№ 204
гр. Сливен, 25.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Гергана Огн. Симеонова
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20232200500262 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е Решение № 487/12.06.2023г. по гр.д. № 5640/2022г. на Районен съд Сливен, с
което е допусната съдебна делба, която да се извърши между М. К. К., ЕГН: ********** от
гр.Я., ул.“Х.“ № *, вх.*, ет.*, ап.** и И. В. К., ЕГН: ********** от гр.Е., ул.“Б.“ № *, по
отношение на следните недвижими имоти:
поземлен имот с идентификатор № 27382.500.2107, находящ се в гр.Е., ул.“Б.“№*, по
кадастрална карта с площ от 363 кв.м, с номер по предходен план № 2107, квартал ***,
парцел **, при граници и съседи с ид.№ 27382.500.7096; ид.№ 27382.500.2222; ид.№
27382.500.2476; ид.№ 27382.500.2106, ведно с построената в имота двуетажна масивна
жилищна сграда с идентификатор №27382.500.2107.1, със застроена площ от 123кв.м, с РЗП
- 369 кв.м. ведно с таванските помещения, с предназначение Жилищна сграда -
еднофамилна, както и всички подобрения в имота.
жилище - апартамент с идентификатор № 67338.525.131.2.12,
находящ се в гр.С., ж.к..“Б.“№**, вх.*, ет.*, ап.**, в сграда с нд. № 67338.525.131.2., по
кадастрална карта и кадастралните регистри, с площ о т 104,13кв .м, ведно с прилежащо
избено помещение №12 с площ от 5,32кв.м., ведно с отстъпено право на строеж и 3,75%
ид.ч. от общите части на сградата, при граници за имота: на същия етаж- обект с ид.№ №
67338.525.131.2.11; под обекта-№ 67338.525.131.2.9; над обекта-№ 67338.525.131.2.15, при
следните квоти от правото на собственост:
1
- 1/2 ид.ч. за М. К. К.;
- 1/2 ид.ч. за И. В. К..
Подадена е въззивна жалба от И. В. К. чрез представител по пълномощие, с която решението
е обжалвано в частта, с която съдът е отхвърлил възражението на И. К. за придобиване по
давност на поземлен имот с идентификатор № 27382.500.2107 по КККР. находящ се в гр. Е.,
ул. „Б.“ № * с площ 363 кв.м., ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна
сграда с идентификатор № 27382.500.2107.1 със застроена площ 123 кв.м, с РЗП 369 ведно с
таванските помещения, както и всички подобрения в имота, и е допусната съдебна делба.
Твърди се, че решението е неправилно, постановено при съществено нарушение на
процесуалните правила и противоречие с материалния закон и установената съдебна
практика. При постановяване на обжалваното решение първоинстанционния съд не е
обсъдил всички заявени в исковата молба доводи и възражения, както и тези заявени в
проведеното открито съдебно заседание и представените по делото писмени бележки. Съдът
не е обсъдил изрично заявения факт, че И. К. е упражнявала фактическата власт и владяла
имота в гр. Е. като свой - спокойно, явно необезпокоявано и непрекъснато за себе си, със
съзнанието, че този имот е неин от момента на закупуването му на 28.06 2004г. до днес -
повече от 10 години, като е получила владението върху този имот от майка си М. В., която
никога не се е противопоставяла на владението на И., напротив - потвърждавала е, че този
имот е на дъщеря и. Не е обсъдил факта, че срока на придобивната давност на която се
позовава ответника е изтекъл преди смъртта на наследодателката М. В. и субективният
признак на владението, като характеристика на едно субективно/ лично/ поведение на
владелеца- да се държи вещта като своя - animus, animus domini, animus rem sibi habendi,
респ. липсата на този признак, както и обективирането му пред трети лица следва да се
преценява за този период. В подкрепа на тези доводи сочи съдебна практика. Обсъждайки
факта на владение от страна на И. К. върху процесния имот в гр. Е. решаващият състав е
пренебрегнал постановките на закона, теорията и съдебната практика. Не взел предвид
законната презумпция на чл. 69 от ЗС, че до доказване на противното този, който държи
вещта, я държи като своя и следователно я владее. Презумпцията по чл. 69 от ЗС намира
приложение когато по естеството си фактическата власт върху имота представлява владение
още от момента на установяването си. Като е постановил решение в противоречие с
установената от закона презумпции по чл. 69 от ЗС и последователната и непротиворечива
съдебна практика в тази насока съставът на РС-Сливен е постановил неправилно решение,
По повод декларацията по чл. 14 ЗМДТ съдът е направил свои правни изводи, че
депозираната от ответницата на 14.07.2017г. декларация по чл. 14 от ЗДМТ ясно сочи, че
субективното намерение на ответницата не е за своене на имота. Правния извод на съда в
посочения смисъл не само не е подкрепен от закона, но и противоречи на поС.ната съдебна
практика, цитирана в писмените бележки.
Решаващият съд при извеждане на своите правни изводи е игнорирал изцяло свидетелските
показания на водените от въззивницата свидетели В. И. и Т. С., като е анализирал
единствено свидетелските показания на доведените от ищеца свидетели, без да вземе
2
предвид, че те са противоречиви. Впечатленията на свидетелите В. И. и Т. С. за фактите
изложени в свидетелските им показания са непосредствени, лични и непротиворечиви.
Необсъждането на доказателства е нарушение на съдопроизводствените правила.
Изпълнението на задълженията за обсъждане на доказателствата и защитните позиции на
страните и за излагане на мотиви, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за
правото на защита на страните в процеса; необсъждането е съществено нарушение на
процесуалните правила, което води до неправилност на съдебното решение и е основание за
неговата отмяна.
Решаващият състав е отбелязал „за пълнота" ,че е налице противоречие за придобивната
давност в нейна полза, т.к. периода в който твърди, че в нейна полза е текла придобивна
давност е била в брак, то имотът става СИО. При това положение, ако ответницата счита, че
е владяла имота в гр. Е. в посочения период то би следвало да иска като страна в делбата да
участва и вече бившия и съпруг. Считам тези разсъждания и извод на съда за неправилни.
По делото липсват твърдения и доказателства, че бившия съпруг на И. К. е владял имота
като свой, поради което факта, че К. е била в брак с него не го прави автоматично
съсобственик на процесния имот. Освен това - с възражението за изтекла в нейна полза
придобивна давност И. К. може да постигне единствено изключване на имота в гр. Е. от
делбената маса, но не и установяване със сила на присъдено нещо в нейна полза на право на
собственост, Ето защо едва ако в производството по съдебна делба бъде уважено
възражение за изтекла в полза на И. К. придобивна давност и имота в гр. Е. бъде изключен
от делбената маса би възникнал въпроса за евентуална СИО по отношение на този имот.
Искане в тази насока обаче, считам, че в делбеното производство е недопустима да бъде
разглеждано.
В обобщение се иска да се отмени решението и да се уважи направеното от ответницата И.
В. К. възражение за изтекла в нейна полза придобивна давност за поземлен имот с
идентификатор № 27382.500.2107 по КККР, находящ се в гр. Е., ул. „Б.“ № * с площ 363
кв.м., ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор №
27382.500.2107.1 със застроена площ 123 кв.м, е РЗП 369, ведно с таванските помещения,
както и всички по подобрения в имота, с подробно описани граници в исковата молба и
отхвърлите като неоснователна исковата молба в частта, с която се иска допускане на делба
на описания недвижим имот, като бъде изключен от делбената маса.
В срока по чл.263 от ГПК е подаден писмен отговор на въззивната жалба, в който се
поддържа нейната неоснователност. Неверни са твърденията в депозираната жалба, че
наследодателката е отсядала рядко в имота в гр.Е.. От показанията на свидетелите и на двете
страни, които несъмнено се припокриват относно този факт, М. В. в периода в който е
работила в Гърция, при връщането си в България се е прибирала единствено в собственото
си жилище в град Елхово. Също така и след окончателното си завръщане от чужбина, се е
прибрала в процесният имот и е заживяла за поС.но именно там, което е продължило да
нейната кончина. Липсват изобщо твърдения, или свидетелски показания да е отсядала в
другият си имот в гр.С., който също е бил нейна собственост, или в който и да било друг
3
такъв. Неверни са твърденията в жалбата относно презумпцията чл.69 и чл.68 от ЗС, че
наследодателят приживе е изразил воля да предаде владението на своя родственик, като от
момента на предаването на владението да е установена самостоятелна фактическа власт с
намерение за придобиване на собствеността. Това не е така, тъй като от показанията на
разпитаните свидетели може да се направи единствен извод, че ответницата И. К. е
пребивавала в имота, не за да установи самостоятелна фактическа власт, а с единствената
задача да извършва ремонти на процесният имот със своя съпруг, в полза и със средства на
наследодателката. За това собственикът на имота М. В. е изпращала многократно парични
средства и през продължителен период от време, със задължението на ответницата за
довършване на строително-ремонтни работи по имота, с цел да бъде приведен във вид годен
за обитаване. Отделно от това, по отношение на представената по делото декларация по
чл.14 от ЗМДТ правилно решаващият съд е преценил, че може да се направи логичен и
обоснован извод за вътрешното субективно намерение на ответницата относно
съсобствеността, като същата неволно е декларирала неверни данни при декларирането,
според вътрешното си убеждение за кръга от наследници, както и че тя не е единствен
собственик, а именно с нагласата, че наследници са М. К.-майка на ищцата, И. К.-
ответницата, както и самата ищца - М. К.. Така подадената невярна декларация, дори да
представлява изпълнение на административно -данъчно задължение, от заявеното в нея
може да бъде направен единствен извод за изначална липса на намерение за своене на
процесният имот, от страна на ответницата. В обобщение се иска да се потвърди решението.
В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени или процесуални искания.
В с.з. за въззивницата се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената
жалба.
За въззиваемата се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността на
подадената жалба.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл.
260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция
констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването
– и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата
инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята
4
към нея.
Пресечната точка в спора между страните е, придобит ли е по давност поземлен имот с
идентификатор № 27382.500.2107, находящ се в гр.Е., ул.“Б.“№*, по кадастрална карта с
площ от 363 кв.м, с номер по предходен план № 2107, квартал ***, парцел **, при граници и
съседи с ид.№ 27382.500.7096; ид.№ 27382.500.2222; ид.№ 27382.500.2476; ид.№
27382.500.2106, ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда с
идентификатор №27382.500.2107.1, със застроена площ от 123кв.м, с РЗП - 369 кв.м. ведно с
таванските помещения, с предназначение Жилищна сграда - еднофамилна, както и всички
подобрения в имота.
Последователна е практиката на ВС и ВКС относно характеристиките на владението и
държането. Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът
държи, лично или чрез другиго, като своя. Държането е упражняване на фактическа власт
върху вещ, която лицето не държи като своя. Владението по чл. 68 ЗС се характеризира с
два основни признака: обективен - упражняване на фактическа власт върху вещта/corpus/ и
субективен - намерението да се държи вещта като своя /animus domini/. При държането
фактическата власт се упражнява за друг. Държателят няма намерение да свои вещта.
Според презумпцията на чл. 69 ЗС владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже,
че я държи за другиго. Това е оборима законна презумпция. Тя е и обща гражданскоправна
норма с оглед действието си спрямо лицата, защото се прилага за всички гражданскоправни
субекти, без оглед на това дали притежават или не права на собственост върху една и съща
вещ. Законодателят е установил оборимата презумпция в полза на владелеца поради
трудността за доказване на намерението за своене като психично съС.ие. Чрез нея с оглед на
това, което обикновено става, е формулирано заключение за наличие на неизвестен факт, а
именно субективния признак на владението /animus domini/- намерението да се държи вещта
като своя, като се изхожда от друг установен факт - обективния признак на
владението/corpus/ - упражняване на фактическа власт върху вещта. Съдът е длъжен да я
приложи точно и еднакво спрямо всички лица и случаи, за които се отнася. Тя го задължава
да приеме, че щом като е доказан фактът от хипотезата, то съществува и не се нуждае от
доказване и предполагаемият факт. При нея, както и при всички оборими законни
презумпции, доказателствената тежест се размества и страната, която я оспорва, трябва да я
обори.
При съсобствеността права на собственост върху една и съща вещ се притежават от две или
повече лица, а количественото съотношение между правата се изразява в дялове, респ.
идеални части. Всеки от съсобствениците има правомощие да упражнява фактическа власт
върху общата вещ като се съобразява с правата на останалите. Независимо от вида на
правопораждащия факт /правна сделка, придобивна давност и др./, от който произтича
съсобствеността, е налице съвладение като правомощие, т. е упражняването на фактическата
власт отговаря на правото на собственост върху съответната идеална част. Върху чуждите
идеални части обаче съсобственикът няма право на владение като правомощие и част от
съдържанието на вещното право. Затова той може да бъде техен владелец или държател в
5
зависимост от намерението си, тъй като може да се владее не само изцяло чужда вещ, но и
чужда идеална част от нея.
В настоящия случай, не се установява въззивницата да е установила владение, съобразно
твърденията си още при закупуване на имота в гр.Е.. Тя е била допусната до този имот,
заедно със съпруга си в за да извършва ремонтни дейности по него за въвеждането му в
положение, годно за обитаване. Ремонтните дейности по къщата са били извършвани от
семейството на ответницата - тя и съпруга й, но с парични средства, пращани от
наследодателката от работата й в Гърция. Наследодателката е живяла в този имот, макар и
епизодично при завръщането си в страната, както и поС.но след установяването й в
България и малко преди смъртта й. При това положение ответницата не е получила
владението на имота, а е била държател на същия. Поради това не могат да бъдат споделени
изложените в жалбата твърдения.
От друга страна е безспорно, че в депозираната декларация от въззивницата от 14.07.2017г.
/две години след смъртта на наследодателя/ по чл.14 ЗМДТ, имота в гр.Е. е деклариран от
нея, като наследствен и дори е включена като наследник и майката на ищцата. Това
действие ясно сочи, че субективното намерение на ответницата не е за своене на имота.
Обективно се предполага съзнаването, че имота е съсобствен.
При спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от съсобствениците следва
да се даде отговор на въпроса дали той владее изключително за себе си целия имот и от
кога. По начало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което
е започнало, докато не бъде променено. След като основанието, на което съсобственикът е
придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици,
то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена
презумпцията на чл. 69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху
чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с
едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв
характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на
останалите съсобственици.
Тъй като в случая не са налице доказателства за настъпили такива факти, то правилно,
законосъобразно и обосновано е приетото от районния съд, че наследствените два
недвижими имота, собственост на наследодателя М. Г. следва да бъдат допуснати до делба
между наследниците по закон, а именно страните по делото И. В. К. -дъщеря и М. К. К.
/наследник по право на заместване/ - дъщеря на починалия преди наследодателката неин син
К. В. К., починал на 02.02.2002г. при равни квоти или по ид.ч.
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват
отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно
събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал
обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна
норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
6
Въззиваемата страна е претендирала разноски и такива следва да бъдат присъдени в размер
на сумата от 1500 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази
инстанция.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 487/12.06.2023г. по гр.д. № 5640/2022г. на Районен съд
Сливен.
ОСЪЖДА И. В. К., ЕГН: ********** от гр.Е., ул.“Б.“ № * да заплати на М. К. К., ЕГН:
********** от гр.Я., ул.“Х.“ № *, вх.*, ет.*, ап.** сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лева
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7