РЕШЕНИЕ
гр. София, 26.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в публичното заседание на втори април две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: П. САНТИРОВ
мл.с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа докладваното от съдия Сантиров
в.гр. дело № 15393 по
описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
С Решение № 210049 от 08.09.2017 г.,
постановено по гр. дело № 61764/2012 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 123 състав, са
отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД срещу ответника К.П.С., по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК кумулативно обективно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2018.38 лв., представляваща стойността на незаплатена топлинна
енергия за периода от месец 07.2006 г. до месец 04.2011 г. и за сумата от
589.80 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 31.08.2006 г. до 27.06.2012 г.
Срещу така постановеното решение е
подадена въззивна жалба от „Т.С.” ЕАД, в която са
изложени оплаквания за неправилност на същото поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон,
съществени процесуани нарушения и необоснованост.
Поддържа, че от представените по делото писмени доказателства и заключенията на
вещите лица по изслушаните СТЕ и ССчЕ се установява
реално потребеното количество топлинна енергия. Моли
съда да отмени решението и уважи предявените искове, като присъди и направените
по делото разноски.
Въззиваемият ответник – П.Г.Г., конституиран
по реда на чл. 227 ГПК като единствен законен наследник на мястото на
починалата К.П.С., не е подал писмен отговор и не взема становище по жалбата.
Третото лице помагач на ищеца – „Б.“
ООД не е подал отговор на въззивната жалба, не
изразява становище по същата и не се
представлява в съдебно заседание.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното
от фактическа и правна страна, във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, поради което е
допустима.
Решението е валидно и допустимо,
постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането
за съдебна защита.
Разгледана по същество жалбата е
частично основателна.
По отношение на наведеното във възивната жалба оплакване за необоснованост на извода на
СРС по отношение установяване количеството топлинна енергия, която ищцовото дружество е доставяло до имота на ответника, находящ се в гр. София, ж.к. ****, следва да се отбележи,
че от кредитираното от настоящия състав на съда като обективно и компетентно
дадено заключение на вещото лице по изслушаната и приета СТЕ, се установява, че
реално доставената топлинна енергия за процесния
период м. 06.2006 г. до м. 04.2011 г. до имота е на стойност 2369,32 лв.,
представляваща сбора между прогнозната
продажна цена по издаваните ежемесечно от ищеца фактури и сумите за доплащане
по изготвените изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон. Следва да се
изясни, че изчисленията през процесния период са извършвани
от трето на процесното материално правоотношение лице – „Б.“ ООД, като съгласно
заключението на вещото лице по изслушаната СТЕ стойността на доставената
топлинна енергия е изчислена въз основа на действащата към този момент
нормативна база. Посочено е още, че дружеството, извършващо дяловото разпределение
на доставената до абонатите топлинна енергия в края на всеки отоплителен сезон,
изчислява реално доставеното количество топлинна енергия в съответствие с
нормативните изисквания. Конкретната методология по отчитането и изчисляването
на доставената топлинна енергия е описана в заключението на СТЕ, като съдът
изцяло възприема фактическите изводи, до които е достигнала тази съдебна
експертиза. От друга страна, вещото лице от допуснатата СТЕ е анализирало
данните, обективирани в представените главни отчети
за процесните периоди и общия топломер в АС,
посочвайки че сумите са начислявани в съответствие с действащата нормативна
уредба методология. Нещо повече, вещото лице от допуснатата СТЕ е анализирало
данните, обективирани в представените главни отчети
за процесните периоди, които са представени и по
делото /лист 75, 76 и 77 по делото на СРС/ и от които се установява, че за
отчетните периоди е бил осигуряван достъп за отчет на уредите, като главните
отчети с положен подпис от починалия в хода на производството по делото ответник
С., което удостоверява, че същите били предоставени. В този смисъл, ответникът
чрез полагане на своя подпис, е удостоверил, че обективираните
в главните отчети данни отговарят на действителната стойност на доставената
топлинна енергия, доколкото не е посочил че има забележки по отношение показанията
на уредите за топлинно отчитане.
Ето защо са необосновани изводите на
СРС, че събраните доказателства и изводите на заключението на вещото лице по
изслушаната СТЕ са базирани на съставени единствено от ищеца счетоводни
документи. Не е установено по делото вещите лица да са дали неверни заключения.
В тази връзка следва да се отбележи, че вещото лице изрично е посочило, че
топломера в абонатната станция е изправен и е преминал през съответните /на 2
години/ метрологични проверки и отговаря на изискванията на БДС. Следователно, отчитана е действително,
фактически, реално доставената топлинна енергия до процесния
топлоснабден обект, поради което е основателно поддържаното
пред настоящата съдебно инстанция оплакване, че способите за отчитане
количеството на продадена топлинна енергия на ответниците
са достоверни. Както се изясни, чрез съответно монтираните измервателни уреди,
съобразявайки и действителния отопляем обем – в кубически метри, дружеството за
дялово разпределение изчислява реално доставената топлинна енергия до
отопляемия апартамент, поради което потребителят на топлинна енергия заплаща
действителната цена за реално продадената движима вещ - доставената топлинна
енергия.
Ето защо настоящата съдебна инстанция
приема за безспорно установено по делото, че стойността на реално доставената до процесния имот през
релевантния период топлинна енергия е в размер на сумата 2369,32 лв.
Макар че ищецът има право на вземане
срещу ответника в размер на сумата общо 2369,32 лв., това субективно право не
може изцяло да бъде удовлетворено по принудителен ред с помощта на държавната
принуда, към което е насочено исковото производство, тъй като претендираните главни и акцесорни
вземания са покрити с давност поради неупражняването им в 3 годишния срок от
настъпване на тяхната изискуемост, каквото възражение ответникът К.П.С.
своевременно по смисъла на т.11в от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС е направила с подаденото по реда на чл. 414 ГПК възражение от 15.11.2012 г.
Съгласно задължителните за правосъдните
органи тълкувателни разяснения на ОСГТК на ВКС, дадени в ТР № 3/2011 г. от
18.05.2012 г., „понятието „периодично плащане” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на
пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни
и плащанията да са еднакви”…”Вземанията на топлофикационни, електроснабдителни
и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги
също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са периодични
плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишна
давност”.
Заявлението за издаване на заповед за
изпълнени по чл. 410 ГПК е подадено на 06.07.2012 г., поради което в този
момент е прекъснато теченето на погасителната давност. Тъй като в чл. 30, ал. 1
от ОУ (
От приетото като компетентно изготвено
заключение на СТЕ се установява, че непокритите с 3-годишна погасителна давност
главници са общо в размер на сумата от 1082,93 лв., до който размер и период предявеният
главен иск е основателен и доказан.
Тъй като потребителят на топлинна
енергия не е изпълнил точно в темпорално отношение своята насрещна парична престация, той е изпаднал в забава и дължи обезщетение за
причинените на ищеца вреди, изразяващи се в пропусната полза, като това
обезщетение е в размер на претендираната законна
лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. В чл. 33, ал. 1 от ОУ е
уговорено, че потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на месечно
доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнася. Тъй като законната мораторна лихва
представлява периодично задължение – арг. чл. 111, б.
„в” ЗЗД и при изрично наведено възражение от страна на ответника (арг. чл. 120 ЗЗД), следва предявените искове с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъдат уважени за периода от 06.07.2009 г. (3
години от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, като се приложи и правилото
на чл. 119 ЗЗД, което предписва, че с погасяването на главното вземане се погасяват
и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е
изтекла) до 27.06.2012 г. -крайния момент на исковата претенция, чийто размер
възлиза на 197,12 лв., до който размер и период предявеният акцесорен
иск е основателен и доказан.
По изложените съображения първоинстанционно решение следва да бъде отменено в частта,
с който главният иск за заплащане стойността на доставената топлинна енергия е
отхвърлен за периода от 06.07.2009 г. до м.04.2011 г. и за сумата от 1082,93
лв., а акцесорния иск е отхвърлен от 06.07.2009 г. до
27.06.2012 г. и за сумата от 197,12 лв.
При този изход на спора и на основание
чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК следва да се присъдят
направените от жалбоподателя разноски за производството пред СРС и СГС
съразмерно на уважената част от исковете в размер на 34,12 лв. заплатена ДТ в
производството пред СРС и 24,88 лв. в производството пред СГС.
С оглед на
цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно
обжалване по правилата на 280, ал. 2 ГПК, във вр. с
чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 210049 от 08.09.2017 г., постановено по гр. дело №
61764/2012 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 123 състав в частта, с която са отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****срещу
К.П.С. ЕГН ********** по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно обективно
съединени положителни установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1082,93 лв. и за периода от 06.07.2009 г. до м.04.2011
г., представляваща дължимата продажна цена за доставена топлинна енергия, както
и за сумата от 197,12 лв. и за периода от 06.07.2009 г. до 27.06.2012 г., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД ,по отношение на П.Г.Г., ЕГН **********, /конституиран по реда на чл. 227 ГПК
като единствен законен наследник на мястото на починалия ответник К.П.С., ЕГН **********/, че “Т.С.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
*** е носител на право на парично вземане в размер на сумата от 1082,93 лв. и за периода от
06.07.2009 г. до м.04.2011 г., представляваща дължимата продажна цена за доставена
топлинна енергия, ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 06.07.2012 г., до окончателното
заплащане на сумата, както и на сумата
от 197,12 лв. за периода от 06.07.2009 г. до 27.06.2012 г., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 210049 от 08.09.2017 г., постановено по гр. дело
№ 61764/2012 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 123 състав, в останалата обжалвана
част.
ОСЪЖДА П.Г.Г., ЕГН **********, /конституиран по реда на чл. 227 ГПК
като единствен законен наследник на мястото на починалия ответник К.П.С., ЕГН **********/ да заплати на “Т.С.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***,
на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК следва да
се присъдят направените от жалбоподателя разноски за производството пред СРС и
СГС съразмерно на уважената част от исковете в размер на 34,12 лв. заплатена ДТ
в производството пред СРС и 24,88 лв. в производството пред СГС.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на „Т.С.” ЕАД – „Б.“
ООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: