№ 59
гр. София , 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и пети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Доротея Кехайова
Симона Углярова
при участието на секретаря ТАНЯ СТ. ГЕОРГИЕВА
в присъствието на прокурора Ваня Радостинова Атанасова (СГП-София)
като разгледа докладваното от Ани Захариева Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20211100602097 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 21.10.2020 г. по НОХД № 16038/2019 г. на СРС, НО, 6 състав,
подсъдимият В. ТР. Ж. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 183, ал.
1 от НК и е осъден на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца,
изтърпяването на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три
години.
С присъдата подсъдимият Ж. е осъден да заплати разноските на повереника по
делото на В. В. Ж., действащ чрез неговата майка и законен представител М. В. Уз..
С присъдата на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият Ж. е осъден да
заплати разноските по делото.
Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея, с която се
твърди неправилност, незаконосъобразност, необоснованост и несправедливост. След
запознаване с мотивите към присъдата се навеждат доводи за допуснати процесуални
нарушения, свързани с процесуалното представителство на детето от неговата майка, с
която подсъдимият е във влошени отношение и несъбиране на доказателства от
значение за правилното решаване на делото. Навеждат се доводи и за неправилно
връчване на съобщения. В допълнението се развиват и оплаквания във връзка с
незаконосъобразност и необоснованост на присъдата, като се твърди произволни
изводи на съда относно свидетелските показания на Е. Ж.а. Оспорва се и извода на
съда, че не се установява обективна невъзможност за изпълнение на задължението.
1
Твърди се и объркване на съда относно инкриминирания период и размера на
дължимата издръжка. В жалбата се прави искане за събиране на доказателства пред
въззивната инстанция.
В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК, прецени,
че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото не се налагат
разпити на подсъдимия, свидетели и/или изслушване на експертизи.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимия –
адв. И., счита, че по делото са събрани достатъчно доказателства за това, че до
започване на изпълнителното производство подсъдимият е изпълнявал своя
ангажимент да издържа детето си като е закупувал за него необходими неща по
поръчка на неговата майка и законен представител, а след това е бил в обективна
невъзможност да прави различни плащания от тези, които се правят по пътя на
съдебното изпълнение. Сочи нарушено право на защита на подсъдимия, изразяващо се
в невъзможност да се определи периодът на неплащане на издръжка и моли съда да
отмени първоинстанционната присъда.
Представителят на СГП счита, че обвинението спрямо подсъдимия е доказано по
несъмнен начин, а наказанието е справедливо, поради което моли съда да потвърди
присъдата на СРС и да остави жалбата без уважение.
Повереникът на частния обвинител – адв. М., акцентира върху влошеното
здравословно състояние на детето и факта на образуване на изпълнително дело срещу
подсъдимия, от което прави извод за липса на желание у последния да полага грижи.
Моли съда да остави присъдата в сила и да определи възнаграждение на повереника
съгласно Наредбата за минималните адвокатки възнаграждения.
Подсъдимият Ж., в лична защита, се придържа към казаното от адвоката си и
твърди, че през цялото време е давал пари на майката на детето, вкл. и след раздялата
им. Изтъква, че през цялото време е полагал грижи за детето, като е бил изнудван от
молен от майката да се откаже от него. В предоставеното му право на последна дума
повтаря, че през цялото време е плащал, при това по-големи суми от определената
издръжка.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и
допълнението към нея, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание
и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, намери за установено следното:
За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел прецизно съдебно
следствие, при гарантиране на правото на страните да участват, да сочат доказателства,
а на подсъдимия – да се защитава. Противно на доводите в жалбата,
първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за изясняване на
обективната истина по делото, като е направил своите доказателствени изводи въз
основа на всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.
Въззивният състав, след като подложи на анализ доказателствената съвкупност, не
установи възможност въз основа на нея да бъдат направени съществено различни
изводи относно фактите по делото, но с оглед постигане на по-голяма яснота, е
необходимо прецизиране и допълване на изведената фактология. Въз основа на
извършения собствен анализ на събраните доказателства, СГС приема за установено от
2
фактическа страна следното:
Подсъдимият В. ТР. Ж. е роден на ******* г. в гр.София, живущ в гр. София, кв.
„Изток“, ул. „*******, българин, български гражданин, женен, с висше образование,
работи, неосъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият Ж. и свидетелката М. В. Уз. се познавали и живели на семейни
начала. От съвместното им съжителство на 07.05.2008 г. било родено детето В. В. Ж., с
ЕГН *******.
Поради разногласия и затруднения, свързани с отглеждане на детето
отношенията между двамата родители се влошили, вследствие на което те се
разделили, а детето В.Ж. останало да живее при майката. В началото подсъдимият
полагал грижи за сина си, посещавал го, пазарувал необходими за отглеждането му
продукти и подаръци и давал пари за издръжката му, но след като научил, че
свидетелката У. се среща с друг мъж, спрял да плаща.
С Решение № III-113-140 от 27.10.2010 г. по гр.д. № 8298/2010 г. по описа
Софийски районен съд, 113 състав, потвърдено с Решение № 6467/30.11.2011 г.,
постановено по възз.гр.д. № 207/2011 г. на СГС, ГО, II брачен въззивен състав, влязло в
сила на 30.11.2011 г., подсъдимият Ж. бил осъден да заплаща месечна издръжка в
размер на 200 лв. на сина си В. В. Ж. чрез неговата майка и законна представителка М.
В. Уз..
За събиране на присъдените суми за издръжка било образувано изпълнително
дело № 10602/2010 г. на СИС при СРС с длъжник В.Т. продължил да не плаща
издръжка. След 2018 г. по изпълнителното дело били събрани и изплатени на
взискателя суми, възлизащи на 1744,80 лв. Така от влизане в сила на решението на
30.11.2011 г. до 31.07.2019 г. дължимата неизплатена сума за издръжка от подсъдимия
Ж. възлиза на 16 255,20 лв., както следва: 81 пълни месечни вноски, по 200 лв. всяка, за
периода от 01.09.2012 г. до 31.07.2019 г. и едно частично задължение в размер на 55,20
лв. за м.август 2012 г.
По жалба на частната обвинителка У. в Софийска районна прокуратура било
образувано и проведено досъдебно производство, по което подсъдимият В. ТР. Ж. бил
привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 183, ал.1 НК.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните от първата
инстанция по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: обясненията
на подсъдимия Ж.; показанията на свидетелите М. В. Уз., Г.Й.К., Е. К. Ж.а и С.К. Ж.а;
заключенията на приетите съдебно-оценителни и съдебно-икономическа експертизи;
писмените доказателства: Удостоверение за раждане № 706894/15.05.2008 г., издадено
от Столична община, Решение № III-113-140 от 27.10.2010 г. по гр.д. № 8298/2010 г. по
описа СРС, 113 състав, Решение № 6467/30.11.2011 г., постановено по възз.гр.д. №
207/2011 г. на СГС, ГО, II брачен въззивен състав, препис от изпълнително дело №
20101110410602 на СИС при СРС, справки от НАП, спавката за съдимост на
подсъдимия и др.
Събраните по делото доказателства непротиворечиво сочат на неизпълнение на
задължението на подсъдимия за изплащане на месечна издръжка в инкриминирания
период. Същите са еднопосочни и взаимно допълващи се, като в пълнота изясняват
3
приетата фактическа обстановка.
Както правилно е посочила първата инстанция, по делото липсва спор за това, че
родители на малолетния В. В. Ж. са подсъдимият В. ТР. Ж. и свидетелката М. В. Уз.,
факта, че подсъдимият е бил осъден да изплаща месечна издръжка на детето си чрез
неговата майка в размер на 200 лв., както и обстоятелствата, свързани с образуваното
изпълнително дело. За тези обстоятелства показанията на всички свидетели са
еднопосочни, непротиворечиви и кореспондиращи както с обясненията на подсъдимия
Ж., така и с приложените по делото писмени доказателства, поради което не се налага
подробното им обсъждане.
Относно обстоятелството, че през инкриминирания период подсъдимият не е
изплащал издръжка на детето си, правилно районният съд се е доверил на показанията
на свидетелката М.У. от досъдебното производство. Независимо от факта, че същата е
конституирана като страна по делото, в заявеното от нея не се откриват признаци на
заинтересваност, доколкото към момента на образуване на наказателното производство
вече е имало влязло в сила решение за издръжка на детето и образувано изпълнително
дело за събиране присъдените суми. Освен това разказът на свидетелката е логичен,
последователен, без съществени противоречия и лишен от тенденциозност - същата не
отрича обстоятелството, че подсъдимият е правил подаръци на детето и е давал част от
парите за дължимата издръжка, поради което този съдебен състав го прие за обективен
и правилно отразяващ фактите от действителността. Показанията на У. изцяло
съответстват на приложените по делото писмени доказателства, сред които липсват
такива за извършени плащания, както и на и заключенията на изготвените експертизи,
поради което възивният състав достигна до идентични с първостепенния изводи за
неизпълнение на задължението за плащане на издръжка от подсъдимия.
Настоящият състав, подобно на първия, прецени като достоверни показанията на
свидетелките Е. Ж.а и С. Ж.а, като отчете, че същите не сдържат факти, относими към
предмета на делото. В тази връзка въззивният съд намира за неоснователни
възраженията на подсъдимия, касаещи произволен извод на първата инстанция за
периода, до който се отнася заявеното от тях. И двете свидетелки излагат факти за
посещения в дома на подсъдимия и свидетелката У. по време на съвместното им
съжителство и около момента на раждане на бебето. По отношение на точния момент
на раздялата им, нито една от роднините на подсъдимия не е в състояние да посочи
точна дата или година, съотв. възрастта на детето към този момент, нито да
конкретизира кога и какви суми е давал подсъдимия за издръжка на сина си. За периода
след раздялата на родителите показанията на двете свидетелки имат по-скоро характер
на слухове, отколкото на свидетелство за факти, тъй като нито една от тях не твърди да
е виждала конкретно предаване на пари на ръка, а признават, че само са чували и знаят,
че това се е случвало.
Показанията на свидетелката Г.К. не допринасят съществено за изясняване на
обективната истина, тъй като не се отнасят до конкретни събития от интерес за
настоящото производство.
Относно размера на неизплатените задължения за издръжка въззивният съд,
също като първия, се довери изцяло на заключението на изготвената в хода на
досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза, като намира същото за
компетентно, обосновано, изготвено въз основа на научен подход и обективно
4
съдържащите се по делото писмени доказателства и отговарящо в пълнота на
поставените задачи.
Въззивната инстанция приема за пълно и професионално изготвено
заключението на съдебно-икономическата експертиза, но намира, че същото не
допринася съществено за изясняване на обстоятелства от предмета на доказване,
доколкото обхваща период, по-дълъг от инкриминирания.
Обосновано районният съд се е доверил на приобщените по чл. 283 от НПК
писмени доказателства, част от които са официални удостоверителни документи,
ползващи се с доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Същите са
непротиворечиви по отношение на фактите, подлежащи на доказване, допринасят за
изясняване на обективната истина и се подкрепят от събраните гласни доказателствени
средства, поради което въззивният състав също ги кредитира. Изводите си за съдебното
минало на подсъдимия настоящият състав направи въз основа на приложената по
делото справка за съдимост.
Въззивният съд прецени обясненията на подсъдимия с оглед естеството им на
важно доказателствено средство, както и на основно средство за защита и ги кредитира
в частта, отнасяща се до връзката му със свидетелката У. и плановете им за съвместен
живот, показателно за които е и създаването на дете. Твърденията му, че е давал
всички изкарани пари и в инкриминирания период е плащал редовно суми много по-
големи от присъдената издръжка този състав прие като опит за изграждане на защитна
теза, който не намира опора в събрания доказателствен материал.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, подкрепящи се от
събрания доказателствен материал, съставът на Софийски районен съд, разгледал
делото като първа инстанция, правилно е заключил, че подсъдимият В.Ж. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 183,
ал. 1 от НК.
От обективна страна с Решение № III-113-140 от 27.10.2010 г. по гр.д. №
8298/2010 г. по описа СРС, 113 състав подсъдимият е бил осъден да заплаща издръжка
на свой низходящ - сина си В. В. Ж., в размер на 200 лева месечно, платима, чрез
законния представител на детето – свидетелката У.. Подсъдимият не изпълнил
задължението си за изплащане на издръжка на детето си в продължение на повече от
два месеца, а именно за период от 81 месеца /от м.септември 2012 г. до м.юли 2019 г. и
частично за м.август 2012 г./ като с изплатените след началото на 2018 г. суми от общо
1744,80 лева, частично е погасено задължението към издържаното лице, относимо към
времето преди инкриминирания период, доколкото при липса на посочване от страна
на длъжника, кое свое задължение погасява с направените плащания, приложение
намира правилото, че се погасяват най-старите такива.
В инкриминирания период подсъдимият Ж. е бил в трудоспособна възраст,
трудово ангажиран, притежавал е имущество и не се констатира самият той тя да се е
нуждаел от издръжка, поради което и настоящият състав приема, че същият не е бил в
обективна невъзможност да заплаща дължимата издръжка и не споделя доводите му в
обратна насока..
От субективна страна подсъдимият В.Ж. е действал при форма на вината пряк
умисъл, като е имал знание за съществуването на съдебно решение с което е осъден да
5
издържа свой низходящ, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици - неизпълнение на задължение за издръжка, с което да осигури средства за
съществуването му, съзнавал е общественоопасния им характер и пряко е целял
инкриминираното неизпълнение.
При определяне на вида и размера на наказанието, което да бъде наложено на
подсъдимия, правилно първоинстанционният съд е отчел като единствено смекчаващо
отговорността обстоятелство чистото му съдебно минало, а като отегчаващи -
големият период на неплащане на издръжка и тежкото здравословно състояние на
детето, комуто дължи издръжка.
При това съотношение правилно СРС е счел, че в случая не са налице
изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които да обуславят
приложението на чл. 55 от НК и е наложил по-тежкото предвидено в закона наказание
- „лишаване от свобода” в размер към минималния, а именно „лишаване от свобода“ за
срок от шест месеца.
При наличие на предпоставките по чл. 66, ал. 1 от НК, така определеното на
подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ обосновано е отложено за изпитателен
срок от три години, като въззивният съд намира, че за постигане на целите на
наказанието не се налага ефективното му изтърпяване.
Законосъобразно с оглед изхода на делото, подсъдимият е осъдена да заплати в
полза на държавата разноските по делото, както и държавна такса за служебното
издаване на изпълнителен лист за принудителното им събиране.
Подсъдимият е осъден на основание чл.38,ал.2 от закона за адвокатурата да
заплати на поверника на частния обвинител– адв. Г.Д. М. адвокатско възнаграждение
за осъщественото от нея процесуално представителство в хода на
първоинстанционното производство, тъй като между частния обвинител и адвоката е
бил сключен договор за безплатна правна защита на основание чл.38,ал.1, т.2 от ЗА и
подсъдимият е осъден. Съдът е определил възнаграждението в размер на най-ниския,
предвиден в Наредба №1 от 09.07.2004г за минималните размери на адвокатско
възнаграждение.
Налице са основания – приложено адвокатско пълномощно и договор за
правна защита и съдействие / безплатно/ ДЗ за осъждане на подсъдимия да заплати
възнаграждение на поверника на частния обвинител и за осъщественото от него
процесуално представителство във въззивното производство, изразяващо.Съгласно
наредбата посоченото възнаграждение е определено в чл.13, ал.1 т.2 и същото е в
размер на 600лв.
При извършената служебна проверка на основание чл. 314 НПК, въззивният
съдебен състав не установи твърдените в допълнението към жалбата допуснати
процесуални нарушения от категорията на съществените, водещи до отмяна или
изменение на атакувания съдебен акт. В случая не се констатираха противоречиви
интереси между детето В.Ж. и майка му М.У., които да налагат назначаване на особен
6
представител, нито допуснати нарушения при връчване на призовките и съобщенията
на подсъдимото лице, които да ограничават правото му на защита.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 от НПК, Софийски
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 21.10.2020 г., постановена по НОХД №
16038/2019 г. по описа на СРС, НО, 6 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК и чл.38,ал.2 от ЗА подсъдимия В.
ТР. Ж., с установена самоличност да заплати на адв. Г.Д. М., адвокатско
възнаграждение в размер на 600лв /шестстотин лева/, както и 5/пет/ лв . държавна
такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7