РЕШЕНИЕ
№ 4071
гр. София, 30.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети август през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:И. М.
при участието на секретаря Б. Б.
в присъствието на прокурора К. Т. Т.
като разгледа докладваното от И. М. Частно наказателно дело №
20231110211315 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.158, ал.2 и сл. от ЗЗ.
Постъпило е искане от ДПБ ,,Св.Иван Рилски“ по реда на чл.154, ал.3 от
Закона за здравето, с което се предлага Б. Г. К., с ЕГН: ********** да бъде
настанен на лечение в здравно заведение. В него се посочва, че лицето е
постъпило по спешност в здравното заведение, тъй като е налице опасност да
извърши престъпление, тъй като представлява опасност за близките, околните
и обществото.
В съдебно заседание прокурорът изразява становище по
основателността на искането и моли същото да бъде уважено. Намира, че от
събраните по делото писмени доказателства безспорно се доказва, че
моментното психическо състояние на лицето изисква неговото настаняване на
задължително лечение. В заключение предлага съда да постанови решение, с
което да настани за лечение лицето на задължително лечение съгласно
параметрите на експертизата.
Лицето, чието настаняване се иска, се явява лично. Пред съда заявява,
че не боледува от нищо и не знае защо се предприемат такива действия срещу
1
него. Служебният защитник счита, че с оглед събраните доказателства и
заключението на вещото лице, следва да бъде постановено задължителното
му лечение.
Съдът, като се запозна с искането, събраните по делото доказателства и
становищата на страните, намира за установено следното:
Депозирано е искане от ДПБ ,,Св.Иван Рилски“ ЕООД – гр.Нови Искър
за настаняване на задължително лечение на лицето Б. Г. К..
В съдебно заседание лицето, чието настаняване се иска, отговаря
неадекватно на поставените му задачи и признава, че няма проблем в
общуването с близките и околните.
При разпита си в съдебно заседание вещото лице заявява, че Б. К. е бил
приет по спешност за втори път в центъра на 16.08.2023г. Предходното му
настаняване на задължително лечение е било за срок от един месец, като е
проявил агресия при неговото задържане и въдворяване в здравното
заведение.Съгласно приложената етапна епикриза К. злоупотребява с ПАВ –
амфетамини и балон с райски газ.По данни в прокурорската преписка, лицето
проявява агресия, изразяваща се в отправена закана за убийство по
отношение на неговите близки.
По предложение на вещото лице в хода на съдебното производство е
назначена СПЕ. Според вещото лице, освидетелственият Б. К. страда от
шизоафективно разстройство, маниен тип, обусловено от вредната употреба
на алкохол и наркотични вещества. В това състояние същият представлява
опасност както за себе си, така и за околните. В заключението си вещото лице
препоръчва настаняване на задължително лечение за срок от два месеца в
стационарна форма в ,,Св.Иван Рилски“ – гр.Нови Искър. Предвид
обстоятелството, че не може да дава информирано съгласие за лечението си,
такова следва да бъде давано от неговият баща Г. К. Всички тези
обстоятелства, съчетани с становището на вещото лице обуславят уважаване
на депозираното от ЦПЗ – София ЕООД искане.
Настаняването на едно лице за принудително задължително лечение се
обуславя от кумулативното наличие на две предпоставки, условно обозначени
като „медицински” и „социален” критерии. Първата от тях предполага да се
установи наличието на заболяване по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 1 и/или т. 2
от ЗЗ в освидетелстваното лице.
2
От разпита на вещото лице в съдебно заседание, както и от
депозираното заключение по изготвената СПЕ и приобщените по реда на
чл.283 от НПК писмени доказателства се доказва установява, че лицето Б. К.
страда от психическо заболяване, обуславящо неговото задължително
лечение.
Диагнозата е за заболяване, фигуриращо в кръга на ревизираните в чл.
146 от ЗЗ, поради което и принудителното лечение, е допустимо.
Видно от събраните по делото писмени доказателства и
доказателствени средства е, че е налице и второто кумулативно изискване на
чл. 155 от ЗЗ, а именно - с поведението си освидителственият представлява
опасност за себе си, за близките и околните. Поради липса на оспорване
съдът кредитира като обективни и верни показанията на вещото лице, както и
заключението по изготвената СПЕ и най – вече относно опасността на лицето
да извърши противоправна проява и неговата опасност за близките и
околните.
Моментното състояние на освидетелственият Б. К., предвид употребата
на алкохол и психоактивни вещества, все още не е стабилизирано като
липсата на съзнание за болест обуславя опасност от извършване на
противоправно действие към себе си, близките и към околните.
Непридвидимостта в поведението на лицето, което е довело до неговото
настаняване по спешност в здравно заведение, съчетано с употребата на
вредни субстанции обуславят уважаването на направеното искане.
По отношение на формата на лечение, срока и психиатричното
заведение съдът се солидаризира със заключението на вещото лице.
Предвид моментното състояние на лицето съдът намира, че
определеният за неговото лечение срок следва да бъде предложения от
експерта, а именно два месеца в стационарна форма в ДПБ ,,Свети Иван
Рилски“ – град Нови Искър. Съдът приема, че продължителността на
лечението в най – пълна степен е било отчетено от вещите лица, с оглед на
необходимостта да преценят колко времето, необходимо за стабилизиране на
здравословното му състояние.
С оглед приетото заключение по експертизата съдът намира, че не
следва да се спира изпълнението на решението, независимо от
обстоятелството дали същото ще бъде обжалвано.
3
Според заключението на вещото лице, лицето Б. К. не е в състояние да
дава информирано съгласие за лечението си, такова следва да бъде изразявано
от неговия баща Георги К..
При този изход на делото направените разноските по делото в размер на
419,00 лева, представляващи възнаграждение за вещи лица за явяване в
съдебно заседание, изготвяне и защита на заключението по изготвената
съдебно психиатрична експертиза, следва да останат за сметка на държавата.
Воден от горното и на основание чл. 162, ал.2 от ЗЗ, съдът
РЕШИ:
НАСТАНЯВА лицето Б. Г. К. от ........................., с ЕГН: ********** на
задължително лечение, в стационарна форма, за срок от два месеца, в ДПБ
,,Свети Иван Рилски“ – гр. Нови Искър.
ДОПУСКА предварително изпълнение на настоящото решение.
ПРИЕМА липса у лицето Б. Г. К. ЕГН: ********** да изразява
информирано съгласие за лечението си.
ОПРЕДЕЛЯ да дава информирано съгласие за лечението на Б. Г. К.
ЕГН: ********** неговият баща Г. К..
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 165, ал. 1 от ЗЗ, направени по
делото разноски за явяване на вещи лица в съдебно заседание, както и за
изготвяне и поддържане на заключението по допуснатата съдебно
психологична експертиза в размер на общо 419,00 лева, да останат за сметка
на държавата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 7 – дневен срок
от днес пред СГС.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5