Р Е
Ш Е Н И Е
гр.София, 03 януари
2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно
отделение, в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети декември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
ПЛАМЕН ПЕТКОВ
Членове: ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
КРИСТИНА ТОДОРОВА
при секретаря Д. и с участието на прокурор от
СОП Давидкова, като разгледа докладваното от съдия ТОДОРОВА в.н.о.х. дело № 648
по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда от 11.04.2019 г. на
Районен съд – гр.И., постановена по н.о.х.д. № 439/2018 г. по описа на същия
съд, подсъдимия В.Г.Х.,***, ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на
17.09.2017 г., около 04,00 часа, в гр.И., Софийска област, на пл.”********” № *,
съзнателно се ползвал /като представил пред А. С. М. и К. Г. А. – служители в
сектор „Охранителна полиция” при РУ И. на ОД на МВР С./ от неистински официален
документ – свидетелство за управление на МПС № ВАН 49**** от 19.03.2013 г.,
издадено на негово име, на което е придаден вид, че е издадено по установения
ред и форма от компетентните за това органи на Украйна, като от подсъдимия за
самото съставяне на документа, не може да се търси наказателна отговорност,
поради което и на основание чл.316, вр. чл.308 ал.2, вр. ал.1 от НК и във вр. с чл.54 от НК е осъден на 6
/шест/ месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено по реда на чл.66
ал.1 от НК за изпитателен срок от 3 /три/ години, считано от влизане в сила на
присъдата.
Със същата присъда е отнето в
полза на държавата, на основание чл.53 от НК, иззетото по делото като
веществено доказателство – 1 брой СУМПС № ВАН 49***** от 19.03.2013 г., което е
постановено да остане приложено по делото до изтичане срока на съхранение, след
което да се изпрати за унищожаване на органите на МВР.
С тази присъда подсъдимия В.Г.Х.
е осъден на основание чл.189 ал.3 от НПК да заплати по сметка на Районен съд –
гр.И., сумата от 73,37 лева, представляваща направени във фазата на досъдебното
производство разноски, както и сумата от 18,00 лева, представляваща направени в
първоинстанционното съдебното производство разноски.
Недоволен от така постановената
присъда е останал подсъдимия В.Г.Х., който чрез защитника си – адвокат Г.М., е
депозирал въззивна жалба срещу същата. В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт, както и за
постановяването му в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че неправилно районния съд е
приел, че от събраните в хода на съдебното следствие, доказателствени материали
се установява подсъдимия Х. да е осъществил от обективна и субективна страна
състава на инкриминираното му документно престъпление. В тази насока се сочи,
че правната си аргументация за субективната съставомерност на извършеното от
подсъдимия деяние, първостепенния съд е изградил изцяло на предположения, което
е недопустимо съгласно чл.303 ал.1 от НПК. Излагат се и доводи, че противно на
приетото от първия съд, съществуващата доказателствена съвкупност не
опровергава обясненията на подсъдимия, че у него са били създадени неверни
представи от неизвестно лице за истинността на процесния чуждестранен документ.
В тази връзка, според защитата, не са били оценени обективно от решаващия съд
показанията на свидетелите Д. и С., който са в пълно съответствие с посочените
обяснения на подсъдимия. Изразява се и несъгласие от страна на защитникът, с
изнесените аргументи на първата инстанция, относно наличието на знание у
подсъдимия за неистинността на притежаваното от него свидетелство за управление
на моторно превозно средство. Релевират се и доводи за явна несправедливост на
наложеното на подсъдимия Х. наказание, като в тази насока се сочи, че същото
следва да бъде определено при условията на чл.55 от НК. Изтъква се от
защитникът и, че при постановяване на присъдата си, решаващия съд е допуснал
съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с липса на изложени
мотиви за отказа му да приложи разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК. Иска се от
въззивния съд да отмени атакуваната присъда и да постанови нова такава, с която
да оправдае изцяло подсъдимия Х. по повдигнатото му обвинение за престъпление
по чл.316 вр. чл.308 ал.2, вр. ал.1 от НК, поради недоказаност на същото, респ.
поради маловажност на случая, по смисъла на чл.9 ал.2 от НК. Алтернативно се
заявява искане пред въззивната инстанция, да бъде отменена обжалваната присъда
и делото върнато на първоинстанционния съд, поради допуснати от него съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правото на защита
на подсъдимия. При условията на алтернативност се претендира подсъдимия да бъде
оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение и признат за виновен за
престъпление по чл.308 ал.4 от НК.
В
съдебно заседание пред настоящата инстанция, упълномощеният защитник на подсъдимия – адвокат Г.М., поддържа подадената въззивна жалба, по съображенията и съобразно исканията, изложени в нея. Твърди се
неправилно приложение на материалния закон, във връзка с приетата от
първостепенния съд съставомерност на конкретното деяние. В тази насока,
аргументацията на защитата е свързана с доводи, че подсъдимия е притежавал
българско свидетелство за управление на МПС за категорията, която е управлявал
към момента на проверката от контролните органи, поради което с представянето
на процесното свидетелство, той не е целял да докаже право, което не притежава,
в който случай деянието му би било съставомерно документно престъпление. Възразява
се срещу доводите на първостепенния съд, поддържани и от прокурора от СОП в
заседанието на въззивната инстанция, свързани с липсата на данни подсъдимия да
е напускал страната в периода, в който е издадено процесното свидетелство за
управление на МПС, доколкото изчерпателна информация за влизанията и
излизанията на лица през граничните пунктове на страната, след 2001 г. не
можело да бъде събрана. Прави се оплакване и срещу доводите на районния съд,
касаещи мотива на подсъдимия да извърши конкретното престъпно деяние – „да
представи чуждото свидетелство за управление на МПС, за да не бъде взето
неговото законно притежавано свидетелство”. Това оплакване се аргументира с
установеното по делото обстоятелство, което неправилно според защитата е било
отхвърлено от районния съд - че принудителната административна мярка – отнемане
на свидетелство за управление на МПС се прилага независимо от това, дали водача
е предоставил на контролните органи такова свидетелство.
В
последната си дума пред въззивния съд, подсъдимия В.Г.Х. моли жалбата му да
бъде уважена с твърдение, че не е извършил престъплението.
В
съдебно заседание пред настоящата въззивна инстанция, представителят на СОП
оспорва жалбата на защитата и пледира същата да бъде оставена без уважение. Излага
доводи, че обективния анализ на събраните по делото доказателствени материали,
какъвто първостепенния съд е направил, налага именно сторените от последния
решаващи изводи за съставомерност на извършеното от подсъдимия деяние. Според
прокурорът, правилно районния съд в този аспект е взел в предвид безспорно
установените по делото факти, че подсъдимия е знаел, че представеното от него
украинско свидетелство за управление на МПС удостоверява категории за
правоуправление, които той не е придобил; че подсъдимия не е подавал документи
пред съответните органи на РУкрайна за издаване на такова свидетелство; че
липсват данни в процесния период, подсъдимия да е напускал територията на
страната. По мнение на прокурорът от СОП, правилно и обосновано
първоинстанционния съд е възприел за защитна версия обясненията на подсъдимия,
че погрешно е представил процесния документ на полицейските органи, доколкото в
съставения му АУАН ясно са били вписани вида и номера на документа, подлежащ на
отнемане. Излагат се и доводи за липса на основанията за прилагане на
разпоредбата на чл.308 ал.4 от НК, респ. на чл.9 ал.2 от НК, тъй като процесния
документ е официален такъв, личността на подсъдимия разкрива завишена степен на
обществена опасност, документа е бил в държането подсъдимия за продължителен
период от време. С оглед на тези съображения, представителят на СОП предлага
въззивната жалба да бъде оставена без уважение и осъдителния съдебен акт на
първата инстанция, да бъде потвърден.
Настоящият
съдебен състав на СОС, след като обсъди доводите на страните, във връзка с
данните по делото и като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт
съобразно изискванията на чл.314 от НПК, приема за установено следното:
При първоинстанционното разглеждане
на делото, защитникът на подсъдимия е направил искане за провеждане на
съкратено съдебно следствие по реда на чл.371 т.1 от НПК, което решаващия съд е
удовлетворил, като в съдебно заседание са били разпитани свидетелите С. Д. и К. С., както и са
изслушани обясненията на самия подсъдим. Страните са дали съгласие да не се
провежда разпит на посочените от обвинението свидетели – А. М. и К. А., както и
на вещото лице, изготвило заключението на съдебно-техническата експертиза,
което съгласие, на основание чл.372 ал.3, вр. чл.371 т.1 от НПК първостепенния
съд е одобрил, след като е направил преценка за извършването на тези действия
по разследването при условията и по реда, предвидени в НПК. На основание чл.373,
във вр. с чл.283 от НПК, районният съд е инкорпорирал в доказателствената
съвкупност, чрез прочитането им, протоколите за разпит на свидетелите А. М. и К.
А., извършени на досъдебното производство, заключението на съдебно-техническата
експертиза и приложените писмени доказателствени средства.
Въз основа на посочените
доказателствени материали, както и на тези, събрани и проверени в хода на
първоинстанционното съдебно следствие, и след цялостния анализ на доказателствената
съвкупност, решаващият състав на въззивния съд намира за безспорно установена и
съответно възприема следната относима към предмета на делото фактическа
обстановка, а именно:
Подсъдимият В.Г.Х. е роден на *** ***,
българин, български гражданин, със средно образование, неосъждан
/реабилитиран/, освобождаван по реда на чл.78а от НК от наказателна отговорност
за престъпление по чл.343б ал.1 от НК. Същият притежава свидетелство за
управление на моторно превозно средство № 28269****, издадено на 27.04.2015 г.
от СДВР С.. Наказван е многократно по административен ред за извършени от него
нарушения по ЗДвП, във връзка с които са му били налагани и принудителни
административни мерки – „временно отнемане на свидетелството за управление на
МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6
месеца” – ЗППАМ № 14-0225-091/01.09.2014 г. на СДВР, ЗППАМ № 16-0274-000212/10.07.2016
г. но ОДМВР София, ЗППАМ № 16-4332-004397/19.12.2016 г. СДВР. На датата 10.07.2016
г. свидетелството за управление на МПС на подсъдимия Х. е било отнето, по
силата на наложено му с наказателно постановление № 16-0274-000490/06.10.2016
г. административно наказание – „лишаване от правоуправление на МПС за срок от
24 месеца” и му е било възстановено на датата 20.06.2017 г.
На 17.09.2017 г. подсъдимият В.Х.
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Ауди” с рег. № ********
в гр.И.. Около 04,00 часа същият се движил в района на пл.”********” № *,
когато бил спрян за проверка от дежурните полицейски служители при РУП И. –
свидетелите А. С. М. и К. Г. А.. Последните се представили на подсъдимия и му
поискали за проверка личните и тези на автомобила документи. Подсъдимият Х.
предоставил на свидетеля М. свидетелство за управление на МПС № ВАН 49****,
издадено на 19.03.2013 г. от Република Украйна, на негово име. Свидетелят М.
поканил подсъдимия за извършване на проверка с техническо средство за употреба
на алкохол, но същия отказал. Поради това, на подсъдимия бил съставен акт за
установяване на административно нарушение № 326660, в който било вписано, че се
изземват така предоставените от него - свидетелство за управление на МПС № ВАН
49**** и свидетелство за регистрация на МПС, част 2 с № *********. От
направената от свидетелят М. справка в автоматизираната информационна система
на ОДЧ при РУ И., се установило, че подсъдимия притежава валидно издадено му
свидетелство за управление на МПС № 28269**** и не е подменял същото с издадено
му друго такова от чужда държава. Освен това, визуално и при допир,
представеното от подсъдимия СУМПС, породило съмнения в свидетеля М. относно
автентичността му. Поради това, посоченото СУМПС било изпратено за експертна
справка в ОД на МВР С., от която се установило, че същото е неистински
документ.
По образуваното досъдебно
производство била назначена и изготвена съдебно-техническа експертиза по
протокол № 27/19.01.2018 г. От заключението по тази експертиза се установява,
че процесното свидетелство за управление на МПС с № ВАН 49****, издадено от
Република Украйна, на името на подсъдимия В.Г. Х., е изцяло неистински
документ. Същото не отговаря на изискванията, съгласно които следва да бъде
изготвено – задължителни реквизити и начин на отпечатване, като някои от
защитните елементи са имитирани.
Съгласно приетите по делото справки
от Дирекция „МОС” при МВР /л.59 и л.78 от ДП/, Интерпол К. е предоставила
информация, че украинските власти никога не са издавали свидетелство за
управление на МПС на В.Г. Х. и това с № ВАН 49****, не е издадено на него, а на
друго лице. Посочено е и, че до настоящия момент украинските образци на СУМПС
са променяни няколко пъти, същите не се предоставят безплатно и изискванията за
защитата им са дефинирани от украинската национална стандартизационна система.
Видно от изисканата в хода на
досъдебното производство справка от СДВР, отдел „Пътна полиция” при МВР /л.30
от ДП/, в информационната система на ОПП – СДВР няма данни подсъдимия В.Х. да е
променял издаденото му българско свидетелство за управление на МПС с украинско
такова.
Така
възприетите от въззивната инстанция фактически положения /описани по-горе/
напълно съответстват на направените от първоинстанционния съд фактически
констатации. Въззивният съд споделя напълно и дадената от първостепенния съд
оценка на събрания по делото доказателствен материал. Също, както първата
инстанция, настоящият съдебен състав няма основание да не кредитира и даде вяра
на показанията на свидетелите А. С. М. и К. Г. А., тъй като същите са
последователни, детайлни, логични и пресъздават случилото се по един обективен
и безпристрастен начин. Правилно първият по степен съд е приел, че показанията
на посочените свидетели подробно и по несъмнен начин изясняват обстоятелс твата
по извършената
от тях на процесната дата, полицейска проверка на подсъдимия при
осъществяваното от него управление на моторно превозно средство в гр.И.;
констатираното от тях за извършено от подсъдимия административно нарушение –
отказът му да бъде изследван с техническо средство за употреба на алкохол; съставянето
му на акт за това нарушение, по силата на който следвало отнемането /изземването/
на свидетелството за правоуправление на МПС на подсъдимия; предоставеното от
подсъдимия на полицейските служители
свидетелство за управление на МПС с № ВАН49****; възникналото съмнение в
свидетеля М. относно истинността на така представеното свидетелство. Относно
всички тези, интересуващи процеса факти, въззивният съд не откри никакво
съществено вътрешно противоречие в показанията на свидетелите М. и А., като не
констатира и такова противоречие по между им.
Наред с това, обсъжданите гласни
доказателства не са изолирани и от останалия доказателствен материал. Същите
кореспондират на събраните по делото писмени доказателствени средства,
материализиращи информация за липсата на автентичност на процесното
свидетелство за управление на МПС /липсата на издадено такова от Република
Украйна на името на подсъдимия и издаването на СУМПС с посочения номер, на името на друго
лице/, както и на установената по експертен път неистинност на посочения
документ.
Правилно при извеждане на
изводите си по фактите, първостепенният съд не е приел за достоверни дадените
от подсъдимия обяснения, в които същия отрича да е знаел, че представеното от
него свидетелство за управление на МПС е неистински документ, тъй като му е
било издадено от официална институция в Република Украйна, където той лично се
е явил за подаване на необходимите документи за издаването му и впоследствие за
получаване на готовото свидетелство за правоуправление. Основание, предложените
в този смисъл обяснения на подсъдимия Х. да не заслужат доверието и на
настоящата инстанция, този съдебен състав откри в липсата на подкрепа на същите
от останалите, налични по делото доказателства. Така, същите не намират опора,
а напротив – напълно противостоят на показанията на свидетеля С. Д., който
подсъдимия сочи за лицето, помогнало му в Украйна за издаване на процесното
свидетелство и придружил го при подаването на документите за издаването му. В
показанията си дадени в хода на първоинстанционното съдебно следствие,
свидетелят Д. дава сведения, че във връзка с издаването на процесния документ,
заедно с подсъдимия се свързали в Украйна с „човек, който се занимавал с
лекарства”, който пък ги завел в офис на фирма за регистрация на документи и за
издаване на регистрационни номера на автомобили, на която фирма подсъдимия
предоставил снимки и копие от българското свидетелство за управление на МПС.
Твърди още, че няма представа кога и как подсъдимия е взел готовото
свидетелство за правоуправление, като той лично не е присъствал при получаването
му. Тези показания на свидетеля Д. освен, че са несъответни на казаното от
подсъдимия в обясненията му, са в противоречие и с показанията, депозирани от
свидетеля в първата фаза на процеса и приобщени по делото, чрез прочитането им
по реда на чл.281 ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК. В същите, свидетелят Д.
категорично е заявил, че е присъствал лично „на подписваните от В. документи
при подаването на шофьорска книжка и при връчването й” в Република Украйна, с
което се е занимал „един господин – майор от тамошната полиция”, притежаващ
фирма за регистрация на номера на автомобили и за издаване на документи. Отчитайки
тези характеристики на показанията на свидетеля Д. /тяхната вътрешна
противоречивост и логическа неиздържаност, съществените противоречия между
свидетелстването му в различните фази на производството/ настоящият състав на
СОС прие, че същите са неправдиви, заинтересовани и нагласени.
Коментираните обяснения на
подсъдимия Х. не могат да бъдат успешно подкрепени и от показанията на свидетеля
К. С.. Последните нямат съществено значение за изясняването на относимите
към предмета на делото обстоятелства. Свидетелят С. дава информация за това, че
през 2012 г. е станал титуляр на украинско свидетелство за управление на МПС,
което му било издадено от фирма, занимаваща се с обработване на документи и
издаване на регистрационни табели на автомобили; предоставил на лице от тази
фирма – полицай, българското свидетелство за правоуправление, снимки и пари,
след което получил готовото свидетелство в административна сграда от „униформен
служител – полицай”. Така изнесените от свидетеля С. обстоятелства нямат пряко
отношение към предмета на делото, доколкото не касаят такива, във връзка с
издаването на процесния документ.
В обобщение следва да се посочи,
че дадената от първостепенния съд доказателствена оценка на обясненията на
подсъдимия В.Х. е правилна. Неправдиви, нелогични и недостоверни се явяват за
въззивната инстанция и обясненията на подсъдимия, според които несъзнателно
/погрешно/ предоставил на полицейските служители за проверка процесното
украинско свидетелство за управление, вместо наличното у него българско
свидетелство. Като
основен аргумент в полза на констатираната им недостоверност, първоинстанционния
съд правилно е отбелязал същественото им противоречие с останалите
доказателства, относно обстоятелствата по осъществената полицейска проверка на
подсъдимия – факта, че подсъдимия доброволно предоставил на полицейските
служители процесния документ, след като същите изрично му поискали документ,
легитимиращ го за правоспособен водач на МПС; че полицейските служители
обяснили на подсъдимия, че свидетелството му за правоуправление ще бъде отнето,
като удостоверили изземването му /с посочване на номера му/ в съставения му акт
за установяване на административно нарушение; факта, че подсъдимия се запознал
със съдържанието на акта и подписал същия без възражения, като такива не заявил
и устно пред полицейските служители. Тези обстоятелства, установени от
показанията на свидетелите М. и А., както и от приетите писмени доказателства,
са дали основание на първостепенния съд да лиши от доверие обсъжданите
обяснения на подсъдимия, като решението му в тази насока не е произволно, както
се твърди от защитата, а е резултат от задълбочена преценка на тези гласни
доказателствени средства – на собственото им съдържание, както и на тяхната
подкрепеност от други обективни доказателства.
Предвид гореизложеното, следва да се отбележи, че въззивната инстанция напълно споделя извършения от първостепенния съд анализ на събрания по
делото доказателствен материал. Изводите си по фактите, районният съд е извел именно въз основа на тази законосъобразна и правилна интерпретация на
доказателствата по делото, без да са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, като при оценката на
доказателствените материали не са били допуснати и логически грешки. В този аспект релевираните от защитата
оплаквания в жалбата, се явяват напълно несъстоятелни.
На базата на
правилно установените, горепосочени фактически положения и въз основа на
логичния и обективен анализ на доказателствения материал, първоинстанционният съд напълно
правилно и законосъобразно е заключил, че подсъдимия В.Х. е извършил инкриминираното му
документно престъпление, правно квалифицирано по чл.316, във вр. с чл.308 ал.2, вр.
ал.1 от НК.
Въззивният съд се солидаризира с
изводите на първата инстанция досежно обективната съставомерност на стореното
от подсъдимия В.Х.. От обективна страна, безспорно и категорично се установи,
че на датата 17.09.2017
г. в гр.И., съзнателно се е ползвал от неистински официален документ –
свидетелство за управление на МПС с № ВАН 495207, издадено на 19.03.2013 г. от
Република Украйна, на негово име. Изпълнителното деяние се изразява в
ползването на опорочения документ, което е осъществено от подсъдимия Х. като
същия е представил пред полицейските служители от сектор „ОП” при РУ на МВР С.
– свидетелите А. М. и К. А., неистински официален документ – процесното
свидетелство за управление на моторно превозно средство, на който му е придаден
вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това,
което действително го е съставило.
Предметът на престъплението е
неистински официален документ - свидетелство за управление на МПС с № ВАН 49****,
издадено на 19.03.2013 г. от Република Украйна, което свидетелство представлява
неистински документ по смисъла на разпоредбата на чл.93 т.6 от НК.
Първоинстанционният съд е дал
правилна и законосъобразна оценка и на субективната страна на престъплението, като
обосновано е приел, че същото е извършено при форма на вината пряк умисъл по смисъла на
чл.11 ал.2 от НК, тъй като подсъдимия Х. е съзнавал общественоопасния характер
на своето деяние, т.е. съзнавал е, че предмета на престъплението – процесното
свидетелство за правоуправление на МПС е неистински официален документ, както и
факта, че представяйки този документ
пред полицейските органи, същия съзнателно се ползва от него. Прекият
умисъл у подсъдимия се извежда от следните безспорно установени обстоятелства: подсъдимият
е представил на полицейските органи свидетелство за правоуправление
/процесното/, удостоверяващо правоспособност за категории, които той не е придобивал,
съгласно издаденото му в РБ свидетелство; подсъдимият преди това, няколко пъти
е наказван по административен ред за управление на МПС след употреба на
алкохол, както и за отказ да му бъде извършено техническо изследване за
употреба на алкохол, като по отношение на него са прилагани принудителни
административни мерки – „временно отнемане на свидетелството за правоуправление
на МПС”, поради което същия е бил запознат с последиците от извършено отново
такова нарушение; обстоятелството, че процесното свидетелство било предоставено
на полицейските органи не само за удостоверяване на съответна правоспособност
на подсъдимия за управление на МПС, но и като доказателство, което се изземва
във връзка с извършеното от него административно нарушение и съставения акт.
Настоящият състав на СОС не
възприема възраженията в жалбата на адвокат М., поддържани и в съдебно
заседание, за материално правна незаконосъобразност, във връзка с приетата от
първостепенния съд съставомерност на конкретното деяние. В тази насока,
аргументацията на защитата е свързана с доводи, че подсъдимия е притежавал
българско свидетелство за управление на МПС за категорията, която е управлявал
към момента на проверката от контролните органи, поради което с представянето
на процесното свидетелство, той не е целял да докаже право, което не притежава,
в който случай деянието му би било съставомерно документно престъпление. Това
виждане на защитата не държи сметка за това, че изпълнителното деяние на
„престъпното използване на неистински документ” се счита за довършено
единствено с представянето на опорочения документ за удостоверяване на
включените в него факти, като престъпния му резултат настъпва с узнаването на
документа от лицето, на което се представя. За да обективира деянието съставомерност,
е без значение обстоятелството, дали ползвания неистински документ отразява
вярно или невярно фактите от действителността.
Въззивната
съдебна инстанция намери също така, че атакуваната присъда е напълно справедлива в частта й относно
наложеното на подсъдимия В.Х. за
конкретното документно престъпление наказание - лишаване от свобода за срок от
6 /шест/ месеца. При индивидуализацията на наказанието в посочения размер,
първият съд правилно е отчел като смекчаващи вината и отговорността на този
подсъдим обстоятелства – чистото му съдебно минало /същият е реабилитиран/,
липсата на настъпили от престъплението вредни последици, към които обстоятелства,
въззивната инстанция следва да допълни положителното му процесуално поведение, ниската
му степен на обществена опасност. Като отегчаващи отговорността на подсъдимия Х.
обстоятелства следва да бъдат отчетени тези, касаещи личността му – наличието
на множество извършени от него административни нарушения по ЗДвП, за които е
бил наказван по административен ред, включително и по реда на чл.78а от НК същия е бил освободен от наказателна отговорност за престъпление по чл.343б
ал.1 от НК, които обстоятелства сочат на склонност подсъдимия да нарушава
закона. След съвкупната преценка на
посочените обстоятелства, правилно наказанието лишаване от свобода на подсъдимия
е определено при превес на смекчаващите вината и отговорността му обстоятелства,
в резултат на което същото е отмерено в размер, близък до минималния такъв на
наказанието лишаване от свобода, предвидено за конкретното престъпление.
Противно
на доводите на защитата на подсъдимия, изложени във въззивната жалба, СОС
приема, че в случая не са налице нито изключителни, нито многобройни смекчаващи
обстоятелства, които от своя страна да обусловят приложението на разпоредбата
на чл.55 от НК. Горепосочените смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства не са изключителни по своя характер, тъй като нито едно от тях,
респ. всички заедно не обуславят една по-ниска степен на обществена опасност на
деянието. Те не могат да бъдат квалифцирани и като многобройни, тъй като не са
толкова много на брой, че също да обуславят една сравнително по-ниска степен на
обществена опасност на деянието. В тази насока, процесното престъпление с оглед
начина на извършването му и неговия предмет, не разкрива по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от този вид.
В подадената от подсъдимия
въззивна жалба срещу осъдителната присъда на първата инстанция, се отправят и оплаквания
относно правната оценка на приетите за установени в процеса релевантни факти.
Доводите, с които се претендира преквалифициране на деянието по чл.316, вр.
чл.308 ал.2, вр. ал.1 от НК в такова по чл.316, вр. чл.308 ал.4, т.2, вр. ал.2
от НК, като „маловажен случай” по смисъла на чл.93 т.9 от НК, не могат да се
споделят. Съгласно чл.93 т.9 от НК, деянието представлява маловажен случай,
когато степента на обществената му опасност е по-ниска в сравнение с
обикновените случаи на престъпления от съответния вид, с оглед липсата или
незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства. Преценката на този въпрос се извършва на плоскостта на
фактическите данни по делото, отнасящи се до начина на извършване на деянието,
вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на
дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на
обществена опасност и моралната укоримост на извършеното. В случая,
обстоятелствата, касаещи начина на извършване на конкретното деяние – това, че
подсъдимия си е послужил с процесния опорочен документ пред органите на
полицията, както и че този документ е бил представен пред полицейските
служители не само за удостоверяване на съответна правоспособност на подсъдимия
за управление на МПС, но и като доказателство, което се изземва във връзка с
извършеното от подсъдимия административно нарушение и съставения акт за
установяването му, не
могат да обусловят по-ниска степен на обществена опасност на процесната проява
на подсъдимия, в сравнение с типичната за престъпление от съответния вид. В
допълнение на това е и личностната характеристика на подсъдимия Х., формирана
от установените по делото данни за множеството извършени от него
административни нарушения, сочещи на трайна нагласа за неспазване на закона. С
оглед на изложеното, СОС не намира основания да преквалифицира деятелността на
подсъдимия по чл.316, вр. чл.308 ал.2, вр. ал.1 от НК в по-леко наказуемия
състав по чл.316, вр. чл.308 ал.4, т.2, вр. ал.2 от НК, поради което счете не е
налице твърдяното от защитата за допуснато нарушение на материалния закон. Междувпрочем в жалбата и в съдебно
заседание не се сочат от защитника никакви основания, чрез които да се обоснове
искането за преквалифициране на извършеното от подсъдимия и които да бъдат
предмет на преценка от въззивната инстанция.
Настоящият състав на СОС не възприема за основателни и доводите на защитата, свързани с приложението на чл.9 ал.2 от НК.
Деянието, извършено от подсъдимия Х., не може да бъде
преценено като „малозначително”. Съгласно разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК не е
престъпно онова деяние, което макар да осъществява признаците на някое от
предвидените в закона престъпления, поради своята малозначителност не е
общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.
Въззивният съд счита, че в случая конкретното деяние, извършено от подсъдимия Х., не може да се обоснове с критериите,
поставени в нито
една от двете хипотези на чл.9 ал.2 от НК. Преценката на обществената
опасност на конкретното деяние и деец за неговата явна незначителност, следва
да се направи на базата на всички обстоятелства, отнасящи се до увреждането или
застрашаването на обществените отношения, обект на конкретна защита. В
конкретния случай, данните по делото, установяващи посочените обстоятелства, не
обосновават правно и фактическо основание за приложение на разпоредбата на чл.9
ал.2 от НК. Чистото съдебно минало на подсъдимия, не е достатъчно обстоятелство, за да обуслови еднозначно липса на
обществена опасност на извършеното от него
деяние или явно незначителна такава. Не следва да остават игнорирани
специфичните особености на конкретното деяние – естеството на неговия предмет
/касае се за
официален документ, който удостоверява правоспособност за управление на МПС/, начина
му на извършване /опорочения
документ е бил представен пред полицейските служители не само за удостоверяване
на съответна правоспособност на подсъдимия за управление на МПС, но и като
доказателство, което се изземва във връзка с извършеното от подсъдимия административно
нарушение и съставения акт за установяването му/, недобрите личностни характеристики на подсъдимия. Поради това е неоснователна претенцията във въззивната жалба за оправдаване
на подсъдимия Х..
В
съответствие със закона е и решението на първия съд относно разпореждането му с
предмета на престъплението, в извършването на което подсъдимия Х. е признат за
виновен – отнемане в полза на държавата на свидетелство за управление на МПС с
№ ВАН 49****.
Правилно
и законосъобразно с проверяваната присъда и направените по делото разноски са
възложени в тежест на подсъдимия.
Предвид всичко
гореизложено
и след извършена на основание чл.314 от НПК служебна проверка на правилността
на проверявания съдебен акт, при която проверка не се констатираха основания за
неговото отменяване, респ. изменение, или отменяване и връщане за
ново разглеждане, СОС намери, че същият следва да бъде потвърден
изцяло.
Воден
от горните мотиви и на основание чл.334 т.6, вр. чл.338 от НПК, С. окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло присъда № 41 от 11.04.2019 г. на Районен съд – гр.И., постановена по
н.о.х.д. № 439/2018 г. по описа на същия съд.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране по касационен ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1/
2/