РЕШЕНИЕ
№ 331
гр. Б., 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
Членове:Петър Пандев
Вили Дацов
при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова
като разгледа докладваното от Татяна Андонова Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20241200601038 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК и е образувано пред
настоящата инстанция по депозирана въззивна жалба с допълнение към нея от
повереника на частния тъжител В. Б. Т. срещу присъда № 27/08.05.2024 г.,
постановена по НЧХД № 1313/2023 г. по описа на Районен съд – Б., с която
съдът е признал подсъдимата С. Д. И., родена на *** г. в град Б., с постоянен
адрес Б., ул. ж.к. З.№***, ****, с ЕГН ********** за невинна в това, че на
23.05.2023 г. в гр. Б. за времето от 13.30 часа до 17.40 часа в съдебна зала на
Районен съд – Б., в съдебно заседание по НЧХД № 265/2022 г. по описа на
Районен съд – Б., по време на извършване на процесуалноследствено действие
по изслушване на аудиофайл с № ********** 18.44, съдържащ запис от
разговор на телефон 112, проведен от И. на 23.08.2021г., е казала в
присъствието на В. Б. Т. от гр. Б., с ЕГН **********, унизителни за честта и
достойнството му думи: *****, като обидата е нанесена публично, заради
което и на основание чл. 304 от НПК вр. с чл.148, ал.1, т.1 от НК, вр. с чл.146,
ал.1 от НК съдът я е оправдавал по това обвинение. Със същата присъда е
отхвърлил гражданския иск на В. Б. Т. срещу С. Д. И. като неоснователен.
В допълнителната жалба на адв. Д. – повереник на частния тъжител,
излага подробни съображения за неправилността, необосноваността и
незаконосъобразността на присъдата. Акцентира, че обвинението, повдигнато
с тъжбата е в достатъчна степен обосновано, заради което се настоява и
присъдата да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена нова, с която
1
подсъдимата да бъде осъдена по първоначално повдигнатото обвинение, както
и уважаване на гражданския иск.
Служебният защитник и самата подсъдима пледират при прениите, че
присъдата на първоинстанционния съд е правилна и законосъобразна, поради
събраните доказателства, навеждащи безусловно към извод, че липсва умисъл
както пряк, така и евентуален, т.е. подсъдимата не била извършител на
престъплението, за което била предадена на съд. Застъпва се като цяло искане
за същия резултат, а именно оправдаване на подсъдимата и в този аспект
потвърждаване на първоинстанционната присъда.
Пред въззивната инстанция не са ангажирани нови доказателства.
Въззивният съд, като обсъди доводите на страните, доказателствата по
делото и Закона, приема за осъществена следната фактическа обстановка:
Подсъдимата С. И. и частният тъжител В. Т. живеели в един квартал в
гр. Б.. На 23.08.2021 г. подсъдимата се прибирала към вкъщи заедно със сина
си Д.И. и съпруга си В.И.. Те пътували с автомобила си и се движели в квартал
З. по улица зад хранителен супермаркет Б.м.. Срещу тях с автомобила си се
движел частният тъжител В. Т.. На улицата били паркирани други
автомобили, които пречели на разминаването на колите на Д.И. и Т., но никой
от тях не искал да отстъпи и да върне назад. Последните се скарали и
впоследствие слезли от автомобилите си да се саморазправят. В. Т. и В.И. се
сбили, като последният получил наранявания и кръвотечение по лицето. За да
помогне на баща си, Д.И. взел от багажника на автомобила си метален
инструмент – гаечен ключ и подгонил частния тъжител В. Т., а той се затичал,
за да не бъде ударен. Подсъдимата С. И. видяла случващото се и се обадила на
тел. 112 като подала сигнал за това, че съпругът й е нападнат: „...тука имаме
проблем с един човек, налете на мъжа ми на бой, ж.к З.б., след което
отговаряйки на оператора, повтаря: „... ***!“, след което тя посочила имената
си и къде се намират, за да бъде изпратен на мястото полицейски патрул. След
като на място пристигнали полицейски служители, В.И. бил заведен в спешен
център, а останалите били заведени в 01 полицейско управление Б., за да
дадат обяснения за случилото се. В. Т. бил задържан за срок от 24 часа по реда
на ЗМВР.
В резултат на описания по-горе конфликт отношенията между сем. И. и
В. Т. сериозно се влошили и те завели помежду си няколко наказателни дела от
частен характер с обвинения за нанесени телесни повреди и обиди. В хода на
едно от тях – НЧХД № 265/2022 г. по описа на РС-Б., в проведено съдебно
заседание на 23.05.2023 г., бил изслушан аудиозапис – аудиофайл **********
18.44 от дата 17.05.2022 г. от разговора, проведен от С. И. с оператор на
тел.112 на 23.08.2021 г. от мястото на конфликта, като в съдебното заседания
присъствал В. Т..
Пред първоинстанционният съд била изслушана съдебно-психологична
експертиза, според заключението на която психичното състояние на И. по
време на проведения разговор по тел. 112 на 23.08.2021 г., се характеризирало
с уплаха и изпитване на притеснение. Същевременно последната била
запазила самообладание и е разговаряла с оператора на тел. 112 адекватно,
2
като е дала подробни обяснения за случилото се. Тя не е била в състояние на
физиологичен афект, не е изпадала в паника и макар, че е била притеснена за
сина си и съпруга си, е действала рационално.
От разпита на свидетелите пред първата инстанция, а именно
свидетелите К. М., Р. И., К. Н., Е. С., Р. Т., Т. Т.а и обясненията на подсъдимата
И. се установява фактологията, правилно установена и от районния съд.
Всъщност страните не спорят, като подс. С. И. изрично признава, че е изрекла
процесните думи, което се потвърждава и от изслушания аудиозапис, но
твърди, че не е имала намерение да обиди В. Т. и не е искала или допускала, че
той някога ще чуе тези думи. Не се налага каквато и да е промяна в логиката,
изложена от първостепенния съд, защото показанията са преценени, както
самостойно всяко едно от тях с конкретната предоставена информация, така и
в съвкупност помежду им, като настоящата инстанция приема, че правилно са
били анализирани, конкретните детайли на събитията в аспект да се прецени,
че подсъдимата действително е изрекла думите, предмет на обвинението, но и
че не се установява субективния елемент от състав на състава на
престъплението по чл.148, ал.1, т.1 от НК вр. с чл.146, ал.1 от НК –
намерението на подсъдимия С. И. да обиди Т., като съзнава, че изричайки
инкриминирания израз ще каже нещо унизително за честта и достойнството
му и иска или допуска това да се случи.
Напълно съответни на духа на закона са съображенията, че
престъплението по чл.148, ал1, т.1 вр. с чл.146, ал.1 от НК е насочено срещу
обществените отношения, гарантиращи честта и достойнството на личността.
За да е осъществено то, е необходимо да се установи по несъмнен начин, че
думите или действията на подсъдимия са довели до сериозно накърняване на
честта и достойнството на пострадалия, а в случая, макар подсъдимата да е
нарекла частния тъжител „копеле“ в разговор на телефон 112, проведен от нея
на 23.08.2021 г. /изслушан по време на извършване на процесуално-следствено
действие по изслушване на аудиофайл на 23.05.2023 г. в гр. Б. в съдебно
заседание по НЧХД № 265/2022 г. по описа на Районен съд – Б./, чието обидно
значение не се поставя под съмнение, действията й са били повлияни от
конкретната ситуация, възприета от И., като опасна за нейните съпруг и син.
Виждайки кръв по лицето на съпруга си, след сбиването с частния тъжител В.
Т., е възприела като допълнителна заплаха и поради това, ядосана и уплашена
от случващото се, тя е обидила тъжителя в разговора с оператора на тел.112.
В тази връзка, настоящата инстанция се солидаризира с изводите на
първостепенния съд за липсата на субективния елемент от състава на
вмененото на подсъдимата С. И. престъпление обида.
Обидата е престъпление, което е насочено към засягане честта и
достойнството на адресата. За да бъде осъществено, обидните епитети,
квалификации, сравнения, жестове и т.н., трябва да достигнат до пострадалия
по начин, по който той има обективна възможност да ги възприеме, като
деецът цели именно това, директно или индиректното им възприемане от
страна на пострадалия. В разглеждания случай тъжителят се е запознал със
съдържанието на изречените думи от подсъдимата, които по същината си
3
накърняват самооценката му, в съдебно заседание по НЧХД № 265/2022 г. по
описа на Районен съд – Б. проведено на 23.05.2023г., по време на извършване
на процесуално следствено действие по изслушване на аудиофайл №
**********, 18.44., съдържащ запис на телефонен разговор с оператор 112.
Изразът „ едно младо копеленце“ е направен, като оценка на поведението на
лице участвало в инцидент, за който е сигнализиран оператор на тел. 112, при
търсене на помощ. В този смисъл действията на подсъдимата в съдебно
заседание не покриват съставомерните признаци на престъплението обида,
тъй като изразеното мнение до трето лице, не накърнява самооценката, а
обществената оценка за конкретен субект. Самото изслушване на аудиозаписа
от пострадалия е било в рамките на процесуални действия допуснати от съда,
следователно на инкриминираната дата от проведеното открито съдебно
заседания, в което изразът е чут от него не може да реализира субективната
страна на престъплението. Липсват обективни данни за наличието на умисъл
за обида, тъй като по същината се процесуално следствените действия са
законна процедура за събиране на доказателства, т.е. доказателствено
средство, което не обективира субективно отношение за засягане на
самооценката на пострадалия. Те изцяло зависят от преценката на съда в
рамките на функциите му да ръководи и решава конкретното наказателно
дело.
Правилни и съответни на Закона са разбиранията на съда и по
отношение на предявения граждански иск, като е решил, че е неоснователен,
защото извършеното от подсъдимата деяние не представлява престъпление
обида по чл.148, ал.1 вр. чл.146 от НК и деликт, чиито последици следва да
бъдат репарирани от подсъдимата по правилата на чл.45 от ЗЗД.
В този аспекти въззивният съд отговаря на защитните възражение, като
отново се подчертава, че изясняваните обстоятелства, свързани с познанството
на страните, адресатът на израза и предходните им отношение, нямат
причинно следствена връзка в конкретното деяние и резултат.
Несъставомерността на деянието се дължи на обстоятелството, че обидният
израз е изречен от пострадалата пред трето лице, а не в присъствие на
тъжителя, следователно не накърнява самооценката му, а обществената му
оценка. От друга страна на инкриминираната дата в съдебното заседание,
изразът действително е възприет от него, но липсва субективен елемент,
включително и в хипотезата на евентуален умисъл от пострадалата, за което се
съди от обстоятелството, че възприемането е направено по почин-
разпореждане на съда, за допускане и извършване на процесуално следствено
действия, следователно не по волята на подсъдимата.
Мотивиран от изложеното, въззивният съд приема, че присъдата на
районния съд в Б. е правилна, законна и обоснована, поради което и на
основание чл.334, т.6 вр. с чл.338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 27 от 08.05.2024 г. по НЧХД № 1313/2023
4
г. по описа на БлРС.
Решението на съда не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5