Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. ***, 22.05.2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***СКИ
РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав, в публично заседание на 09.05.2019
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА
при
секретаря Даниела Маринова, като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.дело № 236 по описа за 2019
год. и на основание данните по делото
и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по обективно съединени
искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 т.3 от КТ.
Делото е образувано въз основа на депозирана искова
молба от М.Б.М., ЕГН **********, съдебен адрес: *** ***, чрез адв. А.Д. против ***,
БУЛСТАТ ***, адрес: ***, представляван от ***, в която се твърди следното :
през периода от ***. до ***. ищецът работил в „*** *** на длъжността “***а /***/“.
На ***. му била
връчена Заповед №500/***., с която трудовото му правоотношение е прекратено на
основание чл. 328,ал.1, т.6, предл.1 от КТ - “липса на необходимото образование
за изпълняваната работа" „във връзка с това, че служителят не притежава
висше образование, образователно-квалификационна степен, магистър, специалност
„***, необходими за заемане на длъжността“.
Счита, че издадената
заповед е изцяло неправилна и незаконосъобразна, поради което в
законоустановения срок я обжалва, като излага следното:
Като мотиви в обжалваната заповед
е посочено, че с доклади на ***“ вх.№Вътр.-Д-900/02.09.2015г. и доклад с вх.№ЦУ-Вътр.-ЦУ-Д-900#1/28.11.2018г.
е утвърдена промяната в изискването за притежавано образование за заеманата от
мен длъжност.
Посочва,
че хронологията на промяна на изискванията за заеманата от него длъжност
категорично свидетелства, че в случая е налице злоупотреба с право от страна на
работодателя /нарушение на чл. 8 от КТ/, с единствена цел - прекратяване на
трудовото му правоотношение чрез превратно интерпретиране на законовите норми,
а именно:
От сключване на
трудовия ми договор на ***. до прекратяването му на ***. съм заемал една и съща
длъжност.
При сключване на трудовия му
договор, на *** му е връчена първата длъжностна характеристика за длъжността, в
която изискването за образование било: „***с образователно-квалификационна
степен-минимум бакалавър“.
Според мотивите на
Заповедта - с доклад на ***“ вх.№Вътр.-Д-900/02.09.2015г. е утвърдена промяната
в изискването за притежавано образование за заеманата от ищеца длъжност, като
изискването е “образование - висше, образователно-квалификационна
степен-магистър, със следните специалности: „******
На 15.02.2017г. е връчена нова
длъжностна характеристика /втора по ред/, в която единствена промяна с
първоначалната е изискването за притежавано образование за заеманата от
длъжност, като изискването вече е “образование-висше,
образователно-квалификационна степен-магистър, със следните специалности: „******
На ***. му
била връчена трета по ред длъжностна
характеристика, идентична по съдържание с втората такава от 15.02.2017г. , в
т.ч. и с идентично изискване за образование за длъжността. Непосредствено след
това била връчена и предварително изготвена и подписана заповед за прекратяване
на трудовото му правоотношение на основание чл. 328, ал.1, т.6, предл.1 от КТ.
Твърди, че не е
запознат с цитираните в Заповедта 2 бр.доклади. Счита, че в случая е налице
проява на злоупотреба с права от страна на работодателя при извършена от него
промяна в изискванията за образование /и по-точно - специалност/ за заеманата
от ищеца длъжност поради следното:
Висшите
учебни заведения, в които са налице специалности, свързани с националната ***,
са ***.
Нито едно от тези висши учебни
заведения не обучава и не предоставя „образование висше,
образователно-квалификационна степен- магистър или бакалавър/, със специалности
„****** Или, твърди се, че такива специалности, каквито са посочени във втората
и третата длъжностна характеристика, не се изучават и е практически невъзможно
да се представи диплома за завършено висше образование по специалност, която не
съществува в нито едно ВУЗ.
Изменението в
изискванията е въведено не с оглед нуждите на работата, а е налице злоупотреба
с право и в нарушение на чл.8 ал. 1 от КТ, което винаги обуславя и преценката
за незаконосъобразност на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ.
В Заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение е посочена единствено притежаваната от
ищеца гражданска специалност - ***, макар специалността на ищеца, отразена в
дипломата му за висше образование да е „***“ и като такъв съгласно чл.51 ал.1
от Закона за въоръжените сили на Република България, е надлежно обучен да
осигурява и гарантира суверенитета и независимостта на страната и защитата на
нейната териториална цялост. Ищецът твърди, че е участвал в национални и международни мисии,
от които притежава грамоти и служебни характеристики /част от които прилага/ и
които удостоверяват, че професионалният опит и компетентности, които притежава
са свързани именно с опазване на националната и международна *** и значително
надвишават изискванията по длъжностната характеристика.
Счита, че не е
спазен чл.17 ал.2 от КТД.
Според обжалваната
Заповед - нововъведената изискуема специалност за длъжността му е на основание
доклад от 02.09.2015г. На 15.02.2017 г. му е връчена длъжностна характеристика,
в която е посочено изискване за „новата“ специалност. Въпреки това-до датата на
прекратяване на трудовото правоотношение не му е предложена възможност за
преквалификация.
На
06.11.2015г. подал до работодателя заявление с вх.№ЦУ-ПМО-6480/06.11.2015г., с
което декларирал желанието си за пенсиониране като служител на „***“ЕАД при
условията на първа категория труд след достигане на изискуемите критерии по
КСО. По заявлението не са предприети никакви действия с цел избягване изплащане
на обезщетение при пенсиониране.
Счита, че е на
лице и нарушение на чл.13 от КТД.
Посочва, че към
момента на прекратяване на трудовото му правоотношение в дружеството в ***„***“
са налице следните длъжности: ***/последната длъжност - идентична на заеманата
от него/. Нито едно от посочените лица не притежава висше образование,
образователно-квалификационна степен, магистър, специалност „******“ и/или „***.
Между посочените лица има и лице, придобило право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст. Посочените обстоятелства съставляват нарушение освен на
чл.8 ал.1 от КТ, и нарушение на чл.9 т.4 от КТД
За периода от първия доклад от
02.09.2015г., с който е променена изискуемата за длъжността специалност до ***.,
е заемал длъжността си, като стриктно и отговорно изпълнявал задълженията си
/няма наложено нито едно наказание/. Работодателят, на когото са представени
всички изискуеми документи, вкл. Диплома за завършено висше образование,
безспорно е бил наясно за вида на образованието и специалността му, и въпреки
връчената длъжностна характеристика на 15.02.2017г. с „новата“ специалност, в
продължение на около 21 месеца не е предприел никакви действия по прекратяване
на трудовото му правоотношение. Посочва се, че съгласно практика на ВКС, когато
работодателят промени изискванията за длъжността, работникът не отговаря на
въведените от работодателя образователни и квалификационни изисквания за
заемане на длъжността, работодателят знае за това, но въпреки това не е
предприел действия по прекратяване на трудовото правоотношение с работника към
момента на промяната, а впоследствие го е уволни на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ, то уволнението следва да бъде признато за незаконно само в хипотеза, когато
изискванията не са нормативно определени, какъвто е настоящият случай.
Съдът е сезиран с
искане да постанови решение, с което:
1. На основание
чл. 344, ал.1, т.1 от КТ да признае за незаконно и да отмени уволнението му,
извършено със Заповед № 500/***.
2. На основание
чл. 344, ал. 1, т.2 от КТ да бъде възстановен на заеманата преди уволнението
длъжност „***а“.
3. На основание чл. 344, ал.1, т.3 във вр. с
чл. 225, ал.1 от КТ да му бъде присъдено обезщетение за оставане без работа
поради уволнението за срок от 6 месеца, считано от 30.11.2018г. до
30.04.2019г., общо в раз*** на 9000лв., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В срока по чл.131
от ГПК е депозиран писмен отговор от
ответната страна „***, ***, ЕИК ***, представляван от изпълнителния директор ***,
чрез процесуален представител адвокат И.С., с която исковете се оспорват
изцяло. Направено е и и искане за
изпращане на делото по подсъдност на СРС, но предвид посоченото място на работа
/в гр.***/ на ищеца, отразено в трудовия му договор, възражението се явява
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Излага се, че
ищецът не прави разлика между проявено търпение от страна на работодателя
спрямо него и добросъвестност/доброна***еност. Твърди се, че не е налице
дискриминация спрямо него, пряка или непряка. Всички служители от ***„***“ са с
променени длъжностни характеристики, като са въведени еднакви изисквания за
образование и степен на висшето образование за заемане на длъжността. Твърди се
също така, че твърденията на ищеца в исковата молба са противоречиви едно на
друго - ищецът признава, че до него са достигали всички волеизявления на
работодателя за равноспоставено повишаване за всички служители в управлението
на изискванията за длъжността „***а /***/“. Той неоснователно настоява да
продължи да работи в ***въпреки, че за него е проведена втора процедура по изменение
в длъжностната му характеристика. От друга страна, ищецът недоволства от това,
че спрямо него новото изискване за вид образование било забавено или късно
приложено.
Твърди се, че
ищецът е депозирал Заявление вх. №ЦУ-ПМО-6480/06.11.2015 година, с което искал
да се пенсионира в ***(елементарно изчисление сочи за пенсия на Ищеца около
2022 година ...) Според ищеца това негово желание и здравен статус било
достатъчно основание на работодателя да се забрани да променя изискванията за
заемана длъжността в частта „образование“.
Твърди се, че
висше образование по цитираните специалности в заповедта за прекратяване на
трудовия договор на ищеца съществуват и в други ВУЗ - напри*** в *** ...
Твърди се, че не е
налице нарушение на чл.13 от КТД-2018 година. Всички служители, за които е
констатирано, че нямат необходимото вид и степен на висше образование са с
прекратени трудови правоотношения.
Посочва се, че не
е налице връзка между наложени или неналожени дисциплинарни наказания на ищеца
с упражненото потестативно право за изменения и допълнения в длъжностната
характеристика на ищеца. Твърди се, че голословно се свързват права на
работодателя по смисъла на чл.328, ал. 1, т. 6 от КТ с недоказана
недобросъвестност по чл. 8 от КТ.
Твърди се, че ищецът не е
посочил, че процедурата по промяна реално е изпълнена отново и че на връчената
му Длъжностна характеристика на ***. той не отговаря на променените изисквания
за образование.
След променената
длъжностна характеристика на ищеца е връчена и заповедта за прекратяване по
чл.326 ал.1 т.6 от КТ.
Твърди се, че ищецът не е предприел нищо в продължение на 2
години за да се преквалифицира, не е подавал подобни искания до работодателя
(освен заявление непременно да се пенсионира в ***).
Оспорва се като
недоказан и периода, и оставането без работа на ищеца по см. на чл. 225, ал. 1
от КТ.
Сочи се, че са
неотносими към спора представените от ищеца : Книжка за пенсионни документи;
Удостоверение за прослужено време на ***; Удостоверения - 3бр.; Военна книжка;
Служебна характеристика от ***(издадена преди постъпването на Ищеца в ***) ;
Характеристика от ***Сертификат от 2003 г. ; Грамота от министър на отбраната
от 2003 г.
В о.с.з. ищецът се явява лично и се
представлява от адв.Д. , която поддържа исковата молба и навежда доводи в
представена по делото писмена защита.
В о.с.з. ответната страна се
представлява от адв.С., който оспорва исковете и навежда доводи в представена по
делото писмена защита.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните, доказателствата по делото и разпоредбите на закона, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно, че ищецът е назначен в
ответното дружество на длъжност “***а /***/“ по силата на трудов договор,
сключен на ***од. Трудовото му
правоотношение е прекратено със Заповед №500/***., издадена на основание чл.328
ал.1 т.6, предл.1 от КТ - “липса на необходимото образование за изпълняваната
работа“ и предвид въведеното изискване за образование за длъжността - висше
образование, образователно-квалификационна степен, магистър, специалност „***.
Не е спорно, че при постъпване на работа на ищеца е връчена длъжностна
характеристика /л.11 и сл. от делото/, в
която изискването за образование е било следното: висше-Академия на МВР,
висше-военно, висше-техническо или висше икономическо. Образователно
квалификационна степен – минимум бакалавър.
Не е спорно, че ищецът притежава специалност от завършено военно образование – ***, а гражданската му специалност
е – ***. Ищецът е приложил по делото и са приети като доказателства
сертификати, удостоверяващи получени от него награди и медали за изключителен
принос към ***за периода 25 юни 2002год. - 13 януари 2003год.; получен ***за
заслуги за укрепване на Българската армия. Не е спорно, че работодателят е
въвел изменение в изискването за образование за заеманата от ищеца длъжност с
нова длъжностна характеристика, връчена на ищеца на 15.02.2017год. Не е спорно,
че същата длъжностна характеристика е връчена на ищеца на ***од., когато е издадена и заповедта му за
уволнение на соченото по-горе правно основание. Не е спорно, че от
15.02.2017год. до момента на уволнението – ***од. ищецът е продължил да работи
на същата длъжност. Предвид направеното
възражение за недобросъвестност от страна на работодателя при въвеждането на
нови изисквания за заемане на длъжността в длъжностна характеристика, в тежест на ищеца е да обори презумпцията за добросъвестно упражняване на права от страните по
трудовото правоотношение, въведена от законодателя с нормата на чл.8 ал.2 от КТ. Ответникът следва да докаже, че за заеманата от ищеца длъжност е въвел променени изисквания за
образование, които имат отношение към ефективното изпълнение на работата,
промяната е извършена по съответния ред – с мотивирана писмена заповед,
издадена от компетентен орган и е налице към момента на уволнението – извършена
е след възникване на трудовото правоотношение и преди или едновременно с
уволнението. При изменение на образованието за заемане на
длъжността, работодателят законосъобразно упражнява потестативното си право да
прекрати трудовото правоотношението на основание
чл.328 ал.1 т.6 КТ със служителя, неотговарящ на новите
изисквания. В
случая трудовото правоотношение на ищеца
е прекратено поради липса на необходимото
образование. Изискването за образование може да бъде предвидено в закон или
друг нормативен акт, както и в длъжностната характеристика за съответната
длъжност. Работодателят може, съобразно с нуждите на работата, в щатното
разписание да предяви нови изисквания към служителите след сключване на
трудовия договор, включително и такива за по – високо образование или
професионална квалификация. За да е налице посоченото основание е необходимо да
се констатира, че са настъпили промени в образователните изискванията за
съответната длъжност, на които служителят не отговаря. От представената по
делото Заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца се установява, че причините
за прекратяване действието на трудовия договор е липсата на притежавано от
ищеца образование, утвърдено във връчена му длъжностна характеристика, а именно: образование висше, специалност „***,
необходими за заемане на длъжността“. В процесната заповед липсват изложени от
страна на работодателя мотиви относно това по какъв начин липсата на това
образование пречи на изпълнението на трудовата функция на ищеца, каквато е
изпълнявал до онзи момент. Когато
изискванията са определени в нормативен акт работодателят е длъжен да съобрази
тези изисквания в длъжностната характеристика - изисквания за минимална степен
на образование и квалификация за изпълнение на определени трудови функции. По
делото не се установява изискването за образование да е наложено от закон или
друг нормативен акт, което да налага прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца. Решението на работодателя да промени
изискванията за образование и квалификация за определена длъжност е въпрос на
целесъобразност и то не подлежи на съдебен контрол. Само в случаите на въведен
от работника или служителя довод за злоупотреба с право и липса на обективна
необходимост от въвеждането на новите изисквания, предмет на делото е и това дали работодателят е
действал добросъвестно при
извършването на промяна в изискванията за заемане на длъжността в съответствие
с чл.8 ал.1 от КТ, обуславящо преценката за законност на уволнението. В случая с исковата молба е въведено като основание
за незаконност на уволнението "злоупотреба с право" от страна на
работодателя при упражняване на потестативното му
право да прекрати трудовото правоотношение с ищеца в хипотезата на чл.328 ал.1
т.6, пр.1-во от КТ - въведените изменения в изискването за
образование за процесната длъжност е извършено недобросъвестно от ответника, в
нарушение на чл.8 ал. 1 КТ, без то да е необходимо за нуждите на работата. Видно от приетите като
доказателства по делото три длъжностни характеристики,връчени на ищеца, е че
същите са напълно идентични по съдържание, т.к. основните функции и задължения
са напълно еднакви - т.2.1.- т.2.20. В тази връзка и при
положение, че след връчването на втората длъжностна характеристика на ищеца,
при която вече е била въведена промяната за вида на образование и при отчитане
на факта, че същият е продължил да работи на същата длъжност за период повече
от една година, то в тежест на ответната страна е да докаже наличие на обективна необходимост от въвеждане
на новото изискване, като
представи доказателства, че изпълнението на едни и същи задължения и при едни и
същи отговорности, спецификата на работния процес изисква образованието на
служителя да е нововъведеното. Такива доказателства по делото не са представени и се
обосновава извод, че въведената
промяна в образованието няма връзка с трудовите задължения на ищеца и е без
никакво значение за изпълнение на работата му. При това положение съдът намира, че при уволнението на ищеца на основание
чл.328 ал.1 т.6,
пр.1-во от КТ работодателят е
нарушил принципа на добросъвестност, установен в чл.8 ал.1 от КТ, упражнил е превратно и е злоупотребил с
потестативните си права едностранно да измени изискванията за образование и да
уволни ищеца, поради
което уволнението се явява незаконно и следва да бъде отменено. Предвид
изложеното дотук, не следва да се обсъждат останалите наведени доводи от ищеца
за незаконност на уволнението му, част то които са и неотносими към предмета на
делото.
