Р Е Ш Е Н И Е
№ 209/11.4.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-ПАЗАРДЖИК, IV-ти състав, в открито
заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ДИЯНА ЗЛАТЕВА – НАЙДЕНОВА
при
участието на секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 1181 по описа за 2022 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК)
във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Производството
е образувано по жалба на Х.Н.П., ЕГН **********, с адрес: *** против Заповед за
прилагане на Принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 22-0315-000130 от
29.08.2022 г., издадена от К.Р.Р.на длъжност Началник РУ Пещера при ОД на МВР –
Пазарджик, упълномощен съгласно Заповед № 312з-1237 от 14.04.2022 г. на Директора
на ОД на МВР – Пазарджик, с която на жалбоподателя е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171 т.1 б. „б“ от ЗДвП - временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач. Заповедта е
оспорена като незаконосъобразна и немотивирана. По същество се твърди, че не
отговаряло на обективната истина, че жалбоподателят не е изпълнил предписание
за токсикологично изследване.
В
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Л., който поддържа
жалбата. Претендира разноски.
Ответникът
по жалбата – Началник на Районно управление Пещера към Областна дирекция на МВР
– Пазарджик, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно
заседание и не взема становище по жалбата срещу процесната ЗППАМ. Налично е
становище във връзка с издадено наказателно постановление по повод същия АУАН
станал основание за издаване на процесната ЗППАМ.
Административен
съд - Пазарджик, след като обсъди доводите на страните и прецени приетите по
делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Предмет
на административното производство е Заповед за прилагане на Принудителна
административна мярка № 22-0315-000130 от 29.08.2022 г., по чл. 171, т. 1,
буква „б” от ЗДвП, на Началник на РУ Пещера при ОДМВР – Пазарджик, с която на
жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.
„б“ от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водач, до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца. Заповедта е редовно връчена на жалбоподателя на 14.11.2022
г. срещу подпис, като в законоустановения 14-дневен срок, на 28.11.2022 г.,
същият е упражнил правото си на жалба пред Административен съд гр. Пазарджик.
Обжалваната
заповед е издадена след извършена проверка от служители на РУ - Пещера към ОД
на МВР гр. Пазарджик и съгласно Акт за установяване на административно
нарушение серия /АУАН/ № GA 767455 от 29.08.2022 г.,
съставен от С.Г.К., на длъжност младши автоконтрольор в РУ Пещера към ОДМВР,
Пазарджик. Установено е, че при проверка на 29.08.2022 г., около 14:40 часа в
гр. Пещера, на ул. „Хан Пресиян“, в района на магазин „Лидл“, на жалбоподателя
като водач на МПС – Нисан с рег. ***, държава- Великобритания е извършена проба
с анализатор Алкотест Дрегер 7510 ABRA 0083 в 14:41
часа, като не е отчетено наличие на алкохол в издишания от жалбоподателя
въздух. Посочено е обаче, че Х. П. е със зачервени конюктиви и има сводести
блестящи очи и отказва да му бъде извършена проба с ел. анализатор DREGER
DRUG TEST ARHJ 0009 в 14:45 часа. Издаден бил талон за изследване № 125728 и
8 бр. стикери за поверителност.
Посочено
е в оспорената ЗППАМ, че лицето „отказва да му бъде извършена проверка с тест
за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози и не изпълни
предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употреба на наркотични вещества.“. Деянието предмет на процесната заповед е
квалифицирано, като нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от Закона за движението по
пътищата.
По
делото е представен и талон за изследване № 125728, от който е видно, че е
връчен на жалбоподателя на 29.08.2022 г. в 15:10 часа, с указано време за
явяване във ФСМП – Пещера – 45 минути.
АУАН № GA 767455 от 29.08.2022 г., е
връчен на жалбоподателя при отказ и без посочени възражения.
По
делото е постъпило и писмо с вх. № 1675/24.02.2023 г. от ЦСМП – Пазарджик, с
което уведомяват съда, че на 29.08.2022 г. във ФСМП – Пещера се е явило лицето Х.Н.П.
с талон за медицинско изследване, изпратен от служители на РУ – Пещера, като на
същия е взета кръв и контейнер с урина за установяване наличието или липсата на
наркотични вещества. Уточнено е, че взетите проби са предадени на служител на
ОДМВР за транспортирането им до съответната специализирана лаборатория. В
писмото е заявено, че ЦСМП – Пазарджик, респ. ФСМП – Пещера не разполагат с
данни какъв е резултатът от изследваните проби.
Постъпило
е обаче и писмо с вх. № 2238/16.03.2023 г. от ответника, с което е представен
препис от протокол за химикотоксикологично изследване на проби кръв и урина,
взети от жалбоподателя, като в заключението на същото е посочено, че от
извършените изследвания и взети на лицето проби не се установява присъствие на
наркотични вещества.
Въз
основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните
изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице,
имащо правен интерес от обжалването.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Настоящият
състав намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган. Принудителната
мярка е наложена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1
от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 се прилагат от
ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната
компетентност. Началник на РУ Пещера при ОДМВР – Пазарджик е компетентен да
налага ПАМ, видно от представената по делото Заповед № 312з-1237 от 14.04.2022
г., на Директора на ОД на МВР – Пазарджик.
Заповедта
е издадена в писмена форма, като в нея подробно са описани фактическите
основания за издаването ѝ. Освен това е цитиран АУАН, въз основа на който
е наложена ПАМ, налице е препращане към обстоятелствата на акта за установяване
на административно нарушение, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, има
обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Установяват се
обаче допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила
при издаване на административния акт и противоречие с материалния закон.
Съгласно
разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата - за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки
(ПАМ), като временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско
изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в
кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на друго
упойващо вещество, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или
да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността
му, но за не повече от 18 месеца.
В
съставения АУАН, на който се позовава административният орган в заповедта, е
посочено, че водачът е отказал тест с ел. анализатор DREGER DRUG TEST ARHJ 0009
в 14:45 часа. В заповедта е посочено обаче и, че жалбоподателят „и не изпълни
предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употреба на наркотични вещества“. По делото е безспорно установено, че е издаден
талон за кръвно изследване № 125728 на жалбоподателя, като съгласно писмо с вх.
№ 1675/24.02.2023 г. от ЦСМП – Пазарджик, се установява, че той се е явил на
29.08.2022 г. във ФСМП – Пещера заедно с издадения му талон за медицинско
изследване и на същия е взета кръв и контейнер с урина за установяване наличието
или липсата на наркотични вещества. Съгласно представения с писмо с вх. №
2238/16.03.2023 г. протокол за химикотоксикологично изследване на проби кръв и
урина представен се доказва, че от извършените изследвания и взети на жалбоподателя
проби не се установява присъствие на наркотични вещества.
В
този смисъл, съгласно чл. 6, ал. 6 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози /Наредба № 1/, контролният орган връчва на лицето
срещу подпис талона за изследване, като вписва:
1.
мястото, където да се извърши установяването;
2.
срока на явяването - до 45 минути, когато нарушението е извършено на
територията на населеното място, в което се намира мястото за установяване с
доказателствен анализатор или за извършване на медицинско изследване и за
вземането на кръв и урина за химическо или химико-токсикологично лабораторно
изследване, и до 120 минути - в останалите случаи.
В
чл. 6, ал. 8 от Наредба № 1 изрично е посочено, че концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява
въз основа на показанията на техническото средство за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише
или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на
посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или
за даване на проби за изследване.
Предвид
това, представените резултати от химикотоксилогичното изследване опровергават
съмненията за употреба на наркотични вещества. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП,
АУАН има доказателствена сила до доказване на противното, а в случая
фактическата обстановка е оборена от лицето, в чиято тежест е доказването.
С
оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че към момента на
издаване на заповедта безспорно са възникнали материалноправните предпоставки
за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. “б” от ЗДвП, тъй
като жалбоподателят е отказал изследване с тест за наличие на наркотични
вещества, което е предпоставка за налагане на принудителна административна
мярка съгласно цитираната норма. Следва изрично да се подчертае, че отказът да
бъде направен тест с техническо средство и отказът да бъде дадена кръвна проба,
са отделени със съюза „или“ и следва да се приемат за различни основания. Касае
се за административна принуда, предвидена в специален закон, с оглед
спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при
изрично предвидени условия. Същата разпоредба обаче посочва, че при наличие на
изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда
на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. В настоящия случай е
направено изследване на кръвна проба и урина, което показва, че от извършените
изследвания и взети на лицето проби не се установява присъствие на наркотични
вещества.
Принудителните
административни мерки са форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава
легален израз на държавната принуда, упражнявана в предвидените от закона
случаи. По своята правна същност те са актове на държавно управление от
категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат
подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и
по отношение на изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при
издаване на акта е гаранция за законосъобразността на самата мярка.
Принудителните мерки трябва да бъдат прилагани само в изрично и точно изброени
в закон или указ случаи, компетентният орган не може да ги налага произволно;
те трябва да са точно посочени в правната норма и да се прилагат по реда и
начина, предвидени там, като издаването им трябва да е в съответствие с целта
на закона, по който са предвидени (по арг. от чл. 22 и чл. 23 от ЗАНН). Самите
материалноправни норми, с които се предвиждат такива мерки, подлежат на
стриктно и ограничително тълкуване, доколкото визираните в хипотезиса им
предпоставки са с изключителен характер и прилагането им засяга директно и
безусловно правната сфера на адресата. В този аспект е недопустимо прилагането
на ПАМ при липса на всички нормативно установени за това условия. В конкретния
случай от извършените изследвания и взети на лицето проби се установява първо,
че лицето е изпълнило предписание за химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употреба на наркотични вещества и второ видно от
направените изследвания не е установено присъствие на наркотични вещества в
кръвта на лицето, поради което и същото не следва да понася наложената
принудителна административна мярка.
За
изчерпателност следва да се посочи, че посоченото в заповедта, че лицето е
нарушило виновно чл. 174 ал. 3, пр. 2 от Закона за движението по пътищата, не е
приложимо по отношение на налагането на принудителна административна мярка.
Тази разпоредба е систематично разположена в Глава седма Административнонаказателна
отговорност от ЗДвП и касае случаите за ангажиране на
административнонаказателна отговорност – т.е. при издаване на Наказателно
постановление, чиито резултат би могъл да е лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина и глоба, но не и
налагане на принудителна административна мярка.
При
горните установявания, настоящият състав намира, че оспорената заповед следва
да бъде отменена като издадена при съществено нарушение на
административнопроизводствентие правила по аргумент от чл. 36 от АПК и в нарушение
на материалния закон.
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя се
дължат разноски, съобразно представените списък по реда на чл. 80 от ГПК във
вр. с чл. 144 от АПК и договор за правна защита, ведно с разписка за получена
сума, в общ размер на 510 лева, от които 500 лева адвокатски хонорар и 10 лева
държавна такса.
По
изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК,
Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба на Х.Н.П., ЕГН ********** Заповед за прилагане на Принудителна
административна мярка № 22-0315-000130 от 29.08.2022 г., издадена от К.Р.Р.на
длъжност Началник РУ Пещера при ОД на МВР – Пазарджик.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР – Пазарджик да заплати на Х.Н.П., ЕГН **********
разноски по делото в размер на 510 /петстотин и десет/ лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: /П/