РЕШЕНИЕ
№ 43
гр. Костинброд, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, II-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Аксиния Б. Атанасова
при участието на секретаря М. Г. Г.
като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Административно
наказателно дело № 20251850200029 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания.
Л. Т. Х., ЕГН ********** от гр. С. е подал жалба, чрез адв. Л. – АК - Х.
до РС - гр. Костинброд чрез административнонаказващия орган – Началник
отдел „Контрол по Републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на
риска и и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр.
София срещу наказателно постановление № 8996 / 22.11.2024 г. издадено от
Началник отдел „Контрол по Републиканската пътна мрежа“ към дирекция
„Анализ на риска и и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна
инфраструктура“ – гр. София, в която се сочат съображения на
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ И НЕОБОСНОВАНОСТ НА АТАКУВАНОТО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ. Ето защо с подадената жалба е
поискано цитираното по - горе наказателно постановление да бъде отменено
изцяло като незаконосъобразно и неправилно, издадено в нарушение на
материалния и процесуалния закон.
Жалбоподателят редовно призован на съдебно заседание пред
настоящата инстанция не се явява, не изпраща представител, но е депозирана
1
молба вх. № 2104 / 14.04.2025 г. от процесуалният представител на
жалбоподателя, с която същият моли съдът да постанови решение, с което да
отмени обжалваното наказателно постановление, като излага подробно
доводите си.
Административнонаказващият орган редовно призован на съдебно
заседание пред настоящата инстанция се представлява от юрк. Г.Н., който
оспорва жалбата, също така е депозирал отговор с вх. № 2073 / 11.04.2025 г.,
като моли обжалваното Наказателно постановление да бъде потвърдено, като
излага подробно доводите си.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и ги прецени във връзка
със събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, приема
за установено следното от фактическа страна :
С обжалваното наказателно постановление на жалбоподателя е
наложена „Глоба” в размер на 2 500.00 / две хиляди и петстотин / лева, за това,
че на 25.10.2024 г. около 15.20 часа, на път II – 81 , км. 5+700 на отбивна
площадка в посока гр. Костинброд – гр. София жалбоподателят е управлявал и
извършвал превоз на товари със съчленено ППС с пет оси – МПС с 2 оси
марка „ДАФ“, модел „ХФ 460 ФГ“, с рег. № ******* и полуремарке с 3 оси, с
рег. № *******, като в процеса на извършената проверка е установено, че
същият извършва превоз на фракция 12 – 20 мм, видно от пропуск за
извозване № 570 380 / 25.10.2024 г.
При направеното измерване с техническо средство електронна мобилна
везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DPW – KR
№ 118845 и ролетка № 1311/18/5м/ е констатирано следното :
1. Измереното натоварване на задвижващата (2ра) единична ос на МПС е
12.815 т., при максимално допустимо натоварване на задвижващата ос
11.5 т., съгласно чл. 7 ал.1 т. 4 буква „а“ от Наредбата, като превишението
е с 1.315 т.
2. При измерено разстояние между осите 1.36 м., сумата от натоварването
на ос на тройната ос на полуремаркето е 30.110 т. при максимално
допустимо натоварване на оста 24 т., съгласно чл. 7 ал.1 т. 3 буква „б“ от
Наредба № 11 / 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и /
или тежки ППС, като превишаването е с 6.110 т., видно от кантарна
бележка от измерване № 133 / 25.10.2024 г.
Съгласно чл. 3 т. 2 от наредбата, при превишаване на максимално
допустимите норми по чл. 7 , ППС е тежко.
2
Съгласно чл. 139 ал.1 т. 2, предл. 3 от ЗДвП, във вр. с чл. 7 ал. 1 т. 4 б. „а“
и чл. 7 ал.1 т. 3 б. „б“ от Наредба № 11 / 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и / или тежки ППС, движещите се по пътя пътни превозни
средства трябва да бъдат с осово натоварване, което не надвишава нормите,
установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството,
регламентирани в раздел II в Наредбата.
