РЕШЕНИЕ № 318
гр. Монтана, 13 юли 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на 26.06.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ КАМАРАШКА
РЕНИ
ЦВЕТАНОВА
при секретаря ПЕТЯ ВИДОВА в присъствието на Прокурор ГАЛЯ
АЛЕКСАНДРОВА, като разгледа докладваното от съдия РЕНИ ЦВЕТАНОВА КАН дело № 240
по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
дванадесета АПК, вр. с чл. 63, ал.1 ЗАНН.
Образувано е на основание постъпила
касационна жалба от Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана против Решение от
30.01.2020 г.по АН дело № 378/2019 г. на Районен съд – Берковица, с което е
отменено НП № 12/001456 от 16.09.2019 г., издадено от Директор на Дирекция
„Инспекция по труда“, гр. Монтана.
С издаденото НП на „Х***
Т*** ” ООД, гр. П*** е наложено административно наказание - „имуществена
санкция”, за това че в качеството си на работодател не е оказал съдействие на
контролните органи като не се е явил на посочените в призовките дати да
представи изисканите документи.
В касационната жалба
се твърди, че при съставянето на АУАН и при издаване на НП административнонаказващият
орган е спазил процесуалните изисквания на ЗАНН. Така издадените актове
съдържат всички факти и обстоятелства констатиращи нарушението, а именно, че на
дата 20.05.2019 г. представител не се е явил, за да представи изисканите
документи /трудови досиета, ведомост, дневник за трудовите книжки/. В телефонен
разговор с управителя на дружеството и след това с негов адвокат /представител/
е посочен друг адрес за кореспонденция, като на 05.06.2019 г., с писмо изх. № 19055767,
е изпратена нова призовка с уточнена нова дата за явяване на представител и предоставяне
на документите, но и на новата дата 14.06.2019 г. представител не се е явил нито са предоставени документи. С тези си
действия дружеството противозаконно пречи на извършваната проверка и създава
пречки на контролния орган да изпълнят служебните си задължения. Счита, че
правилно и законосъобразно е определен и размерът на имуществената санкция
/наложена с оглед разпоредбата на чл.83, ал.1 от ЗАНН/, в законоустановените
размери предвидени в КТ -20000лв.
Съгласно чл. 402, ал.
1, т. 2 КТ контролните органи имат право да изискват от работодателя, съответно
от органа по назначаването, обяснения, сведения и представяне на всички
необходими документи, книжа и заверени копия от тях във връзка с упражняването
на контрола, а съобразно разпоредбата на чл. 402 ал. 2 КТ работодателите,
органите по назначаването, длъжностните лица, работниците и служителите са
длъжни да оказват съдействие на контролните органи при изпълнение на техните
функции. Неоказването на съдействие се явява в нарушение на закона и пречи на
контролния орган да изпълни своите задължения. В този смисъл безспорно в случая
чрез бездействието си дружеството - работодател противозаконно е пречило на
контролния орган и това следва да бъде санкционирано, в който смисъл е чл. 415, ал. 2 КТ.
Спецификата на
нарушението по чл.415, ал.2 от КТ е в неговото изпълнително деяние. А то е:
създаване на противозаконни пречки на контролен орган по спазване на трудовото
законодателство да изпълни служебните си задължения. Противозаконни пречки са
пречките, изразяващи се в действие или бездействие на работодателя и/или на
длъжностните лица, които в разрез със закона възпрепятстват контролните органи
да упражнят контрола за спазване на трудовото законодателство. Тези пречки
могат да се изразят в : недопускане на контролните органи да посещават по всяко
време местата където се извършва работа, случаите на отказ да им се дават
обяснения или други необходими документи и др. По субективната си страна това
нарушение е умишлено. Неговият умишлен характер се извежда от изпълнителното
деяние - създаването на противозаконни пречки.
Освен, че осъществява
елементите от фактическия състав на нарушението по чл. 415, ал. 2 от КТ, с
непредоставянето на изисканите документи от контролният орган се демонстрира
неуважение и незачитане на правомощията на държавен контролен орган, неглижират
се държавните институции, каквато неизменно се явява „Инспекцията по
труда" - Монтана, обстоятелство което изключва „маловажността на
случая".
Следва да се отбележи,
че в практиката си ВКС изрично приема, че работодател, който не е оказал
необходимото съдействие на контролните органи, като не е допуснал контролните
органи и като не е представил изисканите документи и не се е явил, редовно
призован, е осъществил чрез бездействие административно нарушение по чл.415,
ал.2 от КТ. Счита и че наказанието е определено правилно, във фиксирания
размер, предвиден от закона. Намира също така, че не са налице предпоставките за
приложението на чл.28 от ЗАНН. Случаят не само че не се отличава с по-малка
тежест от обичайните нарушения от този вид, а напротив- създал е трайна
невъзможност на контролните органи да извършат съответната проверка за
спазването на трудовото законодателство, с което пряко са засегнати законните
права и интереси на работещите за дружеството.
Относно връчване на
документите, а именно АУАН и покана за съставяне на АУАН и НП следва да се има в
предвид, че съгласно чл.58 ал. 1 от ЗАНН препис от наказателното постановление
се връчва срещу подпис на нарушителя и на поискалия обезщетение. Тази правна
норма макар и лаконична изчерпателно урежда реда за съобщаване на наказателните
постановления. Изискването е препис от наказателното постановление да бъде
връчено срещу подпис на нарушителя, като получаването на този подпис е
предоставено изцяло в преценката на АНО. Поради това, че в ЗАНН е предвиден ред
за връчване на НП не може да се приеме, че за съобщаването на НП е приложим
реда за връчване на призовки и съобщения по НПК. Именно поради тази причина
разпоредбата на чл.84 от ЗАНН посочва, че реда на НПК се прилага ако няма
особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, но не и
наказателни постановления.
По какъв начин АНО ще
връчи препис от НП срещу подпис не е изрично уредено. Ето защо са допустими
всички правни способи за предоставяне на препис от акта за налагане на
административно наказание, които гарантират, че именно нарушителя ще го получи,
като това се удостовери с неговия подпис. Няма пречка това да стане и чрез
трето лице след като съществува гаранция, че на адресата на НП ще бъде връчен
препис от него срещу подпис. По делото няма спор по фактите - наказателното
постановление е изпратено на адреса на седалището и управлението на
санкционираното дружество по пощата, с обратна разписка. Пратката, съдържаща
ясно и конкретно обозначение за съдържанието и, е връчена на 14.10.2019 г.
срещу подпис. Жалбата против наказателното постановление е подадена в
законоустановения срок. Процедурата по връчване на издадените наказателни
постановления е регламентирана в разпоредбата на чл.58 от ЗАНН. По-конкретно,
съгласно чл.58, ал.1 от ЗАНН. препис от наказателното постановление се връчва
срещу подпис на нарушителя, като в алинея втора на посочения законов текст е
предвидено, че в случаите, когато нарушителят не се намери на посочения от него
адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху
наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването.
Съгласно чл.84 от ЗАНН доколкото в ЗАНН няма особени правила за призоваване и
връчване на призовки и съобщения, следва да се прилагат разпоредбите на
Наказателно-процесуалния кодекс. Тъй като в чл.58 от ЗАНН не се съдържа
регламентация относно реда за съобщаване на наказателни постановления на
юридически лица, по силата на съдържащата се в чл.84 от с.з. законова
делегация, се прилагат съответните правила в НПК. Според чл.180 от НПК,
връчването на юридическо лице става срещу подпис на длъжностното лице,
натоварено да поема книжа (ал.5), което подписва разписка със задължение да
предаде призовката, съобщението или книжата на лицето, за което са
предназначени (ал.6), а връчителят отбелязва в разписката името и адреса на
лицето, чрез което става връчването, и отношението му с лицето, на което трябва
да бъдат връчени призовката, съобщението или книжата (ал.7). Същевременно в
чл.180, ал.4 от НПК е предвидено, че ако получателят не може или откаже да се
подпише, връчителят прави бележка за това в присъствието на поне едно лице,
което се подписва. В случая регламентираната в чл.180. ал.5-7 от НПК процедура
за връчване на наказателни постановления на юридически лица е спазена,
доколкото връчителят е посетил адреса на управление на санкционираното
търговско дружество, където е установил присъствието на лице, което се е
съгласило да поеме книжата, видно от известие за доставяне съдържащо
Наказателно постановление № 12/001456 от 16.09.2019 г. За получател в обратната
разписка се съдържа името и подписа на лице, В настоящият случай не се твърди,
че лицето, получило пратката, съдържаща документи - наказателно постановление с
изрично посочени номера, в т.ч. и процесното, не е служител на дружеството. В
подкрепа на изложеното следва да се посочи, че законът не изисква длъжностното
лице, което е натоварено да получава книжа, да е упълномощено за това изрично в
писмена форма. Аргумент в този смисъл е и редакцията на разпоредбата на чл.180,
ал.5 от НПК, съгласно която, както бе упоменато и по-горе, на учреждение или
юридическо лице връчването става срещу подпис на длъжностно лице, натоварено да
поема книжата, т.е. ясно е, че законът не изисква това упълномощаване да е в
писмена форма. В тази връзка правата на защита на наказаното ЮЛ не са
ограничени, нито накърнени, а реализацията им е зависела единствено от
поведението на неговите служители. Още повече, че НП е стигнало до
знанието на управителя на дружеството, който го е обжалвал в срок. Интересното
в случая е как административнонаказаното дружество е узнало и получило НП и го
обжалва в срок, а не е стигнало до знанието му изпратените две покани за
извършване на проверката и за съставяне на АУАН.
Съгласно разпоредбата
на Наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния
държавен контролен орган или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно
ведомствената принадлежност на актосъставителите съгласно чл.416, ал.5 от КТ.
Установяването на
нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните,
постановления се извършват по реда, предвиден в ЗАНН, доколкото с КТ не е
установен друг ред. Именно поради горните съображения, считам, че не са
извършени съществени процесуални нарушения, от страна на контролният орган,
които да водят до отмяна на атакуваното НП,
На следващо място
съгласно чл. 416, ал.1, изр.2 от КТ редовно съставените актове по този закон
имат доказателствена сила до доказване на противното. В тази връзка
фактическите констатации отразени в акта не се опровергават от събраните по
делото гласни и писмени доказателства. Описаното деяние в съставения против
дружеството и възпроизведени в атакуваното Наказателно постановление съдържат
всички признаци на административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН и
осъществяват, както от субективна, така и от обективна страна състава на
административно нарушение по чл.402, ал.2 от КТ. Моли да се отмени Решението на
Районен съд Берковица, постановено по АНД № 378/2019 и се постанови друго
такова, с което се потвърди изцяло издаденото от Директора на Дирекция
„ИТ" – Монтана Наказателно постановление. В с.з. юрк К*** поддържа жалбата
при изложените в нея съображения.
Ответникът – „Х.т.” ЕООД, *** /в
несъстоятелност/, не взема становище по жалбата.
Изразеното от управителя на дружеството становище в писмена молба представена
по делото, е без правно значение, тъй като същият, с обявяването на дружеството
в несъстоятелност няма представителна власт, която по силата на специалния
закон е предоставена на назначения синдик. Същевременно въззивната жалба е
подадена от синдика на дружеството.
Прокурор
от ОП Монтана дава заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение
за правилно и законосъобразно. Счита, че в
хода на проведеното административно наказателно производство са допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила, които
нарушават правото на защита на наказаното лице. Нарушена е процедурата по
съставяне на акта за установяване на административно нарушение и неговото
връчване. Това прави издаденото наказателно постановление незаконосъобразно и
същото правилно е отменено от районния съд, а решението е обосновано и
мотивирано.
Административен съд Монтана, в
качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата
доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в установения, с
чл. 211, ал.1 от АПК, 14-дневен срок, от надлежна страна против подлежащ на
касационна проверка съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима за
разглеждане по същество.
За да
отмени обжалваното НП въззивният съд, приема, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, налагащи отмяна на обжалваното наказателно постановление. Този съд
приема, че безспорно АУАН не е съставен в присъствието на жалбоподателя, поради
което относимата правна норма е чл.40 ал. 2 от ЗАНН - когато нарушителят е
известен, но не може да бъде намерен, или ако след покана не се яви за
съставянето на акта. В случая в административната преписка се съдържа покана до
„Х.Т." ЕООД до управителя на дружеството да се яви в дирекция „ИТ"-
Монтана за съставянето на АУАН. В кориците на делото, е приложена покана,
адресирана до жалбоподателя, с която той е поканен да се яви за съставяне на
АУАН, но липсват доказателства тази покана да му е връчена редовно. Същата е
получена, видно от приложеното към делото известие за доставяне, но не става
ясно кой я е получил. По делото няма данни лицето К*** К*** /записана като
„сътр."/ да е била упълномощавана от жалбоподателя да го представлява, т.е.
липсват неоспорими данни, че същата е получена от надлежно упълномощено от
дружеството лице - не е налице редовно и валидно пълномощно с нотариална
заверка на подписите.В този смисъл не са налице данни жалбоподателя да е
редовно призован и да не се е явил за съставяне на АУАН. Изпращането само на
покана за явяване, която не е редовно връчена, не е достатъчно за да се
достигне до извод, че лицето не е намерено на адреса.
На
следващо място този съд приема, че една от поканите за съставяне на АУАН е
получена от А*** Н*** - синдик на дружеството. Същата, обаче е уведомила АНО, че
е освободена като синдик на несъстоятелното дружество и е посочила, че за такъв
е назначен Б*** Л*** Б*** . По делото липсват доказателства да е изпращана
покана до посочения синдик във връзка с явяване и съставяне на АУАН. В този
смисъл, в случая липсват доказателства, които обосновават необходимостта АУАН
да се състави по реда на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, т.е. в отсъствие на нарушителя.
Не става ясно защо след като е установен представляващия дружеството, то
органите на ДИТ не са го потърсили, за да връчат на него призовката. АНО, чиято
е доказателствената тежест, по никой начин не доказа, че лицето,което
представлява дружеството към момента на проверката, изобщо е било информирано
по надлежния ред, за да се яви в указания в призовката ден и час. Съдът приема,
че е допуснато нарушение и при връчването на акта, тъй като когато актът се
състави в отсъствие на нарушителя, актът се изпраща на съответната служба за
връчване или на общинската администрация. В случая АНО е изпратил копие по пощата
с препоръчано писмо с обратна разписка и видно от нея на л.6 от делото АУАН е
получен от Е*** С*** ,без обаче да е отбелязано качеството на това лице. В тази
връзка съдът приема, че актът не е връчен и подписан от нарушителя или
упълномощено от него лице. За законосъобразното връчване на акта в съответствие
с разпоредбата на чл. 416, ал. 3 от КТ е необходимо актът да не може да бъде
връчен лично, при което е допустимо изпращането му по пощата - с препоръчано
писмо с обратна разписка. В този случай писмото безспорно може да бъде получено
или лично от управителя на юридическото лице-нарушител, или упълномощено от
него лице или от служител на дружеството, натоварен от управител да приема
пощата. Невъзможността за лично връчване следва да се разбира не като
невъзможност въобще нарушителят да бъде намерен и акта да му бъде връчен лично,
а като такава невъзможност, която се дължи на обективни дадености като различно
местонахождение на седалище на териториалната структура на контролния орган,
адреса на нарушителя и седалището на администрацията, чиито служител е
актосъставителят, както и неявяването на нарушителя за съставянето на АУАН.
На
следващо място, съдът споделя изложеното в жалбата, че не е осъществен състава
на въведеното нарушение. По делото са приложени призовки, изпращани на различни
адреси на дружеството по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка с
указание да се яви представител и да представи исканите доказателства, които не
са получени. Допуснатото нарушение, на строго формалната процедура за съставяне
и връчване акта за административно нарушение, която е гаранция за правата на
гражданите и за законност на административнонаказателното производство, е съществено
и е основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.
Настоящият
касационен състав приема, че
първоинстанционният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения на
съдопроизводствените правила, които да обуславят отмяна на постановеното
решение. Фактическата обстановка е правилно установена и въз основа на нея са
изведени обосновани и логични правни изводи, които изцяло се споделят от
настоящия състав. В мотивите на постановеното решение, районният съд е
обосновал всяко едно от възраженията на страните, поради което същите не е
необходимо да бъдат преповтаряни, като касационният състав, на основание чл.
221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 46, ал. 2 от ЗНА, препраща към мотивите на
това решение.
Следва да се има предвид, че
Търговският закон и конкретно разпоредбите, уреждащи разделът по
несъстоятелността на дружествата са специални такива, т.е. същите са приложими
въпреки и извън общите правила, поради което всички изложени в касационната
жалба съображения, касаещи надлежността по връчване на съобщения и актове са
неотносими към настоящия случай. В тази връзка съгласно чл. 658, ал. 1, т. 1 от ТЗ - Синдикът е с вменени правомощия да представлява предприятието. След като
законодателят императивно е уредил представителната власт на дружествата, за
които е открито производство по несъстоятелност, то всички съобщения/искания за
представяне на документи административнонаказващият орган е следвало да
изпраща/изисква от това лице. В случая от доказателствата по делото е видно, че
до това представляващо дружеството лице, не са изпращани писма и от него не са
искани документи, които същият да е отказал да представи, поради което не може
да се направи обоснован извод за възпрепятстване на контролните органи при
извършване на съответната проверка.
При
служебна проверка на решението съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира решението
за допустимо, валидно и в съответствие с материалния закон.
По тези
съображения жалбата следва да се отхвърли, а оспореното решение като правилно
да бъде оставено в сила.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 218 от АПК
Административен съд – Монтана.
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА като
правилно Решение от 30.01.2020 г.по АН дело № 378/2019 г. на Районен съд –
Берковица.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ЧЛЕНОВЕ: