; че е настъпил
падежът на търсените вземания, респ. предсрочната им изискуемост. В тежест на ответника
и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение.
С оглед становището на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК безспорни по
делото и ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата, че е сключен договор за
потребителски кредит № 2474711/19.11.2021 г., по който ответникът ********* е
предоставил на ищеца кредит в общ размер от 5657,84 лв., както и че на 19.11.2021 г. между
ищеца и ***** е сключен договор за предоставяне на поръчителство.

С молба вх. № 17599/23.01.2023 г. от ответника ********* е направено искане за спиране на
настоящото производство до произнасяне на Съда на Европейския съюз по отправено с
определение по гр.д. № 24262/2022 г. по описа на СРС, 27 състав, запитване до СЕС по
3
преюдициални въпроси, които ответникът намира, че са от значение за правилното решаване
на настоящия спор. Съдът намира, че искането следва да бъде оставено без уважение,
доколкото образуваното дело пред СЕС не касае правилното решаване на настоящия правен
спор, а относимите разпоредби, за чието тълкуване е образувано делото, са ясни и
недвусмислени.

Страните са представили към исковата молба и отговорите на исковата молба писмени
доказателства, като всички те са допустими, относими и необходими за правилното
решаване на повдигнатия пред съда правен спор и следва да бъдат приети. Искането на
ответника ********* да бъде задължен ищецът да представи трудовата си книжка и
декларация за имущественото си състояние е неоснователно, тъй като не цели
установяването на относими по делото факти. Искането на ответника по насрещния иск за
събиране на доказателства по реда на чл. 190 ГПК следва да се уважи.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.10.2023 г. от 13:35
ч., за което страните да бъдат призовани.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника ********* за спиране на
производството по настоящото дело.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговорите на исковата молба писмени
доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца по насрещните искове ********* на основание чл. 190 ГПК в срок до
първото по делото открито съдебно заседание да представи справка за платените суми по
процесния договор за потребителски кредит.
ОТХВЪРЛЯ искането на ответника ********* за събиране на доказателства по реда на чл.
190 ГПК.
УКАЗВА на ответника по насрещните искове И. Н. М. в срок до първото открито съдебно
заседание по делото да представи доказателства за имотното си състояние, като го
ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на указанията искането му за разсрочване на
изпълнението на претендираните парични задължения (в случай на уважаване на
насрещните искове) ще бъде отхвърлено.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото,
да се връчи на страните, а на ищеца по насрещния иск да се връчи и препис от отговора на
насрещните искове.
Определението не подлежи на обжалване.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5