Нарушението е констатирано с акт за установяване на административно
нарушение № 0010387 / 25.10.2024 г., когато е извършена проверка на
жалбоподателя. По делото са приети като доказателства : пропуск за извозване
№ 570 380 / 25.10.2024 г., копие от Заповед № РД – 11 – 1139 / 15.10.2024 г.,
Заповед № РД – 11 – 1138 / 15.10.2024 г. и други.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички
събрани по делото писмени и гласни доказателства и по-конкретно от разпита
в съдебно заседание на актосъставителя Е. Л. С. и свидетеля Р. Й. Г., както и от
присъединени на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени
доказателства. При преценка на събраните в хода на съдебното производство
гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Е. Л. С. и Р. Й. Г., съдът
намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един
от тях е присъствал по време на извършване на проверката на жалбоподателя
и пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Освен това
показанията им са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си
и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал. Още
повече, доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени
отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от твърденията си,
същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за
съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема
същите за достоверни и правдиви.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
Наказателното постановление № 8996 / 22.11.2024 г. е издадено от
компетентен орган - от Началник отдел „Контрол по републиканската пътна
мрежа”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна
инфраструктура”, гр. София, съгласно заповед № РД – 11 – 1138 / 15.10.2024 г.
на Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ -
3
гр. София към Министерство на регионалното развитие и благоустройство.
На първо място АУАН е съставен от надлежно упълномощено на
основание чл.56, ал.2, т.1 от ЗП дл. лице, видно от представената Заповед №
РД – 11 – 1138 / 15.10.2024г. на председателя на Управителния съвет на АПИ.
НП също е издадено от компетентен орган. Съгласно нормата на чл.56, ал.3,
т.1 от ЗП наказателните постановления за републиканските пътища се издават
от управителния съвет на агенцията или от упълномощено от управителния
съвет длъжностно лице от агенцията, съответно от директора на Агенция
"Митници" или от упълномощено от него длъжностно лице от агенцията.
Пред съдът е представена Заповед № РД - 11- 1139 / 15.10.2024 година (л.33),
видно от което председателят на Управителния съвет на АПИ е упълномощил
Виолета Богданова Асенова – началник отдел „Контрол по републиканската
пътна мрежа“, при дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ да
издава наказателни постановления. От това следва, че НП е издадено от
компетентен орган и съдът приема, че при издаването и съставянето на АУАН
не са допуснати съществени процесуални нарушения и същите са издадени от
компетентни лица.
На 25.10.2024 г. около 15.20 часа, на път II – 81 , км. 5+700 на отбивна
площадка в посока гр. Костинброд – гр. София жалбоподателят е управлявал и
извършвал превоз на товари със съчленено ППС с пет оси – МПС с 2 оси
марка „ДАФ“, модел „ХФ 460 ФГ“, с рег. № ******* и полуремарке с 3 оси, с
рег. № *******. Същият бил спрян за рутинна проверка от актосъставителят
Е. Л. С., на длъжност главен инспектор в отдел „Контрол по републиканската
пътна мрежа” към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при
Агенция „Пътна инфраструктура” и св. по акта – Р. Й. Г. - инспектор в отдел
„Контрол по републиканската пътна мрежа” към дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура, в посочения пътен
участък, като при направеното измерване с техническо средство електронна
мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел
DPW – KR № 118845 и ролетка № 1311/18/5м/, е било констатирано от
проверяващите, следното: 1. Измереното натоварване на задвижващата (2ра)
единична ос на МПС е 12.815 т., при максимално допустимо натоварване на
задвижващата ос 11.5 т., съгласно чл. 7 ал.1 т. 4 буква „а“ от Наредбата, като
превишението е с 1.315 т. и 2.При измерено разстояние между осите 1.36 м.,
сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 30.110 т. при
4
максимално допустимо натоварване на оста 24 т., съгласно чл. 7 ал.1 т. 3 буква
„б“ от Наредба № 11 / 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и
/ или тежки ППС, като превишаването е с 6.110 т., видно от кантарна бележка
от измерване № 133 / 25.10.2024 г.
Съгласно чл. 3, т. 2 от Наредбата, при превишаване на максимално
допустимите норми по чл. 7, ППС е тежко. Измерените параметри на
превозното средство показват, че същото е тежко по смисъла на чл. 3, т. 2 от
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС. В съдебно заседание свидетелите посочват, че са извършили
проверката чрез измерване от тяхна страна поосово на процесното МПС.
Същите пристъпили към съставяне на акта, за направените замервания и
констатации, като в акта, впоследствие и НП е изложена идентично
посочената по-горе фактология и е посочено, че – в НП, съгласно чл. 139, ал.
1, т. 2, предл. 3 от Закона за движението по пътищата във връзка с чл. 7, ал. 1 т.
4 б. „а“ и чл. 7, ал. 1, т. 3 б. „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, движещите се по пътя пътни
превозни средства трябва да бъдат с осово натоварване, което не надвишава
нормите, установени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, регламентирани в раздел II от Наредбата.
В акта, впоследствие, чието съдържание е възпроизведено и в НП е
посочено, при описаната фактическа обстановка, че на основание чл. 52, ал. 4
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, след като
АНО проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, след
като преценил събраните доказателства и предвид тежестта на нарушението,
наличието на подбуди за извършването му и целите на чл. 12 от ЗАНН
преценил, че не е приложима нормата на чл. 28 от ЗАНН и на основание чл.
53, ал. 1 от ЗАНН, като административнонаказващ орган е заключил, че по
безспорен начин е било установено извършеното нарушение, самоличността
на нарушителя, както и неговата вина и че водачът е следвало да провери и да
се убеди, че параметрите на ППС с товар не превишават максимално
допустимите норми по раздел II от Наредбата или при установено
превишаване на нормите, същото да бъде приведено в съответните норми,
поради което счел, че водачът е извършил нарушението описано в АУАН в
противоречие с разпоредбите на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от Закона за
движението по пътищата във връзка с чл. 7, ал. 1 т. 4 б. „а“ и чл. 7, ал. 1, т. 3 б.
„б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС.
Превишаването на нормите на раздел II от Наредбата, без да бъдат
спазени нормативните изисквания, повишава рисковете относно
5
безопасността на движението, води до повреждане и преждевременно
износване на пътната инфраструктура. Към момента на проверката водачът е
извършвал превоз на товари - фракция 12 – 20 мм, видно от пропуск за
извозване № 570 380 / 25.10.2024 г.
Според нормата на чл. 7, ал. 1, т. 4, б. ”а” от Наредба № 11 от 03.07.2001
г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства,
издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройство :
„Допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими
максимални маси по чл. 6, ал. 1 с пневматично или признато за еквивалентно
на него окачване за движение по всички пътища, отворени за обществено
ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или признато за
еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в приложение №
2 отворени за обществено ползване пътища, е за: т. 4 единична ос -
задвижваща: а ) на ППС при условията на чл. 6, ал. 1, т. 2 и 3 - 11,5 t и т . 3
сумата от натоварванията на ос на една тройна ос на ремаркета и
полуремаркета, когато : б) над 1,3 m - 24 t;
От материалите по делото и по - специално от събраните в хода на
съдебното следствие гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Е.Л. С.
и Р. Й. Г., както и от приетите като писмени доказателства по делото : пропуск
за извозване № 570 380 / 25.10.2024 г., кантарна бележка № 133 / 25.10.2024 г.,
отразяваща точното тегло на измереното ППС и установяваща, че към
момента на извършване на проверката измереното натоварване на
задвижващата (2ра) единична ос на МПС е 12.815 т., при максимално
допустимо натоварване на задвижващата ос 11.5 т., както и при измерено
разстояние между осите 1.36 м., сумата от натоварването на ос на тройната ос
на полуремаркето е 30.110 т. при максимално допустимо натоварване на оста
24 т., т. е. измерените параметри на управляваното от жалбоподателя ППС е
извънгабаритно по смисъла на § 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за
движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена
от министъра на регионалното развитие и благоустройството, респ. тежко по
смисъла на чл. 3, т. 2 от същата наредба.
Не е установено наличие на „неделим товар“ по смисъла на §1 т. 14 от
ДР на Наредба № 11 от 03.07.2001 г., който не може да се дели на две и повече
части с оглед на неговото превозване, тъй като това деление би довело до
излишно разходи или би породило риск от нанасяне на вреди, и който поради
6
своите размери или маса не може да бъде превозван от МПС, ремарке,
автовлак или съчленено ППС, което да отговаря изцяло на изискванията на
наредбата.
Нормата на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е бланкетна и препраща към
подзаконов нормативен акт, приет на основание чл. 139, ал. 3 от ЗДвП -
Наредба № 11 / 2001 г. на министъра на регионалното развитие и
благоустройството. Затова съставът на нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП ще бъде реализиран когато е нарушена някоя от разпоредбите на
Наредба № 11/2001 г. на министъра на регионалното развитие и
благоустройството, какъвто е и конкретния случай.
Ето защо, поради изложеното, съдът приема, че жалбоподателят
управлявайки ППС с тегло над максимално допустимата маса и натоварване
на ос, както и на полуремаркето е осъществил от обективна и субективна
страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2,
предл. 3 от Закона за движението по пътищата във връзка с чл. 7, ал. 1 т. 4 б.
„а“ и чл. 7, ал. 1, т. 3 б. „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Липсват мотиви в наказателното постановление за отчетени отегчаващи
отговорността обстоятелства. Ето защо АНО е следвало да определи
наказание към средния размер предвиден в закона.
Поради това наказателното постановление следва да се измени и
размерът на наказанието да се редуцира от „Глоба“ в размер на 2 500.00 / две
хиляди и петстотин / лева на „Глоба“ в размер на 1 500.00 / хиляда и петстотин
/ лева, без да се произнася по същество относно останалите основания,
посочени в жалбата за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Относно разноските :
С оглед изхода на делото и претенциите на страните разноски се дължат
единствено в полза на административнонаказващия орган, доколкото е
установено, че жалбоподателят е извършил вмененото нарушение, а
окончателния размер на санкцията, определена от съда е ирелевантен. ЗАНН
не предвижда хипотезите при които се присъждат разноски, а препраща към
АПК. По правната си същност НП представлява правораздавателен
административен акт, с който се ангажира и реализира
административнонаказателната отговорност на лице, извършило
административно нарушение, а не вида и размера на наложеното наказание.
7
Поради тези съображения съдът счита, че с оглед доказването на
настоящия случай на извършено от страна на жалбоподателя
административно нарушение , той следва да бъде осъден да заплати изцяло
направените от наказващия орган разноски, а именно на основание чл. 63д ал.
4 и ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл. 27е от Наредба за заплащането на правната
помощ, съдът следва да осъди жалбоподателят Л. Т. Х., ЕГН ********** от гр.
С. да заплати в полза на Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София сумата
от 100.00 / сто / лева – юрисконсултско възнаграждениев минимален размер,
доколкото делото не се отличава с фактическа и правна сложност.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 8996 / 22.11.2024 г. издадено
от Началник отдел „Контрол по Републиканската пътна мрежа“ към дирекция
„Анализ на риска и и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна
инфраструктура“ – гр. София, с което на Л. Т. Х., ЕГН ********** от гр. С. е
наложена „Глоба“ в размер на 2 500.00 / две хиляди и петстотин / лева на
основание чл. 177 ал. 3 т.1, предл. 3 от ЗДвП за извършено административно
нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от Закона за движението по
пътищата във връзка с чл. 7, ал. 1 т. 4 б. „а“ и чл. 7, ал. 1, т. 3 б. „б“ от Наредба
№ 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки
ППС, КАТО му налага „Глоба” в размер на 1 500.00 / хиляда и петстотин /
лева.
ОСЪЖДА Л. Т. Х., ЕГН ********** от гр. С. да заплати на Агенция
„Пътна инфраструктура“ – гр. София сумата от 100.00 / сто / лева,
представляваща разноски по делото – юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Административен съд – София
област в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________
8