№ 302
гр. Тетевен, 01.04.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИЛЕН Р. А.ОВ
като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. А.ОВ Гражданско дело №
20254330100012 по описа за 2025 година
Производството е Образувано по предявена Искова молба от „В. Инженеринг” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София район „Сердика“, кв.
„ххххххх“, ул. „хххххххх“ № 24, представлявано от управителя А. В. В. чрез адв. Ц. И., САК
(ищец) срещу П. Х. П., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Ябланица, ул. „А. Кънчев“
№ 2 (ответник) с предявен иск с правно основание чл. 221, ал. 2 от КТ.
Ищецът сочи, че по силата на трудов договор № 1884 от 22.02.2023 г. ищецът „В.
Инженеринг“ ООД е бил в трудово правоотношение с ответника П. Х. П., ЕГН **********,
в рамките на което правоотношение ответникът е заемал длъжността „работник,
строителство“. Трудовият договор е сключен за неопределен срок с уговорено месечено
брутно трудово възнаграждение в размер на 780 лева. Сочи се, че по време на действие на
трудовото правоотношение с „В. Инженеринг“ ООД ответникът извършва тежко нарушение
на трудовата дисциплина. Нарушението се изразява в неявяване на работа на Работника в
интервала от 06.03.2023 г. до 16.03.2023 г. включително, без да бъдат дадени каквито и да е
оправдания и/или обективни пречки за неявяването на работа от същия. На 21.03.2023 г. по
телепоща чрез брат му - Шошо П. му е връчено искане за даване на писмени обяснения по
чл. 193, ал. 1 от Кодекса на труда заради продължилото от същия неявяване на работа повече
от два последователни работни дни. На 11.11.2023 г. ЧСИ Велислав Петров, рег. № 879 при
КЧСИ е връчил чрез майка му - Мариана Нинова заповед № 1320/09.08.2023 г. за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“ и за прекратяване на трудовото правоотношение на
това основание.
На следващо място в исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника е
съществувал валидно сключен трудов договор. Същият бил надлежно прекратен от „В.
Инженеринг“ ООД в качеството му на работодател на ответника въз основа на заповед №
1320/09.08.2023 г. за прекратяване на трудовия договор между страните чрез налагане на
дисциплинарно наказание уволнение поради системно неявяване на работа, връчена на
ответника на 11.11.2023 г. Правоотношението между страните е прекратено на основание чл.
330, ал. 2, т. 6 от КТ. Работодателят-ищец по делото е упражнил в предписаните форма и по
установения ред потестативното си право да уволни работника-ответник и щом това
уволнение не е отменено като незаконно от компетентния съд и ответникът не доказва
възражението си за незаконност на уволнението, последиците от това уволнение са
възникнали.
Сочи, че наложеното на ответника дисциплинарно наказание „уволнение“ е
1
съобразено с тежестта на извършеното от него дисциплинарно нарушение, с поведението на
ответника и с обстоятелствата при извършването на нарушението, т. е. съгласно
изискванията на чл. 189, ал. 1 от КТ.
Ищцовото дружество заявява, че с оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2
от КТ, ответникът дължи на работодателя „В. Инженеринг“ ООД обезщетение в размер на
брутното трудово възнаграждение на Работника за срока на предизвестието. В настощия
случай договореният между ищеца и ответника срок на предизветието по трудовия договор
е 30 дни (аргумент от чл. 7 от процесния трудов договор). Месечното брутно трудово
възнаграждение на ответника съгласно договореното в процесния трудов договор е 780 лева.
Следователно дължимото от ответника обезщетение на основание чл. 221, ал. 2 от КТ е в
размер на 780 лева.
Моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника П. Х. П., ЕГН
********** да заплати на „В. Инженеринг“ ООД, ЕИК ********* сумата от 780 лева,
представляваща обезщетение на основание чл. 221, ал. 2 от КТ за неспазен срок на
предизвестие от ответника при прекратяване на трудовия му договор с „В. Инженеринг“
ООД на основание дисциплинарно уволнение ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба – 06.01.2025 г.
Моли за присъждане на сторените съдебни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК не е депозиран отговор на ИМ от ответника.
ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад на делото по чл. 146 от ГПК:
Предявенe е иск с пр. осн. чл. 221, ал. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата 780, 00 лева, претендирана като обезщетение при дисциплинарно уволнение
на служителя, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
06.01.2025 г., до погасяването.
При така направените твърдения от страните, доказателствената тежест по делото,
съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК се разпределя, както следва:
По иска по чл. 221, ал. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че надлежно е упражнил
възникнало право на уволнение на твърдяното основание и размера на обезщетението.
В тежест на ответника при установяване на горните обстоятелства е да докаже
погасяване на дълга.
Страните не спорят относно съществуването на безсрочното трудово правоотношение
между тях, което е било прекратено, тъй като на ответника е наложено наказание
"дисциплинарно уволнение" заради извършени от него конкретни нарушения на трудовата
дисциплина - неявяване на работа повече от два работни дни, считано от 06.03.2023 г. до
16.03.2023 г., както и че размерът на обезщетението по чл. 221, ал. 2 КТ представлява
сумата от 780, 00 лева – последното получено от ответника брутно трудово възнаграждение
към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, при уговорен срок на
предизвестието по трудовия договор от 1 месец, поради което и тези обстоятелства не се
нуждаят от доказване и съдът приема същите за безспорни по делото.
Представените с Исковата молба доказателства: трудов договор № 1884 от
22.02.2023 г. ведно с длъжностна характеристика към него - заверено копие; искане по чл.
193, ал. 1 от КТ за даване на писмени обяснения, връчено чрез телепоща на 21.03.2023 г. -
заверено копие; заповед № 1320/09.08.2023 г. на „В. Инженеринг“ ООД за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“ и за прекратяване на трудовото правоотношение на
това основание, връчена чрез ЧСИ Велислав Петров, рег. № 879 при КЧСИ на 11.11.2023 г. -
заверено копие, следва да бъдат допуснати.
На страните следва да се укаже, че страните могат да уредят отношенията помежду
2
си като се спогодят при изгодни да двете страни условия, предвид изложеното от ответника
в отговора на исковата молба.
Воден от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА гражданско дело № 12 по описа за 2025 година на РС - Тетевен, за
разглеждане в открито заседание на 08.05.2025 г. от 16.00 часа, за която дата и час да се
призоват страните.
ДОПУСКА КАТО ДОКАЗАТЕЛСТВА приложените с Исковата молба писмени
доказателства, подробно описани в обстоятелствената част на настоящето определение.
ОТДЕЛЯ КАТО БЕЗСПОРНИ и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата,
съществуването на безсрочното трудово правоотношение между тях, което е било
прекратено, тъй като на ответника е наложено наказание "дисциплинарно уволнение" заради
извършени от него конкретни нарушения на трудовата дисциплина - неявяване на работа
повече от два работни дни, считано от 06.03.2023 г. до 16.03.2023 г., както и че размерът на
обезщетението по чл. 221, ал. 2 КТ представлява сумата от 780, 00 лева – последното
получено от ответника брутно трудово възнаграждение към датата на прекратяване на
трудовото правоотношение, при уговорен срок на предизвестието по трудовия договор от 1
месец.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. Ако
страните решат да започнат процедура по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма
да тече, така че не съществува опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива.
Извънсъдебното уреждане на спора би било в полза на страните с оглед запазване на
добрите отношения между тях, както и предвид възможността да бъдат спестени значителни
по размер суми, свързани с евентуални разноски в исковото производство или пък
принудително изпълнение на задълженията (разноски в изпълнителния процес).
УКАЗВА на страните на основание чл. 161 от ГПК, че с оглед на обстоятелствата по
делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки
за събиране на допуснатите доказателства.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по
искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено. Съгласно чл. 238
ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не подлежи на
обжалване.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, ал. 3 от ГПК предоставя на страните възможност най-
късно в първото по делото съдебно заседание да изложат становище относно дадените
указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако в предоставената им възможност не направят
доказателствени искания, губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите
3
на чл. 147 от ГПК.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че спора може да се реши чрез съдебна спогодба по чл.
234 от ГПК, чрез медиация или извънсъдебно споразумение за доброволно уреждане на
спора.
УКАЗВА на страните:
Съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК Страната, която живее или замине за повече от един месец
в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
Съгласно чл. 40, ал. 2 ГПК Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да
бъдат предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса,
който е съобщила по делото или на който веднъж и е връчено съобщение, е длъжна да
уведоми съда за новия си адрес. Такова задължение има страната и когато тя е посочила
електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната.
Съгласно чл. 41, ал. 2 ГПК при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени. За тези последици страната трябва да бъде предупредена от
съда при връчване на първото съобщение.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
4