№ 13076
гр. София, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20251110102335 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на ЗАД „******“ АД срещу ЗАД
„************“ АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 26.11.2019 г., около 06:30 ч. в района на кариерен
комплекс „Белащица“ в близост до с. Белащица, е настъпило събитие – ПТП между
застрахованата при него по застраховка „Каско” парирана машина мобилна трошачка
„Сандвиг“ с № *******, и застрахования при ответника по застраховка гражданска
отговорност товарен съставен автомобил „Ивеко Тракер“ с рег. № *******, при
маневра на заден ход на последния. Събитието било осъществено в срока на
застрахователно покритие по двата договора за застраховка. Сочи, че ПТП е настъпило
по вина на водача на застрахования при ответника автомобил, както и че в причинна
връзка с това ПТП са нанесени вреди на застрахованата при ищеца машина. Твърди, че
за същите застрахователят е платил обезщетение в размер на 26 265,15 лв. и е
извършил ликвидационни разходи в размер на 15 лв. Сочи, че ответното дружество
било поканено извънсъдебно да погаси регресното вземане, в отговор на което е
извършено плащане на сумата от 1363,30 лв., като непогА.а останала разликата от
24 916,85 лева. Въз основа на гореизложеното претендира ответникът да бъде осъден
да заплати на ищеца сума в размер на 24 916,85 лева, представляваща незаплатен
остатък, възлизащ на разликата между регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“ за вреди от застрахователно събитие – ПТП,
1
настъпило на 26.11.2019 г., и доброволно възстановената от ответника сума,
включваща ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от 15.01.2025 г. (дата
на подаване на исковата молба) до окончателното изплащане, и на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за сумата от 9136,28 лв., представляваща обезщетение за забава за периода
от 14.01.2021 г. до 14.01.2024 г.
Ответникът оспорва иска по основание и размер, като счита, че претендираните
вреди не съответстват на действителната стойност на увреденото имущество, тъй като
са завишени. Оспорва механизма на събитието, включително и твърдението на ищеца
за изключителна вина на водача на товарния автомобил – А. П., като навежда
възражение за съпричиняване на собственика на мобилната трошачка „Сандвиг“, която
е била позиционирана извън определеното за нея място, без да се обезопаси стрелата
на същата. Оспорва и причинно-следствената връзка между всички описани вреди и
събитието. Счита, че отговорността му е реализирана напълно с извънсъдебното
погасяване на сумата в размер на 1363,30 лв., поради което счита, че исковете следва
да бъдат отхвърлени.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните съгласно
чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване с доклада по делото са отделени следните обстоятелства:
наличие на валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“
между ищцовото дружество и собственика на увредената машина към момента на
реализиране на риска; наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното дружество и водача на
увреждащото МПС към момента на настъпване на застрахователното събитие;
реализиране на ПТП на 26.11.2019 г. със сочените в исковата молба участници и място,
изплащане от страна на ищцовото дружество на застрахователно обезщетение по
процесната застраховка „Каско“ в сочения в исковата молба размер; извънсъдебно
погасяване от страна на ответното дружество в полза на ищеца на сума в размер на
1363,30 лв. по предявената извънсъдебно регресна претенция.
Не се спори между страните, а и се установява от приложения по делото
отговор на регресна претенция от 27.07.2020 г., че най-късно към тази дата ответникът
е извършил извънсъдено прихващане, с което е погасил част от застрахователното
обезщетение във връзка с процесното произшествие.
От трето неучастващо по делото лице – „Е. К.“ ЕАД, е постъпила изискана
информация по реда на чл. 192 ГПК, съгласно която за процесната трошачка
SANDVIK, модел QJ241, сериен номер QJ241-10047, в периода до 31.12.2020 г. същата
е обслужвана от сервиз на това трето лице в района на кариерен комплекс Белащица.
Извършен е един ремонт – на 13.05.2020 г., както и две технически обслужвания
съответно на 05.12.2019 г. и на 06.03.2020 г.
Механизмът на настъпване на процесното произшествие се установява от
приложения по делото двустранен протокол за ПТП и заявление за изплащане на
обезщетение, съгласно които на 21.11.2019 г., около 06:30 ч. в кариерен комплекс
Белащица е настъпило ПТП с участието на товарен автомобил „Ивеко Тракер“ с рег. №
2
******* и мобилна трошачка „Сандвик QJ241” с рег. № *******0. Според същите
ударът е настъпил при маневра за движение на заден ход на товарен автомобил „Ивеко
Тракер“ с рег. № *******, при което той реализира ПТП с намиращата се зад него
паркирана мобилна трошачка „Сандвик QJ241” с рег. № *******0.
За установяване на първия спорен по делото въпрос – относно реазмера на
щетите, по делото е изслушано заключение по съдебно-автотехническа експертиза
(САТЕ). Според същото при удара на мобилната трошачка са нанесени щети по лагера
и лентата, като същите се намират в пряка причинно-следствена връзка с
произшествието. Стойността необходима за възстановяване на увреденото
имущщество, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на
сумата от 31 518,18 лв., а обичайните разноски за ликвидиране на щетата са от 10 до
25 лева. Ремонтът на увредената мащина е приключил на 13.05.2020 г. Вещото лице е
заключило, че няма данни за други събития или предишни увреждания, като всички
увреждания по вид и степен по процесната машина отговарят да са настъпили при
процесното ПТП.
Във връзка с установяване на спорните обстоятелства относно щетите по
увреденото имущество по делото са събрани и гласни доказателства.
Според показанията на св. Н. Т., ръководител сервизна дейност в „Евромаркет
Къстракшън“ ЕАД, за установяване на щетите са извършени два огледа – първият от
служители – работници в дружеството, осъществило ремонта, на място в кариерата, а
вторият – в базата на собственика на машината, където била прибрана и където реално
е осъществен ремонтът.
Във връзка с втория спорен от фактическа страна въпрос – относно наличието
на съпричиняване, е допуснато събиране на гласни доказателства чрез разпит на
посочения от ответника един свидетел при режим на призоваване. При това, макар да е
причинило отлагане на делото, съдът е уважил искането на ответника разпитът да бъде
проведен пред Софийски районен съд, вместо по делегация, както първоначално е
постановено. Така в съдебното заседание на 03.06.2025 г. пред настоящия състав
свидетелят А. П., водач на товарния автомобил към момента на удара, обяснява, че
същият е настъпил в ранните часове на деня – между 06:30 – 07:00 ч., когато било още
тъмно и имало паднала гъста мъгла. Свидетелят извозвал скална маса, като се бил
насочил към трошачката, за да я изсипе в нея, като предварително знаел къде се
намира тя, тъй като предния ден била преместена там, като преди това се намирала на
около 50 м. разстояние. Ударът настъпил, когато свидетелят придвижвал товарния
автомобил на заден ход, за да изсипе камъните в нея, при което кошът на камиона е
опрял в стрелата на трошачката, която била в хоризонтално положение. Свидетелят
обяснява, че не знае по принцип в каква позиция следва да се намира стрелата на
трошачката. Обяснява, че тя има кош, в който се изсипват камъните, който се намира
отзад, а отпред е стрелата с лентата, която хвърля натрошения материал. Сочи още, че
в деня на инцидента започнали работа около 06:00 ч. и извозили материал към други
трошачки, при което не е имало проблеми. Заявява, че от началниците си знаел, че по
принцип трошачката трябвало да е осветена, но не знае кой се занимава с нея и кой
отговаря за нея. На изричен въпрос на съда сочи, че на кариерата имало една осветена
трошачка, а именно – стационарната такава. Мобилните трошачки не били осветени,
но счита, че могат да се осветят посредством акумулатора си, от който да черпят ток.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
3
страна следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане
на сума, претендирана от ответника в качеството му на застраховател на лице,
причинило увреждане на имуществото на застрахован при ищеца по договор за
имуществена застраховка.
В чл. 411 КЗ е регламентирано регресното право на застрахователя по
имуществена застраховка да получи платеното от него в полза на застрахованото при
него увредено лице обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, от причинителя на вредата или от застрахователя, при който делинквентът
е застраховал гражданската си отговорност. Основателността на предявената искова
претенция с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ се обуславя от кумулативното наличие
на следните обстоятелства: 1) наличие на валиден договор за имуществено
застраховане по застраховка „Автокаско“ между ищеца и увреденото лице в сила към
момента на настъпване на процесното застрахователно събитие, представляващо
покрит риск; 2) противоправно и виновно поведение на лицето, с което ответникът се
намира в застрахователно правоотношение, в причинна връзка с което са настъпили
вреди (деликт); 3) изплатено от ищеца в изпълнение на договорното му задължение
застрахователно обезщетение в полза на застрахования или на трето овластено да
получи плащане лице в размер до действителните вреди; 4) наличие на валиден
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между причинителя на вредата и
ответното застрахователно дружество, както и извършване на ликвидационни разходи
за определяне на застрахователното обезщетение. Съобразно разпоредбата на чл. 154
ГПК установяването на горепосочените факти при условията на пълно и главно
доказване е в тежест на ищеца, а при доказването им в тежест на ответника е
установяване погасяването на претендираното вземане, както и оборване на
презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД относно вината на причинителя на вредата.
Предвид извършеното от ответника частично погасяване на регресното вземане
съдът приема, че е налице извънсъдебно признание на всички елементи от
фактическия състав на съдебно предявеното вземане за главница, с изключение на
действителния размер на щетите, надхвърлящи размера на частичното погасяване,
като на изследване подлежи и наведеното в преклузивноя срок за това възражение за
съпричиняване, имащо пряко отношение към обема, до който следва да бъде
реализирана отговорността на ответното застрахователно дружество.
Ето защо, на първо място по така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже
каква е действителната стойност на вредите, настъпили в причинна връзка с
процесното ПТП, надхвърлящи размера на извършеното от ответника частично
погасяване, а в тежест на ответника – да докаже възражението си за съпричиняване
при условията на пълно и главно доказване и с допустимите процесуални средства.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
основателен. Съображенията за това са следните:
За определяне обема на отговорността на ответното застрахователно дружество
следва да се съобразят още следните обстоятелства:
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите и неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ са определени в чл. 411 КЗ,
съгласно който застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на
увреденото застраховано лице до размера на платеното застрахователно
обезщетение и обичайните разходи за определянето му.
Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 499 КЗ предполага
обезщетението да поставя увредения в имущественото състояние, в което той е се е
намирал преди увреждането. Затова критерий за остойностяване на вредите е
действителната стойност на претърпените вреди към деня на настъпване на
4
застрахователното събитие, доколкото в договора не е предвидено друго – чл. 386,
ал. 2 КЗ. Обезщетението не може да надхвърля максимално уговорената
застрахователна сума, а претърпяната вреда е не по-голяма от действителната стойност
на увреденото имущество (при пълна повреда), определена като пазарната му стойност
към датата на увреждането, т.е. цената, за която може да се купи имущество от същия
вид и качество като застрахованото, респ. възстановителната му стойност (при
частична повреда), т.е. тази необходима за възстановяване на имуществото в същия
вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други
– чл. 400, ал. 1 и ал. 2 КЗ (в този смисъл и трайната съдебна практика постановена
по аналогична нормативна уредба – например решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д.
№ 667/2008 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г.
на ВКС ТК, I т. о., решение № 115 от 09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК,
II т. о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
решение № 235 от 27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о, решение №
22 от 26.02.2015 г. по т. д. № 463/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №
141/08.10.2015 г. по т. д. 2140/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО, решение № 167/11.05.2016 г. по
т. д. 1869/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.).
При формиране на дължимото от ответника обезщетение, съдът съобрази
заключението на вещото лице, според което необходимата сума за възстановяване на
процесната мобилна трошачка в състоянието преди увреждането възлиза на 31 518,18
лв., като към тази сума следва да се добави и сумата от 15 лв., представляваща
претендираната от ищеца стойност на ликвидационните разноски, определена в
рамките на обичайните такива. Ищцовото дружество е платило обезщетение в по-
нисък размер – 26 656,15 лева, като от сумата от 26 280,15 лева, включваща и
ликвидационни разноски, следва да се приспадне извънсъдебно погА.ата сума от
1363,30 лв. Следователно дължимия към настоящия момент остатък от регресното
вземане възлиза на сумата от 24 916,85 лева.
По възражението за съпричиняване поради необезопасяване на мобилната
трошачка и позиционирането й на нерегламентирано за това място, съдът намира
следното:
Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, обезщетението за вреди от непозволено увреждане
може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване или за
увеличаване на размера им. Положителният извод за наличие на съпричиняване се
предпоставя от наличието на установено по делото противоправно поведение на самия
пострадал, с което той е създал предпоставки за собственото си увреждане си и
обективно е допринесъл за настъпването му, без да е необходимо да е действал
виновно. Следователно необходима е причинно-следствена връзка между това
действие или бездействие и настъпване на вредоносния резултат. Приносът на
пострадалия следва да е конкретен и доказан по несъмнен начин, като не може да е
хипотетичен и да почива на предположения. В мотивите по т. 7 Тълкувателно решение
№ 1/23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ВКС, ОСТК е разяснено, че поемането на
предвидим и реално очакван риск или неговото неоправдано игнориране съставлява
обективен принос, който е противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния
резултат, като приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква идентичност между поетия и
реализирания риск. Степента на съпричиняване се преценява конкретно във всеки
случай, но никога не може да доведе до отказ от обезвреда.
За доказване на възражението си за съпричиняване ответникът е ангажирал
гласни доказателства, като е искал разпит на свидетеля А. П. – водач на товарния
автомобил към момента на удара. От неговите показания не се установява да е
съществувал определен начин, по който следва да е позиционирана мобилната
5
трошачка, в това число стрелата на същата да е следвало да бъде разположена в друга
посока. Напротив, свидетелят обяснява, че стрелата следва да е разположена, сочейки
напред, а кошът на трошачката да е отзад. На следващо място от разпита му се
установява, че той е бил наясно къде се намира трошачката и дори се е насочил към
нея. Не се установява по категоричен начин да има конкретни правила за обозначаване
и осветяване на машината. За последното той твърди да е чувал от своите началници,
че по принцип би следвало, но не става ясно кой установява, налага и следи за
спазването на тези правила. Самият свидетел заявява, че не знае кой отговоря за
състоянието на трошачката, както и че другите мобилни трошачки също не се
осветяват – без това само по себе си да изключва противоправността, но извод за
такава може да следва само при конкретно доказани установени правила, което по
делото не е сторено при условията на пълно и главно доказване, съобразно
разпределената доказателствена тежест.
Едва след разпита на св. А. П. ответникът за пръв път е поискал допускането
събирането на гласни доказателства чрез разпит на втори свидетел – Н.й Савов,
попълнил двустранния протокол за ПТП, който е служител в дружеството собственик
на трошачката. Искането на е уважено, доколкото ответникът не изтъква обстоятелства
от категорията на тези по чл. 147 ГПК, а неудовлетвореност на страната от събраните
гласни доказателства не представлява такова обстоятелство. Същевременно не е
налице хипотезата на чл. 159, ал. 2, изр. 2 ГПК, при която след разпита съдът да
измени определението си, като допусне и другият вече поискан по-рано свидетел на
страната /вторият поискан от ответника свидетел е за установяване на друга група
обстоятелства, като искането също е уважено/. Протоколът за ПТП е приложен
още към исковата молба, поради което ответникът е могъл да иска събиране на това
доказателство още в отговора на исковата молба или най-късно с първото открито
съдебно заседание, а не да иска това за пръв път едва във второто заседание.
Уважаване на искането би нарушило принципа за равенство на страните, а спазването
на последния би наложило допускане на още гласни доказателства и на другата страна,
като всички тези действия са в противоречие с принципа на концентрационното
начало. Ето защо преценката относно доказване на възражението за съпричиняване се
налага да бъде извършена на база събраните доказателства в резултат на пълното
удовлетворяване на доказателствените искания на ответника, релевирани в
съответните процесуални срокове за това.
За установяване възражението за съпричиняване ответникът при това не е
ангажирал писмени доказателства като правила за експлоатация и безопасност при
работа с такива машини, като не е поискал събиране на такива.
Въз основа на гореизложените съображения, съдът намира, че по делото не е
доказано при условията на пълно и главно доказване възражението за съпричиняване,
поради което искът за главница следва да бъде уважен в пълния заявен размер, като
върху сумата се присъди и законната лихва, считано от предявяване на иска до
окончателното плащане.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен паричен дълг и изпадане на
ответника в забава, както и че поканата е отправена 30 дни преди началната дата на
забавата.
Релевираният период на забавата в случая е от 14.01.2021 г. до 14.01.2024 г.,
6
като видно от отговора на регресната покана, предхождащ с повече от 30 дни началния
ден на периода, то ответникът е бил изпаднал в забава към тази дата. Предвид
установения по делото размер на главницата, съдът определи по реда на чл. 162 ГПК с
помощта на общодостъпен калкулатор /включително използваният от ищеца такъв при
изчисляване на лихвата/ размерът на дължимото обезщетение за забава за заявения
период възлиза на сумата от 8197,86 лв., до който размер искът следва да бъде
уважен, а за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 9136,28 лв. да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира разноски в размер на 1762,14 лв. (1362,14 лв. държавна
такса, 300 лв. депозит за експертиза и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение). Ето
защо предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1713,58 лв. разноски по исковото
производство, определени съразмерно на уважената част от исковете.
Ответникът претендира разноски за заплатен депозит за САТЕ в размер на 300
лв. и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на сумата от 100 лв.,
депозит за свидетел в размер на 40 лева, както и още 80 лева за втория допуснат
свидетел – или общо 520 лева. Съобразно отхвърлената част от исковете ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 14,33 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „************“ АД, ЕИК ********* да заплати на ЗАД
„******“ АД, ЕИК ********* на основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ сумата от
24 916,85 лева, представляваща незаплатен остатък, възлизащ на разликата между
регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за
вреди от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 26.11.2019 г., и доброволно
възстановената от ответника сума, включваща ликвидационни разноски, ведно със
законната лихва от 15.01.2025 г. (дата на подаване на исковата молба) до
окончателното изплащане, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 8197,86 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 14.01.2021 г. до 14.01.2024 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от
8197,86 лева до пълния предявен размер от 9136,28 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗАД „************“ АД, ЕИК
********* да заплати на ЗАД „******“ АД, ЕИК ********* сумата от 1713,58 лв.,
представляваща разноски по исковото производство, определени съразмерно на
уважената част от исковете.
7
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ЗАД „******“ АД, ЕИК ********* да
заплати на ЗАД „************“ АД, ЕИК ********* сумата от 14,33 лв.,
представляваща разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 - седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8