Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

24.02.2017

Град

Мездра

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

	Мездренски районен		Съд			І-ви граждански	Състав
На		Двадесет и пети януари				Година	2017

 

В публичното заседание в следния състав:

 

Председател

ИВАНКА КОЖУХАРОВА

 

Секретар

Е.П.

 

 

като разгледа докладваното от

Съдия КОЖУХАРОВА

 

гражданско

дело номер

1512

по описа за

2016

година.

и за да се произнесе взе предвид следното:

       И.Г.  И. ***,чрез пълномощника си адв.К.Т. *** е предявил иск против К.  Л.П. *** за присъждане на месечна издръжка на пълнолетно дете, продължаващо образованието си във висше учебно заведение  в размер на 250 лв. ,начиная от 16.11.2016 год., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване.Претендират се и  направените по делото разноски.

        В срока по чл.131 от ГПК  е постъпил отговор от ответницата, с който оспорва предявения иск по основание и размер.

               Искът е с правно основание  чл.144 от СК вр.чл.142 ал.1 от СК..

               Събрани са писмени и гласни доказателства.

               Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

               Не се спори,че ответницата е майка на ищеца  И.Г.. След завършване на средното си образование , същият е приет за  студент редовно обучение в УНСС София - специално “Икономика и инфраструктура”.В исковата молба се твърди,че ищеца не притежава недвижими имоти, от които да може да се издържа. Ищецът е подпомаган от баща си Притежава МПС.Обстоятелство, което не е оспорено от ответницата. Същият е още в началото на обучението и не може да работи,.Необходими са средства за заплащане на наем и  такса за обучение.Ответницата има ново семейство и дете, не се интересува от ищеца.От показанията на св.И. – баща на ищеца се установява,че не може да осигурява нормални средства за обучението му.Получава около 900 лв., но кредита за жилище му е 500 лв.Има дъщеря, която също издържа.Ответницата  повече от 7-8 години не е  търсила ищеца.Заплащала е издръжка.Св.Вълчев установява,че ищеца е студент редовно обучение.Не може да работи, тъй като е редовна форма на обучение.Баща му има още едно дете и жена, която има също дете от друг брак.Св.Семкова- майка на ответницата установява,че дъщеря й не работи от 3 - 4 години.До завършване на средното  образование е заплащала издръжка.Свидетелката е дава своята пенсия.Дъщеря й има друго дете..

             Съгласно разпоредбата на чл.144 от СК,родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст  при обучение във висше учебно заведение,и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават  без особени затруднения.Тази издръжка не се дължи безусловно, както  е задължението на родителите за издръжката по чл.143 ал.1 от СК,защото законът предвижда,че издръжка за пълнолетни деца се дължи,ако родителите могат да я дават без особени затруднения. В закона няма легално определение  за понятието „ особени затруднения“ , но същността му може да се изясни като се има предвид същността на издръжката като задължение за доставяне на средства за  съществуването на нуждаещия се.Следователно,дали са налице особени затруднения или не, се преценява с оглед на материалните възможности на родителите,както и с оглед на  наличието на други обстоятелства, които пряко рефлектират върху тези материални възможности.Основателността на търсената издръжка от пълнолетно лице се обуславя от доказаността от една страна,че пълнолетното дете- ученик не разполага с доходи и имущество, а от друга страна,че родителят, може  да дава издръжка без особени затруднения.Това води до извода,,че родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка,които да му позволяват  без особено затруднение  да отделя средства и за издръжката на пълнолетното си дете.

             В случая  безспорно е установено,че ищеца  е навършил пълнолетие  и продължава обучението си във висше учебно заведение , както и,че като редовен студент, не е в състояние да реализира доходи.Не е оспорено и обстоятелството,че същия не разполага с имущество, с което може да се издържа..Не се спори,че ответницата има още едно дете, към което има задължения, но не са представени доказателства, лицето с което живее какви доходи получава, поради което съда намира,че  заплащане на издръжка не би създавала особени затруднения за ответницата.Действително, за определяне размера на издръжката, която следва да заплаща  следва да се вземе предвид и обстоятелството, че ответницата не е единствена, която е задължена за това.Издръжката по чл.144 от СК се дължи и от двамата родители.От показанията на бащата в с.з.  се установява,че същият получава 900 лв.  месечно възнаграждение.Действително, ответницата е безработна, но същата е в трудоспособна възраст.С оглед на това  съда намира,че за осигуряване на месечните нужди на ищеца са необходими  250 лв., от които 80 лв. следва да поеме майката ,а останалата част  да се поемат от бащата.Действително този размер издръжка  не може да задоволи в пълна степен нуждите на ищеца, но съдът при определянето й се ръководи от възможностите на задължения родител.В останалата част до пълния размер иска следва да бъде отхвърли.При този изход на делото ответницата следва да заплати на ищеца деловодни разноски по компенсация в размер на 96 лв., а в полза на МРС такса в размер на 115.20 лв.

            Водим от горните съображения, съдът

 

                                     Р   Е   Ш  И:

      

             ОСЪЖДА К.Л.П. ЕГН ********** *** да заплаща  на основание чл.144 от СК месечна издръжка на И.Г.И. ЕГН ********** *** в размер на 80 лв., начиная от 16.11.2016 год. до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване.

             ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до пълния размер като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

             ОСЪЖДА К.Л. да заплати на И.Г. деловодни разноски по компенсация в размер на 96лв., а в полза на МРС такса в размер на 115.20 лв.

             РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните,  че е изготвено.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: