№ 160
гр. Пловдив, 29.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско
дело № 20255000500298 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от С. Д. Д. чрез процесуалните й
представители адвокат В. Д. и адвокат Х.К. против решение № 93/11.03.2025
г., постановено по гр.д. № 173/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик.
Жалбоподателката твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно
по подробно изложените във въззивната жалба съображения, поради което
моли съда да го отмени и да постанови друго, с което да отхвърли
предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира
направените разноски пред двете съдебни инстанции.
Въззиваемите М. Т. Ш., К. Т. К., Ц. Г. Я., Н. Г. В., А. Т. З., Е. Т. С. и М. Г.
Д. чрез процесуалните им представители адвокат Й. А. и адвокат Н. Р. считат,
че въззивната жалба е неоснователна, а постановеният съдебен акт е правилен
и съобразен със събраните по делото доказателства, за което излагат подробни
съображения, като молят съда да потвърди решението на
първоинстанционния съд. Претендират направените във въззивното
производство разноски.
1
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок против подлежащ на
обжалване съдебен акт от лице, имащо право на жалба, изпълнени са и
останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като
ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционният съд е сезиран с предявените от М. Т. Ш., К. Т. К.,
Ц. Г. Я., Н. Г. В., А. Т. З., Е. Т. С. и М. Г. Д. чрез процесуалния им представител
адвокат Й. А. против С. Д. Д. субективно съединени искове по чл. 42, ал. 1, б.
„б“ от ЗН. Ищците твърдят, че са наследници по закон на Е.Я. В.а, починала на
03.04.2022 г., която след смъртта си оставила в наследство няколко недвижими
имота, подробно описани в исковата молба, а на 31.10.2022 г. ответницата
представила пред нотариус Симеон Даскалов кариран лист хартия, написан
саморъчно и оформен като саморъчно завещание от името на Е. В.а, с което тя
завещала на С. Д. цялото си движимо и недвижимо имущество и въз основа
на него ответницата се легитимирала за единствен неин наследник,
предявявайки претенции към цялото наследство с намерение да елиминира
ищците като наследници по закон. След като нотариус Симеон Даскалов
обявил завещанието, то било вписано в Службата по вписванията при Районен
съд - Велинград и всички недвижими имоти били вписани по партидата на Д.
в Имотния регистър. Ищците считат, че завещанието не е написано и
подписано от Е. В.а, подали жалба до Районна прокуратура - Велинград за
установяване на евентуално правонарушение при съставяне и/или използване
на неистински документ и била назначена графологична експертиза, която
установила, че ръкописният текст и подписът на завещател в саморъчното
завещание не са положени от В.а, а от друго лице. По тази причина ищците
смятат, че саморъчното завещание е неистинско поради неавтентичност на
текст и подпис, като е нищожно поради липса на предписаната в закона форма
и не е породило правно действие. Предвид изложеното и доколкото ищците
имат правен интерес да установят твърдените обстоятелства, тъй като по този
начин ще могат да упражнят правата си като наследници по закон, те молят
съда да постанови решение, с което да бъде прогласена нищожността на
собственоръчно завещание от 11.11.2021 г. на Е.Я. В.а поради липса на
предписаната в закона форма. Претендират разноски, включително тези за
2
обезпечителното производство.
Ответницата С. Д. Д. чрез процесуалния й представител адвокат В. Д.
оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани и моли съда да
ги отхвърли. Счита, че ищците са наследници по закон на Е. В.а и като такива
имат правен интерес от предявяване на исковете, но изготвеното от В.а
саморъчно универсално завещание е валидно, написано и подписано от нея в
пълно съзнание и със знание за правната сила на този документ, текстът и
подписът са съобразени с възможностите на наследодателката да пише
ръкописно към момента на съставянето му и то съдържа означение на датата
на изготвянето му и подписа на завещателя след завещателните
разпореждания. Твърди, че през последните години от живота й единствено тя
се грижила за В.а, която била с влошено здравословно състояние вследствие
болест на Паркинсон, хипертонично сърце, хронична исхемична болест,
варикозни вени на долните крайници и преживян исхемичен мозъчен инсулт и
никой от ищците като нейни роднини не полагал грижи за нея, не се
интересувал от нея и не я търсил, а преди смъртта си оставила универсално
саморъчно завещание, с което заявила желанието си притежаваното от нея
движимо и недвижимо имущество да остане на Д., която впоследствие
установила, че всички банкови сметки на В.а в „Юробанк България“ АД били
закрити на 06.07.2022 г., а паричните средства по тях били изтеглени от
наследниците по закон, за което тя предявила срещу тях искове за
възстановяване на изтеглените без основание паричните суми и било
образувано гр.д. № 260/2023 г. по описа на Районен съд - Велинград.
Претендира направените по делото разноски.
С обжалваното решение е прогласено за нищожно на основание чл. 42,
б. „б“ от ЗН във вр. с чл. 25, ал. 1 от ЗН саморъчно завещание на Е.Я. В.а от
11.11.2021 г., вписано в Службата по вписванията при Районен съд -
Велинград с вх. рег. № 2860/31.10.2022 г., акт № 244, т. I, дело № 1448/2022 г.,
дв. вх. рег. № 2856, с което Е.Я. В.а завещала цялото си движимо и недвижимо
имущество, пари и ценности на С. Д. Д., тъй като завещанието не е написано
изцяло ръкописно и подписано от завещателя Е.Я. В.а, като С. Д. Д. е осъдена
да заплати на М. Т. Ш., К. Т. К., Ц. Г. Я., Н. Г. В., А. Т. З., Е. Т. С. и М. Г. Д.
общо 12 133,97 лв. разноски.
Решението е обжалвано от ответницата изцяло, поради което в своята
3
цялост то е предмет на въззивното производство.
При служебната проверка на решението по реда на чл. 269 от ГПК не се
установиха пороци, обуславящи неговата нищожност или недопустимост.
По отношение на правилността на обжалваното решение съдът
съобрази ограниченията на въззивната дейност съгласно чл. 269 ГПК и ТР №
1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за извършване
проверка само в обжалваните части /в случая изцяло/, на оспорените в жалбата
фактически констатации и на изрично въведените в жалбата процесуални
нарушения от първоинстанционния съд.
Не е спорно между страните, а това се установява и от приетото по
делото удостоверение на Община Велинград от 22.12.2023 г. за наследници на
Е.Я. В.а, че тя е починала на 03.04.2022 г. като неомъжена и е оставила
наследници от IV степен по съребрена линия, в т.ч. ищците и ответницата.
Със саморъчно завещание от 11.11.2021 г. Е.Я. В.а е завещала цялото си
движимо и недвижимо имущество на С. Д. Д..
Не се спори, че завещанието се съхранява по н.д. № 6/2022 г. в
служебния архив на нотариус Симеон Даскалов с рег. № 541 на НК и с район
на действие района на Районен съд - Велинград по н.д. № 6/2022 г.
С определение № 289/28.05.2024 г. на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от
ГПК съдът е признал за безспорно и ненуждаещо се от доказване това, че
саморъчното завещание на Е. В.а е вписано в Службата по вписванията при
Районен съд - Велинград с вх. рег. № 2860/31.10.2022 г., акт № 244, т. I, дело
№ 1448/2022 г., вх. рег. № 2856.
Доколкото не е предмет на настоящото производство, не следва да бъде
обсъждан въпросът какви парични средства е имала наследодателката по
открити банкови сметки в „Юробанк България“ АД, дали и кога са били
изтеглени те, както и събраните в тази връзка доказателства.
От приетото в първоинстанционното производство заключение на
съдебно-графична експертиза с вещо лице М.С., което съдът като
компетентно изготвено възприема, се установява, че ръкописният текст в
саморъчното завещание от 11.11.2021 г. не е изпълнен и подписът в него не е
положен от Е. В.а, ръкописните текстове, представени като сравнителен
материал, са изпълнени от едно и също лице, текстовете и подписите на
4
заявленията за издаване на лични документи са изпълнени от Е. В.а, няма
различия в текста и подписа, които да се дължат на възрастта и
здравословното състояние на В.а, въпреки че се забелязва отражението на
Паркинсоновата болест върху почерка на лицето, като не е възможно поради
здравословното състояние на В.а към ноември 2021 г. почеркът и подписът й
да имат характеристиките на ръкописния текст и подпис в изследваното
саморъчно завещание, а тези различия не могат да се дължат на забавен темп
на писане или на външни условия /температура, осветеност, неравна
повърхност, особено емоционално състояние на пишещия/.
При приемане на заключението му в съдебно заседание на 02.07.2024 г.
експертът е заявил, че при мотивиране на този извод е имал предвид, че е
установил признаци, характерни основно за почерка на друго лице поради
различната степен на обработеност на буквите, които не могат да се дължат на
заболяване, но при съобразяване със съществуващото заболяване на В.а -
болест на Паркинсон - и възможността да настъпят изменения на почерка
поради нея, като според вещото лице в конкретния случай са налице такива
несъответствия, които категорично не се дължат на заболяване, а на факта, че
са изпълнени от друго лице.
Тези изводи се потвърждават и от приетото в първоинстанционното
производство повторно заключение на съдебно-графична експертиза с вещо
лице В.Ц., работил и върху допълнителен сравнителен материал, което съдът
като компетентно изготвено възприема. От това заключение се установява, че
ръкописният текст и подписът в оспореното саморъчно завещание от името на
Е. В.а от 11.11.2021 г. не са изпълнени от нея; с изключение на ръкописния
текст и подпис в заявление-декларация от 30.10.2020 г. останалите документи
от сравнителния материал са попълнени и подписани от едно и също лице, в
някои от представените сравнителни образци се забелязва намаляване на
размера, нарушения на координацията на движенията и снижаване на
обработеността на почерка, но те не са съществени и могат да се дължат на
възрастта на изпълнителя или на заболяване, като по принцип при
Паркинсонова болест е възможно да се променят общите характеристики на
почерка на лицето с напредване на възрастта и развитието на заболяването, но
в конкретния случай е установено, че в сравнителните образци повечето от
общите неидентификационни признаци са относително запазени във времето,
5
като не е възможно поради напредването на възрастта и болестта на В.а
измененията в писмено-двигателния навик да придобият характеристиките на
почерка на лицето, написало и подписало саморъчното завещание.
При приемане на заключението му в съдебно заседание на 19.11.2024 г.
вещото лице е потвърдило, че е възможно да настъпят изменения в почерка и
подписа на едно лице вследствие на възрастта и здравословното му състояние,
но те не могат да бъдат в такава степен, за да се получат различията,
констатирани в експертизата, като всички документи от сравнителния
материал, с изключение на декларацията от 30.10.2020 г., са били изпълнени от
Е. В.а, самият сравнителен материал е напълно достатъчен, за да се мотивира
направеният извод, като дори да настъпят изменения вследствие на външни
фактори /неудобна поза, мека или твърда подложка, особено емоционално
състояние/, както и възрастта и Паркинсоновата болест, те не биха били
толкова съществени, каквито са в случая и буквите и връзките между буквите
не биха били изписани по такъв начин.
Предвид принципа за непосредственост при събиране на
доказателствата не следва да бъде обсъждано заключението на вещото лице
Ц.Б., изготвено по ДП № 367 ЗМ 124/2023 г. на РПУ – Велинград.
От приетото в първоинстанционното производство заключение на
съдебно-медицинска експертиза с вещо лице д-р П.М., изготвено на база
приетата медицинска документация на наследодателката, което съдът като
компетентно изготвено възприема, е видно, че Е.Я. В.а е страдала от болест на
Паркинсон, хронична исхемична болест на сърцето, предсърдно мъждене и
трептене /абсолютна аритмия/, мозъчен инфаркт, причинен от неуточнена
оклузия или стеноза на церебрални артерии в ствола на мозъка - лека степен,
хипертонична болест, хипертонично сърце, застойна сърдечна
недостатъчност, варикозни вени на долните крайници неусложнени; болестта
на Паркинсон е диагностицирана през 2018 г., но оплакванията са датирали
две години по-рано, при нея са били налице три кардинални симптома -
тремор, брадикинезия и ригидност; за периода 01.01.2021 г. -03.04.2022 г. не са
отчетени прегледи от изпълнители на първична и специализирана медицинска
помощ, не са отчетени предписани и отпуснати лекарствени продукти,
медицински изделия, диетични храни за специални медицински цели за
домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК, както и МДД,
6
хоспитализации и стоматологично лечение. Според вещото лице болестта на
Паркинсон е дълготрайно невродегенеративно заболяване на централната
нервна система, засягащо двигателната и немоторната дейност, симптомите
обикновено се появяват бавно и с напредването на заболяването немоторните
симптоми стават по-чести, засягането на двигателната система се изразява
чрез тремор, брадикинезия, ригидност и постурална нестабилност, при В.а
тези двигателни нарушения са описани при хоспитализацията през октомври
2020 г. на фона на провеждана антипаркинсонова терапия, като
симптоматиката е персистирала към ноември 2021 г. Най-често срещаният
признак при това заболяване е треморът, който може да се появи в покой и по
време на умишлено движение с честота между 4-6 херца, има тенденция да се
появява в ръцете, в конкретния случай първоначално в лявата ръка, но може да
засегне и други части на тялото като крака, език или устни. Брадикинезията се
счита за най-важната характеристика на болестта на Паркинсон, тя се
характеризира с трудности при двигателното планиране, започване и
изпълнение, водещи до цялостно забавено движение с намалена амплитуда
при изпълнение на последователните и едновременните задачи, което пречи
на ежедневни дейности като обличане, хранене и къпане, а понякога засяга и
лицевата мускулатура. Ригидността, наричана също скованост или твърдост, е
повишената устойчивост по време на пасивни движения на крайник,
обикновено проявяваща се след появата на тремора и брадикинезията от
едната или двете страни на тялото, тя може да доведе до болки в мускулите
или ставите с напредване на заболяването. Постуралната нестабилност е
типична в по-късните стадии на заболяването, води до нарушено равновесие и
падания, вторично до фрактури на костите, намалява подвижността и
качеството на живот, а при наследодателката е описана при хоспитализацията
през октомври 2020 г. Други често срещани двигателни признаци включват
неясен и тих глас и почерк, който постепенно става по-малък /микрография/,
той може да се появи преди други типични симптоми, като това е придобито
разстройство, характеризиращо се с необичайно дребен, стегнат почерк. За
болестта на Паркинсон е характерно затруднението в рутинните дейности
поради липса на двигателен контрол, проблеми с поддържането на мащаба на
движенията и намалена амплитуда, засягаща сложни, последователни
движения.
При приемане на заключението му в съдебно заседание на 02.07.2024 г.
7
експертът е заявил, че не може да отговори дали при В.а почеркът е станал по-
ситен в резултат на болестта Паркинсон, но по принцип тази болест може да
доведе до промени в почерка на лицето, а микрографията /ситен почерк/
поради намаляване амплитудата на движение е често срещана, но в
конкретния случай няма достатъчно медицински данни за това.
Пред окръжния съд са събрани гласни доказателства за установяване
състоянието на В.а и полаганите за нея грижи.
Според свидетелката В.К., която работела като санитарка в МБАЛ –
Велинград, тя била ангажирана от К. К. да полага грижи за наследодателката,
да й пазарува и сменя памперса вечер; това било по време на пандемията за
около година, без посочен точен период, а последните месеци преди В.а да
почине, я заместила друга нейна колежка, свидетелката посещавала
наследодателката на страните сутрин и вечер, грижила се за нея, давала й
лекарства, сменяла памперсите, разтривала я, научила я как да ползва
инвалидната си количка, през деня тя била сама, а сутрин Д. подготвяла
лекарствата на плота, които свидетелката й давала, В.а получавала храна от
болницата, което било уредено от М. Д., като в този период ответницата не
пазарувала и не купувала лекарства, а за полаганите грижи свидетелката
получавала пари лично от В.а.
Свидетелката В. К. твърди, че дълги години живеела врата срещу врата
с Е. В.а и често я посещавала, последната била интелигентна, будна и
енергична жена, но от ноември 2020 г. здравословното й състояние се
влошило, отразило се главно на възможността да се движи, последните 5-6
месеца започнала да халюцинира, смятала, че някой е влязъл в стаята при нея
и звъняла на свидетелката, С. Д. й носела храна, самата свидетелка също й
помагала, а храна получавала и от болницата, ответницата ходела да плаща
сметките, да купува храна и памперси, а наследодателката й плащала
разходите, като ключ от апартамента на В.а имали свидетелката и
ответницата, а при необходимост го давали на жените, които помагали на
покойната, Д. ежедневно посещавала роднината си последната година и
половина преди смъртта й, викала доктор, превързвала болната, самата тя
била труден характер, а свидетелката я съветвала заради заболяването да
направи завещание на някого, за да живее с нея и да я гледа, дори външен
човек, но В.а не искала чужд човек в къщата си.
8
Според свидетелката В.Х.-Ч. /роднина на наследодателката по
сватовство, която я познавала от дълги години/, след 2019 г. се влошило
здравословното й състояние, трудно ходела, а последната година почти не
излизала от къщи, тогава за нея се грижела С. Д., сутрин ходела да й определи
лекарствата, а вечер да й помага с необходимото, вдигала я, когато падне,
самата В.а се придвижвала с инвалидна количка, останалите й роднини не се
интересували от нея и били в обтегнати отношения. Свидетелката твърди, че
няколко месеца преди смъртта й провела разговор по телефона с
наследодателката, в който й обяснила как леля на свидетелката, за която тя се
грижила, оставила в нейна полза саморъчно завещание, чието съдържание тя
прочела на В.а, а последната й споделила, че ще напише завещание и ще
остави всичко на С., но свидетелката не знае дали е написала или не
завещанието, а за финансите й се грижел М. Д., на когото В.а предоставила
банковата си карта, за да тегли необходимите суми, с които после плащала
лекарствата и другите неща, които е поръчала.
Свидетелката Д.К.-О. твърди, че от есента на 2020 г. С. Д. започнала да
полага грижи за В.а по молба на последната, като й пазарувала храна и
лекарства, заплащала битовите сметки, хранела я, вдигала я заедно със сина си
или с друго лице, когато паднела, викала лекари при необходимост, правела
превръзки, сменяла памперси, чистела, перяла, останалите й роднини не се
интересували от нея, ответницата не искала да й бъдат завещани имоти заради
тези грижи, но самата наследодателка се интересувала от нотариус във връзка
с разпореждане с имотите й, а впоследствие свидетелката разбрала, че след
смъртта й в апартамента било намерено завещанието, което Д. занесла на
нотариус Симеон Даскалов.
Съдът намира, че обстоятелствата относно това кой се е грижил за
наследодателката до смъртта й, какви са били отношенията й с ищците и какво
намерение по принцип е имала тя да се разпореди с имуществото си са
иревентни по спора, доколкото предмет на настоящото производство е
нищожността на съставеното завещанието на В.а поради това, че то не е
написано и подписано от завещателката и по тази причина не следва да
обсъждат някои противоречия в събраните гласни доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл. 42, б. „б“ от ЗН завещателното
разпореждане е нищожно, когато при съставянето на завещанието не е спазена
9
разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗН, поставяща изискване саморъчното
завещание да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да
съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него,
като подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания.
Тук следва да се отбележи, че ответницата като ползваща се от
саморъчното завещание е трябвало да проведе пълно доказване, че
оспореното завещание е автентично, т.е. че то е написано и подписано
саморъчно от завещателя, в т.ч. чрез осигуряване на достатъчен сравнителен
материал, за който да се приеме, че е изготвен от завещателя и въз основа на
който да се установи по несъмнен и категоричен начин, че завещанието е
написано и подписано от завещателя.
В настоящия случая от събраните по делото доказателства се
установява, че ръкописният текст и подписът в саморъчно завещание на Е. В.а
от 11.11.2021 г. не са изпълнени от нея, поради което съдът намира, че
необходимото пълно доказване на релевантните по спора факти не е било
проведено от ответницата, което от своя страна води до извод, че при
изготвяне на процесното саморъчно завещание не е била спазена изискуемата
от закона форма, поради което то е нищожно.
Във въззивното производство е прието като доказателство
постановление от 06.06.2025 г. за спиране на наказателното производство по
ДП № 4873/2022 г. на Районна прокуратура – Пазарджик, което обаче не
установява релевантни по спора обстоятелства и съдът не следва да го
обсъжда.
Предвид гореизложените мотиви настоящият състав намира, че
предявените субективно съединени искове по чл. 42, ал. 1, б. „б“ от ЗН във вр.
с чл. 25, ал. 1 от ЗН са основателни и доказани и като такива следва да бъдат
уважени.
Доколкото първоинстанционният съд е стигнал до същите правни
изводи решението му в тази част е законосъобразно и като такова следва да
бъде потвърдено в тази част.
Решението на окръжния съд е правилно и в частта, в която ответницата
е осъдена да заплати на ищците разноски за първоинстанционното
производство общо в размер на 12 283,97 лв., които се дължат съобразно
изхода на спора, изчислени са правилно и включват заплатено адвокатско
10
възнаграждение за исковото и обезпечителното производство, държавна такса
за образуване на настоящото дело, за вписване на исковата молба и такава за
обезпечителното производство.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде осъдена
жалбоподателката да заплати на въззиваемите направените от тях разноски
във въззивното производство в размер на 9 000 лв., представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение на процесуалния им представител адвокат Й. А..
Ето защо съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 93/11.03.2025 г., постановено по гр.д. №
173/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА С. Д. Д. от гр. В.“ № 39, ЕГН **********, със съдебен адрес:
гр. В.“ № 23, вх. „В“, ет. 1 /чрез адвокат В. Д./ да заплати на М. Т. Ш. от гр. В.“
№ 65, ЕГН **********, К. Т. К. от гр. В.“ № 31, ЕГН **********, Ц. Г. Я. от
гр. В.“ № 20, ЕГН **********, Н. Г. В. от гр. В.“ № 36, ЕГН **********, А. Т.
З. от с. Д.Б.“ № 1, ЕГН **********, Е. Т. С. от гр. С.“ № 66, ет. 1, ап. 3, ЕГН
********** и М. Г. Д. от гр. В.“ № 20, ЕГН **********, всички със съдебен
адрес: гр. В.“ № 18 /чрез адвокат Й. А./ общо сумата 9 000,00 лв. /девет
хиляди лева/, представляващи разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11