№ 3
гр. И., 03.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – И., ШЕСТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Юлиана Ив. Толева
при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА
като разгледа докладваното от Юлиана Ив. Толева Административно
наказателно дело № 20231840200246 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. П. М., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к. Р.,
бл. 82, вх. Б, ап. 85, действащ чрез адвокат И. Б. от САК срещу Наказателно
постановление № 23-0274-000*** от 23.03.2023г., издадено от Началника на
РУ И. при ОДМВР С., с което на жалбоподателя е наложено на основание чл.
53 ЗАНН вр. чл. 174, ал.1, т. 2 ЗДвП административно наказание „глоба“ в
размер на 1000,00 лева и административно наказание „лишаване от
правоуправление“ за срок от дванадесет месеца за извършено нарушение на
чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, като е постановено на основание чл. 6, ал. 1, т. 1 от
Наредба I3-2539/17.12.2012 г. отнемането на 10 /десет/ контролни точки след
влизане в сила на наказателното постановление.
В депозираната жалба са релевирани доводи за незаконосъобразност и за
неправилност на атакувания санкционен акт. Навежда се възражение, че
посоченото в АУАН и в НП количество алкохол не е установено по
надлежния нормативен ред, което от своя страна е ограничило правото на
защита на санкционираното лице. Изложени са подробни съображения,
касателно процедурата за установяване количеството алкохол в кръвта на
водача. Отправена е молба за цялостната отмяна на атакуваното наказателно
постановление. Претендира се присъждане на разноски.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не
изпраща процесуален представител.
В съдебното заседание въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
представител, който да вземе становище по фактите и приложимия по делото
закон. В кратко писмено становище, придружаващо административно
наказателната преписка, иска от съда да потвърди наказателното
постановление. В условията на евентуалност релевира възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
1
По допустимостта на жалбата:
Предвид правомощията си настоящата инстанция, констатира, че жалбата е
процесуално допустима - депозирана е от надлежно легитимирана страна в
преклузивния 14-дневен срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН /видно от
пощенското клеймо на л.9 от делото/ и е насочена срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол, поради което подлежи на разглеждане по същество.
От фактическа страна:
На 24.02.2023г. около 14:04ч. на третокласен път 801, в района на км 1 с
посока на движение към село В. свидетелите С. И. М. на длъжност „младши
автоконтрольор“ в РУ на МВР И. и М. С. Г. на длъжност „полицай“ в сектор
„Охранителна полиция“ към РУ на МВР И. спрели за проверка движещ се
към село В. лек автомобил марка „Р.“, модел „М.“ с рег. № С****ВХ,
управляван от жалбоподателя С. П. М.. Водачът бил изпробван с техническо
средство „Алкотест Дрегер“ 7510 с фабричен номер ARPK - ****, който отчел
резултат 0,95 промила в издишания от водача въздух.
Съставен бил акт за установяване на административно нарушение серия GA
акт № ******/24.02.2023г., съставен от С. И. М. на длъжност „младши
автоконтрольор“ в РУ И. към ОДМВР С. и в присъствието на свидетеля М. С.
Г. на длъжност „полицай“ в сектор „Охранителна полиция“ към РУ И. към
ОДМВР С., затова, че на 24.02.2023г. около 14:04ч. на третокласен път 801, в
района на км 1 с посока на движение към село В. жалбоподателят С. П. М.
управлявал лек автомобил марка „Р.“, модел „М.“ с рег. № С****ВХ, след
употреба на алкохол, а именно 0,95 промила концентрация на алкохол в
кръвта, установена с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510 с фабричен
номер ARPK - ****.
В акта за установяване на административно нарушение е отразено, че е
нарушена разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, като след съставянето му
препис от същия е връчен на М. и е подписан от него без възражения. В срока
по чл. 44 ЗАНН не са постъпили писмени възражения срещу съставения
АУАН.
Свидетелят С. М. издал талон за медицинско изследване №******, в който
талон е посочено установеното чрез техническо средство количество алкохол
в кръвта на жалбоподателя. Талонът за медицинско изследване бил
придружен със съответните осем броя стикери и бил връчен на С. М. срещу
негов подпис на 24.02.2023г. в 14:35 часа с указания, че следва да се яви в
МБАЛ на същата дата до 50 мин от часа на връчването на талона за даване на
кръвна проба.
Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното Наказателно
постановление № 23-0274-000*** от 23.03.2023г. от Началника на РУ И. към
ОДМВР С., с което на основание чл. 53 ЗАНН вр. чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП на
жалбоподателя С. П. М. са наложени кумулативно административни
наказания „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 /дванадесет/
месеца и „глоба“ в размер на 1 000,00 /хиляда/ лева, за това че на 24.02.2023г.
около 14:04ч. на третокласен път 801, в района на км 1 с посока на движение
към село В. е управлявал след употреба на алкохол МПС - лек автомобил,
марка „Р.“, модел „М.“ с рег. № С****ВХ, негова собственост, като при
извършената проверка на водача от органите на МВР с техническо средство
„Алкотест дрегер“ 7510 с фабричен номер ARPK – **** е установен
положителен резултат 0,95 промила алкохол в кръвта - административно
2
нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. Като на основание чл. 6, ал. 1, т. 1 от
Наредба I3-2539/17.12.2012г. е постановено отнемането на 10 /десет/
контролни точки след влизане в сила на наказателното постановление.
Препис от наказателното постановление е връчен лично на въззивника на
11.04.2023г., като жалбата, инициирала производството пред настоящата
съдебна инстанция, е депозирана в законоустановения 14-дневен срок, видно
от пощенското клеймо на приложения по делото пощенски плик.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
приобщените по делото писмени доказателства – акт за установяване на
административно нарушение серия GA акт № ******/24.02.2023г., талон за
изследване № ***** /л. 16/, протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества и
техните аналози /л.17/, фиш от ЦСМП – град И./л.18/, справка за нарушител -
водач, заповед № 8121з-***/22.03.2022г., протокол за премината проверка за
техническо средство, холограмни стикери № А050***, заповед № 8121з-
****/02.12.2021г., както и въз основа на събраните гласни доказателствени
средства чрез разпита на свидетелите С. М. и М. Г..
Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от
НПК, писмени доказателства и доказателствени средства, тъй като същите са
логични, последователни съответни и не се опровергават при преценката им,
както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за
дискредитиране, на който и да е от писмените доказателствените източници,
събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното
следствие. Същите са официални документи, чиято автентичност и
достоверност съдът не поставя под съмнение.
От приети като писмено доказателство по делото протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества и техните аналози и фиш за спешна помощ от ЦСМП –
И. се установява, че след извършената проверка с техническо средство
жалбоподателят посетил филиал на ЦСМП град И., където отказал да даде
кръвна проба.
Съгласно протокол от Главна Дирекция „Национална полиция“ /л.35 от
делото/ техническото средство, с което е бил тестван жалбоподателя -
алкотест дрегер 7510 с фабричен номер ARDM **** е преминало
периодична техническа проверка на 15.11.2022г. със срок на валидност шест
месеца, следователно към 24.02.2023г. е било технически изправно.
Съгласно Заповед № 8121з-***/22.03.2022г. на Министъра на вътрешните
работи проверка за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на
водачите следва да се извършва чрез техническо средство тип „Alcotest 7510”
– т. I, 2.
От приетата по делото справка за нарушител/ водач се установяват
предходните нарушения на жалбоподателя на Закона за движението по
пътищата.
При проведения непосредствен разпит на свидетеля С. М., установените в
акта за установяване на административно нарушение и възпроизведени
впоследствие в наказателното постановление фактически положения са
доказват по категоричен и безспорен начин. Свидетелят М. има спомен за
конкретния случай, посочва, че при рутинна проверка на автомобила,
управляван от жалбоподателя, той усетил миризма на алкохол – бира при
3
отваряне прозореца на автомобила, затова свидетелят М. решил да изпробва
водача за наличие на алкохол в кръвта с техническо средство. Свидетелят
посочва, че е разяснил на водача всички възможности, които законът
предвижда за повторно изследване – както чрез доказателствен анализатор,
така и възможността да даде кръвна проба.
Свидетелката М. Г., при разпита си пред съда, декларира, че има спомен за
случая, потвърждава констатациите в акта за установяване на
административно нарушение. Свидетелката Г. заявява, че не си спомня
водачът да е искал да бъде тестван с доказателствен анализатор.
Този съдебен състав няма основание да не кредитира показанията на
свидетелите М. и Г., същите са логични и последователни, кореспондират,
както по между си, така и с останалия доказателствен материал по делото
изцяло.
При съвкупната преценка и анализ на събрания по делото доказателствен
материал настоящият съдебен състав, намира че фактът на извършеното
административно нарушение и неговото авторство са доказани по несъмнен
начин.
От правна страна:
В административнонаказателното производство съдът е длъжен служебно
за издири обективната истина чрез събиране на допустими и относими
доказателства, както и приложимия материален закон. Съдът осъществява
контрол за законосъобразност на издадените от административен орган
наказателни постановления, тоест дали правилно е приложен материалния и
процесуалния закон.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
От приложената по делото Заповед № 8121з-****/02.12.2021г. на
Министъра на вътрешните работи, се установява компетентността на
актосъставителя – т. 1.3.2 и на административно-наказващия орган – т. 3.8.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по
чл. 34 от ЗАНН. АУАН е издаден на 24.02.2023г. за нарушение, извършено на
24.02.2023г., а НП – на 23.03.2023г., тоест преди изтичането на давностните
срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.
Съдът служебно констатира, че са спазени процесуалните правила при
издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити,
съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Налице е пълно
съвпадение между установените в АУАН фактически обстоятелства и тяхното
последващо възпроизвеждане в атакуваното НП. Както в АУАН, така и в НП
конкретно и ясно са посочени времето, мястото, механизма и
обстоятелствата, при които е било извършено и установено нарушението.
Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати съществени
нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на
атакуваното наказателно постановление на формално основание.
Административнонаказателната отговорност на въззивника С. П. М. е
ангажирана за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП като на основание чл. 174,
ал. 1, т. 2 ЗДвП са му наложени кумулативно административни наказания
„глоба“ в размер на 1000,00 /хиляда/ лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 12 /дванадесет/ месеца, а на основание чл. 6, ал. 1, т. 1 от
Наредба I3-2539/17.12.2012 г. е постановено отнемането на 10 /десет/
4
контролни точки след влизане в сила на наказателното постановление.
По делото е доказано по категоричен и безспорен начин, че на 24.02.2023г.
около 14:04ч. на третокласен път 801, в района на км 1 с посока на движение
към село В. С. П. М., ЕГН: ********** е управлявал след употреба на алкохол
МПС - лек автомобил, марка „Р.“, модел „М.“ с рег. № С****ВХ, негова
собственост, като при извършената проверка на водача от органите на МВР с
техническо средство „Алкотест дрегер“ 7510 с фабричен номер ARPK – ****
е установен положителен резултат 0,95 промила алкохол в издишания въздух.
Водачът, въпреки че е посетил указаното в талона за медицинско изследване
медицинско заведение - ЦСМП - филиал град И., не се е възползвал от
правото си да даде кръвна проба, като е декларирал отказ пред медицинското
лице.
От своя страна, административно наказващият орган, правилно и
законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 174, ал. 1, т. 2
ЗДвП, която препраща към визираната в чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП абсолютна
забрана към водачите да управляват МПС след употреба на алкохол. Налице е
пълно съответствие между словесното описание на релевантната фактическа
обстановка в акта за установяване на административно нарушение, нейното
възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата
цифрова квалификация. Ето защо, съдът, намира че материалният закон също
е приложен правилно.
Не следва да бъде споделено наведеното в жалбата възражение за
неспазване на процесуалния ред за установяване наличието на алкохол в
кръвта на водача. От съвкупния анализ на събраните по делото писмени и
гласни доказателства се установява, че полицейският служител, извършил
проверката, е спазил установения в Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техните аналози, ред за установяване наличието на
алкохол в кръвта на С. П. М.. Съгласно чл. 3а от Наредба № 1 от 19.07.2017г.
установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с
доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол
в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско
и химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични
вещества или техни аналози – с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване, когато: 1. лицето откаже извършване на проверка с
техническо средство или тест; 2. лицето не приема показанията на
техническото средство или теста; 3.физическото съС.ие на лицето не
позволява извършване на проверка с техническо средство или тест.
В случая не е налице нито една от нормативно установените хипотези –
жалбоподателят не е отказал извършване на проверка чрез техническо
средство, в талона за медицинско изследване няма изрично волеизявление от
М., че не приема показанията на техническото средство, същият е подписал
талона без възражения. Разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели
са категорични, че М. не е заявявал искане на бъде тестван с доказателствен
анализатор, както се твърди в жалбата. Свидетелят М. си спомня, че по време
на проверката и след нея жалбоподателят е провел телефонни разговори с
адвокат, свидетелят М. посочва, че на М. са разяснени всички възможности за
повторна проверка, в това число и с доказателствен анализатор. На следващо
място, видно от писмените доказателства по делото, на жалбоподателя е
5
предоставена възможност за повторно изследва чрез вземане на кръвна проба
– като надлежно е описано в талона за изследване къде и в какъв времеви
интервал е следвало да се яви жалбоподателят за вземане на кръв.Талонът за
медицинско изследване е бил придружен със съответния брой стикери
съгласно изискването на Наредба № 1 от 19.07.2017г. Нещо повече, съгласно
протокол за медицинско изследване и фиш за спешна медицинска помощ С.
М. се е явил в ЦСМП -И., където е заявил отказ от даване на кръвна проба.
Този съдебен състав не приема за доказано и възражението, наведено в
жалбата, че здравословното съС.ие на жалбоподателя не позволявало да даде
кръвна проба. В т. 15 от протокола за кръвна проба /л.17/ въззивникът е
декларирал пред медицинското лице от ЦСМП -И. липса на заболявания.
В обобщение на гореизложеното съдът счита, че категорично се доказва по
делото, че отчетената с техническо средство концентрация 0,95 промила е в
пряк резултат от прием на алкохол от жалбоподателя и че същата е
установена съгласно нормативната процедура.
Административното нарушение е извършено виновно, при форма на вината
– пряк умисъл. Нарушителят е предвиждал извършването на деянието, съзнал
е неговият общественоопасен характер, изразяващ се в накърняване на
обществените отношения, които са свързани с безопасното движение по
пътищата и гарантират неприкосновеността на живота, здравето и
собствеността на гражданите при осъществяване на транспортната дейност
като във волеви аспект е искал и пряко е целял неговото извършване.
По наказанието:
По отношение на кумулативно наложените административни наказания
„глоба“ в размер на 1000,00 /хиляда/ лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 12 /дванадесет/ месеца, съдът, намира че същите са
определени в рамките, предвидени в разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП.
Определена в този вид и размер, комплексната санкция съответства на
принципите на законоустановеност и справедливост на наказанието.
Законодателят е определил санкцията за този вид административно
нарушение в абсолютен размер с оглед високата степен на обществена
опасност на извършеното деяние, която следва от масовата разпространеност
на подобен род противообществени прояви и категоричната обществена
нетърпимост към същите в съвременните условия на живот.
Правилно е постановено от наказващия орган отнемането на 10 контролни
точки съгласно чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредба I3-2539/17.12.2012 г. след влизане
в сила на наказателното постановление, което се явява закономерна
последица от извършеното нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 174, ал.
1, т. 2 ЗДвП.
Съгласно чл. 189з ЗДвП за нарушения на Закона за движението по
пътищата не се прилага хипотезата за „маловажен случай“ – чл. 28 от ЗАНН,
поради което е безпредметно обсъждане в тази посока.
Ето защо, съдът, намира че така издаденото наказателно постановление
следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.
По разноските:
При този изход на правния спор, съгласно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, право на
разноски има въззиваемата страна. Процесуалният представител на РУ И. към
ОДМВР С. не е направил искане за присъждане на разноски, поради което
такива не следва да се присъждат на въззиваемия.
6
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. чл. 58д, т.1 ЗАНН,
СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0274-000*** от
23.03.2023г., издадено от Началника на РУ И. при ОДМВР С., с което на С. П.
М., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к. Р., бл. 82, вх. Б, ап. 85 е наложено на
основание чл. 53 ЗАНН вр. чл. 174, ал.1, т. 2 ЗДвП административно
наказание „глоба“ в размер на 1000,00 лева и административно наказание
„лишаване от правоуправление“ за срок от дванадесет месеца за извършено
административно нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, като е постановено на
основание чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредба I3-2539/17.12.2012 г. отнемането на 10
/десет/ контролни точки след влизане в сила на наказателното постановление,
като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд С. област в
14 дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – И.: _______________________
7