Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260016 / 13.08.2020 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На трети август през две хиляди и двадесета година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Геновева Стойчева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 3787 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правни основания чл.344 т.1, 2 и 3,
вр. чл.225 ал.1; и чл.128 т.2 от Кодекса на труда КТ/; от С.Б. Б. с ЕГН **********
***; против „Фуудлент” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в гр. Хасково, ***, представлявано от управителя М.Б..
Ищцата твърди, че по сключен с ответника трудов договор № 1
от 18.06.2019 г. работела при него на длъжност "технически секретар".
На 03.12.2019 г. й била връчена заповед № 1 от 15.11.2019 г., с която на
основание чл.330 ал.2, вр. чл.190 ал.1 т.2 от КТ й се налагало дисциплинарно
наказание „уволнение", с мотив „неявяване на работа в течение на два
последователни работни дни". Според нея, издадената заповед за
прекратяване на трудовото й правоотношение на посоченото основание била
незаконосъобразна,като издадена в противоречие с разпоредбите на КТ. Императивната
разпоредба на чл.195 ал.1 от КТ предвиждала определени изисквания към
съдържанието на заповедта за уволнение - задължителни реквизити, като липсата
само на един от тях била достатъчна да се приеме, че заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание е незаконосъобразна. Липсата на мотиви поставяла
работника или служителя в положение на изненада; както и правела невъзможен
съдебния контрол при оспорване на уволнението, като този пропуск не можел да
бъде преодолян дори и да са поискани обяснения от работника. Видно от
описанието на дисциплинарното нарушение в заповедта за уволнение било, че
работодателят не е изпълнил задължението си, произтичащо от цитираната по-горе
разпоредба. Доколкото цитираната разпоредба на чл.190 ал.1 т.2 от КТ
предвиждала възможност за работодателя да наложи дисциплинарно наказание
„уволнение" за неявяване на работа в течение на два последователни работни
дни, уточняването на обстоятелството, кои именно са тези дни, било необходимо,
за да може ефикасно да бъде осъществен съдебният контрол на законосъобразността
на уволнението. Съгласно чл.193 от КТ, работодателят бил длъжен, преди налагане
на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме
писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. В случая
ответникът не спазил това си задължение, като съгласно ал.2 на посочената
разпоредба, и съдът следвало да отмени дисциплинарното наказание, без да
разгледа спора по същество. За целия период, през който трудовото
правоотношение се осъществявало, работодателят не изплащал на ищцата
уговореното с трудовия договор месечно трудово възнаграждение. През периода от
18.06.2019 г. до 18.11.2019 г. не й била изплатена сума в размер на 3 325 лв.
или по 665 лв. за всеки един от тези месеци.
Предвид изложеното, ищцата иска, съдът да постанови решение, с което да
уважи исковете й, като признае уволнението за незаконно, отмени заповед №
1/15.11.2019 г. и я възстанови на заеманата преди това длъжност
"технически секретар"; като осъди ответника да й заплати обезщетение
за времето, през което е останала без работа в размер на 3 990 лв.,
представляваща брутното й трудово възнаграждение в размер на 665 лв. за срок от
шест месеца, считано от 03.12.2019 г. до 03.05.2020 г.; както и да й заплати
сумата от 3 325 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение през
периода от 18.06.2019 г. до 18.11.2019 г.; ведно със законната лихва върху
двете суми от предявяване на исковете до окончателното им изплащане, както и
направените по делото разноски. Тези си искания ищцата поддържа лично и чрез
пълномощник в открито съдебно заседание.
Ответникът, в указания му срок по чл.131 от ГПК, не
депозира отговор на исковата молба. В открито съдебно заседание се представлява
от пълномощник, който оспорва бланкетно предявените искове и иска отхвърлянето
им изцяло. В писмена защита по делото настоява, че спазени били
законоустановените изисквания за уволнението на ищцата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, приема за установено следното:
Ищцата, като работник, е сключила с ответника, като работодател, трудов
договор № № 1/18.06.2019 г., на основание чл.67 ал.1 т.1 от КТ. По силата му ответникът
й е възложил, а тя е приела да изпълнява при него, с място на работа – офис-***,
длъжността "технически секретар", за неопределено време, при пълно
работно време от 8 часа, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на
665 лв. Договорът е подписан от страните по него, като съдържа отбелязване, че
ищцата е постъпила на работа на уговорената дата 19.06.2019 г. Това им трудово
правоотношение е било прекратено със заповед за прекратяване на трудов договор
№ 1/15.11.2019 г., на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ. Като мотиви за
издаването й е посочено – прекратяване на трудовия договор от работодателя без
предизвестие, когато работникът или служителят бъде дисциплинарно уволнен, във
връзка с чл.190 ал.1 т.2 от КТ; неявяване на работа в течение на два
последователни работни дни. Отразено е, че заповедта влиза в сила същия ден,
като е била връчена на ищцата на 03.12.2019 г., което е отразено собственоръчно
и е положен подпис за това. Видно от представените страници 8 и 9 от трудова
книжка Серия Щ № 339026 на името на ищцата, в документа е отразено прослуженото
от нея при ответника време за периода 19.06.2019 г. – 03.12.2019 г. на
посочената длъжност и при посоченото трудово възнаграждение. Това обстоятелство
се установява и от извършена от съда, по искане на ищцата, справка в тази трудова
книжка, издадена на 03.06.2019 г., както и това, че на следващите страници 10 и
следващи в документа няма други отбелязвания. Ищцата представи по делото
подаден от нея сигнал (жалба) за нарушаване на трудовото законодателство- трудови
правоотношения, безопасни и здравословни условия на труд, хигиена на труда и
др. против ответника до Инспекцията по труда - Хасково с вх.№ 19115403/ 27.11.2019
г., в която са изложени и обстоятелствата по настоящия случай.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по
основателността на предявените обективно съединени искове:
Преди всичко, същите са процесуално допустими, като
подадени от надлежна и активно легитимирана страна и в законоустановения за
това срок – чл.358 ал.1 т.2 пр. посл. и т.3 от КТ. Разгледани по същество, исковете
се явяват изцяло основателни. Между ищцата в настоящото производство, като служител,
и ответника, като работодател, е съществувало трудово правоотношение през
периода 19.06.2019 г. – 03.12.2019 г., по силата на трудов договор №
1/18.06.2019 г., на основание чл.67 ал.1 т.1 от КТ, с място на работа – офис-****,
за длъжността "технически секретар", за неопределено време, при пълно
работно време от 8 часа, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на
665 лв. Това правоотношение между страните е прекратено с атакуваната в
настоящото производство заповед за прекратяване на трудов договор №
1/15.11.2019 г. Заповедта е издадена на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ, а като
конкретна причина за издаването й е посочено – прекратяване на трудовия договор
от работодателя без предизвестие, когато работникът или служителят бъде
дисциплинарно уволнен, във връзка с чл.190 ал.1 т.2 от КТ; неявяване на работа
в течение на два последователни работни дни. За да е законосъобразна, същата
следва да е изцяло съобразена с установения в КТ ред за ангажиране
дисциплинарната отговорност на работника или служителя, което в случая не се
доказа от ответника в производството. Нормата на чл.195 ал.1 от КТ е
императивна и сочи, че дисциплинарното наказание се налага
с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и
кога е извършено, наказанието и законовия текст, въз основа на който се налага.
Законът изисква заповедта да е мотивирана, което в случая не е било съобразено.
Тя не съдържа конкретно описание на вмененото на ищцата нарушение на трудовата
дисциплина, респ. в кои именно два последователни работни дни тя не се е явила
на работа при ответника. Нарушенията на трудовата дисциплина, с техните
обективни и субективни признаци, очертават рамката на спора. Само при
конкретното им описание в заповедта за дисциплинарно уволнение съдът може да
извърши проверка за това, спазени ли са повелителните изисквания на закона,
свързани с процедурата по наказване (изслушване или приемане на обяснения и
преклузивни срокове), както и тази по същество - налице ли е виновно
неизпълнение на трудовите задължения за всеки отделен случай и правилни ли са
приложени критериите, за определяне на наказанието. В случая съдът е поставен в
невъзможност, да извърши преценка за горното, предвид гореизложената липса на
конкретика в описанието на вмененото на ищеца нарушение. Изложената немотивираност на процесната заповед за налагане дисциплинарно
наказание „уволнение” на ищцата, респ. нарушението на императивното изискване
на чл.195 ал.1 от КТ, е достатъчно основание да се приеме същата за
незаконосъобразна. В допълнение на горното, не е била съобразена и
императивната норма на чл.193 ал.1 от КТ, вменяваща задължение за работодателя,
преди налагане на дисциплинарното наказание, да изслуша работника или служителя
или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените
доказателства. В настоящия случай, въпреки указаната му доказателствена тежест,
ответникът не ангажира каквито и да било доказателства за това. В такава
хипотеза и на основание чл.193 ал.2 от КТ - съдът отменя дисциплинарното
наказание, без да разглежда спора по същество. Това обосновава извод, на
незаконосъобразност на атакуваната заповед, с която е прекратено трудовото
правоотношение на ищцата с ответника, доколкото не се установява визираното в
нея основание за издаването й чл.330 ал.2 т.6 от КТ. Предвид изложените
съображения, съдът намира, че атакуваната уволнителна заповед, като
незаконосъобразна следва да бъде отменена на процесуално основание, без да се
разглежда спорът по същество; а уволнението на ищцата - признато за незаконно.
В тежест на работодателя в това производство бе да докаже законосъобразността
на уволнението, като в тази насока пълно и главно доказване не се проведе.
Ето защо, следва да се признае за незаконно и да се
отмени извършеното със заповед за прекратяване на трудов договор № 1/15.11.2019
г. на ответника уволнение на ищцата, като заповедта се отмени. С оглед уважаването
на предявения главен иск с правно основание чл.344 ал.1
т.1 от КТ, то и акцесорният иск по чл.344 ал.1
т.2 от КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност при ответника следва да бъде уважен като основателен и доказан, като
ищцата се възстанови на заеманата от нея преди уволнението длъжност "технически
секретар".
Предявеният иск с правно основание чл.344 ал.1
т.3, вр. чл.225 ал.1 от КТ, съдът
намира за основателен и доказан. Ищцата твърди, че е останала без работа поради
процесното си незаконно уволнение за срок от шест месеца, като и понастоящем не
работела и не получавала трудово възнаграждение. Установи се, че след
отбелязването на процесното й уволнение от 03.12.2019 г., няма други вписвания
в трудовата й книжка за друго нововъзникнало трудово правоотношение между нея и
друг работодател. Предвид изложеното, съдът приема този обективно съединен иск
за доказан по основание и размер. Доказва се, че в законоустановения период от
6 месеца, считано от уволнението, който период е изтекъл, ищцата действително е
останала без работа. Относно размера на този иск, следва да се има предвид
нормата на чл.228 ал.1 от КТ, която сочи, че брутното трудово възнаграждение за
определяне на обезщетенията, вкл. по чл.225 ал.1 от КТ, е полученото от
работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ
месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или
последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово
възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. Липсва оспорване, че именно
соченото от ищцата и договорено с трудовия й договор основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 665 лв. следва да е базата за определяне на
търсеното обезщетение. Ето защо искът следва да се уважи в пълния му предявен
размер от 3 990 лв., представляващ брутното й трудово възнаграждение в размер
на 665 лв. за срок от шест месеца, считано от 03.12.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на предявяването му 06.12.2019 г. до окончателното
изплащане.
Предявеният иск за заплащане на трудово възнаграждение е с правно основание
чл.128 т.2 от КТ, според който работодателят е длъжен да плаща в установените
срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа. Не е спорно по делото, а и от събраните писмени
доказателства се установява, че през претендирания период от време 18.06.2019
г. – 18.11.2019 г. страните са били в трудово правоотношение, по повод
сключения помежду им трудов договор. При липса на възражения от ответника –
работодател, съдът приема, че през този период от време ищцата е изпълнявала
добросъвестно трудовите си задължения, при което и на основание чл.128 т.2, вр.
чл.245 от КТ, за този период й се дължи уговореното трудово възнаграждение.
Уговорено е било за ищцата основно месечно трудово възнаграждение от 665 лв. По
делото нито се спори, нито се опроверга от ответника с каквито и да било
доказателства - обстоятелството, че за процесния период ищцата не е получила
трудовото си възнаграждение. Ето защо и този иск следва да се уважи в пълния му
предявен брутен размер от 3 325 лв., представляващ брутното й трудово
възнаграждение в размер на 665 лв. за срок от пет месеца за периода 18.06.2019
г. – 18.11.2019 г., ведно със законната лихва от датата на предявяването му
06.12.2019 г. до окончателното изплащане.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата деловодни разноски,
съобразно изцяло уважените обективно съединени искове /чл.78 ал.1, вр. чл.80 от ГПК/, а именно в размер от 560 лв. за адвокатско възнаграждение.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд –
Хасково – държавна такса по предявените обективно съединени искове в общ размер
от 392,60 лв. /чл.78 ал.6, вр. чл.72 ал.1 от ГПК/.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
По предявените обективно
кумулативно съединени искове с правни основания чл.344 т.1, 2 и 3, вр. чл.225
ал.1; и чл.128 т.2 от Кодекса на труда КТ/; от С.Б. Б. с ЕГН ********** ***;
против „Фуудлент” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в ***,
представлявано от управителя М.Б.:
ПРИЗНАВА за незаконно и ОТМЕНЯ уволнението на С.Б. Б. с ЕГН **********,
извършено със заповед за прекратяване на трудов договор № 1/ 15.11.2019 г.,
издадена на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ от управителя на „Фуудлент” ООД с
ЕИК *********.
ОТМЕНЯ заповед за прекратяване на
трудов договор № 1/15.11.2019 г., издадена на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ
от управителя на „Фуудлент” ООД с ЕИК *********.
ВЪЗСТАНОВЯВА С.Б. Б. с ЕГН **********
на заеманата от нея преди уволнението й длъжност – "технически секретар".
ОСЪЖДА „Фуудлент” ООД с ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ на С.Б. Б. с ЕГН ********** сумата от 3 990 лв., представляваща брутното й
трудово възнаграждение в размер на 665 лв. за срок от шест месеца, считано от
03.12.2019 г., ведно със законната лихва
от датата на предявяване на иска 06.12.2019 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Фуудлент” ООД с ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ на С.Б. Б. с ЕГН ********** бутна сума от 3 325 лв., представляваща брутното й
трудово възнаграждение в размер на 665 лв. за срок от пет месеца за периода
18.06.2019 г. – 18.11.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска 06.12.2019 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Фуудлент” ООД с ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ на С.Б. Б. с ЕГН ********** сумата от 560 лв., представляваща деловодни
разноски.
ОСЪЖДА „Фуудлент” ООД с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Хасково сумата от 392,60 лв. за държавни такси; както и в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист за събирането й – и държавна такса от
още 5 лева.
Допуска предварително изпълнение на решението, в частта на присъдените обезщетение
и възнаграждение за работа, на основание чл.242 ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от 17.08.2020 г.,
респ. от датата, посочена от съда на страните в открито съдебно заседание.
Преписи от решението да се изпратят на страните – на електронните адреси на адвокатите им.
СЪДИЯ:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.А.