Р Е Ш Е Н И Е
№
709
гр. Пловдив,
08 април 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, ХХ състав, в открито съдебно заседание на девети март две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН РУСЕВ
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, и с участието на прокурор КИЧКА КАЗАКОВА, като разгледа
докладваното от съдия Й.Русев КАНД № 46 по описа на Административен съд – Пловдив
за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Десета от Административно-процесуалния кодекс / АПК / във
връзка с чл. 63 ал. 1 предл. 2 от Закона за
административните нарушения и наказания / ЗАНН /.
Образувано е по касационна жалба от В.И.И., ЕГН **********, срещу Решение № 260580 от 23.11.2020
г., постановено по АНД № 6150/2020г. по описа на Районен съд –Пловдив, I н.състав. С обжалваното решение е потвърдено
Наказателно постановление № 20-0273-000308/30.06.2020г., издадено от
Началник РУ Хисар към ОДМВР ПЛОВДИВ, с
което на касатора на основание чл. 174, ал.3, пр.
първо от Закона за движение по пътищата(ЗДвП) е наложено наказание „Глоба“ в
размер на 2000лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за
нарушение на чл. 174, ал.3 ЗДвП.
Недоволен от така постановеното
решение е останал наказаният, който с касационна жалба, подадена в срок, го
обжалва с посочени касационни основания изразяващи се в допуснати нарушения на
процесуалните правила във фазата на първоинстанционното
съдебно производство, довели съответно до постановяване на неправилно и
незаконосъобразно решение. Искането е да се отмени решението на РС-Пловдив,
както и да бъде отменено НП.
Ответникът по касация – РПУ-Хисар, редовно призован,
не изпраща представител и не взема становище по депозираната касационна
жалба.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Пловдив изразява
становище, че жалбата е неоснователна и като такава, следва да бъде оставена
без уважение, а по същество решението да бъде потвърдено.
Административен съд – Пловдив, в настоящия състав като
взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на страните и
посочените основания в жалбата, намира следното: жалбата е подадена в срока по
чл. 211 ал. 1 от АПК от страна в първоинстанционното
производство и имаща правен интерес от обжалване, което я прави допустима. Разгледана
по същество, същата се явява неоснователна по следните съображения:
Наказателното постановление е издадено въз
основа на АУАН № АА684074/14.06.2020г. съставен срещу В.И. за това, че на
14.06.2020г. около 00.02 часа в с.Ръжево Конаре на кръстовището на ул. „47-а“ и
ул. „68-а“, посока на движение към ул. „68-а“ управлява лек автомобил Нисан Микра с рег. номер ***,
негова собственост при което бил спрян за проверка от полицейски служител в
РУП-Хисаря при ОД на МВР-Пловдив. При поискване да бъде изпробван с техническо
средство Дрегер Алкотест
7510 с фабричен №
ARBA-0061 за употреба на алкохол, И. отказал да му бъде
извършен тест и му бил връчен Талон за изследване с номер 0062703, като място
на изследването било посочено медицинско заведение – ЦСМП-Пловдив, филиал
с.Калояново. На водача бил даден срок от 40 минути да се яви в медицинското
заведение, касаторът подписал връчения му талон, но
не се явил за изследване. За установеното бил съставен и връчен горепосоченият АУАН
за извършено нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДВП.
Въззивният съд е приел за установени фактите на нарушението,
предмет на обжалваното НП, и отсъствие на съществени нарушения на процесуалните
правила. Фактическите изводи на РС-Пловдив са основани на доказателствата по
делото, събрани и обсъдени поотделно, и в тяхната съвкупност.
От показанията на разпитаните по делото свидетели и
съдържанието на АУАН и НП е видно, че отговорността на водача е ангажирана за
отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта. Контролните органи са изпълнили задължението си
по чл. 3, ал. 2 от Наредба № 1 от 2017 г. за реда за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози при отказ на водача за
извършване на проверка с техническо средство, да издадат талон за медицинско
изследване и насочат лицето към това изследване. Издаденият талон е приложен
към административно-наказателната преписка и същият притежава необходимото
съдържание по чл. 6, ал. 1 и ал. 6 от Наредбата, като видно от отразеното в
същия В.И. не се е явил в указаното време и час в ЦСМП-Пловдив, филиал с.
Калояново за даване на кръвна проба. В съответствие с обстоятелствата по делото
и приложимия материален закон нарушението е квалифицирано и санкционирано
по чл. 174, ал. 3, предл.
2 от ЗДвП като неизпълнение на предписанието за изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му. Ето защо касационната инстанция намира
за изцяло правилно и обосновано приетото от районния съд, че именно водачът В.И.
е извършил от обективна и субективна страна нарушението, описано в НП, поради
което напълно законосъобразно е ангажирана отговорността му на посоченото в
наказателното постановление основание.
Следва да се посочи, че пред районния съд, а и пред
настоящата инстанция не се ангажират доказателства, опровергаващи констатациите
на административнонаказващия орган. В тази връзка,
предвид събраните по делото доказателства, се налага изводът, до който е
достигнал и районният съд, че в случая по безспорен начин е установено
извършването на нарушенията, самоличността на нарушителя и неговата вина.
Наведените в касационната жалба доводи са
неоснователни. Настоящата инстанция намира, че районният съд е пристъпил към
решаване на делото след като е събрал всички необходими и относими
доказателства за установяване на правнорелевантните
факти и обстоятелства по спора. Описаната в решението фактическа обстановка
районният съд е установил въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства. Съдът е анализирал доказателствата поотделно и в съвкупност,
като подробно е обосновал изводите си. Направените от него заключения за
достатъчно пълно фактическо описание на нарушенията, правилната им правна
квалификация и безспорното им извършване от санкционираното лице са обосновани
и правилни. Както АУАН, така и
наказателното постановление съдържат необходимите реквизити, респективно в тях
изчерпателно са описани всички релевантни обстоятелства, които са дали
възможност на касатора надлежно да упражни правото си
на защита. В тази връзка, предвид поддържаното от касатора,
че липсват доказателства към момента на проверката да е имал качеството „Водач“,
следва да се отбележи, че по делото са събрани гласни доказателства, чрез
разпита на свидетелите П.Г., Д.П. и И.В.. Свид. Г. е
бил повикан да извърши пробата за алкохол и не е пряк очевидец на управлението
на автомобила, но свидетелите П. и В. са категорични, че на 14.06.2020 г. към
00:02ч. на посоченото в акта място и час са видели автомобил, който извършвал маневра
на заден ход, за да излезе на главна улица.
И двамата сочат като водач на въпросния автомобил, настоящия касатор И.. Това по
несъмнен начин доказва, че към момента, посочен в АУАН Серия АА № 684074, В.И.И. е имал качеството водач на лек автомобил.
Според легалната дефиниция на понятието, дадена в
първото предложение на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП, по смисъла на този закон
"водач" е лице, което управлява пътно превозно средство. Данни, че В.И.
е управлявал лек автомобил Нисан Микра
с рег. № *** на 14.06.2020 г. около 00:02 часа, се съдържат както в съставения
му АУАН, така и в свидетелските показания на полицейските служители – Д.П. и И.В.,
дадени под клетва пред съд.
Релевантните за спора обстоятелства, че на
14.06.2020г., около 00:02 часа, като водач на лекия автомобил В.И. е отказал да
му бъде извършена проба за употреба на алкохол с техническо средство, се
потвърждават и от съставения му Акт за установяване на административно
нарушение Серия АА № 684074 от 14.06.2020 г., който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП се ползва с презумптивна доказателствена
сила до доказване на противното относно визираните в него обстоятелства.
По делото не са ангажирани доказателства, годни да
опровергаят изложените в АУАН фактически констатации, а оттам и наложеното
административно наказание.
Преценена е степента на обществена
опасност на деянието, поведението на дееца при неговото установяване и това
становище на въззивния съд не се явява в противоречие
с принципа на съразмерност на нарушението и наказанието за него. С така наложеното
наказание се постига целта на административното наказание, а именно да
въздейства възпиращо върху дееца и обществото.
При тези съображения, касационните оплаквания не
намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни, районният съд
правилно е приложил закона, като е потвърдил наказателното постановление и не е
допуснал нарушения на материалния закон и на процесуалните правила при
постановяването на обжалваното решение. Решението му е валидно, допустимо и
съответстващо на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.
Административен съд – Пловдив, ХХ
касационен състав, водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 изр. 2 от ЗАНН
във връзка с чл. 221 ал. 2 пр. 1 от АПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 260580 от 23.11.2020 г., постановено по АНД № 6150/2020г. по описа на
Районен съд –Пловдив, I н.състав.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: