Р
Е Ш Е Н И Е
Гр.
София, 12.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, II „Е” състав в публично заседание на осемнадесети
март две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с-я ЯНА ВЛАДИМИРОВА
при секретаря Елеонора
Георгиева,
разгледа докладваното от
съдия Сантиров гр. д. № 1900/2018 г. по описа на СГС, и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството се развива по
реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № II-55-186791 от 04.08.2017 г., постановено по гр.д. № 58345/2014
г. по описа на СРС, 55-ти с-в е прекратена съсобствеността между
съсобствениците М.С.А. и С.М.Л. по отношение на допуснатия до делба недвижим
имот, а именно: МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, находяща се в гр. София, Столична
община-район Кремиковци, кв. „Сеславци“, ул. „********, със застроена площ 91
кв.м., състоящ се от приземен етаж – гараж, склад, зимник и укритие; първи етаж,
състоящ се от спалня, дневна, кухня, ниша, сервизни помещения, както и таванско
помещение, заедно с дворното място, в което е изградена, представляващ парцел XII-кв. 5 по плана на гр. София, местност Сеславци, с площ от 610 кв.м.,
при съседи по акт за собственост: улица, парцел № XI-2 и
парцел № XII-74, чрез изнасянето му на
публична продан по реда на 348 ГПК при равни квоти – по ½ ид.ч. за
всеки един от съделителите М.С.А. и С.М.Л..
Със същото решение съдът е
разпределил по реда на чл. 353 ГПК допуснатите до делба движими вещи, като на М.С.А.
е разпределен в дял и изключителна собственост лек автомобил „Фолксваген Кади
Лайф“ с рег. № ********, а на С.М.Л. е разпределен в дял и изключителна
собственост лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № ********, като за
уравнение на дяловете М.С.А. е осъден да заплати на С.М.Л. на основание чл. 69,
ал. 2 ЗН сумата от 4095 лв. Всяка една от страните е осъдена да заплати на
основание чл. 355 ГПК по сметка на СРС и държавна такса в размер на 4% от дела
си в размер на сумата от по 3715,20 лв.
Срещу така постановеното
решение, в частта, с която допуснатия до делба недвижими имот е изнесен на
публична продан е подадена въззивна жалба от съделителя С.М.Л., чрез
пълномощника й – адв. Е.П., с надлежно учредена представителна власт по делото,
с оплаквания за неправилност на същото, поради допуснати от първоинстанционния
съд нарушения на материалния закон е необоснованост на изводите. Поддържа, че в
случая са налице предпоставките за разпределение на имота в два дяла и
възлагане на всеки един от съделителите на етаж от жилищната сграда, тъй като
сградата е поделяема на две жилища. Сочи, че аргумент в тази насока са както
заключението на вещото лице по изслушаната и приета СТЕ, така и становището на
главния архитект на района. Изтъква още, че са налице и предпоставките за
възлагане, тъй като живее в имота, същото е единствено жилище и се грижи за
общото на двамата съделители дете, страдащо от умствена изостаналост. Моли
въззиния съд да отмени решение обжалвананата част и постанови ново, като
съобрази наведените във въззивната жалба оплаквания.
Въззиваемият съделител М.С.А. не е подал в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК отговор на въззивната жалба. В хода на устните състезания взема становище
за неоснователност на жалбата. При условията на евентуалност и в случай, че
съдът уважи жалба моли съда да постави в дял втория етаж от жилищната сграда,
както и да получи част от дворното място, което да е еднакво по дължина с това
на другия съделител, както и да има вход от ул. „Детелина“.
Решението в частта, с която
съдът е разпределил по реда на чл. 353 ГПК допуснатите до делба движими вещи,
като на М.С.А. е разпределен в дял и изключителна собственост лек автомобил
„Фолксваген Кади Лайф“ с рег. № ********, а на С.М.Л. е разпределен в дял и
изключителна собственост лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № ********, а
за уравнение на дяловете М.С.А. е осъден да заплати на С.М.Л. на основание чл.
69, ал. 2 ЗН сумата от 4095 лв., не е обжалвано от страните и е влязло в
законна сила.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания
в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо
в обжалваните му части /постановено е в рамките на правораздавателната власт на
съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита/.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира въззната жалба за основателна по следните съображения:
По своята правна природа съдебната делба е акт издаден
от съда при участието на всички съсобственици, по силата на който
съществуващата между тях съсобственост се прекратява и замества с отделни права
на собственост върху отделни обекти, представляващи реални части от общия имот
или отделни имоти от няколко общо притежавани имущества от досегашните
съсобственици, съразмерно с притежаваните от тях дялове.
Нормативната цел на втората фаза на делбеното
производство – по нейното извършване, както е в случая, е всеки един от
съделителите или съвместно, по
възможност, да получи в натура
своя дял – арг. чл. 69, ал. 2 ЗН, като се отчетат интересите на всички
съделители, вкл. и да се решат всички съществуващи между тях спорове (вкл. и
облигационни), за да се изчистят въпросите свързани със собствеността.
Във връзка с оплакванията в жалбата и в
съответствие с задължителните за органите на съдебната власт указания дадени в
т. 3 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС указания, въззивният съд е
допуснал изслушване на СТЕ. От заключението на същата, изготвена от вещото лице
М., която е извършила оглед на имота, и което заключения настоящият състав на
съда намира за компетентно и обективно дадено и кредитира с доверие, се
установя че процесната жилищна сграда е двуетажна с тавански етаж над втория
етаж, като първия етаж се състои от едно жилище и стълбищна клетка с преддверие
пред входа на стълбищната клетка, обособено от затваряне на пространството под
терасата, състоящо се от две стаи, кухня, баня с тоалетна и антре, а вторият се
състои от едно жилище и стълбищна клетка, като жилището се състои от две стаи,
кухня, баня с тоалетна, антре и тераса. Вещото лице е посочило, че към
стълбищната клетка е изградена втора тераса, с врати от стълбищната площадка,
която по късата си страна е разположена на ниво терен, поради голямата денивелация
на дворното място и за втория етаж съществува самостоятелен вход от дворното
място през терасата, който вход е разположен на североизточната фасада на
сградата. Посочил е още, че таванският етаж се състои от пет помещения, като
четири от тях са две по две преходни помежду си, с тераса към едно от
помещенията, като достъпът до три от помещенията се осъществява директно от
стълбищната площадка, три с прави тавани, а две със скосени.
Въз основа на извършените констатации вещото лице
е посочило, че процесната жилищна сграда е реално поделяема в два самостоятелни
дяла, а именно дял първи: жилището, разположено на първия етаж от процесната
двуетажна жилищна сграда, състоящо се от две стаи, кухня, баня с тоалетна и
антре, със застроена площ от 77,39 кв.м., заедно с тавански помещения,
разположени в таванския етаж на сградата, заедно със съответните ид.ч. от
общите части на сградата, заедно с ½ ид.ч. от от дворното място, в което
е построена същата, съставляващо УПИ XII-1, в кв. 5 по плана на гр.
София, местност Сеславци, с площ от 610 кв.м и дял втори: жилището, разположено
на втория етаж от процесната двуетажна жилищна сграда, състоящо се от две стаи,
кухня, баня с тоалетна и антре и тераса, със застроена площ от 86,44 кв.м.,
заедно с тавански помещения, разположени в таванския етаж на сградата, заедно
със съответните ид.ч. от общите части на сградата, заедно с ½ ид.ч. от
от дворното място, в което е построена същата, съставляващо УПИ XII-1, в кв. 5 по плана на гр. София, местност Сеславци, с площ от 610
кв.м
В заключението е посочено още, че изградените на
място пет броя помещения в тавански етаж, следва да бъдат разпределени като
тавански, складови помещения към изградените в сградата два жилищни обекта,
съгласно чл. 40 ЗУТ. Посочено е още, че след съпоставка и анализ на приложените по делото писмени
документи и фактическото състояние на процесния имот, че изразеното Становище
на Главния архитект на район Кремиковци относно възможността за поделяемост на
процесния поземлен имот, е неправилно, тъй като ако процесният УПИ се раздели
на два дяла с граница между дяловете, тангираща със североизточната фасада на
сградата, както е посочено в Становището, ще се затвори входът на процесната
сграда, който е разположен на тази фасада, както и изградената тераса към
стълбищната клетка на втория етаж и пристройката под нея, ще останат в съседния
УПИ. Констатираната неточност е обяснена с обстоятелството, че за жилищната
сграда не са открити строителни книжа и най-вероятно Главният архитект не е
разполагал с данни по коя фасада е разположен входът на сградата, както и че
към втория етаж на същата са изградени две тераси, поради което не е възможно
застрояване на калкан в евентуално обособените два отделни УПИ от процесния
имот.
В съдебно заседание вещото лице изяснява, че тавански
помещения от входа в дясно са три, а тези които са направо са две. Графично
същите са изобразени в архитектурната част на съгласувания и одобрен в гр.
София, район Кремиковци Инвестиционен проект, от който се установя, че таванските
/складови/ помещения към изградени в сградата от дясната страна на стълбищната
клетка са три свързани , а две в посока направо от стълбищната клетка, като към
тях има и изградена тераса /лист 68 по делото на СГС/.
От заключението на вещото лице С.С.по изслушаната
СТЕ пред СРС, което настоящият състав намира за компетентно и обективно
изготвено и кредитира с даверие, се установява, че жилищният имот е реално
поделяем, като дял първи включва първия етаж от жилищата сграда, който е на
стойност 71500,00 лв. заедно с ½ ид.ч. от ПИ, а дял втори включва втория
етаж от жилищната сграда, който е на стойност 74530,00 лв., заедно с ½
ид.ч. от ПИ.
При извършване на делбата по реда на чл. 353 ГПК,
чрез разпределение на имота, следва да се отбележи, че съдът трябва да се вземе
предвид дали броят на реалните дялове на допуснатия до делба поделяем имот съответства
на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на
стойността на дяловете на съделителите, както и характерът, видът и стойността
на делбените имоти и
становището на съделителите досежно начина на нейното извършване. Ето защо при
наличие на достатъчно по брой и идентични по предназначение имоти, респективно
при наличието на възможност за обособяване на реални обекти от допуснатата до
делба жилищна сграда, отговарящи на нормативните изисквания и на броя на
съделителите основният способ за извършване на делбата е този по чл. 350 и чл.
352 ГПК, т.е. съставянето на разделителен протокол и тегленето на жребий, за да
се обезпечи приложението на уредения в чл. 69, ал. 2 ЗН основен принцип при
делбата - ликвидирането на съсобствеността да се извърши в натура, по
най-удобния за съделителите начин, при който да се вземат предвид както техните
вещни права от общността, така и вида и предназначението на делбените имоти. В
случай, че съставянето на дялове и тегленето на жребии се оказва невъзможно или
много неудобно, съдът следва да разпредели имотите в натура между съделителите
по реда на чл. 353 ГПК.
Съгласно
задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени в т. 5 от
ППВС № 7/1973 г.
тегленето
на жребие по смисъла на чл. 292 ГПК
/отм./, понастоящем 350 ГПК е много
неудобно, когато преди делбата съделителите са били във владение на отделни
имоти и всеки е направил във владения имот значителни подобрения, както е в
случая, доколкото в о.с.з. от 08.03.2019 г. съделителката Л. е посочила, че заедно
с дъщеря й, която е с психично заболяване - трета степен на олигофрения, живее
на първия етаж в жилищната сграда, като това не е било оспорено от съделителя А..
В тази връзка следва да се има предвид и приблизителното еднаква цена на двата
обособени дяла от процесната жилищна сграда.
Нещо повече, съгласно цитираната т. 5 от ППВС № 7/1973 г съсобствена сграда или жилище
могат да бъдат разделени по съдебен ред в самостоятелни обекти, когато това не
е свързано със значителни преустройства или с неудобства, по-големи от
обикновените, и при спазване на строителните правила и норми - чл. 39, ал. 2 ЗС,
както е в конкретния случай, предвид заключението на вещото лице М..
Ето защо и при съблюдаване на нормативно
установената цел за получаване на реални дялове - в натура, отговарящи на
предназначението на допусната до делба жилищна сграда, прекратяването на
възникналата съсобственост между съделителите М.С.А. и С.М.Л., следва да се
извърши чрез разпределение на имотите между съделителите по реда на чл. 353 ГПК,
без съставяне на разделителен протокол и теглене на жребии, предвид посоченото
в приетото пред СГС заключение на вещото лице по изслушаната СТЕ. Това е така,
тъй като според експертизата в жилищният имот има техническа възможност за
реално поделяне на допуснатия до делба недвижим имот – жилищна сграда и обособяване
й в два самостоятелни жилищни обекта при спазване на строителните правила и
норми и без значителни преустройства и без неудобства, по-големи от
обикновените, и което поделяне съответства
и е равностойно на квотите от съсобствеността – по ½ ид.ч. С оглед
гореизложеното на съделителят С.М.Л. следва да се постави в дял и изключителна
собственост ДЯЛ І, а именно: ЖИЛИЩЕТО, разположено на първия етаж от процесната двуетажна
жилищна сграда, състоящо се от две стаи, кухня, баня с тоалетна и антре, със
застроена площ от 77,39 кв.м., заедно с 3 броя тавански помещения, разположени вдясно от стълбищната клетка в
таванския етаж на сградата, заедно със съответните ид.ч. от общите части на
сградата, заедно с ½ ид.ч. от от дворното място, в което е построена
същата, съставляващо УПИ XII-1, в кв. 5 по плана на гр.
София, местност Сеславци, с площ от 610 кв.м., съгласно заключението на вещото
лице М. по изслушаната пред СГС СТЕ. Следва да се отбележи, че настоящият
състав на съда приема, че на съделителката Л. следва да се поставят в дял 3
броя тавански помещения, находящи се в дясно от стълбищната клетка, тъй като по
този начин се постига изравняване на дяловете.
В полза на съдилителя М.С.А., следва да се
постави в дял и изключителна собственост ДЯЛ
ІІ, а именно: ЖИЛИЩЕТО, разположено
на втория етаж от процесната двуетажна жилищна сграда, състоящо се от две стаи,
кухня, баня с тоалетна и антре и тераса, със застроена площ от 86,44 кв.м.,
заедно с 2 броя тавански помещения, разположени направо от стълбищната клетка в таванския етаж на сградата, заедно
със съответните ид.ч. от общите части на сградата, заедно с ½ ид.ч. от
от дворното място, в което е построена същата, съставляващо УПИ XII-1, в кв. 5 по плана на гр. София, местност Сеславци, с площ от 610
кв.м., съгласно заключението на вещото лице М. по изслушаната пред СГС СТЕ.
По изложените съображения решението следва да се
отмени в обжалваната част, относно начина на извършване на съдебната делба, като
делба се извърши чрез поставяне в натура на процесния поделяем недвижим имот
между съделителите М.С.А. и С.М.Л., съобразно посоченото по-горе разпределение
на дяловете. Решението следва да се отмени и в частта, с която всеки един от
съделителите е осъден да заплати ДТ в полза на СРС над сумата от 250,20 лв. до
присъдения размер от по 3715,20 лв.
Настоящият състав споделя становището на вещото
лице М., по изслушаната пред СГС СТЕ, че след съпоставка и анализ на приложените по делото писмени
документи и фактическото състояние на процесния имот невъзможността за
поделяемост на процесния допуснат до делба поземлен имот /дворно място/, тъй
като ако процесният УПИ се раздели на два дяла с граница между дяловете,
тангираща със североизточната фасада на сградата, както е посочено в
Становището на Гл. архитект на район Кремиковци, ще се затвори входът на
процесната сграда, който е разположен на тази фасада, както и изградената
тераса към стълбищната клетка на втория етаж и пристройката под нея, ще останат
в съседния УПИ. Предвид изложеното и имайки
предвид, че дворното място е обща част
по естеството си по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС, то съделителите следва да получат
в дял и по ½ ид.ч. от от дворното място, в което е изградената сградата.
Заплатените
от въззивника съделител такси и
разноски по
въззивното обжалване на решението в частта по извършване на делбата следва да
бъдат понесени от всички съделители съобразно дяловете им - чл. 355 ГПК,
тъй като чрез постановения от въззивния съд нов начин за извършване на делбата
се осъществява правото на делба на всеки съделител. Имайки предвид, че съгласно заключението на вещото лице по
изслушаната СТЕ пред СРС средната пазарна цена на имота възлиза на 173 250,00
лв., то съделителят С.М.Л. и М.С.А.
следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на СГС на основание чл. 355 ГПК и чл. 8 от Тарифата
за държавна такса в размер на сумата от по 3465,00
лв., съответстващи на 4% от стойността на дела им от пазарната цена на
процесния недвижим имот, възлизща на 173 250,00лв., съгласно кредитираното от
съда заключение на вещото лице по изслушаната пред СРС СТЕ.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № II-55-186791 от
04.08.2017 г., постановено по гр.д. № 58345/2014 г. по
описа на СРС, 55-ти с-в., в частта,
с която е извършена съдебна дебна делба, чрез изнасянето на публична продан по
реда на 348 ГПК на следни недвижим имот МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, находяща се в
гр. София, Столична община-район Кремиковци, кв. „Сеславци“, ул. „********, със
застроена площ 91 кв.м., състоящ се от приземен етаж – гараж, склад, зимник и
укритие; първи етаж, състоящ се от спалня, дневна, кухня, ниша, сервизни
помещения, както и таванско помещение, заедно с дворното място, в което е
изградена, представляващ парцел XII-кв. 5 по плана на гр. София,
местност Сеславци, с площ от 610 кв.м., при съседи по акт за собственост:
улица, парцел № XI-2 и парцел № XII-74, при равни квоти – по ½ ид.ч. за всеки един от съделителите М.С.А.
и С.М.Л., както и в частта, с която всеки един от съделителите е осъден да
заплати ДТ в полза на СРС над сумата от 250,20 лв. до присъдения размер от по
3715,20 лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ И ИЗКЛЮЧИТЕЛНА
СОБСТВЕНОСТ на
С.М.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, на
основание чл.353 ГПК следният недвижим имот: ЖИЛИЩЕТО, разположено на
първия етаж от МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, находяща се в гр. София, Столична
община-район Кремиковци, кв. „Сеславци“, ул. „********, с идентификатор:
68134.8270.122 по одобрената КККР, състоящо се от две стаи, кухня, баня с
тоалетна и антре, със застроена площ от 77,39 кв.м., заедно с 3 броя тавански
помещения, разположени вдясно от
стълбищната клетка в таванския етаж на сградата, заедно със съответните
ид.ч. от общите части на сградата, заедно
с ½ ид.ч. от от дворното място, в което е построена същата,
съставляващо УПИ XII-1, в кв. 5 по плана на гр. София, местност Сеславци, с площ от 610
кв.м.
ПОСТАВЯ В ДЯЛ И ИЗКЛЮЧИТЕЛНА СОБСТВЕНОСТ на
М.С.А., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.353 ГПК следният недвижим
имот: ЖИЛИЩЕТО, разположено на
втория етаж от МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, находяща се в гр. София, Столична
община-район Кремиковци, кв. „Сеславци“, ул. „********, с идентификатор:
68134.8270.122 по одобрената КККР, състоящо се от две стаи, кухня, баня с
тоалетна и антре и тераса, със застроена площ от 86,44 кв.м., заедно с 2 броя
тавански помещения, разположени направо
от стълбищната клетка в таванския етаж на сградата, заедно със съответните
ид.ч. от общите части на сградата, заедно с ½ ид.ч. от от дворното
място, в което е построена същата, съставляващо УПИ XII-1, в
кв. 5 по плана на гр. София, местност Сеславци, с площ от 610 кв.м.
ОСЪЖДА С.М.Л., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати по сметка на СГС на основание чл. 355 ГПК и чл. 8 от Тарифата за
държавните такси сумата от 3465,00 лв., представляваща дължима държавна такса.
ОСЪЖДА М.С.А., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати по сметка на СГС на основание чл. 355 ГПК и чл. 8 от Тарифата за
държавните такси сумата от 3465,00 лв., представляваща дължима държавна такса.
РЕШЕНИЕ № II-55-186791 от 04.08.2017 г., постановено по гр.д. № 58345/2014 г. по описа на СРС, 55-ти с-в.,
в частта, с която съдът е
разпределил по реда на чл. 353 ГПК допуснатите до делба движими вещи, като на М.С.А.
е разпределен в дял и изключителна собственост лек автомобил „Фолксваген Кади
Лайф“ с рег. № ********, а на С.М.Л. е разпределен в дял и изключителна
собственост лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № ********, а за уравнение
на дяловете М.С.А. е осъден да заплати на С.М.Л. на основание чл. 69, ал. 2 ЗН
сумата от 4095 лв., е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен
срок от връчването на препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: