№ 11386
гр. София, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110164351 по описа за 2024 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 11932/07.12.2021г. на
ОС[1]Благоевград, подадена от „Унисърфейс“ ЕООД и „Савилс България“ ЕООД /в
ликвидация/ срещу Ю. С. М.. Образуваното гр.д. № 1075/2021г. на Окръжния съд в град
Благоевград е прекратено по възражение за местна неподсъдност на спора от страна на
ответницата, като е изпратено по компетентност на Софийския градски съд /Определение
№490/09.05.2022г. по гр.д. № 1075/2021г. на ОС-Благоевград/, където е образувано като гр.д.
№ 6514/2022г. на СГС. С Определение № 6224/30.06.2022г. същото е спряно на основание
чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключването на производството по гр.д. № 4462/2018г. на СГС.
С Определение № 13685/05.09.2024г. производството е възобновено, а с Определение №
14817/26.09.2024г. същото е прекратено, като делото е изпратено по подсъдност на родово
компетентния да разгледа исковете Софийски районен съд, където е образувано като гр.д. №
64351/2024г. на СРС.
Ищците „Унисърфейс“ ЕООД и „Савилс България“ ЕООД /в ликвидация/ чрез
адв. И. Я. – АК- Благоевград, са предявили срещу ответницата Ю. С. М. искове с правно
основание по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждането ú да заплати на „Унисърфейс“ ЕООД сумата от
17200,00 лева, а на „Савилс България“ ЕООД /в ликвидация/ - сумата от 8600,00 лева, ведно
със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане,
представляваща сумата, с която ответницата неоснователно се е обогатила за сметка на
ищците, ползвайки в периода 06.12.2016г.- 20.07.2020г. продаден ú от ищците недвижим
имот – самостоятелен обект с идентификатор 68134.1934.425.1.18, представляващ ателие с
площ от 52,25 кв.м., находящо се в град София, ул. „**********“ № З-А, ет. 1, ат. 2, ведно с
припадащите се идеални части от сградата и правото на строеж върху земята, договорът за
продажба на който е развален по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
Ищците твърдят, че с Нотариален акт № 8/11.12.2014г., т. 8, рег. № 13215, дело №
344/2014г. на Нотариус № 203 – Р.Р., са продали описания по-горе имот на ответницата, като
първият ищец бил собственик на 2/3 ид.ч. от него, а вторият – на 1/3 ид.ч. Владението било
предадено на купувачката на 11.12.2014г. Ответницата не изпълнила задължението си да
заплати покупната цена на имота, поради което било инициирано производство за разваляне
на договора за продажба – гр.д. № 4462/2018г. на СГС, което към момента на предявяване на
исковата молба не било приключило. Тъй като развалянето на договорите имало обратно
действие, то за посочения период за М. не било налице основание да ползва имота /тя го
напуснала на 20.07.2020г./. Затова и тя се обогатила без основание за сметка на ищците, като
им дължала обезщетение. Същото съответствало на пазарен наем от 600,00 лева за срок от
1
43 месеца, т.е. 25800,00 лева, от които 2/3 или 17200,00 лева се полагали на първия ищец, а
1/3 или 8600,00 лева – на втория ищец. В насрочените по делото публични съдебни
заседания ищците се представляват от адв. Я., който поддържа предявените искове,
включително в хода на устните състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Ю. С. М. е подала Отговор на исковата
молба, вх. № 4657/28.04.2022г. на ОС-Благоевград, с който оспорва предявените искове като
неоснователни. Оспорва се ответницата да е владяла и ползвала имота в рамките на
процесния период, тъй като не били представени доказателства сградата да е била въведена
в експлоатация и да е била годна за ползване по предназначение. Исковете се оспорват като
преждевременно предявени, тъй като към датата на депозирането им делото за разваляне на
договора не било приключило. До въвеждането в експлоатация имотите не можело да се
обитават, съответно да се отдават под наем. Затова нито ответницата се била обогатила, нито
ищците обеднели. Прави се възражение за погасяване на задължението по давност. В
насрочените по делото публични съдебни заседания ответницата не се явява, като се
представлява от адв. Й. Й., който оспорва предявените искове, включително в хода на
устните състезания.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове, становището и възраженията на ответника в отговора ù,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните
правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирани страни при наличие на правен
интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество.
Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или
решение при признание на иска.
Съобразно чл. 154 ГПК доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 59,
ал. 1 ЗЗД е за ищците по него, които следва при условията на пълно и главно доказване да
установят, че във връзка с процесния имот-ателие в рамките на посочения в исковата молба
период в техния патримониум е настъпило обедняване и неговия размер и естество,
съответно, че в рамките на същия период ответницата е ползвала този имот, с което се е
обогатила за сметка на ищците, както и размера на обогатяването и неговото естество. В
тежест на ищците е да докажат наличието на връзка между обогатяването и обедняването. В
тежест на ответницата е да установи наличие на противопоставимо на ищците право да
ползва имота, съответно заплащане на претендираната от нея сума или обстоятелства,
освобождаващи я от това. Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и
обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Видно от Нотариален акт № 8/11.12.2014г., т. 3, рег. № 13215, дело № 344/2024г. на
Нотариус № 203 – Р.Р., продавачите „Унисърфейс“ ООД и „Савилс България“ ООД са
продали на купувачката Ю. С. М., първият 2/3 ид.ч., а вторият 1/3 ид.ч., от недвижим имот –
самостоятелен обект с идентификатор 68134.1934.425.1.18, находящ се в сграда № 1,
изградена в имот с идентификатор 68134.1934.425, представляващ Ателие № А2 – ателие за
творческа дейност с площ от 52,25 кв.м., при описани в нотариалния акт разпределение и
припадащи му се площи и права, за сумата от 31600 евро с ДДС, платима по банков път до
31.12.2016г. В нотариалния акт е посочено, че въводът във владение ще се извърши в деня на
изповядване на сделката при Нотариуса.
С Протокол за смяна на пазач от 08.09.2020г. по изп.д. № 20208510400115 на ЧСИ №
851 – М.П., адв. К.Е. – пълномощник на Ю. М., приел имота за пазене съгласно протокол от
20.07.2020г. във връзка с насрочена публична продан на същия, е бил сменен като пазач с
адв. П.Т. – пълномощник на взискателя „*********“ ЕООД.
С Решение № 261697/20.05.2022г. по гр.д. № 4462/2022г. на СГС, І ГО, І-3 състав,
договорът за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт №
8/11.12.2014г., т. 3, рег. № 13215, дело № 344/2024г. на Нотариус № 203 – Р.Р., е развален на
основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД вр. чл. 200 ЗЗД поради неизпълнение – неплащане на продажната
цена. Решението е влязло в сила на 29.04.2024г.
Видно от Писмо, изх. № АО-553-01-457/21.03.2025г. на ДНСК, за недвижимия имот –
ателие, във връзка с който се води настоящото дело, няма издадено разрешение за ползване.
По делото като свидетелка е разпитана Ю.на Я.а, бивша управителка на дружествата-
ищци. Показанията ú съдът кредитира изцяло като вътрешно непротиворечиви, в съзвучие с
2
останалия събран по делото доказателствен материал и без индикации да са дадени
целенасочено пристрастно. Сочи, че познава ответницата. През 2014г. закупила от
„Унисърфейс“ и „Савилс България“ ателие № 2 на първия или приземния етаж на сградата в
град София, ул. „**********“ № 3А. Тогава сградата имала издаден акт 15, което
означавало, че тя е напълно завършена и оборудвана, реално може да се ползва. И до
момента на разпита сградата нямала издаден акт 16, но се ползвала и в нея се живеело. След
като закупила апартамента, ответницата направила ремонт за няколко месеца и след това
живеела там с приятеля си. Братът на свидетелката живеел в тази сграда и тя му е ходила на
гости, като е виждала и М.. Последната ползвала апартамента до към 2020г., когато съдебен
изпълнител предал владението на трето лице. До 2020г. свидетелката е виждала и
ответницата, и приятеля ú, и родителите ú там. Знае, че между страните са водени дела, тъй
като М. не е платила цената на апартамента, които дела приключили в полза на продавачите.
Свидетелката лично е посещавала ателието към 2015г., за да ú покаже ответницата какво е
направила – банята и тоалетната били стегнати, имало спалня, обзавеждане, кухня и
кухненски бокс, годен бил за живеене.
По делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебно-оценителна експертиза,
което съдът кредитира изцяло като изготвено от компетентно вещо лице при пълно и ясно
дадени отговори на поставените въпроси и без индикации за неправилност. Вещото лице е
посочило, че пазарната наемна цена на ателието за периода 06.12.2016г.-20.07.2020г. е
22469,00 лева. Данни за отдавани под наем имоти, които нямат издадено разрешение за
ползване, вещото лице не е открило, поради което не може да се установи какъв е
специфичният за тях наем.
От събраните по делото доказателства се установява, че ищцата е закупила
процесното ателие на 11.12.2014г., като от същата дата, съобразно съдържанието на
нотариалния акт, е влязла във владение на същото. Това ползване е продължило, както се
установи от събраните по делото свидетелски показания и от представения протокол за
смяна на пазач, до 2020г. В тази връзка е ирелевантно дали сградата е имала или не
разрешение за ползване и дали е била въведена в експлоатация /акт обр. 16/, доколкото
ателието е било фактически ползвано.
По делото също така бе установено, че договорът за покупко-продажба на ателието е
бил развален по съдебен ред, при това по вина на М., която не е заплатила уговорената за
него цена. Факт е, че според чл. 88, ал. 1 ЗЗД развалянето на договорите има обратно
действие. Обратното действие на съдебния акт за развалянето на договора обаче не заличава
от правната /а и от обективната/ действителност обстоятелството, че до развалянето на
договора приобретателят по него е ползвал своя вещ, придобита на валидно правно
основание /арг. ПП 6-1974, т. 4/, макар и да знае, че е неизправна страна по сделката.
Развалянето на договора е факт, считано от 29.04.2024г., когато е влязло в сила Решение №
261697/20.05.2022г. по гр.д. № 4462/2018г. на СГС. Именно от този момент би настъпило
неоснователното разместване на блага, като за ответницата отпада основанието да ползва
своята вещ – ателие, тъй като тя се счита за възстановена в патримониума на продавачите
/арг. р.110/28.11.2017г.-гр.д.5557/2016г.-ВКС, ІІг.о./. Тъй като в рамките на процесния период
06.12.2016г.-20.07.2020г., който предхожда датата на влизане в сила на решението за
развалянето на договора – 29.04.2024г., ответницата е ползвала имота при наличието на
основание и като негова собственица, то е изключено наличието на неоснователно
разместване на блага за този период, съответно и предявените искове за неоснователно
обогатяване на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото право на разноски има само
ответницата. Доказани са разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000,00 лева,
както и депозит за възнаграждение на вещо лице от 50,00 лева, които следва да бъдат
присъдени в нейна полза. От общо дължимите разноски от 2050,00 лева, ответникът
„Унисърфейс“ ЕООД следва да заплати 2/3 части, а ответникът „Савилс България“ ЕООД /в
ликвидация/ - 1/3 част.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ предявените от „УНИСЪРФЕЙС“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище в град Търговище, и „САВИЛС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД /в ликвидация/, ЕИК
**********, със седалище в град Перник, срещу Ю. С. М., ЕГН **********, от град София,
искове с правно основание по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на
„Унисърфейс“ ЕООД сумата от 17200,00 лева, а на „Савилс България“ ЕООД /в ликвидация/
- сумата от 8600,00 лева, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба
/07.12.2021г./ до окончателното изплащане, представляваща сумите, с които ответницата
неоснователно се е обогатила за сметка на ищците, ползвайки в периода 06.12.2016г.-
20.07.2020г. продаден ú от ищците недвижим имот – самостоятелен обект с идентификатор
68134.1934.425.1.18, представляващ ателие с площ от 52,25 кв.м., находящо се в град София,
ул. „**********“ № З-А, ет. 1, ат. 2, ведно с припадащите се идеални части от сградата и
правото на строеж върху земята, договорът за продажба на който е развален по реда на чл.
87, ал. 3 ЗЗД.
ОСЪЖДА „УНИСЪРФЕЙС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище в град
Търговище, и „САВИЛС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД /в ликвидация/, ЕИК **********, със
седалище в град Перник, да заплатят Ю. С. М., ЕГН **********, от град София, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от общо 2050,00 лева, представляваща разноски в
първоинстанционното производство (гр.д. № 64351/2024г. на СРС), като от тази сума
ищецът „Унисърфейс“ ЕООД заплати 2/3 части, а ищецът „Савилс България“ ЕООД /в
ликвидация/ - 1/3 част.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4