Р Е
Ш Е Н
И Е
№ / 15.01.2009г.
гр. Плевен
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ състав, на шестнадесети декември, две
хиляди и осма година , в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ю. Д.
Секретар:
М.К.
Като разгледа докладваното от съдия Ю.Д.
административно дело № 151 по описа за 2008 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от АПК във вр. с чл.118, във вр. с чл. 40,ал.
1 от Кодекс за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба на И.М.С. *** против Решение № 03/25.01.2008г.
на
ръководителя на РУСО- Плевен , с което е отхвърлена жалбата му срещу
Разпореждане № 0-14-000-00-00036895 от 06.12.2007г. на ръководителя по
изплащането на обезщетенията и помощите при РУ”СО”-Плевен. С последното е отказано
отпускане на парично обезщетение по болничен
лист за общо заболяване.
Жалбоподателят твърди, че административният орган правилно е приел,
че работи по основен трудов договор с УМБАЛ “Д-р Странски”- Плевен и по втори
трудов договор с Медицински университет- Плевен.Жалбата си мотивира с довод, че през периода на болничния лист не е работил
по нито един от трудовите
договори, поради което не е имал право на трудово възнаграждение, а на
обезщетение за временна неработоспособност.
Счита, че, предвид разпоредбата на чл. 16 от Наредбата за изплащане и
начисляване на парични обезщетения и помощи по ДОО, следва да му бъде изчислено и изплатено обезщетение с оглед на
трудовото възнаграждение, което получава по основния си трудов договор с УМБАЛ. Навежда довод, че административният орган неправилно е тълкувал и
прилагал разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от КТ, с което е нарушил правото му на
обезщетение. Счита, че законодателят е
имал пред вид едновременно получаване
на трудово възнаграждение и обезщетение
, съответно на това възнаграждение. Твърди, че с постановеното решение се достига до неоснователно обогатяване на
осигурителния институт за сметка на лишаването му от полагащото му се
обезщетение за временна нетрудоспособност Моли да бъде отменено обжалваното решение и преписката да бъде върната за ново
произнасяне.
Ответната страна- директорът на
РУ”Социално осигуряване”-Плевен, чрез процесуалния
си представител главен юрисконсулт Е.
Р. оспорва жалбата, счита я неоснователна, а решението на
Директора на РУСО-Плевен-правилно и законосъобразно. Счита, че за периода на болничния лист лицето е
полагало труд, получило е трудово възнаграждение, което е в противоречие с КСО.
Моли да бъде оставена без уважение жалбата и да бъде присъдено минимално
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на
страните , и като извърши проверка на
законосъобразността на обжалваната заповед, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна
страна и е процесуално допустима.
Преценена
по същество жалбата е неоснователна.
От доказателствата по делото съдът прие
за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, че жалбоподателят И.М.С. е работил по две трудовоправни
отношения, като основният му трудов договор
е с УМБАЛ ”Д-р Странски” гр. Плевен, а вторият му трудов договор,
сключен при условията на чл. 119,чл. 111, във вр. с чл. 78, ал. 1,т. 2 от КТ с
основно месечно трудово възнаграждение 180 лв. е с
Медицински университет- Плевен. , което
се установява и от
заключението на назначената икономическа
експертиза, неоспорено от страните и прието от съда като вярно и
безпристрастно.
Безспорно е между страните, че с болничен лист № 1765412, серия А- от 16.10.2007г. , издаден от УМБАЛ “Д-р Странски” ЕАД-Плевен, на
жалбоподателя доц. И.М.С. , с
месторабота УМБАЛ”Д-р Странски” ЕАД-
УНГ- Плевен е разрешен отпуск за
временна нетрудоспособност за времето от 08.10.2007г. до 27.10.2007г.
От данните по делото се установява, че с придружително писмо № 999-10-00004023/20.11.2007г. на осигурителя
УМБАЛ “Д-р Странски” -Плевен в ТП на НОИ РУСО–гр. Плевен е представен гореописания болничен лист , който е посочил за м. октомври 2007г. дни във временна неработоспособност от
08.10.2007г. до 27.10.2007г. и с право на обезщетение.
От заключението на вещото лице се установява,
че при работодателя- Медицински
университет болничният лист не е бил представен и не е подаден молба-декларация
за изплащане на обезщетение за временна нетрудоспособност. От същото се
установява, че за м. октомври 2007г. този работодател е начислил на жалбоподателя трудово
възнаграждение за пълен отработен месец в размер на 180 лв. и същото е
изплатено по картова сметка в СБ нетно 167,89 лв. От удостоверение №
2663/20.12.2007г. на МУ- Плевен се установява, че жалбоподателят доц. Д-р И.М.С. не е изнасял лекции по УНГ болести пред студентите от специалност ”медицина” при МУ-Плевен през м. октомври, ноември и
декември.
С
Разпореждане № 0-14-000-00-00036895/06.12.2007г. ръководителят по изплащането на обезщетенията
и помощите при НОИ-РУСО-Плевен отказва
отпускане на парично обезщетение по болничен лист № 2006 1765412
с мотив, че за периода на болничния лист
лицето е получило трудово
възнаграждение при друг работодател С оспорваното в настоящето производство решение
№ 03/25.01.2008г. директорът на
РУСО-Плевен е потвърдил разпореждането.
Така установеното от фактическа страна
мотивира следните правни изводи:
Съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО осигурените лица
за всички осигурени социални рискове без трудова злополука , професионална
болест и безработица имат право на
парично обезщетение вместо трудово възнаграждение за времето
на отпуск поради временна
неработоспособност.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба за
медицинска експертиза на работоспособността, по искане на осигурените лица,
които работят при повече от един работодател , се издава повече от един
екземпляр болничен лист за представяне пред всеки работодател.
Съдът намира за безспорно установено, че през
периода от 08.10.2007г. до 27.10.2007г. вкл. жалбоподателят е бил в състояние на
временна нетрудоспособност , видно от представения болничен лист. Безспорно
установено е, че болничният лист е бил представен само пред УМБАЛ”Д-р
Г.Странски” Плевен, където е основното му трудово правоотношение, а от заключението
на вещото лице се установява по
безспорен начин, че от МУ-Плевен, за същото време е изплатено трудово възнаграждение по втория
трудов договор и не е представен болничен лист.
Съдът намира, че законосъобразно е
отказано изплащане на обезщетение за временна нетрудоспособност от
административния орган- НОИ- РУСО-Плевен, тъй като съгласно чл. 46, ал. 1, т. 2
от КСО не се изплаща обезщетение за временна нетрудоспособност на осигурените
лица, които нарушават режима, определен от здравните органи- само за дните на
нарушението, а е доказано по делото, че за същия период доц. С. е получил
трудово възнаграждение от втория работодател.Налице са данни, че през същия
период не е изнасял лекции пред
студентите, но няма доказателства, че
през този период не е полагал никакъв друг труд при този работодател, а
получаването на трудово възнаграждение индикира полагане на такъв. Нарушен е и чл. 16 от Наредбата за изчисляване
и изплащане на паричните обезщетения и помощи
от ДОО, тъй като при изчисляване на паричното обезщетение за временна
нетрудоспособност се взема предвид дохода на лицето, формиран по всички
договори, т.е. доходът се формира и от двата сключени договора. Това изискване
кореспондира и с разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от НМЕР, съгласно която по искане
на осигурените лица, които работят при повече от един работодател, се издава
повече от един екземпляр болничен лист за представяне пред всеки от
работодателите, като съгласно чл. 9, ал. 2 от НМЕР осигуреният е длъжен да
представи болничния лист, или да уведоми работодателя до два работни дни от
издаването му. Видно от заключението на вещото лице, за процесния период лицето е работило при този работодател по
втори трудов договор и му е било начислено и изплатено трудово възнаграждение. На
втория работодател не е бил представен болничен лист и съответно от страна на
МУ Плевен не е подавана коригираща декларация обр. 1 за отразяване на дните във
временна нетрудоспособност и дохода за изчисляване на парично обезщетение.
От изложеното следва, че е нарушен режимът
на лечение , предписан от здравните органи и не е изпълнено задължението за
представяне на болничния лист на всеки от работодателите. Лицето е получило
трудово възнаграждение и съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО няма право на парично обезщетение
вместо трудово, в какъвто смисъл е и практиката
на ВАС, вкл. и по спор между същите
страни , по който е постановено рeшение № 9843/30.09.2008г. по адм.д. № 6408/2008г.
С оглед на гореизложеното съдът
намира, че решението на Директора на
РУСО-Плевен, с което е потвърден отказът от изплащане на обезщетение за
временна нетрудоспособност на жалбоподателя е правилно и законосъобразно,
постановено е от компетентен орган, в рамките на правомощията му, при спазване
на установената форма и административнопроизводствените
правила, и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона,
поради което следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и направеното искане от процесуалния
представител на ответника по жалбата за присъждане на разноски, такива следва
да бъдат присъдени в полза на НОИ-РУСО-Плевен в размер на 80 лв.-минимално
юрисконсулстско възнаграждение.
Така мотивиран съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на И.М.С. *** срещу Решение
№ 03/25.01.2008г. на ръководителя на РУСО- Плевен и потвърденото с
него Разпореждане № 0-14-000-00-00036895 от 06.12.2007г. на ръководителя по
изплащането на обезщетенията и помощите.
Осъжда И.М.С. *** да заплати на
НОИ-РУСО-Плевен 80 лв. разноски по делото..
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: