Р Е Ш Е Н И
Е № 41
Гр. Сливен, 06.03.2020
г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в
публично заседание на единадесети февруари две хиляди и двадесета година в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: Иглика Жекова
при участието на прокурора
……………………..
и при секретаря Ваня
Костова, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова административно дело
№ 374 по описа на Административен съд гр. Сливен за 2019 година, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 112 ал. 1
т. 4 от Закона за здравето.
Образувано е по
жалба от „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД, със седалище и адрес на
управление гр. Сливен, ул. „Шести септември“ № 27, представлявано от у. С.Р.
срещу Експертно решение № 1045/26.07.2019 г. на Специализиран състав на НЕЛК по
н. и о. болести, с което е отменено Експертно решение № 2380/29.05.2019 г. на
ТЕЛК Общи заболявания при МБАЛ „д. Иван Селимински“
АД, с което е отменен болничен лист № ******, като с оспореното ЕР на НЕЛК
болничният лист е потвърден.
В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното
експертно решение. Твърди се, че от мотивите на решението не ставало ясно защо
е отменено решението на ТЕЛК. Липсвали и отговори относно това кога е издаден
болничният лист, кое обосновава продължителността на разрешение с него отпуск,
както и не била извършена обосновка на пороците на решението на ТЕЛК и какво
налага неговата отмяна. Моли съда да отмени атакуваното експертно решение на
НЕЛК.
В с.з. оспорващото
дружество, редовно и своевременно призовано, се представлява от надлежно у. адв. С. Р., който поддържа жалбата и моли съда да я уважи.
Претендира разноски.
В с.з.
административният орган НЕЛК гр. София, редовно и своевременно призован, не
изпраща представител. Становище по жалбата е изразено до съда в писмен вид, с
оспорване на жалбата, твърдение за
законосъобразност на обжалвания акт, формулирана е и претенция за юрисконсултско възнаграждение, както и възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар.
В с.з.
заинтересованата страна М.М.Г., редовно и
своевременно призована, се явява лично, като се придържа към становището на
своя процесуален представител. В писмено становище на у. адв.
Я. Х. с подробни доводи се оспорва жалбата и се поддържа законосъобразност на
атакуваното административно експертно решение. Претендират се разноски.
В с.з.
заинтересованата страна ТЕЛК – Общи заболявания към МБАЛ „д. Иван Селимински“ АД, гр. Сливен, редовно и своевременно
призована, не изпраща представител.
В с.з.
заинтересованата страна ТП на НОИ – гр. Сливен, редовно и своевременно
призовано, не изпраща представител.
В с.з.
заинтересованата страна „Агенция за хора с увреждания“, редовно и своевременно
призована, не изпраща представител.
В с.з.
заинтересованата страна РД „Социално подпомагане“, редовно и своевременно
призована, не изпраща представител.
В с.з.
заинтересованата страна „ДКЦ Сливен“ ООД – Специализирана ЛКК Нервни болести,
гр. Сливен, редовно и своевременно призовано, не изпраща представител.
В с.з.
заинтересованата страна „д. Д. С. – АИППМП“ ЕООД, гр. Сливен, редовно и
своевременно призован, се явява лично. Заявява, че става въпрос за тълкуване на
чл. 9 от Наредбата за медицинската експертиза, в който изрично е казано, че
болничен лист се издава в деня, когато се констатира временната
нетрудоспособност, но не се уточнява час и минута.
Въз основа на
събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
На 01.04.2019 г.
заинтересованата Г. посетила своя общопрактикуващ л. д.
Д. С., който за извършения преглед съставил Амбулаторен лист № 1466/01.04.2019
г. в 13:25 часа. Съгласно съдържанието на последния, основната диагноза на Г. е
„нарушение на в. функция, неуточнено“, с придружаващи заболявания „е. х.“ и
„други уточнени р. на о. на в.“. Съобразно снетата анамнеза на пациента, същата
се оплаква от г. и с. с позиви за п., регистрирани е. стойности на арт.
налягане 180-100, приложена 1 амп. Хлофазолин, след 30 мин. 160-95, по повод на регистрирана
стойност на кр. захар 8 ммол
е назначен КЗП. Според амбулаторния лист, обективното състояние на Г. в момента
на прегледа е следното: „А.. С в. с.. Х. н..Р. + Кожа и вид. Лигавици розови
Глава и шия без патолог. П.Л.В. и Щит жлеза не се палпират
увеличени. Н.С.—без отпадна н..с-ка ЧМН б.о запазени
рефлекси и сетивност двустранно Очен статус Vissu 1.0s 1.0d
без о. по клепачите. Д.С. ясен перкуторен тон.ч. везикуларно дишане. С.С.С. ритм. нормофреквентна сърд. дейност RR180/100
Р75/мин. Абд.неболезнен Хепар от Лиен б.о. Suc renalis(--) двустр. Без отоци“. Назначени са изследвания 01.12 –
консултация с н. и терапия след резултата от КЗП, като е назначена терапия:
контрол на RR Vestibo 24mg, Chlofazolin, Repido и е
определен контролен преглед след 3 дни. Издадени били медицинско направление за
специалист – н. и Болничен лист № ******/01.04.2019 г. с режим на лечение
домашен – амбулаторен, диагноза – нарушение на в. функция, неуточнено и срок от
01.04.2019 г. до 14.04.2019 г. На 04.04.2019 г. на Г.
бил извършен амбулаторен преглед от специалист – н., който съставил АЛ №
002509/04.04.2019 г. Съгласно цитирания амбулаторен
лист, основната диагноза на пациента Г. е „С. от централен произход“ с
придружаващо заболяване „Е. х.“. Специалистът назначил терапия А.
Със Заповед №
5/01.04.2019 г. на Управителя на „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД
било прекратено трудовото правоотношение с М.М.Г., с
посочени в заповедта дата и час на връчване 01.04.2019 г. в 16.22 ч.
С писмо от
03.04.2019 г. управителят на „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД
поискал от РЗИ – Сливен извършване на проверка на горецитирания
болничен лист, като посочил, че в този ден Г. е била на работа и си е тръгнала
от предприятието в 16.45 ч. Това писмо, ведно с придружаващи медицински
документи било изпратено от Директора на РЗИ – Сливен до управителя на „ДКЦ –
Сливен“ ООД на вниманието на специализирана ЛКК по н. болести за постановяване
на решение.
С Решение № 57/2019
г. сезираната ЛКК потвърдила болничен лист № ****** с мотиви, че установява
наличието на достатъчно данни, че такава неработоспособност е била налице в
сроковете, за които е издаден болничния лист.
На 10.05.2019 г.
управителят на „ВиК – Сливен“ ООД подал жалба до
РЗИ-РКМЕ – Сливен срещу посоченото по – горе решение на ЛКК.
С Експертно решение
№ 2380/29.05.2019 г. на ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ „д. Иван Селимински“ АД, гр. Сливен болничен лист № ****** бил
анулиран. Това решение било обжалвано от М.Г. с жалба до НЕЛК, депозирана на
20.06.2019 г.
На 26.07.2019 г.
НЕЛК – Специализиран състав по н. и о.болести постановил Експертно решение №
1045, с което отменил Експертно решение № 2380/29.05.2019 г. на ТЕЛК Общи
заболявания към МБАЛ „д. Иван Селимински“ АД, гр.
Сливен и потвърдил болничен лист № ******/01.04.2019 г. Това решение било
връчено на дружеството – настоящ оспорващ на 26.08.2019 г. Жалбата срещу същото
е подадена до настоящия съд на 09.09.2019 г.
Към доказателствата
по делото е приложено медицинското досие на М.М.Г..
По делото е
изготвена и приета като неоспорена съдебно – медицинска експертиза, извършена
от вещо лице – л. със специалност по н., която съдът кредитира изцяло като
изготвена компетентно, безпристрастно и съответна на останалия, приобщен по
делото доказателствен материал. Съгласно заключението
на същата, проведеният от Д.С. клиничен преглед е документиран в АЛ № 1466, според
който прегледът е извършен на 01.04.2019 г. в 13.25 ч. с поставена диагноза
„Нарушение на в. функции, неуточнено“, като в анамнезата са отразени оплаквания
от г., с. и позиви за п., регистрирано е в. артериално налягане 180/110 и
направена 1 амп. Хлофазолин
мускулно за понижаване на кръвното налягане; Д.С. е издал процесния
болничен лист еднолично за временна нетрудоспособност за 14 дни, който болничен
лист е отразен в ЛАК, а при проведената консултация с н. – д. Д.по амб. лист № 2509/04.04.2019 г.
диагнозата е потвърдена и доуточнена като „С. от централен произход“ с
допълнение към терапията. Според експерта, в тези документи са налице
достатъчно данни, че такава неработоспособност е била налице в сроковете, за
които е издаден болничният лист при съответния режим на лечение. Експертът дава
заключение, че в н. практика при наличието на анамнестични
и обективни данни, въз основа на които се поставя диагноза „С. от централен
произход“, следва да се издаде болничен лист за временна нетрудоспособност,
особено при наличието на ХХХ, както е в конкретния случай, като срокът за това
е предоставен на преценката на лекуващия л. (чл. 9 ал. 5 от Наредбата за
медицинската експертиза). Според вещото лице, възможните режими за лечение на
съответното заболяване са два: домашно – амбулаторен и стационарен, като
относно периода на лечение на заболяването при всеки пациент е индивидуално,
тъй като това зависи от много фактори (възраст, коморбидност,
ефект от проведеното лечение, спазване на ХДР и др.), като лечението е предимно
продължително. Съгласно експертното заключение чл. 9 ал. 1 от НМЕ визира деня
на издаване на болничния лист, а не часа на издаването му, като той следва да
бъде издаден след приключване на прегледа и констатиране на временната
нетрудоспособност, като болничният лист се изпраща по електронен път в НОИ, а
на хартиен носител се дава на пациента; в практиката винаги е възможно
издаването на болничния лист с часа на прегледа, поради редица външни фактори
(забравена ЛАК, технически причини у лекуващия л. и др.), често срещани в
ежедневната практика. При разпита в открито съдебно заседание експертът
уточнява, че при клиничния преглед, документиран в амбулаторния лист от
01.04.2019 г. и оплакванията на пациента Г.
от г., с. и позиви за п., наличието на регистрирано в. кръвно налягане с
граници 180/110, последното е сериозно и ако не се овладее навреме, може да
доведе до тежки увреждания, предвид възрастта на пациента и факта, че се
лекува; вертижния синдром бил много точно описан от Д.С.
като симптоматика; това било много д. и д. състояние, като преходно нарушение
на мозъчното кръвообращение, означаващо спазъм на кръвоносните съдове на база в.
кръвно налягане, при които се получава намалено оросяване и при неовладяване на
ситуацията, може да прерастне в мозъчен инцидент;
всяка хипертонична криза сама по себе си представлявала това;в. с. не трябвало
да се неглижира, защото не се знае причината и до
какво може да доведе, в случая било в. кръвно налягане, но това не било
единствената причина; видна била от документите на Д.С. и в. кръвна захар,
което било р. фактор за усложненията на вертижния
синдром; наличието на кръвна захар и кръвно налягане в ситуацията, описана в
амбулаторния лист водели до двоен риск и една от причините за вертижния синдром; пациентката била много адекватно
изпратена на н., който е доуточнил диагнозата. Според вещото лице, срокът на
временната нетрудоспособност е по преценка на лекуващия л., коригира
заключението си по т. 4, като заявява, че следва да се счита чл. 13, а не чл. 9
от НМЕ. Заявява още, че съобразно състоянието на пациента, няма нарушение на
Наредбата, както и че това е едно от малкото заболявания в н. практика, при
които тя лично издава директно 14 дни временна нетрудоспособност, ако пациентът
откаже да бъде приет в болница, защото тази болест е сериозна и пациентът трябва
да се п., нужен му е п.
По делото е
разпитана като свидетел С. С., к. на заинтересованата М.Г.. Свид.
С. заявява, че на обяд на 01.04.2019 г. е придружила Г. до нейния личен л., тъй
като последната била з., п. ѝ е, не можела да се д. сама, това било след
12.00 часа, като почакали пред л. кабинет до около 13.30 ч.; Г. не можела да
пази р.; след като се върнали на работа, управителят повикал Г. и ѝ
връчил заповед за уволнение в същия ден; допуска, че това е една от причините
за състоянието ѝ; Г. била викана при управителя и сутринта.
Към доказателствата
по делото е приложено и криптирано извлечение от месечния отчет на Д.С.,
удостоверяващо, че на 01.04.2019 г. в 13:25 ч. е извършен клиничният преглед на
М.М.Г..
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на
съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства. Съдът изгради своите изводи от
фактическа страна и въз основа на съдържащите се в административната преписка
писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните в предвидения законов
ред.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правно
естество:
Жалбата е подадена
от “Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД на основание чл. 112 ал. 1 т. 4
от Закона за здравето срещу Експертно решение на НЕЛК, с което е отменено
експертно решение на ТЕЛК, анулиращо болничен лист, като с атакуваното решение
болничният лист, издаден на служител на дружеството е потвърден. Оспорването е
направено от легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на
законовия 14 – дневен срок, поради което е допустимо. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
След като е сезиран
с оспорване, при служебния и цялостен съдебен контрол върху законосъобразността
на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК,
съдът провери най – напред неговата валидност. Това се налага поради служебното
начало в административния процес, съгласно принципа за това, въведен с нормата
на чл. 9 от АПК.
Оспореният
административен акт е издаден от компетентен колективен административен орган в
кръга на неговите правомощия, въз основа на нормативно установени, предшестващи
издаването му действия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите
реквизити, което го прави валиден. Съгласно чл. 101 ал. 7 от Закона за
здравето, принципите и критериите на медицинската експертиза, редът за
установяване на временна неработоспособност, видът и степента на увреждане,
степента на трайно намалена работоспособност, потвърждаване на професионална
болест, както и условията и редът за извършване на медицинска експертиза по чл.
103, ал. 3 се определят с наредба на Министерския съвет. Това е Наредбата за
медицинската експертиза (НМЕ), съгласно чийто чл. 3 ал. 1, експертизата на
временната неработоспособност се извършва от лекуващия л./л.
по дентална медицина, от лекарските консултативни
комисии (ЛКК), от териториалните експертни л.ски комисии (ТЕЛК) и от
Националната експертна л.ска комисия (НЕЛК), като относимите
към процесния случай материалноправни
разпоредби и административнопроизводствени правила са
регламентирани в глава втора „Експертиза на временната неработоспособност”. Съобразно
нормата на чл. 49 ал. 1 от Правилника за
устройството и организацията на работа на органите на медицинската
експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ),
Националната експертна л.ска комисия се произнася с мотивирано експертно
решение, постановено от специализиран състав, определен съобразно водещата
диагноза. НЕЛК се произнася въз основа на медицинска и друга документация,
според указаното в чл. 50 ал. 1 от Правилника, като конкретните правомощия на
комисията са регламентирани в разпоредбата на чл. 51. В настоящия случай е
налице произнасяне на НЕЛК, чийто акт е предмет на оспорване досежно законосъобразност и който акт предвид горните норми
се явява постановен при наличието на материална, териториална и предметна
компетентност. Освен валидно, оспореното в настоящото съдебно производство експертно
решение се преценява от настоящата съдебна и като постановено в съответствие с относимите материалноправни
разпоредби и при спазване на всички съществени административнопроизводствени
правила, при следните съображения:
Целта на
производствата пред НЕЛК от категорията на настоящото е провеждане на контрол
на оспорено пред нея решение при пълен анализ на цялостната медицинска
документация досежно наличието или липсата на
основания (в случая) за отмяна или потвърждаване на акт за временна
неработоспособност. В случая това е сторено в пълен обем, видно от приложената
към административната преписка медицинска документация, събрана служебно от
органа, обуславящо извода за процесуална законосъобразност на оспореното
експертно решение на Националната експертна лекарска комисия.
На следващо място,
оспореният акт е и материално законосъобразен, тъй като при неговото издаване
са съобразени всички относими норми на НМЕ, с оглед
обективните находки и документирани такива досежно
здравословното състояние на пациента М.Г. и по – конкретно - временната
неработоспособност на същата в процесния период. Съгласно
чл. 6 ал. 1 от НМЕ, временна неработоспособност е налице в случаите, при които
осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи поради: общо
заболяване; злополука; професионална болест; лечение в чужбина;
санаторно-курортно лечение; належащ медицински
преглед или изследване; карантина; отстраняване от работа по предписание на
здравните органи; гледане на болен или на карантиниран член от семейството; належащо придружаване на болен член от семейството за
медицински преглед; изследване или лечение в същото или в друго населено място,
в страната или в чужбина; бременност и раждане; гледане на здраво дете, върнато
от детско заведение поради карантина в заведението. В процесния
случай от приобщената по делото медицинска документация се установява, че
заинтересованата Г. е посетила лекуващия си общопрактикуващ
л. в състояние на с., г. и с в. кръвно налягане, установено при проведения и
документиран в амбулаторен лист № 1466/01.04.2019 г. клиничен преглед.
Съобразно изготвеното по делото експертното заключение, което съдът кредитира
изцяло като компетентно и безпристрастно, здравословното състояние на пациента Г.
в момента на прегледа е било достатъчно сериозно както от данните от снетата
анамнеза, така и от извършения от Д.С. преглед с установено наличие на високо
артериално налягане и завишени стойности на кръвната захар. Според заключението
на вещото лице, диагнозата е коректно поставена, потвърдена и доуточнена от
специалист – н., а процесният болничен лист е издаден
адекватно от лекуващия л. при наличните анамнестични
данни и обективни находки от проведения преглед. Ето защо съдът приема, че в
случая е била налице (установена, констатирана и надлежно документирана)
временна неработоспособност на М.Г.. На следващо място, съобразно разпоредбата
на чл. 7 ал. 1 и чл. 8 ал. 1 от НМЕ, болничните листове се издават лекуващия лекар в деня, в който се установи
временната неработоспособност. От събраните по делото безпротиворечиви
писмени и гласни доказателства се установява, че болничният лист е издаден
именно в деня на проведения на Г. амбулаторен преглед. Нормата на чл. 23 ал. 1
от ПУОРОМЕРКМЕ визира конкретните задължения на лекуващия л. при посещение на
пациент с конкретно или комплексно оплакване от функционално разстройство на
здравето, а именно: прави преценка на здравословното състояние на болния и на
неговата работоспособност въз основа на клиничен преглед, взема предвид резултатите
от направените изследвания, заключенията на консултантите, характера на
работата и условията на труд на болния; оформя по надлежния ред амбулаторния
лист от клиничния преглед, прави преценка за работоспособността на болния
("работоспособен" или "неработоспособен").
Съгласно чл. 13 ал.
1 от НМЕ, болничен лист за временна неработоспособност се издава на осигурено
лице еднолично от лекуващия лекар/л.я по дентална
медицина до 14 дни непрекъснато за едно или повече заболявания, но не повече от
40 дни, с прекъсване в рамките на една календарна година. В настоящия случай
болничен лист № ******/01.04.2019 г. е издаден от Д.С. със срок на временната
нетрудоспособност от 14 дни, следователно, цитираната императивна норма не е
нарушена. Становище в горния смисъл е изразено и от изслушаното в открито
съдебно заседание вещо лице – л. със специалност по н., който заявява, че при
наличието на конкретната диагноза и комплексна симптоматика, обичайно срокът на
временната нетрудоспособност се определя на 14 дни, предвид сериозността на
заболяването. Всички посочени по – горе относими обстоятелства са правилно обсъдени и ценени в
оспореното в настоящото съдебно производство експертно решение. Настоящата
съдебна инстанция не споделя доводите в жалбата, че атакуваният административен
акт е немотивиран. Нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда, че
административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за
издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона е
административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт
представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и
тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на
административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите
имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за
законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява
самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. С оглед
трайната съдебна практика, мотивите могат да се съдържат както в самия акт,
така и в друг документ, към който актът препраща и който е изготвен в хода на
административното производство и е приложен към преписката. В процесния случай, ако се приеме твърдението в жалбата, че
изложените в самото експертно решение фактически и правни основания са
недостатъчно ясни и конкретни за адресата, то в медицинското досие на М.Г. са
приложени и ценени от органа всички относими към
нейното здравословно състояние документи. Последните са и неразделна част от
административната преписка, станали са достояние на жалбоподателя, а в същите се
съдържат в достатъчна степен подробни, конкретни и еднозначни данни относно извършените
два клинични прегледа, предписаната терапия и издадения болничен лист. При тези
съображения настоящата съдебна инстанция не споделя довода на оспорващата
страна за липса на мотиви, обуславяща извод за незаконосъобразност, респ.
нищожност на административния акт.
В разглеждания случай,
както се отбеляза по – горе, НЕЛК е съобразила изцяло своите действия с относимите процесуални и материалноправни
разпоредби на Закона за здравето, Наредбата за медицинската експертиза и ПУОРОМЕРКМЕ.
Горните съображения
мотивират настоящата съдебна инстанция да приеме, че процесното
Експертно решение № 1045/26.07.2019 г. на Специализиран състав на НЕЛК по н. и
о. болести, с което е потвърден болничен лист № ******/01.04.2019 г. и е отменено
Експертно решение № 2380/29.05.2019 г. на ТЕЛК Общи заболявания при МБАЛ „д.
Иван Селимински“ АД, анулиращо същия болничен лист, е
валидно, материално и процесуално законосъобразно, което налага отхвърляне на
жалбата като неоснователна.
Предвид
отхвърлянето на оспорването, неоснователна е претенцията на оспорващото
дружество за присъждане на разноски. Основателно е в тази насока искането на административния
орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Същото следва да се определи съобразно нормата на чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 78 от ГПК, вр. чл. 24
от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100,00 (сто) лева,
които да се възложат в тежест на оспорващата страна. Следва да се уважи и на
основание чл. 143 ал. 3 и ал. 4 от АПК претенцията на заинтересованата страна М.Г.
за присъждане на сторените по делото разноски. Реално извършените такива
възлизат на 610,00 (шестстотин и десет) лева, от които 150,00 (сто и петдесет)
лева депозит за съдебна експертиза и 460,00 (четиристотин и шестдесет) лева
заплатено в брой възнаграждение за адвокат.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователна жалбата на „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Шести септември“ № 27,
представлявано от у. С.Р. срещу Експертно решение № 1045/26.07.2019 г. на
Специализиран състав на НЕЛК по н. и о. болести, с което е потвърден болничен
лист № ****** и е отменено Експертно решение № 2380/29.05.2019 г. на ТЕЛК Общи
заболявания при МБАЛ „д. Иван Селимински“ АД,
отменящо същия болничен лист.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване
и канализация – Сливен“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
Сливен, ул. „Шести септември“ № 27, представлявано от у. С.Р. да заплати на
Национална експертна л.ска комисия гр. София разноски в размер на 100,00 (сто)
лева.
ОСЪЖДА
„Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. Сливен, ул. „Шести септември“ № 27, представлявано от у. С.Р. да
заплати на М.М.Г., ЕГН **********, с адрес ***
разноски в размер на 610,00 (шестстотин и десет) лева.
Решението може да
бъде обжалвано пред Върховния Административен съд на РБългария
в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: