№ 16
гр. Разград , 21.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и първи
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:ДОРОТЕЯ Е. ИВАНОВА
при участието на секретаря ГАНКА А. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от ДОРОТЕЯ Е. ИВАНОВА Административно
наказателно дело № 20203330200724 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от М. П. М. от гр.Разград, против НП № 20-
1075- 001448/21.09.2020г. на Началник сектор към ОД МВР- Разград, сектор
Пътна полиция- Разград, с което на основание чл.185 от ЗДвП му е наложена
глоба в размер на 20лв. за нарушение на чл.147, ал.1 от същия закон и на
основание чл.185 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 20 лв. за
нарушение на чл.190, ал.3 от същия закон. В жалбата сочи, че НП е
незаконосъобразно и неправилно, постановено при съществени процесуални
нарушения и неправилно приложение на материалния закон и моли за
неговата отмяна изцяло. Счита, че чл.190, ал.3 от ЗДвП не съдържа състав на
административно нарушение и по този начин е нарушен материалния закон, а
по отношение нарушението на чл.147, ал.1 от ЗДвП счита, че са нарушени
процесуалните правила, тъй като санкцията е наложена при отсъствие на
изложена фактическа обстановка. В с.з. процесуалният му представител адв.
Христозов заявява, че поддържа жалбата си на посочените в нея основания,
като претендира и направените разноски, представляващи адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна – ОДМВР- Разград, при редовност в
1
призоваването не се явява представител в с.з. В депозираното придружително
писмо моли жалбата да бъде оставена без последствие и да бъде потвърдено
наложеното наказание.
Районна прокуратура – Разград, при редовност в призоваването не се
явява представител в с.з. и не заявява становище по жалбата и по НП.
Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Обжалваното НП е издадено въз основа на АУАН, съставен срещу
жалбоподателя за това, че „на 20.08.2020г. в 12:17ч. на път І-2 до местност
Стария кладенец в посока гр. Разград, управлява л.а. Рено Трафик Д с рег. №
****, собственост на П. М. П., като след извършена проверка се установи, че
водача управлява с незаплатена глоба във връзка с чл.186, ал.7 от ЗДвП.
Водача не е представил МПС на ГТП, с което виновно е нарушил чл.190, ал.3
от ЗДвП и чл.147, ал.1 от ЗДвП“.
Обстоятелствата по акта са изложени и в обжалваното НП, поради
което на М. са наложени на основание на основание чл.185 от ЗДвП глоба в
размер на 20 лв. за нарушение на чл.190, ал.3 от същия закон и на основание
чл.185 от ЗДвП глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.147, ал.1 от
същия закон.
Към преписката са приложени и справка картон на водача, заповеди
за определяне на компетентни лица, длъжностна характеристика, вносни
бележки от 21.08.2020г., извлечение/справка от информационна система.
По делото е разпитани актосъставителят св. Ю., Който по същество
потвърждава изложеното в АУАН, че процесния ден се провеждала мащабна
полицейска операция и спрял за проверка л.а. Рено Трафик, който нямал
застраховка и имал неплатени глоби. Съставил два акта- един по КЗ един по
ЗДвП. За неплатените глоби било иззето СУМПС.
Въз основа на така изложените фактически обстоятелства, съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна
срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледана по същество се явява
2
основателна и доказана.
Съгласно дадените от закона правомощия, съдът направи цялостна
проверка и констатира, че при издаване на АУАН са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и неправилно е приложен материалния
закон.
Относно първото нарушение и актосъставителят и наказващият
орган са приели, че жалбоподателят има неплатени глоби в срока по чл. 190,
ал. 3 от ЗДвП.
Съдът счита, че неплащането на глоба в срока за доброволно
изпълнение не може да бъде санкционирано с нова глоба. Последиците за
неспазване на срока по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП има друг характер и се изразяват
в предприемане на мерки за принудително изпълнение на задължението и/или
налагане на принудителна административна мярка- временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС на водач по реда на чл. 171, т. 1, б. "д"
от ЗДвП. Ето защо наказателното постановление в тази част е издадено в
нарушение на материалния закон.
В конкретния случай вмененото противоправно поведение на
жалбоподателя М. М. не съставлява административно нарушение. По
дефиницията на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние
(действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред. С оглед на
това не всяко неизпълнение на задължение съставлява административно
нарушение, а само тогава, когато с конкретното деяние лицето не е изпълнило
свое лично законоустановено задължение (действие или бездействие), което
произтича пряко и непосредствено от разпоредбата на нормативния акт и
което е изрично обявено за наказуемо с този акт.
В конкретния случай жалбоподателят е санкциониран защото не е
изпълнил задължението си по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, според който
наложеното наказание глоба се заплаща в едномесечен срок от влизане в сила
на наказателното постановление или съдебното решение или определение на
съда при обжалване. Систематичното и логическо тълкуване на тази
разпоредба сочи, че тя е разположена след като са изчерпателно изброени
3
санкционните норми. В нея не се предвижда наказание налагано по
административен ред и тя е свързана с изпълнението на влезлите в сила
наказателни постановления.
Неплащането в срок на наложените глоби е обвързано с други
неблагоприятни за дееца последици- невъзможност да си възстанови
евентуално отнетите му контролни точки (чл. 158, ал. 1, т. 1 от ЗДвП), а така
също и опасност от налагане на принудителна административна мярка
"Временно отнемане на свидетелството за управление" на основание чл. 171,
т. 1, б. "д" на водач, който управлява моторно превозно средство в нарушение
на разпоредбата на чл. 157, ал. 8 от ЗДвП- до заплащане на дължимата глоба.
Въз основа на така изложеното съдът намира, че неплащането на
наложени глоби за нарушения на ЗДвП не съставлява административно
нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, тъй като законодателят не е обявил
това деяние за наказуемо, а е регламентирал други последици от
противоправното бездействие на водача. Противното би довело до
разширително тълкуване на закона, което е в противоречие с основните
принципи на наказателното право и не може да бъде споделено. Освен това
същото противоречи и с целта на закона заложена в чл. 1, ал. 2 от ЗДвП-
Целта на този закон е да се опазват животът и здравето на участниците в
движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване, да се опазват
имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от
замърсяването от моторните превозни средства.
По отношение на второто нарушение, за което и контролния и
наказващия орган са приели, че е нарушен чл.147, ал.1 от ЗДвП, съдът
намира, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила, тъй
като липсва описание в какво точно се изразява нарушението. И двата органа
са посочили, че „Водача не е представил МПС на ГТП“. Това преповтаря
законовата разпоредба, без да се посочват конкретните обстоятелства във
връзка с нарушението- кога е следвало да бъде представен, кога е изтекъл
срокът и т.н., съобразявайки специалните изисквания на чл.29 от Наредба №
Н-32 от 16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата
изправност на пътните превозни средства. Задължение на АНО е да
индивидуализира нарушението от обективна и субективна страна съобразно
изискванията на закона, като посочи конкретните правно релевентни факти за
4
всяко едно нарушение /чл.42, т.4 от ЗАНН, респ.чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН/.
Цитираните разпоредби изискват АУАН и НП да съдържат описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, като неизпълнението
на това се явява съществено процесуално нарушение и води до
незаконосъобразност на НП.
Ето защо и по изложените съображения, съдът намира, че
атакуваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Предвид изхода от делото, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН ОД
МВР- Разград следва да бъде осъдена да заплати на М. П. М. от гр.Разград
направените по делото разноски, явяващи се платено адвокатско
възнаграждение, в размер на 260 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО НП № 20- 1075-
001448/21.09.2020г. на Началник сектор към ОД МВР- Разград, сектор Пътна
полиция- Разград, с което на М. П. М. от гр.Разград на основание чл.185 от
ЗДвП му е наложена глоба в размер на 20лв. за нарушение на чл.147, ал.1 от
същия закон и на основание чл.185 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на
20 лв. за нарушение на чл.190, ал.3 от същия закон.
ОСЪЖДА ОД МВР – Разград ДА ЗАПЛАТИ на М. П. М. от
гр.Разград сумата от 260 лв. /двеста и шейсет лева/ за съдебни разноски,
явяващи се платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Разградски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
5