Решение по дело №4374/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5753
Дата: 12 декември 2023 г.
Съдия: Делян Любомиров Дилков
Дело: 20231110204374
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 април 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 5753
гр. София, 12.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Д Л. Д
при участието на секретаря А И. И
като разгледа докладваното от Д Л Д Административно наказателно дело №
20231110204374 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на „ против Назакателно постановление № НП-86/05.08.2021 г.,
издадено от Председателя на КЕВР, с което, на основание чл. 206, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за
енергетиката (ЗЕ), на жалбоподателя била наложена имуществена санкция, в размер на 20 353
лева, за неизпълнено задължение към държавата по чл. 21, ал. 1, т. 23 ЗЕ.
Наказателното постановление е обжалвано от санкционираното лице, в срока по чл. 59,
ал. 2 ЗАНН. В жалбата си оспорва постановлението, като излага съображения за процесуални
нарушения (изтекли срокове по чл. 34, ал. 2 ЗАНН; неясно словесно описание; непрецизна норма;
липса на мотиви за немаловажност); за обективна несъставомерност; за маловажност на случая.
Моли за отмяна на атакувания административен акт.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява. Поддържа
жалбата, по изложените в нея съображения. Навежда доводи за допълнително нарушение –
непрецизно описание на неизпълненото задължение. Моли за отмяна на атакуваното НП.
Претендира деловодни разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява. Намира жалбата за
неоснователна. Претендира деловодни разноски.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – санкционирано лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
1
подлежащ на обжалване акт. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект. Разгледана по същество, същата е и
основателна, макар и не по изложените в нея съображения.
При дължимата служебна проверка, извършена от настоящия съдебен състав, на
основание чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, настоящият съдебен състав констатира допуснати
нарушения на процесуалния закон, които са от категорията на съществените и което не могат да
бъдат отстранени в съдебната фаза на административнонакателното производство.
Те се изразяват не с неспазване на сроковете по чл. 34, ал. 2 ЗАНН, доколкото данни за
процесния договор са постъпили при контролния орган на 20.04.2021 г., а АУАН е издаден на
22.07.2021 г., които дати, отнесени към датата на сключване на договора за кредит (09.09.2020 г.)
на позволяват да бъде споделена таза нито за изтекъл 6-месечен срок от откриване на нарушителя,
нито за 5-годишен – от извършване на нарушението.
На следващо място, липсата на мотиви за немаловажност на случая не следва да бъде
обект на процесуална критика. На формално основание, единствената хипотеза, в която
наказващият орган императивно дължи излагане на мотиви, е уредена от законодателя в
разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 8 ЗАНН. От друга страна, прилагането на чл. 28 ЗАНН е уредено,
като изключение от правилото за ангажиране на отговорност, при констатирани административни
нарушения или неизпълнени задължения към държавата или общините и в този смисъл мотиви се
дължат, само когато контролният орган счете, че са налице предпоставките за приложимост на
цитирания институт.
Отправената от жалбоподателя критика към формулировката на
администратовнообвинителната теза (словесно и цифрово), обаче, е основателна.
Инкриминираната норма на чл. 21, ал. 1, т. 23 ЗЕ регламентира, че КЕВР разрешава извършването
на разпореждане с имущество, с което се упражнява лицензионна дейност в случаите, предвидени
в този закон, както и на други сделки, които водят или могат да доведат до нарушаване
сигурността на снабдяването вследствие на задлъжнялост на енергийното предприятие, т. е. тя
регламентира правомощия на КЕВР, обусловени от дейността му като контролен орган, но без да
вменява задължения за контролираните енергийните предприятия. В този смисъл и няма как тази
норма да бъде нарушена от поднадзорен субект, какъвто се явява и дружеството-жалбоподател,
ерго – липсата на цитирана правна норма с конкретно задължение не позволява организирането на
адекватна защита (Р 4271/2022 г. АССГ, IIIкас с-в; Р 4616/2022 г., АССГ, XVIII кас с-в и др).
От друга страна, както коректно се сочи и в жалбата, закондоателят е поставил
кумулативно изискване за контролираните сделки, в условията на алтернативност – да водят или
да могат да доведат до нарушаване на сигурността на снабдяването вследствие задлъжнялост на
енергийното предприятие. Наказващият орган, обаче, е възприел твърде лаконичен и заслужаващ
процесуална критика подход, констатирайки единствено характера на договорните отношения, но
по начин, който не позволява да бъде проследена (а впоследствие – и проконтролирана) насоката
на изводите му за обективна съставомерност, в някоя от двете предвидени в закона алтернативи. В
този смисъл и на второ, самостоятелно основание, обвинителната теза не покрива минималните
стандарти, позволяващи организиране на защита, респективно – налице е самостоятелно
отменително основание.
По изложените съображения, съдът намира атакуваното наказателно постановление за
незаконосъобразно – постановено, при нарушение на процесуалния закон и като такова подлежи
на отмяна, без да се коментира съставомерността на инкриминирания пропуск и възражението за
маловажност.
Предвид изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и изричната
2
претенция за присъждане на деловодно разноски, същите (за три инстанции) следва да бъдат
възложени, в тежест на наказващия орган, като при отчитане на средната фактическа и правна
сложност на делото, следва да бъдат отмерени към средния предвиден размер по чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ, а именно – 100 лева за инстанция.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Назакателно постановление № НП-86/05.08.2021 г., издадено от Председателя
на КЕВР, с което, на основание чл. 206, ал. 2 вр. ал. 1 ЗЕ, на „ била наложена имуществена
санкция, в размер на 20 353 лева, за неизпълнено задължение към държавата по чл. 21, ал. 1, т. 23
ЗЕ.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, КЕВР да заплати на „Булгартрансгаз“ ЕАД,
ЕИК ********* сумата от 300 лева – възнаграждение за юрисконсулт.

Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3