По иска по чл. 344, ал. 1,
т. 2 КТ.
С оглед установената по
делото основателност на иска за отмяна на уволнението, основателен се явява и
искът за възстановяване на ищеца на заеманата от него преди уволнението длъжност - ***а – *** ***, ***„***“, ***.
По иска по чл. 344, ал. 1,
т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
По иска по чл.225 ал.1 КТ
ищецът твърди да е останал без работа в резултат от незаконното уволнение за
процесния период
30.11.2018год. – 30.05.2019год.,
като в о. с. з. е представил за сведение на съда в оригинал трудовата си книжка
- официален удостоверителен документ относно възникването и прекратяването
именно на такива правоотношения, от която се установява, че в същата няма извършени
вписвания след прекратяване на трудовото му правоотношение при ответната
страна; представил е декларация за това,
че не е работил за процесния период по трудово правоотношение, както и
регистрация в Бюрото по труда – ***. В о.с.з. е направено надлежно изменение
на раз***а на иска, допуснато от съда, като претенцията е
съгласно заключението на ВЛ – 10174,50лв. С оглед обстоятелството, че
проведеното последно о.с.з. по делото се е състояло на 09.05.2019год., то искът
се явява основателен и доказан за периода от 30.11.2018год. до
09.05.2019год. и за сумата от 8902,70лв. За разликата до претендираните
10174,50лв. и за периода от 10.05.2019год. до 30.05.2019год. искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото на
ищеца следва да се присъдят разноски съраз***но уважената част на исковете и по
компенсация – в раз*** 1228,32лв.
Ответната страна следва да бъде
осъдена да заплати по сметка на съда
държавна такса в раз***
456,11лв., както и разноски за вещо лице - 80лв.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ на основание чл. 344
ал.1 т.1 от КТ уволнението на М.Б.М., ЕГН **********,
съдебен адрес: *** ***, адв. А.Д., извършено със Заповед №500/***. на изпълнителния директор на ***, БУЛСТАТ ***, адрес: ***.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ М.Б.М., ЕГН ********** на заеманата преди уволнението
длъжност при ответника - ***а – *** ***, ***„***“, ***.
ОСЪЖДА на основание чл.344, ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 от КТ ***, БУЛСТАТ ***, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на М.Б.М., ЕГН **********
сумата 8902,70лв., представляваща
обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за
периода от 30.11.2018
год. до 09.05.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата от 16.01.2019год. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до претендираните
10174,50лв. и за периода от 10.05.2019год. до 30.05.2019год., като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
на основание чл.78
ал.1 вр. ал.3 от ГПК ***, БУЛСТАТ ***, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на М.Б.М., ЕГН **********
разноски по делото за един адвокат съраз***но уважената част на исковете и по
компенсация - 1228,32лв.
ОСЪЖДА на основание чл.71 от ГПК ***, БУЛСТАТ ***, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на ***ски районен съд държавна такса 456,11лв., както и разноски за вещо
лице - 80лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез ***ски районен съд пред ***ски окръжен съд в двуседмичен срок, който на основание
чл.315 ал.2 ГПК тече от 22.05.2019 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: