№ 313
гр. Монтана, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Гражданско дело №
20241630100158 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от Кодекса
на труда.
Производството е по реда на чл.357 от КТ и съобразно разпоредбите на
Бързо производство, регламентирано в ГПК.
Ищцата, Л. П. К. от гр.Монтана, бул.“Александър Стамболийски“ № 23,
вх.Б, ет.3, ап.25, ЕГН **********, представлявана от С. Д. Т. – адвокат,
вписан в АК-Монтана, е предявила иск против: НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ
„ХРИСТО БОТЕВ - 1929“ с.СУМЕР, със седалище и адрес на управление:
с.Сумер, общ.Монтана, обл.Монтана, ,,, представлявано от ,,, ЕГН
********** на основание на иска - чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ - относно
Заповед № НЧ-1 от 27.11.2023г. на председателя на Народно читалище
„Христо Ботев - 1929“ - с.Сумер
В исковата си молба твърди, че с Народно читалище „Христо Ботев -
1929“ - с.Сумер е имала договорни трудовоправни отношения като е
изпълнявала длъжността “Секретар-Библиотекар”.
Трудовият и договор е прекратен със Заповед № НЧ-1 от 27.11.2023г.
на председателя на Народно читалище „Христо Ботев - 1929“ - с.Сумер , с
която и е наложено наказание „дисциплинарно уволнение” и е прекратено
трудовото и правоотношение. ”
Заповедта и е връчена на 27.11.2023г.
Счита, че наложеното наказание „дисциплинарно уволнение” и
прекратяването на трудовото и правоотношение са извършени
незаконосъобразно по следните съображения:
1
Наказанието „дисциплинарно уволнение” и е наложено на основание
чл. 190, ал. 1, т.2 от КТ - поради неявяване на работа за периода от
06.11.2023г. до 27.11.2023 г., датата на заповедта.
Това наказание се налага, когато работник без уважителни причини не
се явява на работа в течение на два последователни работни дни.
В конкретния случай, не е налице посоченото основание за налагане на
най-тежкото наказание „дисциплинарно уволнение“, тъй като за отсъствието
и са налице уважителни причини:
а/ за периода от 06.11.2023г. до 15.11.2023г. била в отпуск поради временна
неработоспособност - имала здравословни проблеми, водещи до неспособност
да работи и налагащи явяване на медицински прегледи.
Медицинският преглед, на който отишла на 06.11.2023г.било
наложително да бъде извършен с оглед проследяване на влошеното и
здравословно състояние, започнало от сутринта на 03.11.2023г. и продължило
през целия съботен и неделен ден (4 и 5 ноември 2023г.) - наличие на силен
световъртеж от централен произход, високо кръвно налягане, придружено от
залитания, главоболие, слабост в десните крайници. В резултат на
извършения медицински преглед на 06.11.2023г. от д-р Виргиния Евденова -
невролог, същата определи състоянието и като ,,прединфарктно“ и
препоръчала да бъде хоспитализирана. На 07.11.2023г. отказала
хоспитализацията, поради което д-р Виргиния Евденова и назначила
домашно лечение. За домашното лечение и е издала болничен лист с № Е
2023 2293936/07.11.2023г. за 10 дни - от 06.11.2023г. до 15.11.2023г., който е
представила пред работодателя си.
б/ за периода от 16.11.2023г. до 05.12.2023г. била в платен годишен отпуск -
от 16.11.2023г. до 05.12.2023г. е ползвала 14 дни платен годишен отпуск за
2022г. на основание чл.176, ал.3 от Кодекса на труда, за което е уведомила
работодателя си с изрична молба от 01.11.2023г.
2. Нарушени са изискванията, при които следва да се наложи наказанието
„дисциплинарно уволнение”, както и изискванията за законосъобразно
прекратяване на трудовото ми правоотношение.
В конкретния случай не са спазени изискванията на чл.189 от КТ,
чл.193, ал.1 и 3 от КТ, чл.194 от КТ и чл.333, ал.1, т.4 от КТ.
Нарушаването на посочените изисквания при налагането на
дисциплинарното наказание и при прекратяване на трудовото и
правоотношение води до незаконността му и е основание за отмяна на
уволнението.
Съгласно чл.225, ал.1 от КТ при незаконно уволнение работникът или
служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното
му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа
поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.
С оглед на гореизложеното налице е за нея е налице правен интерес от
предявяване на настоящите искове - по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ.
Моли да постанови решение, с което да се признае уволнението и за
2
незаконно и да се отмени Заповед № НЧ-1 от 27.11.2023г. на председателя на
Народно читалище „Христо Ботев - 1929“ - с.Сумер, да бъде възстановена на
заеманата преди уволнението длъжност, както и да се осъди ответника да и
заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа, съгласно
чл.225, ал.1 от КТ, в размер на брутното ми трудово възнаграждение от
850,23 лева месечно.
Претендира разноски и адвокатско възнаграждение.
Ответникът, НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ „ХРИСТО БОТЕВ -1929“, със
седалище и адрес на управление: с. Сумер, общ. Монтана, обл. Монтана,
ЕИК: *********, представлявано от ХРИСТИНА РУСИНОВА ПЕТРОВА,
ЕГН: **********, чрез процесуалния си представител адвокат Г. Ц. - АК -
Монтана, в законния срок, подава отговор на искова молба от Л. П. К., ЕГН:
********** относно предявен иск с правно. основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и
т.3 от КТ.
Ищцата счита, че наложеното й наказание „дисциплинарно уволнение“
и прекратяване на трудовото й правоотношение са извършени
незаконосъобразно, а именно: не са спазени изискванията на чл.189, чл.193,
ал.1 и ал.3, чл.194 и чл.333, ал.1, т.4 от КТ. В тази връзка ищцата сочи, че е
била в отпуск по болест от 06.11.2023 г. до 15.11.2023 г., за което твърди, че е
представила болничен лист № Е 202З22939З6, изд. на 07.11.2023 г. от
,АИПСМПН-ВИС-2013“ ЕООД - гр. Монтана.
Също така сочи, че за периода от 16.11.2023 г. до 05.12.2023 г. е била в
платен годишен отпуск за 2022 г., на основание чл.176, ал.3 от КТ, за което е
уведомила работодателя си с изрична молба от 01.11.2023
Ищцата иска от съда да постанови решение, с което да я възстанови на
заеманата преди уволнението длъжност, както и да осъди ответника да й
заплати обезщетение на основание чл.225, ал.1 от КТ за времето през което е
останала без работа.
Заявява, че предявеният иск е допустим, но е неоснователен.
След извършена проверка от Проверителна комисия на Читалищното
настоятелство е установено, че ищцата не е присъствала на работното си
място през периода от 06.11.2023 г. до 10.11.2023 г. и от 13.11.2023 г. до
17.11.2023 г., за което са съставени протоколи. Установено е също, че ищцата
през този период е срещана по улиците на селото, както и, че е ходила по
домове, с цел покана за отчетно изборно събрание на читалището, което тя е
организирала, без да уведоми ръководството и на 11.11.2023 г. /събота/ е
открила и провела отчетно изборното събрание./по време на отпуска й за
временна неработоспособност/. Представя протокола за проведеното
събрание.
На 14.11.2023 г. до ищцата е изпратена покана с обратна разписка да
даде обяснение за неявяването си на работа, която същата на 23.11.2023 г. е
отказала да получи, записала е на обратната разписка ,,отказвам
получаването“ и се е подписала. Отказът е удостоверен с подписите на двама
свидетели: Е. А. /полицай/ и Л. Митрофанова /кмет на с. Сумер/.
3
На 15.11.2023 г. /по време на твърдяния от ищцата болничен/ същата е
подала Заявление в Търговския регистър за вписване на промяна на
обстоятелства, касаещи НЧ „ХРИСТО БОТЕВ - 1929", за което на 21.11.2023
г. е постановен мотивиран отказ.
Видно от Уведомление по чл.176, ал.3 от КТ и болничен лист № Е
20232293936, изд. на 07.11.2023 г., на същите са отбелязани входящи номера
съответно от 01.11.2023 г. и 07.11.2023 г. Тези документи са входирани от
ищцата и след входящите номера, същата е положила подписа си. В
действителност и двата документа са получени от председателя на
читалището на 07.12.2023 г., съответно в 15.20 ч. и 15.25 часа, т.е. след като
ищцата вече е била уволнена и уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ е било
прието от НАП на 01.12.2023 г.
Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да се
остави в сила Заповед № НЧ-1/ 27.11.2023 г. на Председателя на НЧ
„ХРИСТО БОТЕВ - 1929“ с. Сумер, като законосъобразна, а предявените
искове с правно основание чп.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ да се оставят без
уважение, като неоснователни.
Претендира направените в производството разноски.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Допусната е и назначена съдебно-икономическа експертиза, изпълнена
от вещото лице Р. К., приета от съда и не оспорена от страните.
Представено е и прието ЛТД на ищцата.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по
делото и на основание чл.316 ГПК, приема за установени следните
обстоятелства:
Безспорно е установено по делото, че между страните е съществувало
валидно трудово правоотношение, съгласно сключен Трудов договор № 1 от
13.06.2022 г. с Народно читалище „Христо Ботев - 1929“ - с.Сумер, като
ищцата е изпълнявала длъжността “Секретар-Библиотекар” в него.
Трудовият и договор и правоотношение е прекратено със Заповед №
НЧ-1 от 27.11.2023г. на Председателя на Народно читалище „Христо Ботев -
1929“ - с.Сумер, с която и е наложено наказание „дисциплинарно уволнение”.
Заповедта за прекратяването на трудовия договор е връчена на
27.11.2023г. на ищцата.
Спорен е въпросът, основателни ли са предявените искове с правно
основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ?
Съдът намира, че преди да разгледа спора по същество, следва да се
прецени налице ли е изпълнение на вмененото задължение на работодателя,
преди налагане на дисциплинарното наказание, което в случая е
„дисциплинарно уволнение“, най-тежкото наказание, съгласно разпоредбата
на чл.193 от КТ.
По този въпрос съдебната практика е установена (решение №
226/22.05.2012 г. по гр. д. № 917/2011 г., IV г. о., решение № 307/24.06.2011 г.
по гр. д. № 2116/2018 г., III г. о., решение № 10/30.01.2014 г. по гр. д. №
4
3911/2013 г., IV г. о. и др.), че съгласно чл. 193 КТ преди да наложи
дисциплинарното наказание работодателят е длъжен да изслуша работника
или служителя или да приеме писмените му обяснения. За да изпълни това
свое задължение, работодателят трябва да покани работника да даде
обяснения, като посочи релевантните обстоятелства - за кое поведение
(действия или бездействия) на работника се искат обяснения и срокът, в който
да се представят. Работникът има право да даде обяснения и работодателят
трябва да му осигури разумен, според обстоятелствата, срок да реализира
правото си. Задължението на работодателя се свежда до това да предостави на
работника реална възможност да даде обяснения. Дали работникът ще се
възползва от предоставената възможност, зависи от неговата воля.
Недаването на обяснения от работника не опорочава наложеното
дисциплинарно наказание, ако той е разполагал с реална възможност преди
връчването на заповедта, но не се възползвал. Обясненията на работника не са
били изслушани или дадени по негова вина във всички случаи, когато
работодателят е поискал обяснения за дисциплинарното нарушение и не е
получил такива от работника, независимо от причините за отказа да се дадат
обяснения. Текстът на чл. 193, ал. 3 КТ е приложим и във случаите, когато
работодателят е поставен в невъзможност да поиска обяснения от работника,
в т. ч. - когато работникът не може да бъде намерен на адреса, който е
съобщил на работодателя си; не се е явил, за да получи препоръчаната пратка,
съдържаща искане за даване на обяснения, или по какъвто и да е начин е
осуетил възможността изявлението на работодателя с искане за обяснения да
достигне до него. Дали на работника е предоставена реална възможност да
даде обяснения за нарушението се преценява с оглед обстоятелствата на
всеки конкретен случай. При отказ да се дадат обяснения за допуснато
нарушение на трудовата дисциплина, за който е съставен протокол или друг
частен документ, въпрос на доказване с допустимите от процесуалния закон
доказателствени средства е от страна на работодателя да се установят по
несъмнен начин фактите и обстоятелствата изложени в него. При доказване
на тези обстоятелства, с искането за даване на обяснения работодателят е
изпълнил условието на чл. 193, ал. 1 КТ, поради което чл. 193, ал. 2 КТ е
неприложим. /Решение № 29 от 03.05.2022 г. на ВКС по гр.д.№ 1971 от 2021
г. на ІІІ ГО/.
Обсъждайки събраните по делото доказателства, в това число и
гласни, поискани от двете страни в процеса, се установява безспорно
следното:
5
По делото е представено и прието в оригинал запечатан плик с писмо,
чийто подател е Христина Петрова, председател на НЧ с.Сумер до получател
Л. П. К., с известие за доставяне, към което е прикачена и бележка, с
положени подписи от н-к ПС Сумер Биляна Иванова, свидетели: Е. А. и Л.
Митрофанова, удостоверяващи, че Л. П. К. е отказала получаването на
писмото.
Разпитани в качеството на свидетели Е. А., Младши полицейски
инспектор в РУ – Монтана, който обслужва и с.Сумер, освен с.Крапчене и
с.Трифоново и Л. Митрофанова, Кмет на с.Сумер, чиито показания съда
кредитира, установяват, че Е. А. е бил помолен от началника на пощенската
станция в с.Сумер да я откара със служебната кола до дома на ищцата, за да и
бъде връчено писмо. С тях е била и г-жа Митрофанова, като кмет на селото.
Полицейският служител не е бил наясно със съдържанието на писмото, което
е следвало да бъде връчено на ищцата. Г-жа Митрофанова е била наясно
какво е съдържанието на писмото, че се искат обяснения от ищцата за
отсъствието и от работа, но не е участвала в разговора, в който началника на
пощенската станция се е опитала да връчи това писмо и не и е известно, дали
ищцата е разбрала какво е съдържанието на писмото, което и се връчва.
Ищцата е отказала получаването му, удостоверено с нейния подпис. При
преценка на всички събрани в хода на производството доказателства, съдът
намира, че работодателят не доказа да е спазил императивното изискване на
чл. 193, ал. 1 КТ - да поиска обяснения от ищцата за извършеното нарушение
на трудовата дисциплина, послужило като основание за налагане на
наказанието дисциплинарно уволнение. Докладчикът по делото намира, че
изготвеното от работодателя писмено искане за обяснение не е връчено на
ищцата при условията на отказ, удостоверен с подписите на двама свидетели,
не само защото представените документи са оспорени от ищцата, а доколкото
същите са частни свидетелстващи документи, те нямат обвързваща
доказателствена сила и са негодни да докажат факта на връчване на искането.
Това налага извода, че допуснатото нарушение в процедурата по налагане на
дисциплинарното наказание обуславя незаконосъобразността на заповедта и
само на това основание уволнението следва да бъде отменено.
Още повече, че от показанията на разпитаните свидетели, посочени
от ответника, в това число и в лицето на Лена Петрова Крумова, чийто
6
показания съда кредитира, се установи по безспорен начин, че ищцата ги е
уведомила по вайбър, че ще представи болничен, предвид неразположението
и от 03.11.2023 година. Такова уведомяване е получила и Христина Петрова,
председател на читалището от ищцата.
Доказателствената тежест да установи, че процедурата по налагане на
дисциплинарното наказание е спазена, е на работодателя. В случая, от лицата,
удостоверили с подписа си отказа на Л. П. К. да получи искането за
обяснения, съобразено с показанията на посочени по-горе разпитани
свидетели не се съдържат никакви данни за релевантните факти – кога, къде и
при какви обстоятелства работодателят е поканил ищцата да даде писмени
обяснения. При оспорване от страна на работника на представения частен
писмен документ (искането за обяснения) в тежест на работодателя е да
установи по несъмнен начин фактите и обстоятелствата съдържащи се в него,
което в случая не е сторено. Обстоятелството, че е направен опит да бъде
връчено писмо на ищцата, без да е било пояснено какво е съдържанието на
това писмо и какво се иска от нея, в какви срокове, а това липсва и в
известието за доставяне, а именно: пояснение какво съдържа писмото, е
основание съда да приеме, че не е извършена предвидената задължителна
процедура от работодателя, предвидена в чл.193 ал.1 КТ. При липсата на
други ангажирани от ответника писмени и гласни доказателства, съдът
приема, че твърдението на работодателя, че е поискал писмени обяснения и е
предоставил срок за даването им, остана недоказано в процеса. Налице е
хипотезата на чл.193 ал.2 КТ и съдът следва да отмени издадената заповед за
дисциплинарно уволнение, без да разглежда спора по същество.
Уважаването на иска за признаване уволнението за
незаконосъобразно е предпоставка за уважаването и на искането за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за изплащане
обезщетение за принудителна безработица.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225,
ал. 1 КТ:
Обезщетението по чл.225, ал. 1 КТ е в размер на 5 101.38 лева за
периода от 27.11.2023 г. до 27.05.2024 г. /брутното трудово възнаграждение за
6 месеца.
Искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е предвиден за реализация на
възможностите, посочени в чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ за заплащане на
обезщетение при незаконно уволнение, което включва заявената от него
7
претенция за обезвреда на вредите, които е претърпял поради незаконното му
уволнение. Последните са съизмерими с липсата на получено от него трудово
възнаграждение, ако е останал без работа през този период, и/или с разликата
в заплатите, ако е работил през същия и/или част от него на по-ниско платена
работа. Затова и обезщетението за тези вреди се дължи в размер на брутното
му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа
поради уволнението, но не за повече от шест месеца, и/или в размер на
разликата в заплатите, ако за част или за целия този 6-месечен период е
работил на по-ниско платена работа. Такова е разрешението на този въпрос,
дадено в Решение № 944/07.12.2009 г. по гр. д. № 5022/2008 г., ВКС, IV г. о.,
в което е прието, че постъпването на работа при друг работодател в
шестмесечния период след уволнението следва да се преценява при условията
на чл. 225, ал. 2 КТ, без да се счита прекъсната причинно-следствената връзка
между незаконното уволнение и причинената вреда и когато в рамките на
шестмесечния период след незаконното уволнение работникът или
служителят е постъпил на работа при нов работодател по трудов договор за
неопределено време, обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ се дължи за периода от
уволнението до постъпването на новата работа, а след постъпването, ако тази
работа е по-ниско платена, се дължи обезщетение по чл. 225, ал. 2 КТ до
изтичане на шестмесечния срок. В същия смисъл е и Решение №
169/29.03.2011 г. по гр. д. № 1699/2009 г., ВКС, IV г. о.
Отговорността на работодателя по чл. 225 КТ е договорна, като
правото на обезщетение за работника/служителя възниква при наличието на
три кумулативни предпоставки: 1) признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна; 2) наличие на подлежаща на обезщетяване имуществена
вреда – пропуснати ползи от реализиране на доходи от труд или реализирани
доходи в по-нисък размер и 3) причинна връзка между незаконното
уволнение и оставането на работника или служителя без работа и/или
постъпването на по-ниско платена такава /в този смисъл Тълкувателно
решение № 3/19.03.1996 г. на ОСГК на ВКС/. Тежестта да докаже по делото
тези предпоставки е за ищцата.
Доколкото уволнението на ищцата следва да бъде признато за
незаконно и отменено, то първата предпоставка за основателността на
осъдителния иск за заплащане на обезщетение е налице. Налице са и втората
и трета кумулативни предпоставки, като обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ се
дължи за периода от прекратяване на трудовото правоотношение, в шест
месечен период.
Отговорността на работодателя за заплащане на обезщетението по чл.
225 КТ възниква от датата на прекратяване на трудовото правоотношение,
посочена в уволнителната заповед – 27.11.2023 г., по което няма спор.
За основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ,
освен наличието на незаконно уволнение, е необходимо работникът или
служителят да докаже оставането си без работа за исковия период. От
8
представените от ищцата копия от трудовата книжка и декларация с
нотариална заверка на подписа, л.75 – л.84 от делото, се установява, че след
прекратяване на трудовото правоотношение с ответника и до депозиране на
исковата молба, както и към момента на приключване устните състезания по
делото – 06.06.2024 г. ищцата не е сключвала трудов договор с друг
работодател.
Между страните не се спори, а и от представеното от ответника
Удостоверение изх. № 1/08.04.2024 г. /л. 87 от делото/ е видно, че последното
съгласно чл. 228, ал. 1 КТ получено от ищцата брутно трудово
възнаграждение за месеца, предхождащ уволнението – м. септември 2023 г. е
в размер на 850.23 лева. За периода от 27.11.2023 г. до 06.06.2024 г.
претенцията обхваща шест пълни календарни месеца и обезщетението е в
размер на 5 101.38 лева.
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът служебно допуска предварително
изпълнение, когато присъжда обезщетение за издръжка, възнаграждение и
обезщетение за труд. Тъй като в случая съдът присъжда обезщетение за
работа, следва служебно да допусне предварително изпълнение на решението
в тази му част.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски възниква за ищцата.
Ищцата претендира разноски, съгласно списък по чл. 80 ГПК –
адвокатско възнаграждение в размер на 1 250 лева, което видно от
представения договор за правна защита, е платено от ищцата в брой, за което
договорът служи като разписка.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Районен съд – гр. Монтана държавна такса върху иска с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т.2 КТ в размер на 50 лева за всеки от
тях, както и върху иска по чл.344 ал.1 т.3, във връзка с чл.225 ал.1 КТ, която е
в размер на 204.05 лева или общо сума в размер на 304.05 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ ДИСЦИПЛИНАРНОТО УВОЛНЕНИЕ на Л. П. К., ЕГН
**********, извършено със Заповед № НЧ-1/27.11.2023 г. на Председател на
,,,
ВЪЗСТАНОВЯВА Л. П. К., ЕГН **********, от град Монтана,
бул.Александър Стамболийски № 23, вход Б, етаж 3, ап.25, на заеманата
преди уволнението длъжност „Секретар – Библиотекар“.
9
ОСЪЖДА ,,, ,,, със седалище и адрес на управление с.Сумер,
обл.Монтана, представлявано от ,,, ДА ЗАПЛАТИ на Л. П. К., ЕГН
**********, от град Монтана, бул.Александър Стамболийски № 23, вход Б,
етаж 3, ап.25, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ
сумата от общо 5 101.38 лв., представляваща обезщетение за оставането й без
работа поради незаконното уволнение за периода от 27.11.2023 г. до
27.05.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на исковата молба – 24.01.2024 г. до окончателното изплащане
на сумата, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1 250 лева /хиляда
лева/ разноски в производството за платено адвокатско възнаграждение,
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ,,, ,,, със седалище и адрес
на управление с.Сумер, обл.Монтана, представлявано от ,,, ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Районен съд – гр. Монтана държавна такса върху уважената част на
исковете в размер на 305.05 лева и 210.00 лв. за изплатеното възнаграждение
на вещото лице по изготвената съдебно-икономическа експертиза
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително
изпълнение на решението В ЧАСТТА относно присъденото обезщетение за
оставане без работа по чл.344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр.
МОНТАНА в двуседмичен срок, считано от 19.06.2024 г. на основание чл.
315, ал. 2 ГПК, а в частта по чл. 242, ал. 1 ГПК, имащо характер на
определение – с частна жалба пред Окръжен съд – гр. МОНТАНА в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
10