ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 489
гр. ХАСКОВО, 19.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20225600500417 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 121 от ГПК.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – „МИРАЖ 96“ ООД – гр.*** е останал
недоволен от Определение № 459 от 19.05.2022 г., постановено по гр. д. №
306 / 2022 г. по описа на Районен съд – Димитровград, с което производството
е прекратено и делото изпратено по подсъдност на Районен съд – Пловдив,
поради което го обжалва с искане за отмяна на обжалваното определение и
връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на
частната жалба, подаден от „Електроразпределение Юг“ ЕАД - гр. Пловдив, с
доводи за неоснователност на частната жалба.
Съдът, след като разгледа частната жалба, съобрази доводите в
писмения отговор по жалбата, запозна се с материалите по делото, приема за
установено от фактическа страна следното:
Производството по гр. д. № 306 / 2022 г. по описа на Районен съд -
Димитровград е образувано по искова молба, подадена от „Мираж 96“
ООД – гр.*** против „Електроразпределение Юг“ ЕАД - гр. Пловдив, с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК - за установяване недължимост на
сума от 38.17 лева, с ДДС, представляваща корекция на сметка за минал
период.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 от ГПК,
ответникът „Електроразпределение Юг“ ЕАД – гр.Пловдив е направил
възражение за местна неподсъдност на делото на сезирания съд – Районен съд
- Димитровград, основано на разпоредбите на чл. 105 ГПК и чл. 108, ал. 1
ГПК, съгласно които искът се предявява по седалището на ответника - гр.
1
Пловдив – обстоятелство, определящо Районен съд – Пловдив като родово и
местно компетентен да разгледа правния спор.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е уважил
направеното от ответника възражение за местна неподсъдност, като е
прекратил производството и е изпратил делото по подсъдност на Районен съд
– Пловдив, приемайки, че ищецът - юридическо лице няма качеството на
потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, поради което разпоредбата
на чл.113 от ГПК не намира приложение в разглеждания казус.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна,
против подлежащ на обжалване съдебен акт и в рамките на преклузивния
срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображенията:
Съгласно разпоредбата на чл. 113 ГПК /изм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г.,
бр. 100 от 2019 г. /, уреждаща изборна местна подсъдност, исковете на и
срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира
настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по
постоянния. Образуваните дела се разглеждат като граждански по реда на
общия исков процес.
Спорът по делото се свежда до въпроса притежава ли или не ищецът
качеството потребител по смисъла на чл.113 от ГПК.
Съгласно приложимата съдебна практика, на която се е позовал и
ответникът в отговора на частната жалба, законодателят е ограничил
разпоредбата на чл. 113 ГПК до споровете, образувани по искове на и срещу
потребители в смисъл на икономически по-слабата страна в
правоотношението, т. е. потребители по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. /така
Определение № 69/28.01.2021 г. по ч. т. д. № 1049/2020 г. на ВКС, ТК, II отд.
/. Съгласно легалната дефиниция по § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, "потребител" е
всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и
всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа
извън рамките на своята търговска или професионална дейност.
Ищецът по делото - "Мираж 96" ООД – гр.*** е юридическо лице,
поради което няма качеството "потребител" по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на
ЗЗП, а оттук и не може да се ползва от изборната местна подсъдност по чл.
113 ГПК. Предвид липсата на качеството "потребител" у ищеца в случая
подсъдността по чл. 113 ГПК е неприложима, поради което следва да се
съблюдават правилата за общата местна подсъдност по чл. 105 ГПК, както и
подсъдността по чл. 108, ал. 1 ГПК. Обстоятелството, че от изборната местна
подсъдност по чл. 113 ГПК могат да се ползват само потребители по смисъла
на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, т. е. само физически лица, но не и юридически
лица, следва и от самата редакция и тълкуване на нормата на чл. 113 ГПК,
която посочва, че исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в
2
чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на
настоящ адрес – по постоянния, т. е. нормата борави с понятията "постоянен"
и "настоящ адрес", приложими само по отношение на физически лица. Освен
това добавянето на изречение второ/ ДВ, бр. 100/2019 г. / към разпоредбата на
чл. 113 ГПК/ образуваните дела се разглеждат като граждански по реда на
общия исков процес/ логически очевидно се отнася само за потребители
физически лица/ косвен показател е и за правилността на горния извод/, тъй
като, ако трябваше да се отнася и за търговци – юридически лица, би създало
абсурдно и безсмислено пренебрегване на специалните правила за
търговските спорове / чл. 365 и сл. ГПК/, когато естеството на конкретния
спор позволява той да се приеме като попадащ в сочената категория. Целта е
да се изключи приложението им тъкмо относно физическите лица, понеже
страната доставчик на стока или услуга винаги е търговец и обикновено би
била налице хипотеза на спор в пряка или косвена връзка с едностранна
търговска сделка по субективен критерий.
Безспорно ищецът, като ползвател на електроразпределителната
мрежа на ответника за снабдяването му с енергия, има качеството
"потребител на енергийни услуги" по смисъла на § 1, т. 41б б. "б" от ЗЕ, но то
има различно съдържание от понятието "потребител" по смисъла на § 13, т. 1
от ДР на ЗЗП, и това обстоятелство, че е "потребител на енергийни услуги" по
смисъла на § 1, т. 41б б. "б" от ЗЕ, не го превръща в носител на право на
изборна местна подсъдност по чл. 113 ГПК по собственото си седалище само
на основание същия този факт. Това е така, защото посочената разпоредба
определя понятието само и единствено за улеснение на тълкувателните цели
и правоприложни нужди на специалния Закон за енергетиката, без да съдържа
в себе си специална процесуалноправна норма, предоставяща чрез
препращане на търговците - юридически лица правото по чл. 113 ГПК или
собствено предоставяща им право на изборна местна подсъдност.
С оглед изложеното, обжалваното определение, с което
първоинстанционният съд е приел за основателно направеното от ответника
възражение за местна неподсъдност на спора, прекратявайки производството
по делото и изпращайки го по подсъдност на Районен съд – Пловдив, като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Мотивиран така, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 459 от 19.05.2022 г., постановено
по гр. д. № 306 / 2022 г. по описа на Районен съд – Димитровград.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4