Р Е
Ш Е Н
И Е
№
..........., град Шумен, 26.10.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд в публичното заседание на двадесет и
трети октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:
Административен
съдия: Росица Цветкова
при секретаря Ив. Велчева
като разгледа докладваното от
административния съдия Р. Цветкова адм.д. №240 по описа за 2023 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.27а и чл.30
ал.2 от Закона за закрила на детето /ЗЗакр.Д/, образувано по жалба на Р.Ю.П., с
ЕГН **********,***, понастоящем в ЗО град Велико Търново, в качеството му на
родител – баща на малолетното дете А. Р. Ю., против Заповед
№ЗД/Д-В-ВД-022/21.09.2023 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ –
Вълчи дол, с която на основание чл.30 ал.2 от Закона за закрила на детето /ЗЗакр.Д/
е прекратено настаняването на детето А. Р.Ю. с ЕГН ********** в семейството на К.А.И.и
на основание чл.27 ал.1 от ЗЗакр.Д и чл.33 ал.1 от ППЗЗакр.Д е настанено
временно детето А. Р.Ю. с ЕГН ********** в професионално приемно семейство на П.К.Р.
с адрес град Девня, кв.Повеляново, ул. Припек, вх.А, ет.3, ап.7 – вписана в
регистъра на утвърдени приемни семейства със Заповед №СО-ЗДПГ01/0098/02.10.2013
г., до произнасяне на съда с решение по чл.28 ал.1 от ЗЗакр.Д.
Жалбоподателят твърди, че неправилно с оспорената заповед е прекратено
настаняването на детето в семейството на неговата сестра К.И.. Според
жалбоподателя в интерес на детето е да бъде настанено и отглеждано от негов
близък роднина, каквато е сестра му, а не в приемно семейство, както и е в
интерес на детето да не бъде разделено от своите братя. По тези съображения
жалбоподателя отправя искане към съда да бъде отменена Заповед
№ЗД/Д-В-ВД-022/21.09.2023 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ –
Вълчи дол като незаконосъобразна.
Ответната страна Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Вълчи
дол, редовно призован, не се явява и не изпраща представител, но е депозирано
писмено становище по жалбата, в което изразява становище за законосъобразност
на оспорената заповед и отправя искане към съда жалбата да бъде отхвърлена като
неоснователна.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна /родител – баща на детето А. Р.Ю.
с ЕГН **********/, в законово установения срок, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните
съображения:
Няма спор между страните, а и от приложеното Удостоверение за раждане от
*** *** се установи, че детето А. Р. Ю. е родено на *** *** от родители: Р.Ю.П.
- баща и Е.А.– майка, която е починала на 12.09.2022 г., съгласно Акт за смърт
№2190/13.09.2022 г. на Община Варна. От съжителството си двамата родители имат
родени четири деца – Раим на 13 г., Гьокан на 11 г., Рубил на 9 г. и А. на 2 г.
След смъртта на майката, в края на месец януари 2023 г. бащата заедно с
децата се е преместил да живее в с.Стефан Караджа, където бащата си намерил
работа и трите деца били записани на училище. От този момент отдел „Закрила на
детето“ при Д „СП“ – Вълчи дол работи по случая.
На 09.05.2023 г. в Д „СП“ – Вълчи дол е постъпило писмо от РС град Нови
пазар, с което дирекцията била уведомена, че бащата Р.П. е осъден ефективно по
НОХД №196/2023 г. по описа на РС град Нови пазар и изтърпява ефективно
наказание за срок от 10 месеца. С оглед на това, е извършена проверка от
служители на дирекцията, при която било установено, че четирите деца живеят в
с.Червенци, община Вълчи дол и за тях основно се грижи тяхната леля К.т – по
бащина линия. Доколкото служителите установили много близка връзка между децата
и лелята, както и фактът че бащата следвало да започне да търпи наказанието от
12.05.2023 г., било преценено в интерес на децата, че същите следва да бъдат
настанени в семейството на лелята К.К.А.И.. В тази връзка бащата подписал
Заявление за съгласие сестра му К.т да полага грижи за децата, а К.А.И.подписала
декларация по чл.24 ал.3 от ППЗЗакр.Д на 15.05.2023 г. за съгласие за
настаняване в семейството и на детето А. Р. Ю.. След изготвяне на съответните
социални доклади Директорът на Д „СП“ – Вълчи дол издал Заповед
№ЗД/Д-В-ВД-017/31.08.2023 г., с която настанил временно детето А. Р. Ю. с ЕГН **********
н семейството на К.А.И.с настоящ адрес *** дол до произнасяне на съда с решение
по чл.28 ал.1 от ЗЗакр.Д.
Преди започване на учебната година социалните работници посетили дома на
К.А.И.в с.Червенци и установили, че лелята и децата са напуснА. жилището и са
се установили в с.Ст. Караджа, община Вълчи дол, при лицето С.А.– фермер, който
им предоставил жилище да го ползват. При посещението обаче било установено, че К.А.И.не
е в жилището, а за децата се грижил нейният син С.А.. Той уведомил социалните
работници, че К.И.е заминала за Франция на гроздобер и не е ясно за какъв
период ще отсъства от дома.
С оглед тези факти на 21.09.2023 г. бил съставен доклад за оценка на
случая и предприемане на мярка за закрила спрямо дете, с който бил направен
извод, че са нА.це факти и обстоятелства, застрашаващи живота и здравето на
децата, включително и по отношение на детето А. Р. Ю., който е само на 2 години
и спрямо него следва да се предприеме мярка – настаняване в приемно семейство,
като четирите деца следва да бъдат настанени в приемни семейства в едно
населено място с цел запазване на емоционалната връзка между децата. Прието е
също, че следва да бъде прекратена предприетата мярка за настаняване на детето
в семейството К.К.А.И.. Бил съставен от социален работник в отдел ЗД при Д „СП“
– Вълчи дол на 21.09.2023 г. и план за действие относно детето А. Ю.. Били
направени проучвания за намиране на подходящи приемни семейства, като
вследствие на това било установено, че имало свободно приемно семейство, което
отговаряли на профила на детето, а именно приемното семейство на П.К.Р. в град
Девня.
На 21.09.2023 г. Директорът на Д „СП“ – Вълчи дол издал и процесната
Заповед №ЗД/Д-В-ВД-022 от 21.09.2023 г. за прекратяване на настаняването на
детето А. Ю. в семейството на К.И.и за временно настаняване на детето А. Ю. в
професионално приемното семейство на П.К.Р. в град Девня, кв.Повеляново,
ул.Припек.
Заповедта е съобщена на жалбоподателя на 02.10.2023 г., а жалбата пред
съда е подадена по пощата на 07.10.2023 г. – пощенско клеймо на плика.
По делото е представена и приета като доказателство цялата
административна преписка по издаване на оспорената в настоящото производство
Заповед.
От приложената справка от РП град Шумен – ТО град Нови пазар от
20.10.2023 г. се установи, че жалбоподателят Р.П. е осъждан по НОХД №408/2021
г. по описа на РС град Нови пазар на 5 месеца лишаване от свобода с изпитателен
срок от 3 години за престъпление по чл.343б ал.1 от НК и по НОХД №196/2023 г.
по описа на РС град Нови пазар на 5 месеца лишаване от свобода ефективно, което
изтърпява в момента.
От показанията на свидетелката К.А.И.– леля на детето се установи, че
същата е заминала за Франция да бере грозде, за да може да обезпечи децата с
материА. и дрехи за училище. Свидетелката сочи, че не работи, като се издържат
от парите на сина и, както и декларира, че може и желае да се грижи за децата.
От така установеното фактическо положение, съдът достигна до следните
правни изводи:
Процесната заповед е издадена от материално и териториално компетентен
орган. Съгласно чл.27 ал.1 от ЗЗакр.Д във вр. с чл.33 ал.1 от ППЗЗакр.Д
временно настаняване извън семейството се извършва по административен ред със
заповед на директора на ДСП по настоящ адрес на детето, който в конкретния
случай е бил на територията на община Вълчи дол.
При издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. НА.це е подробно фактически и правно
мотивиран писмен акт, като са спазени специалните производствени правила,
установени в ЗСП и ППЗСП. Заповедта съдържа конкретни фактически основания за
издаването й, като на тях е дадена определена правна обосновка.
Съдът приема, че заповедта е издадена и в съответствие с материалния
закон и целта на закона.
В настоящия случай процесната заповед е издадена на основание чл.30 ал.2
във вр. с чл.29 т.8 и т.9 от ЗЗакр.Д, послужило за прекратяване на
настаняването на малолетното детето в семейството на К.И.до произнасяне на съда
с решение по чл.28 ал.1 от ЗЗакр.Д, и на основание чл.27 ал.1 във вр. с чл.4
ал.1 т.4 и чл.25 т.3 от ЗЗакр.Д и чл.33 ал.1 от ППЗЗакр.Д, послужило за
временно настаняване на малолетното дете в професионално приемно семейство на П.Р.до
произнасяне на съда с решение по чл.28 ал.1 от ЗЗакр.Д.
Съгласно разпоредбата на чл.30 ал.2 от ЗЗакр.Д, прекратяване на
настаняването може да се извърши временно от дирекция "Социално
подпомагане" до произнасянето на съда. В този случай дирекция
"Социално подпомагане" може да вземе решение относно бъдещото
отглеждане и възпитание на детето или да приеме друга временна мярка за
закрила, ако по този начин се осигурява най-добрият интерес на детето.
Видно от мотивите и разпоредителната част на оспорената заповед с нея е
наредено прекратяване настаняването на детето в семейството на неговата леля и настаняване
на детето в професионално семейство, като изрично в заповедта е посочено, че
мярката е временна до произнасяне на съда по реда на чл.28 от ЗЗакр.Д. Следователно
както прекратяването на настаняването, така и настаняването при професионалното
приемно семейство са с временен характер.
Фактическите основания в процесната заповед сочат, че бащата на
малолетното дете обективно не може да полага грижи за детето, тъй като
изтърпява наложено наказание лишаване от свобода ефективно в ЗО Велико Търново.
Безспорно се установи по делото, че лелята К.И.на малолетното дете, което е
само на 2 години и което е било настанено при нея като временна мярка, е
напуснала жилището и страната, без да уведоми социалните работници. През
периода, в който лелята е отсъствала, за малолетното дете, както и за другите
три деца, грижи е полагал синът на К.И., който е на 18 години и е работил през
цялото време.
При тези факти правилно административният орган е приел, че са нА.це
основанията, визирани в чл.29 т.8 и т.9 от ЗЗакр.Д, а именно промяна в обстоятелствата,
свързани с детето и е в негов интерес настаняването при леля му да бъде
прекратено, което е довело и до промяна на мярката за закрила, поради което на
сочените основания е прекратено настаняването на малолетното дете в семейството
на К.И..
В процесната заповед по отношение определяне на новата
временна мярка на малолетното дете като основание за издаването и е посочена разпоредбата
на чл.25 ал.1 т.3 от ЗЗакр.Д. С нея е регламентирано, че може да бъде настанено
извън семейството дете, чиито родители, настойници или попечители се намират в
трайна невъзможност да го отглеждат. Предприетата с оспорената заповед временна
мярка за закрила е предвидена в чл.4 ал.1 т.4 от ЗЗакр.Д, а именно настаняване
в приемно семейство. Тя е временна и се налага по административен ред при нА.чие
на основанието по чл.30 ал.2 от ЗЗакр.Д, което в настоящата хипотеза е нА.це. В
случая събраните по делото доказателства установяват, че бащата на детето
изтърпява ефективно наложено наказание лишаване от свобода и следователно
липсва възможност той да полага адекватни грижи за малолетното си дете.
Установява се също, че лелята по бащина линия, при която са били настанени
децата, е напуснала жилището и страната и децата са били лишени и от нейните
грижи, както и към настоящия момент не работи и няма постоянно жителство, както
и настаняването на детето при нея е прекратено. Следователно към момента на издаване
на оспорената заповед са били нА.це обстоятелства, застрашаващи живота и
здравето на детето А. Ю.. В тази връзка изготвеният социален доклад
представлява официален документ по смисъла на чл.179 ал.1 от ГПК във вр. с
чл.144 от АПК, като издаден от длъжностно лице в кръга на службата му и след
извършена проверка по установения ред и форма, и е доказателство пред съда до
доказване на противното, за изявленията и действията, извършени пред и от
социалния работник. Доказателствата по делото изцяло обосновават изводите на
социалния работник в доклада, че бащата на детето е в трайна невъзможност да го
отглежда. Липсата на адекватни грижи и контрол, както и поведенческите прояви и
проблеми лелята на детето, крият риск за детето, поради което съгласно чл.25
ал.1 т.3 от ЗЗакр.Д е нА.це основание за настаняване на детето извън
семейството.
Съгласно чл.25 ал.2 от ЗЗакр.Д настаняването на детето извън семейството
се налага като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за
закрила в семейството освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане.
В случая от приложените към административната преписка социални доклади,
проучвания, протоколи от проведени срещи е видно, че предприетата мярка за
настаняване на детето в семейството на роднини – леля на детето не е дала
резултат. Предвид изложеното, в случая административният орган обосновано е
преценил, че са изчерпани възможностите за оставането на детето в семейство на
роднини и е пристъпил към настаняването му в приемно семейство, с цел защита на
интересите на детето, които имат приоритет пред желанията или интересите на
родителите, както и пред желанията или интересите на роднините. Мярката не е
наказание и целта й не е прекъсването на връзката между детето и баща му, а
постигане на максимална защита на интересите на детето, които са поставени и от
националното и от международното право, над тези на родителите му. Още повече,
че наложената мярка е времена и детето е настанено в семейна среда, независимо
че не е в семейството на роднини.
Предвид това съдът приема, че към момента на издаването на заповедта, тя
е в съответствие с материалния закон. В рамките на настоящото бързо
производство по чл.27а от ЗЗакр.Д съдът намира, че предпоставките за
настаняване на малолетното дете А. Ю. в професионално приемно семейство на П.Р.към
датата на издаване на заповедта са били нА.це, поради нА.чието на безспорни
доказателства за необходимостта от предприемане на тази мярка. Понятието
"висши интереси на детето" не е легално дефинирано, като според съда
то намира израз в прогласените и защитени от международните актове и закона
права на детето - в принципите на Декларацията за правата на детето,
провъзгласена с резолюция 1386 (X.) на Общото събрание на ООН от 20.11.1959 г.
и в чл.10 ал.1 от ЗЗакр.Д. В конкретния случай, приоритетно значение има
правото на детето да се развива физически и социално по здравословен и нормален
начин, както и на защита на неговите интереси. Приложените социални доклади и
становища от компетентните органи, изготвени в хода на административното
производство, илюстрират задълбоченото, съвестно и отговорно отношение на
социалните работници към случая, както и стремежът им да изпълнят основните
цели на закона. С оглед на изложеното съдебният състав намира, че административният
орган е действал в съответствие и с целта на закона, като временното
настаняване е с оглед предотвратяване на опасността от увреждане на здравето на
детето. От друга страна, при осъществяване на предприетата временна мярка,
целта е да се защити и осигури по най-добрия начин интереса на детето с оглед
основната цел: да се осигури среда, където да бъдат задоволени по най-адекватен
начин неговите права и интереси и като такава мярка тя се предприема винаги в
интерес на детето.
Следва да се има предвид, че в настоящото производство съдът преценява дА.
са били нА.це предпоставките за прилагане на мярката към момента на издаване на
заповедта, както и че наложената мярка за закрила е временна. ДА. да бъде
налагана мярка за закрила и къде да живее детето за в бъдеще е предмет на
производство по чл.28 от ЗЗакр.Д, като в правомощията на компетентния районен
съд е да се произнесе по този въпрос.
Предвид изложеното и след цялостна служебна проверка на обжалвания акт,
съдът намира, че обжалваната заповед е законосъобразна, тъй като е издадена при
спазване на относимите материално правни разпоредби и процесуални правила, при
което жалбата, като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
В настоящото производство ответната страна не претендира разноски, поради
което такива не следва да бъдат присъдени.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Ю.П., с
ЕГН **********,***, понастоящем в ЗО град Велико Търново, против Заповед
№ЗД/Д-В-ВД-022/21.09.2023 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен
съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по реда на чл.137
от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: