№ 48926
гр. София, 30.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20231110134962 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Постъпила е молба от ищеца „Н*** Л***“ ЕООД с вх. № 195874/14.06.2024 г, подадена на
13.06.2024 г., с искане за изменение на Решение № 9659/22.05.2024 г., постановено по гр.
дело № 34962/2023 г. по описа на СРС, 178 състав, в частта за разноските, като искането е да
бъдат присъдени на ищеца направените от него разноски във втора фаза на обезпечителното
производство в размер на 74,50 лева - такси, събрани от съдебния изпълнител. Иска се да
бъде присъдено и адвокатско възнаграждение в пълния претендиран размер от 899,58 лева,
вместо присъдените 600 лева.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна по молбата – ответникът не подал отговор,
с който да изрази становище.
Съдът намира, че искането на ищеца е процесуално допустимо, доколкото е направено от
легитимирана страна, в преклузивния за това срок. Представен е списък по чл. 80 ГПК.
Разгледана по същество молбата по чл. 248 ГПК е частично основателна, като аргументите
за това са следните:
В практиката на ВКС, обективирана в Определение № 50411 от 28.11.2022 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 2983/2020 г., III г. о., ГК, се приема, че обезпечителният процес има две фази - по
допускане на обезпечението на иска и по налагане на допуснатата обезпечителна мярка.
Независимо, че те се развиват пред различни органи, направените от страните в
обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по
съществото на спора и с оглед крайния му изход. Обезпечителното производство няма
характер на изпълнително производство, тъй като липсва изпълнителен титул в полза на
ищеца, въз основа на който разноските да бъдат събрани от съдебния изпълнител по делото
образувано по обезпечителна заповед (чл. 400, ал. 1 ГПК). Преценката за дължимостта им е
на исковия съд. Съгласно чл. 79 ГПК разноски по изпълнението могат да се съберат от СИ
директно (без изпълнителен лист) само в рамките на изпълнително производство по
1
представено изпълнително основание (Част пета от ГПК, чл. 404 и сл. ГПК), но
образуваното по реда на чл. 400, ал. 1 ГПК производство пред СИ за налагане на
обезпечителна мярка не е изпълнително, а е част от обезпечителния процес. Поради това,
разноските по обезпечението включват и разноските по налагането му, която фаза на
обезпечителния процес в хипотезата на чл. 400, ал. 1 ГПК приключва с извършване от СИ на
действията за привеждане в изпълнение на издадената обезпечителна заповед за
допуснатите обезпечителни мерки. С това се изчерпва и предметът на образуваното пред СИ
изпълнително дело, като въпросът за дължимостта на направените от страната разноски се
разрешава в исковия процес.
Съобразявайки доводите на ВКС, които възприема, настоящият състав намира, че в полза на
ищеца следва да се присъди сумата от още 74,50 лева - разноски, сторени в обезпечителното
производство.
В останалата част обаче молбата по чл. 248 ГПК се явява неоснователна.
Настоящият състав намира, че определеното с решението възнаграждение съответства на
фактическата и правна сложност на делото, както и на цената на предявените искове.
На първо място, съдът взема предвид, че с Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024 г.
СЕС е постановил, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните
размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният
съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на
страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение,
включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и
адвокатско възнаграждение. На следващо място, СЕС е посочил, че член 101, параграф 1
ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална
правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да
договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета
от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна,
съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния,
трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта" по смисъла на тази
разпоредба. На последно място е уточнено, че ако установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен
характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС,
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба,
включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните
пазарни цени на адвокатските услуги. Настоящата съдебна инстанция е обвързана от
горепосоченото решение на СЕС и изводите в него, поради което и с оглед гореизложеното е
длъжна да откаже да приложи националната правна уредба, в случая НМРАВ.
За да прецени дължимото възнаграждение, съдът съобразява преди всичко фактическата и
правна сложност на делото. На следващо място, съдът следва да съобрази и действително
2
извършените от процесуалния представител на ищеца действия в настоящия процес. Те се
изразяват в депозирането на ИМ и молби преди открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 1 ГПК Решение № 9659/22.05.2024 г., постановено по гр.
дело № 34962/2023 г. по описа на СРС, 178 състав, в частта за разноските, като ОСЪЖДА
"Б** Ч" ООД, ЕИК *********, да плати на „Н*** Л***“ ЕООД, ЕИК *********,
допълнително сумата от 74,50 лева – разноски за обезпечителното производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК, депозирана от „Н*** Л***“
ЕООД, ЕИК *********, за изменение на Решение № 9659/22.05.2024 г., постановено по гр.
дело № 34962/2023 г., в частта, в която се иска да бъде увеличен размерът на присъдените в
полза на „Н*** Л***“ ЕООД разноски за заплатено адвокатско възнаграждение от 600 лева
на 899,58 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му пред Софийски градски съд.
Да се връчи препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3