№ 649
гр. Враца, 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Калин Тр. Тодоров
Борис К. Динев
при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Цветкова
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело
№ 20241400500361 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх.
№ 3616/13.03.2024 г., подадена от Н. Н. А., ЕГН **********, понастоящем в
Затвора гр. Пазарджик, и въззивна жалба вх. № 5166/12.04.2024 г., подадена от
адв. Н. И. от АК-Враца – особен представител на въззивника Н. Н. А., против
Решение № 71 от 12.02.2024 г. на Районен съд-Враца, постановено по гр. дело
№ 2006/2023г., в неговата цялост, с което са отхвърлени, като неоснователни и
недоказани предявените от Н. Н. А. срещу Административен съд гр. Враца с
адрес ***, искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Закона за
защита от дискриминация за установяване на дискриминация спрямо ищеца,
изразяваща се в откази да му бъде назначен служебен защитник по адм. дело
№ 734/2019 г. на Административен съд гр. Враца и за осъждане на ответника
да му заплати обезщетение в размер 5 000,00 лева за претърпени от
дискриминация неимуществени вреди (безпокойство, беззаконие, безсилие,
несправедливост и други).
Въззивна жалба вх. № 3616/13.03.2024 г. е подадена лично от Н. Н. А.,
чрез Министерство на правосъдието. В същата жалбоподателят твърди, че
обжалваното решение на PC - Враца е неправилно поради нарушение на
материалния закон и необоснованост, в нарушение на чл.3 ЗСВ, вр. с чл.117,
ал.2 от КРБ. Поддържа, че в момента изтърпява наказание доживотен затвор в
затвора в гр.Пазарджик при специален режим, че е затворен за постоянно - 24
1
часа, че е завършил осми клас в училище, но няма завършено средно
образование, поради което е правно неграмотен. Посочва, че като страна-ищец
по адм. дело № 734/2019 г. на Административен съд гр. Враца е поискал да му
бъде назначен служебен защитник по делото, което искане съдът е отхвърлил
като неоснователно, с което е било нарушено правото му на защита в
административния процес, тъй като е правно неграмотен, във връзка с
изтърпяването на наказание няма достъп до интернет, а другата страна в
процеса – ГДИН-София, е била представлявана от юрисконсулт с юридическо
образование, магистър по право, който ползва интернет, чете правна
литература, актуални нормативни актове и съдебна практика и много друга
информация от правната сфера, поради което отлично се е подготвил за
защита на правата и законните интереси на ответника. С оглед на това счита,
че страните по това дело не са били на равно положение. Изтъква, че
решаващият състав има задължение да осигури равенство на страните, като
участници в адм. дело № 734/2019 г. на Административен съд гр. Враца,
съгласно чл.8 АПК и чл.9 ГПК. Моли съда да отмени изцяло обжалваното
решение на PC - Враца и да постанови друго, с което да уважи жалбата му.
Въззивна жалба вх. № 5166/12.04.2024 г. е подадена от адв. Н. И. от АК-
Враца – особен представител на въззивника Н. Н. А. и с нея се правят
уточнения в жалбата на въззивника. В същата адв. И. твърди, че обжалваното
решение е неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на
материалноправните норми. На първо място поддържа, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че ищецът не е установил с допустими от
закона доказателства да е бил третиран по-неблагоприятно въз основа на
лично и обществено положение в сравнение с друго лице при сравними
сходни обстоятелства. Счита, че от присъединеното към делото адм. дело №
734/2019 г. на Административен съд гр. Враца, ставало ясно, че
Административен съд Враца е оставил без уважение молбата му за
освобождаване от такси и разноски по делото и не му е назначил служебен
защитник, въпреки че същият изрично е поискал да му бъде назначен такъв и
е представил декларация, от която е видно, че не получава доходи от 2016 год.
Посочва, че с бездействието си да му назначи служебен защитник,
Административен съд Враца е нарушил неговите права и законни интереси,
като го е лишил от компетентна адвокатска защита, вследствие на което
делата са решени в негов ущърб. На второ място счита за неоснователно
твърдението на първоинстанционния съд, че от страна на ищеца не били
изложени доводи и не били установени факти, от които да се направи извод за
наличие на дискриминация по някой от посочените от него признаци. Счита,
че посочените по-горе действия /отказана правна защита/ на АС-Враца са
свързани пряко и непосредствено с личността на ищеца и като такива са
довели до некомпетентна защита от негова страна. Посочва, че отказът на
Административен съд Враца да му бъде назначен служебен защитник е довел
до претърпените от него неимуществени вреди, представляващи болки, нерви,
безсилие, апатичност, безсъние и др. Твърди също, че решението е
2
постановено при нарушения на съдопроизводствените правила, поради
непроизнасяне на съда по всички направени от страните възражения –
ответникът не е установил по несъмнен и категоричен начин
законосъобразността на упражненото потестативно право (наличието на
отразено основание за нарушаване правата на ищеца, а именно правото на
равно третиране), което е било в негова тежест. Изтъква, че
първоинстанционният съд не е обсъдил предявената претенция за
обезщетение в размер на 5 000 лв. за претърпените от ищеца неимуществени
вреди, представляващи болки, нерви, безсилие, апатичност, безсъние и др.
Моли съда да отмени обжалваното решение на Районен съд Враца, като
неправилно и незаконосъобразно и вместо него да постанови ново решение, с
което по реда на чл.271, ал.1 ГПК, да уважи предявените искове срещу
Административен съд Враца.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна Административен съд
- Враца, чрез административният й ръководител - председател, е постъпил
писмен отговор, с който оспорва като неоснователна въззивната жалба и счита
процесното решение за допустимо, правилно и законосъобразно. Счита, че
ищецът не е изпълнил възложената му с разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр.
доказателствена тежест в производството за защита срещу дискриминация,
което е достатъчно основание за отхвърляне на предявената претенция,
поради което правилно и обосновано първоинстанционният съд е отхвърлил
предявените от Н. А. искове. Твърди, че Административен съд - Враца не е
бездействал по искането на ищеца за осигуряването на безплатна правна
помощ под формата на процесуално представителство по адм. дело №
734/2019г. по описа на АдмС - Враца, а напротив - произнесъл се е със съдебен
акт, след активно събиране на съответните доказателства, касаещи преценката
за наличие предпоставките за оказване на такава помощ. В този смисъл
преценката за това дали са нарушени права на ищеца и негови законни
интереси във връзка с претендирано обезщетение за вреди не включва
проверка за правилността на постановения съдебен акт, а преценка на
критериите за осигурен достъп до правосъдие, осигурено равенство на
страните в процеса, разглеждане и решаване на делото в разумен срок,
мотивиране на съдебния акт в достатъчна степен, за да узнаят страните
аргументите на съда, обусловили крайните му изводи за това дали законът е
бил правилно приложен. Поддържа, че определението, с което съдът е оставил
без уважение искането на Н. А. за предоставяне на безплатна правна помощ по
адм.дело № 734/2019г. е потвърдено от касационната инстанция. Посочва, че с
оглед предмета на адм. дело № 734/2019 г. е прието, че не е налице първата
3
хипотеза на задължителна адвокатска защита по ЗПП и интересите на
правосъдието не изискват допускането на такава, че липсва кумулативното
изискване за наличието на интереси на правосъдието, които да налагат
необходимост от процесуално представителство на страната. При тези данни
искането за предоставяне на правна помощ е отхвърлено. Моли съда да
приеме, че въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение, а обжалваното решение потвърдено, като правилно и обосновано.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с
правен интерес, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и
срещу обжалваем съдебен акт.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК,
въззивният съд констатира, че първоинстанционното съдебно решение е
валидно и допустимо, постановено в съответствие е основанието и петитума
на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба.
За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение,
настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Районен съд - Враца е бил сезиран с искова молба от Н. Н. А. с ЕГН
**********, понастоящем в Затвора гр. Пазарджик, с която против
Административен съд гр. Враца, са предявени искове с правно основание чл.
71, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Закона за защита от дискриминация за установяване на
дискриминация спрямо ищеца, изразяваща се в откази да му бъде назначен
служебен защитник по адм. дело № 734/2019 г. на Административен съд гр.
Враца и за осъждане на ответника да му заплати обезщетение от 5 000,00 лева
за претърпени от дискриминация неимуществени вреди (безпокойство,
беззаконие, безсилие, несправедливост и други).
В исковата молба се твърди, че ищецът Н. А. в момента изтърпява
наказание лишаване от свобода, като същият е завършил осми клас в училище,
но не е завършил дванадесети клас, т.е. няма завършено средно образование.
По време на изтърпяването на наказанието си Н. А. подал искова молба пред
Административен съд гр. Враца, заведена с вх. № 3069/08.11.2019 г. на същия
съд, която съдържала изрично искане на ищеца да бъде освободен от
внасянето на държавна такса и разноски, както и да му бъде назначен
служебен защитник по делото. По така подадената искова молба било
образувано адм. дело № 734/2019 г. на Административен съд гр. Враца и бил
определен съдия-докладчик, който отхвърлил като неоснователно искането на
ищеца да му бъде назначен служебен защитник. Поддържа се, че този отказ на
първоинстанционния съдия бил обжалван пред тричленен състав на
Административен съд гр. Враца, който потвърдил отказа да бъде назначен
служебен защитник на ищеца. След обявяването на решението по адм. дело №
734/2019 г. на Административен съд гр. Враца Н. А. с нарочна молба подновил
искането си да му бъде назначен служебен защитник. По подновеното искане
първоинстанционният съдия постановил отказ, който ищецът обжалвал, а
тричленен състав на Административен съд гр. Враца потвърдил и този отказ.
4
Твърди се също, че поради отказите на съда да назначи на ищеца служебен
защитник е било нарушено правото му на защита в административния процес,
тъй като е правно неграмотен, във връзка с изтърпяването на наказание няма
достъп до интернет, образованието му е завършен осми клас и вследствие на
това другата страна в процеса е получила недопустимо предимство и в крайна
сметка е спечелила възникналия административен спор. Сочи се, че отказите
на административните съдии да назначат служебен защитник на Н. А. са
мотивирани от дискриминация по признаците лично и обществено положение,
както и че същите представляват тормоз по смисъла на Закона за защита от
дискриминация (ЗЗДискр.).
Районният съд е назначил особен представител на ищеца на основание
чл. 25 от Закона за правната помощ.
С допълваща молба с вх. № 12032/05.10.2023 г. на Врачански районен
съд назначеният на ищеца особен представител е навел твърдения, че с отказа
си да допусне правна помощ под формата на процесуално представителство
на Н. А. - ищец по адм. дело № 734/2019 г. на Административен съд гр. Враца,
съдът е осъществил пряка дискриминация, непосредствено свързана с
личността на ищеца въз основа на признаци, предвидени в чл. 4, ал. 1 от
Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), евентуално признаци,
посочени в друг български закон или международен договор, по който
Република България е страна.
Искането към съда е да установи наличието на твърдяната
дискриминация спрямо ищеца, както и да присъди на ищеца обезщетение в
размер 5 000,00 лева - главница, представляваща обезщетение за
дискриминационно отношение, изразяващо се в отказ да бъде назначен на
ищеца служебен защитник, вследствие на което ищецът е претърпял
неимуществени вреди (безпокойство, беззаконие, безсилие, несправедливост и
други).
Ответникът Административен съд гр. Враца е подал писмен отговор в
срока и по реда на чл. 131 от ГПК, с който е оспорил иска като недопустим,
евентуално като неоснователен. В тази връзка са изложени следните доводи:
Доколкото нормативната уредба изисква присъждане на обезщетение при
дикриминационно действие/бездействие, но не и преразглеждане на съдебния
акт, на който се дължи вредата (поради изискването за спазване на принципа
на правната сигурност) и при съобразяване, че ответният съд не е бездействал
по искането на Н. А. да му се назначи служебен защитник, а се е произнесъл
със съдебен акт, след активно събиране на доказателства, имащи отношение
към преценката дали е необходимо да се допусне правна помощ на ищеца,
въпросът дали са нарушени права на ищеца и негови законни интереси се
свежда до това дали е осигурен достъп до правосъдие, дали е осигурено
равенство на страните в процеса, дали е разгледано и решено делото в разумен
срок и дали съдебният акт е мотивиран в достатъчна степен, така че страните
да узнаят аргументите на съда, обусловили крайните му изводи, дали законът е
бил правилно приложен; за да се приеме за основателен иска, следва ищецът
5
да докаже, че са налице факти, въз основа на които може основателно да се
предположи, че ищецът е жертва на дискриминация поради това, че е бил
неравноправно третиран спрямо други „сходни случаи“ по смисъла на закона
(т.е. дали спрямо други лица в сходно на ищеца положение и при сходна
фактическа обстановка са постановявани съдебни актове в обратен смисъл),
което ищецът не е сторил; в разглеждания случай на ищеца е бил осигурен
достъп до правосъдие, осигурено е било равенство на страните в процеса,
спорът е бил разгледан и решен в разумен срок, съдебният акт е бил
мотивиран, поради което не намират приложение нормите, на които ищецът
основава претенцията си; съобразно предмета на адм. дело № 734/2019 г.
Административен съд гр. Враца съдът е приел, че адвокатската защита на Н.
А. не е задължителна по закон и че интересите на правосъдието не изискват
такава, т.е. че не са налице кумулативните предпоставки по Закона за правната
помощ за допускане на такава. Искането на ответника към съда е да остави
исковата молба без разглеждане, евентуално - да я отхвърли като
неоснователна и недоказана.
В първоинстанционното производство са събрани писмени
доказателства и е присъединено адм. дело № 734/2019 г. на Административен
съд гр. Враца, въз основа на които исковете са приети за допустими, но
неоснователни и са отхвърлени като такива.
Въз основа на събраните в първоинстанционното и в настоящото
производство доказателства въззивният съд приема за установено следното от
фактическа страна:
Ищецът Н. А. изтърпява присъда № 78 от 12.04.2010 г. по НОХ дело №
112/2009 г. на Окръжен съд гр. Хасково, с която на основание чл. 116 от НК му
е наложено наказание доживотен затвор.
Административно дело № 734/2019 г. на Административен съд гр. Враца
е образувано въз основа на искова молба, подадена от Н. А. срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София за сумата 10 000,00 лева за
периода от 14.04.2014 г. до 7.10.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
незаконосъобразни бездействия спрямо ищеца, които го лишават от
възможността да си продължи образованието и да завърши средно
образование в затвора.
С определение № 95 от 13.02.2020 г. съдът е оставил без уважение
искането на Н. А. за допускане на безплатна правна помощ в производството,
като се е мотивирал, че не е налице едно от кумулативните изисквания на чл.
23, ал. 2 от Закона за правната помощ, а именно в това производство не се
предвижда задължителна адвокатска защита, а предоставянето на такава не е
оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на молителя и са
налице отрицателните предпоставки по чл.24, т.1 и т.2 от ЗПП.
Горепосоченото определение е влязло в сила, тъй като е било
потвърдено с неподлежащо на обжалване определение № 192 от 02.04.2020 г.
6
по ч.к.адм. дело № 145/2020 г. на Административен съд гр. Враца.
С определение № 435 от 18.09.2020 г. е оставена без уважение втора
молба на ищеца с вх. № 1378/08.07.2020 г. за допускане на правна помощ във
връзка с касационното обжалване на решението по делото, като мотивите са
сходни с тези в определение № 95 от 13.02.2020 г.
И това определение е влязло в сила, тъй като е било потвърдено с
неподлежащо на обжалване определение № 515 от 27.10.2020 г. по ч.к.адм.
дело № 531/2020 г. на Административен съд гр. Враца.
За установяване на неимуществените вреди (безпокойство, беззаконие,
безсилие, несправедливост и други), които ищеца твърди, че е претърпял, във
въззивното производство са събрани гласни доказателствени средства
(показанията на свидетеля К. Д. И.), както и писмени такива (копия от
медицинския картон (лична амбулаторна карта) на ищеца, воден в Затвора
гр.Пазарджик, ведно с приложените към него лабораторни и образни
изследвания, амбулаторни листа и епикризи, медицинска справка относно
здравословното състояние на ищеца, както и копие от амбулаторния журнал на
Медицинския център в Затвора гр.Пазарджик).
От разпита на свидетеля К. Д. И. – понастоящем в затвора в гр.Враца, се
установява, че същият познава ищеца Н. А. от 2014-2015 г., когато е бил в
Затвора гр.София, а през 2019 г. бил преместен в Затвора гр.Пазарджик,
където ищеца излежава присъдата си и там отново се видели; били в един
коридор и в един отряд и имали възможност да контактуват помежду си.
Свидетелят разбрал от ищеца, че е искал да учи, но му е било отказано, поради
което е водил дело в Административен съд-Враца, по което е оспорвал пред
съда отказа да му бъде разрешено да учи. Ищецът му казал също, че е поискал
да му назначат адвокат, но му е било отказано, поради което исковата молба
му била отхвърлена. Свидетелят твърди също, че ищецът бил ядосан и отчаян,
изпитвал безсилие и безпомощност; оплаквал се, че не му е осигурен
справедлив съдебен процес, че не му е назначен служебен адвокат и доколкото
си спомня, че не е могъл да обжалва решението. Ищецът бил изнервен, не
могъл да спи и го боляла главата, поради което лекарят в Затвора,
гр.Пазарджик му давал някакви хапчета във връзка с тези негови оплаквания.
Според свидетеля ищецът може да пише и чете, но няма достатъчно знания да
се защитава сам. Същият твърди, че в затвора нямат право да ползват
интернет, а в библиотеката в Затвора, гр.Пазарджик няма правна литература, а
малкото която е налична е много стара, затворниците могат да ползват само
ГПК и НПК, които стоят в библиотеката, но не им позволяват да ги изнасят.
Свидетелят мисли, че Н. А. няма средно образование, но не е сигурен кой клас
е завършил.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, като обективни,
последователни и незаинтересовани, доколкото същите са относими към
предмета на делото.
От представената по делото медицинска документация се установява, че
в процесния период от 13.02.2020г. до 08.08.2023г., както преди и след него,
7
ищецът е посещавал медицинския център в Затвора, гр.Пазарджик
ежеседмично, всеки понеделник, когато е денят за планови прегледи на
отделението, в което е настанен, с изключение времето, в което е бил
конвоиран в други затвори. Посещенията му в основната си част са били по
повод еднотипни и банални оплаквания - киселини, главоболие, понякога
настинки. Изключително рядко са регистрирани отклонения в обективното му
състояние. Обикновено прегледите са протичали под формата на искания за
конкретни медикаменти, също толкова банални и в ограничени количества.
Давани са му най-често единични бройки обезболяващи - Аналгин и
Беналгин, по-рядко антиацидни препарати - Фамотидин, неколкократно са му
давани магнезиеви препарати, внесени от вън, както и му е направен пълен
ваксинизационен курс за КОВИД-19. На практика ищецът е клинично здрав,
не са регистрирани хронични заболявания, не се налагат консултации или
други медицински дейности.
Фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е
изложена в обжалваното решение. Районният съд е съобразил и анализирал
всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал
до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и
обстоятелства се установяват с тях. Ангажираните във въвзивното
производство доказателства не променят приетата и изяснена от районния съд
фактическа обстановка, поради което, окръжният съд я възприема изцяло и
препраща към нея на основание чл. 272 ГПК.
Въззивната инстанция напълно споделя и решаващите мотиви и изводи
на районния съд за неоснователност на предявените искове, като препраща
към мотивите на решението на основание чл. 272 ГПК.
В допълнение към изложеното от районния съд и съобразно наведените
във въззивната жалба оплаквания, въззивният съд намира следното от правна
страна:
В исковата молба ищецът поддържа, че ответникът е осъществил пряка
и непряка дискриминация спрямо него по признак лично и обществено
положение, както и че действията на ответника представляват тормоз по
смисъла на Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), като искането му е
съдът да установи наличието на твърдяната дискриминация и да осъди
ответника да му заплати обезщетение от 5 000,00 лева.
При изложените в исковата молба обстоятелства и направените искания
съдът квалифицира предявените искове като положителен установителен и
осъдителен, които намират своето правно основание в разпоредите на чл. 71,
ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДискр. Основателността на тези искове ищецът
обосновава с обстоятелството, че по адм. дело № 734/2019 г. на
Административен съд гр. Враца съдът е отказал да му назначи служебен
защитник, вследствие на което е претърпял неимуществени вреди
8
(безпокойство, беззаконие, безсилие, несправедливост и други).
Установената в чл. 2 цел на Закона за защита от дискриминацията - да се
осигури на всяко лице правото на равенство пред закона и равенство в
третирането, се осигурява чрез предвидената в чл. 4, ал. 1 забрана за всяка
пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност,
етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия
или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или
обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно
положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци,
установени в закон или в международен договор, по който Република
България е страна. Съгласно чл. 4, ал. 2 от закона, пряка дискриминация
представлява всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основа на
законовите признаци, отколкото се третира, било е третирано или би било
третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства, а съгласно ал. 3 на
чл. 4 непряка дискриминация е поставянето на лице или лица, носители на
признак по чл. 4, ал. 1, или на лица, които, без да са носители на такъв
признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или са
поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно
неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата,
критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и
средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. Нормата на чл.
5 от Закона определя, че тормозът на основа на признаците по чл. 4, ал. 1 се
смята за дискриминация. Тълкуването на посочените разпоредби налага извод,
че по-неблагоприятно третиране или поставянето в по-неблагоприятно
положение е обусловено от нарушаване по признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр
на установени правила, предвиждащи права и свободи.
Санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в
поставянето на отделни лица или категория лица в по - неблагоприятно
положение от други при сравними сходни белези. Неправомерният
диференциран подход към дадено лице или определен кръг лица трябва да е
обусловен/обвързан именно от защитен признак.
За да се обоснове извод за наличие на дискриминация по някой от
горепосочените признаци, трябва да се направи сравнение между начина, по
който лицето, което твърди, че е жертва на дискриминация е третирано и
начина на третиране на други лица, които са в същото или сходно положение,
9
т. е. по отношение на които са налице сравними сходни обстоятелства. Както е
изяснено в съдебната практика, от значение за установяване на
дискриминация е наличието на обективно съществуващ недопустим правен
резултат при упражняване на дейността, проявен в очертаните от ЗЗДискр.
форми на по-неблагоприятно третиране, независимо дали при
осъществяването на тази дейност са спазени съответните нормативни
изисквания.
Съгласно чл. 6 ЗЗДискр. забраната за дискриминация действа спрямо
всички при упражняването и защитата на предвидените в Конституцията и
законите на Република България права и свободи.
С разпоредбата на чл. 9 ЗЗДискр е създадена изрична уредба относно
доказателствената тежест в съдебното производство за защита срещу
дискриминация. Законодателно е възприет принципът на разделяне на
доказателствената тежест между ищеца и ответника. Основната
доказателствена тежест е възложена на ищеца, който е длъжен да докаже
фактите, въз основа на които може основателно да се предположи, че той е
жертва на дискриминация. Само ако ищецът докаже такива факти законът
възлага доказателствената тежест на ответника да установи обратното - че
правото на равно третиране на ищеца в конкретния случай не е нарушено и да
обори твърденията на ищеца. Неизпълнението от страна на ищеца на
възложената му от закона доказателствена тежест е достатъчно основание за
отхвърляне на предявените искове - решение № 85/13.09.2016 г. по гр. д. №
4328/2015 г. на ВКС, IV г. о. По исковете по чл. 71 ЗЗДискр не е достатъчно да
се установи само неблагоприятно третиране на определено лице, а още и че
това неблагоприятно третиране е извършено съзнателно по някой от
признаците, очертани в чл. 4 ЗЗДискр, като следва да е налице и пряка
причинно-следствена връзка между неблагоприятното третиране и причината
за него, която причина при всички случаи следва да се изразява в признак по
чл. 4 от закона. Когато ищецът твърди дискриминация по признак "лично
положение", той следва да установи конкретния обективен, същностен за
личността белег, който следва да бъде прилаган еднакво.
Заключението за наличие на дискриминационно отношение може да се
направи тогава, когато са налице доказателства да са осъществени всички
елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма,
както от обективна страна, така и по отношение на субектите. Това означава,
10
че предмет на доказване са следните обстоятелства: налице ли е разлика в
третирането и то неблагоприятна; случай за сравнение; кой е признакът,
предмет на защита; причинна връзка между неблагоприятното третиране и
защитения признак.
Както правилно е заключил първостепенният съд, в случая ищецът не е
установил с представените по делото доказателства осъществяването на
такава дискриминация по посочените от него признаци.
На първо място не може да се приеме, че в качеството си на лице, което е
страна по съдебно дело, ищецът попада в група лица с определено "лично и
обществено положение" по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Дори и да
беше така обаче, извършването или неизвършването на определени
съдопроизводствени действия от съда по образувани дела е въпрос на
законосъобразност и целесъобразност при цялостното провеждане на
съответното съдебно производство по конкретното дело и тези действия,
респективно бездействия, подлежат на институционален и инстанционен
контрол в рамките на производството и извън него (например по реда
ЗОДОВ).
Видно е в настоящия случай, че отказите на Административен съд гр.
Враца, обективирани в определение № 95 от 13.02.2020 г. и определение №
435 от 18.09.2020 г., да допусне безплатна правна помощ на ищеца Н. А. в
производството по адм. дело № 734/2019 г., са преминали през инстанционен
контрол и са били потвърдени от касационната инстанция, съответно с
определение № 192 от 02.04.2020 г. по ч.к.адм. дело № 145/2020 г. и с
определение № 515 от 27.10.2020 г. по ч.к.адм. дело № 531/2020 г., и двете на
Административен съд гр. Враца.
На следващо място, отказите на Административен съд гр. Враца за
допускане на безплатна правна помощ на ищеца Н. А. в производството по
адм. дело № 734/2019 г., са мотивирани с липсата на едно от кумулативните
изисквания на чл. 23, ал. 2 от Закона за правната помощ, а именно, че в това
производство не се предвижда задължителна адвокатска защита, както и с
доводи, че допускането на такава не би било оправдано от гледна точка на
ползата, която тя би донесла за молителя и че претенцията е очевидно
неоснователна, необоснована или недопустима - отрицателни предпоставки
по чл.24, т.1 и т.2 от ЗПП.
В тази връзка следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 23,
ал. 2 от ЗПрП, тази безплатната правна помощ обхваща процесуалното
представителство на физически лица, които поради имотното си състояние
11
нямат възможност да ползват такава и когато това е в тяхна полза. Законът не
задължава съда да предостави тази помощ безусловно, а дава възможност за
преценка доколко това би било от полза за молителя и доколко заявената
претенция е допустима, обоснована и вероятно основателна (чл.24, т.1 и т.2 от
ЗПП).
Европейските актове за човешки права също не гарантират
задължителна адвокатска защита, както счита жалбоподателят. ЕКПЧ в чл. 6
действително прогласява правото на справедлив процес, но не гарантира
безплатна служебна защита дори и по наказателни дела (каквото не е било
това пред Административен съд гр. Враца), а само "когато интересите на
правосъдието го изискват" (чл. 6, § 3, с)). Сходна е и уредбата, предвидена в
чл. 47, § 3 от Хартата за основните права на Европейския съюз /ХОПЕС/,
съгласно която "на лицата, които не разполагат с достатъчно средства, се
предоставя правна помощ, доколкото тази помощ е необходима, за да се
осигури реален достъп до правосъдие".
Неоснователни са доводите на ищеца, че с отхвърляне на искането му за
назначаване на служебен защитник по адм. дело № 734/2019 г. на
Административен съд гр. Враца, е третиран по-неблагоприятно на основа на
законовите признаци по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр., отколкото е третирана другата
страна в процеса – ГДИН-София, която е била представлявана от юрисконсулт
с юридическо образование, който отлично се е подготвил за защита на правата
и законните интереси на ответника. Както бе посочено по-горе, в ЗПП са
посочени критериите за допускане на правна помощ на страна по съдебно
дело, както и случаите, в които такава не се предоставя на страната. Касае се
за преценка на съда, който разглежда делото, обусловена от законови
критерии, които не включват образованието и подготовката на насрещната
страна, респ. на нейния процесуален представител. Наред с това по адм. дело
№ 734/2019 г. на Административен съд гр. Враца интересите на ищеца са в
значителна степен обезпечени от принципите на служебно начало и обективна
истина, с които се характеризира административният процес.
С оглед на изложеното съдът намира, че ищецът не е установил с
допустими от закона доказателства да е бил третиран по-неблагоприятно въз
основа на лично и обществено положение в сравнение с друго лице при
сравними сходни обстоятелства при произнасянето на Административен съд
гр. Враца с горепосочените съдебни актове. От страна на ищеца не са
12
установени факти, от които може да се направи извод за наличие на
дискриминация по някой от посочените от него признаци, поради което не е
възникнало задължение за ответника да установи, че правото на равно
третиране на ищеца в конкретния случай не е нарушено.
Други конкретни оплаквания не се съдържат във въззивната жалба, а
съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК въззивният съд е обвързан от
посоченото в нея.
При тези данни, положителния установителен иск по чл. 71, ал. 1, т. 1
ЗЗДискр. за установяване наличието на твърдяната дискриминация е
неоснователен, предвид на което правилно е отхвърлен от
първоинстанционния съд.
С отхвърлянето на този иск е налице и основанието за отхвърляне и на
осъдителния иск по чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр., който би бил основателен
единствено в случай на установено нарушение по ЗЗДискр. от ответника
спрямо ищеца, каквото не е налице.
Предвид на гореизложеното, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно, а подадената срещу него
въззивна жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
По разноските:
При този изход от делото право на разноски възниква само за
въззиваемата страна, която не е заявила претенция в този смисъл, поради
което съдът не присъжда разноски на страните.
Предвид гореизложеното, на основание чл.272 ГПК, Врачанският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 71 от 12.02.2024 г. на Районен съд-Враца,
постановено по гр. дело № 2006/2023г.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването на препис от него на страните.
Председател: _______________________
13
Членове:
1._______________________
2._______________________
14