Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Ловеч, 08.06.2023 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
касационен състав, в открито съдебно заседание на девети май две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ
ДАНИЕЛА РАДЕВА
при
секретаря Татяна Тотева и в присъствието на прокурора Цветомир Папурков, като
разгледа докладваното от съдия Христов к.а.н.д. № 51/2023 г. по описа на
Административен съд - Ловеч, за да се произнесе съобрази:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение
№ 41 от 06.03.2023 г., постановено по а.н.д.№ 600/2022 г. по описа на Ловешки
районен съд, първи наказателен състав е потвърдил наказателно постановление №296/15.07.2022
г. на П.Г.П., и.д. директор на Регионална дирекция по горите гр.Ловеч, с което
е наложена на основание чл.53, ал.1 и 2 от ЗАНН, чл.275, ал.1, т.2 от Закона за
горите (ЗГ) глоба в размер на 300 (триста) лева на Б.И.Б., ЕГН: **********, за
нарушение на чл.257, ал.1, предложение второ, т.1, предложение първо от Закона
за горите, във връзка с чл.108, ал.3 от същия закон, във връзка с чл.61 от
Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, във връзка с чл.47, ал.1,т.1 от
същата наредба и чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола
и опазването на горските територии, като законосъобразно.
Така
постановеното решение е обжалвано в законния срок с касационна жалба от
надлежно легитимирано лице, което е страна по а.н.д.№ 600/2022 г. по описа на
РС Ловеч, чрез процесуалния му представител адвокат П.К. от ЛАК.
В
касационната жалба са наведени доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението и се
претендират разноски. Касационният жалбоподател оспорва изводите на районния
съд досежно преценката на събраните по делото доказателства и приложението на
материалния закон. Изтъква, че в конкретния случай фактическото описание на
нарушението не съответства на правната му квалификация. Излага, че административнонаказващият
орган не е посочил какви конкретно свои задължения касаторът не е изпълнил във връзка с
възложения му контрол, както и че отговорността на жалбоподателя е ангажирана
за допускането на незаконна сеч, при положение, че нормите на ЗГ, въз основа на
които е наказан, не съдържат състав на допустителство. С това счита, че е
нарушен е основен принцип в административното наказване съгласно изричния текст на чл.10 от ЗАНН. В касационната жалба са изложени
и доводи, че е допуснато нарушение на разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, че нарушението не е
конкретизирано от обективна страна, поради което и вината на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице остава недоказана. В заключение се иска отмяна на
решението на РС Ловеч и постановяване на ново, с което да се отмени
наказателното постановление.
В писмено становище от ответника
по касационната жалба се развиват подробни доводи за неоснователност на същата
и се излагат съображения в подкрепа на изводите на РС Ловеч в оспореното
решение.
В съдебно
заседание касаторът, редовно призован, се явява лично и с адв. К.. Поддържа касационната
жалба с изложените в нея аргументи, поради които счита, че решението на
първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно. В допълнение изтъква,
че административнонаказващият орган (АНО) не е посочил какви конкретно свои
задължения касаторът не е изпълнил във връзка с възложения му контрол, както и
че по силата на договор за управление на горски имот, приложен по делото, касаторът
управлявал извършването на сеч в имот № 6, но в този имот не са констатирани
нарушения. Счита, че не става ясно как АНО приема, че датата на нарушението е
21.03.2022 г. Претендира присъждане на сторените
по делото разноски съобразно приложен списък.
Ответната
страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Т. оспорва жалбата като
неоснователна и недоказана с искане съдът да потвърди решението на РС Ловеч по
съображенията, изложени в депозираното писмено становище по касационната жалба.
Изтъква, че административнонаказателната отговорност на наказаното лице се
свежда до това, че Б. е допуснал сеч на 35 броя дървета от цер и благун в имот
№ 8, който е без позволително. Сочи, че съгласно нормативната уредба той има
задължение да следи за спазване правилата за сеч, като се секат именно
определени дървета в границите на насаждението, а не извън него. Претендира
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение
и прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар на
касатора.
Представителят
на Окръжна прокуратура гр.Ловеч дава становище за неоснователност на
касационната жалба и пледира за решение, с което да се потвърди решението на
първоинстанционния съд, като мотивирано и правилно.
Административен
съд гр.Ловеч, касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери
обжалваното решение, при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено
следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е
допустима за разглеждане в настоящето производство. Разгледана по същество,
касационната жалба е неоснователна.
Съгласно
чл.63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу
решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Разпоредбата
на чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до
посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава
касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон. В съответствие с разпоредбата на чл.220 от АПК
касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на
фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.
С обжалваното решение, първи наказателен състав е потвърдил наказателно
постановление № 296 от 15.07.2022 г. на П.Г.П. - и.д. директор на Регионална
дирекция по горите гр.Ловеч, с което е наложена на основание чл.53, ал.1 и 2 от ЗАНН, чл.275, ал.1, т.2 от Закона за горите (ЗГ) глоба в размер на 300 (триста)
лева на Б.И.Б., ЕГН: **********, за нарушение на чл.257, ал.1, предложение
второ, т.1, предложение първо от Закона за горите, във връзка с чл.108, ал.3 от
същия закон, във връзка с чл.61 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в
горите, във връзка с чл.47, ал.1,т.1 от същата наредба и чл.12б, ал.1, т.5 от
Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии,
като законосъобразно.
Административнонаказателната
отговорност на Б.И.Б. е била ангажирана затова, че на 21.03.2022 г., в землището на
с.Драгана, общ.Угърчин, местност „Гущера“, отдел 1043, подотдел „о“, имот частна
горска територия с поземлен идентификатор № 23060.233.8, като лице по чл.108,
ал.2 от Закона за горите, на което е издадено позволително за сеч № 0659196/12.03.2022
г. за имот частна горска територия с поземлен идентификатор № 23060.233.6, намиращ
се в землището на с.Дерманци, общ.Угърчин, отдел 1043, подотдел „о“ и във
връзка със задълженията му по чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба №1/30.01.2012 г. за
контрола и опазването на горските територии, не е изпълнил задължения да
упражнява контрол, като следи за спазването на правилата за сеч, в т.ч. да се
извършва сеч само в границите на насаждението на определените и отбелязани за
сеч дървета. Вледствие на това е допуснал отсичането на 35 бр. дървета от цер и
благун с общ обем 8,899 пл.м3 или 16,18 пр.м3 в частен
горски имот с поземлен идентификатор № 23060.233.8, в отдел 1043, подотдел „о“,
немаркирани за сеч с контролна горска марка и без издадено позволително за сеч
за имота. Незаконно добитата дървесина е маркирана в лежащо състояние с
контролна горска марка „Б7709“, която е собственост и се използва от
нарушителя.
Както актосъставителят,
така и наказващият орган са квалифицирали описаното деяние като виновно нарушение
на разпоредбата на чл.257, ал.1, предл.2-ро, т.1, предл.1-во, във връзка с чл.108,
ал.3 от Закона за горите, във връзка с чл.61, вр. чл.47, ал.1, т.1 от Наредба №
8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите и чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба № 1 от
30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.
С оглед установените от
доказателствата по делото факти, така дадената правна квалификация е правилна и
кореспондира с обстоятелствената част на оспореното НП.
Приетата от районния съд
фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства
на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящият
касационен състав.
Районният съд е приел,
че при издаването на АУАН и НП не са допуснати процесуални нарушения, като е
приел, че административното нарушение е доказано. Първостепенният съд е изложил
подробни мотиви защо кредитира свидетелските показания и писмените
доказателства, въз основа на които обосновано е приел, че административното
нарушение е доказано.
Касационната инстанция
споделя мотивите на районния съд както за липса на допуснати процесуални
нарушения при издаването на АУАН и НП, така и за доказаност на
административното нарушение и неговата правилна правна квалификация.
Извършеното от касатора
деяние е безспорно доказано, включително от показанията на разпитаните
свидетели и от документите, съдържащи се в административнонаказателната
преписка, и съдържа от обективна и субективна страна признаците на визираното в
посочената като нарушена разпоредба административно нарушение.
Административнонаказателното производство е протекло в съответствие с
процесуалните правила, НП е издадено от компетентен орган.
Противно на твърдението
на касатора, видно е че районният съд е изложил достатъчно подробни мотиви,
които касационната инстанция споделя и към които следва да препрати на
основание чл.221, ал.2 от АПК.
Съобразно разпоредбата
на чл.61 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите, до освидетелстване
на сечището лицето, на което е издадено позволителното за сеч, носи отговорност
и осъществява контрол по спазване изискванията на чл.47 и чл.48, както и за
изпълнение на технологичния план за добив на дървесина. В чл.47, ал.1, т.1 от
същата наредба е регламентирано, че при провеждане на сечите лицата, извършващи
добив на дървесина, са длъжни да секат само определените и отбелязани за сеч
дървета. В чл.108, ал.3 от ЗГ е въведено задължение за лицето, вписано в
публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика, на което е издадено
позволителното за сеч, да упражнява контрол и да взема мерки за предотвратяване
и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина в
съответния имот, до освидетелстване на сечището. По силата на чл.108, ал.2 от
ЗГ лицето, на което е издадено позволителното за сеч, упражнява контрол и взема
мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива
на дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта, по ред, определен
с наредбата по чл.148, ал.11, до освидетелстване на сечището.
В чл.12б, ал.1, т.5 от
Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии е
регламентирано, че лицата по чл.108, ал.2 от ЗГ след получаването на
позволителното за сеч са длъжни да следят за спазването на сроковете и
правилата за сеч, в т.ч. да се извършва сеч само в границите на насаждението на
определените и отбелязани за сеч дървета, а при гола сеч - на всички дървета
върху площта на сечището без забранените за сеч дървета, указани в
позволителното за сеч.
Приложената от
наказващият орган санкционна разпоредба на чл.257, ал.1, предл. 2-ро, т.1,
предл. 1-во от ЗГ предвижда налагането на наказание „глоба“ от 300 до 5 000
лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, за лице, упражняващо лесовъдска
практика, което не изпълни задължения или контролни правомощия, възложени му по
закона за горите, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и
предписания, основани на тях. Като
изпълнителни деяния в цитираната разпоредба са посочени „не изпълни задължения
или контролни правомощия“, която е препращаща диспозиция, тъй като визираните
задължения или контролни правомощия трябва да са възложени по този закон,
подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани
на тях.
В случая правилно е
установено, че касаторът е лицензиран лесовъд и е регистриран в Публичния
регистър на ИАГ София за упражняване на частна лесовъдска практика с
Удостоверение № 12949/17.07.2017 г. (л.8 от а.н.д.№ 600/2022 г. по описа на
Ловешки районен съд), както и че на негово име е било издадено позволително за
сеч № 0659196 от 12.03.2022 г. (л.9 от а.н.д.№ 600/2022 г. по описа на Ловешки
районен съд) за поземлен имот № 23060.233.6 – частна горска територия, находящ
се в землището на с.Драгана, общ.Угърчин, местност „Гущера“, в отдел 1043,
подотдел „о”, и че за граничещият с него имот № 23060.233.8 – частна горска територия, находящ се в землището на
с.Драгана, общ.Угърчин, м.„Гущера“
в отдел 1043, подотдел „о” не
е изпълнил задълженията си да упражнява контрол, като не е следил за спазването
на правилата за сеч — да се извършва сеч само в границите на насаждението на
определените и отбелязани за сеч дървета. Вледствие на това е допуснал
отсичането на 35 бр. дървета от цер и благун с общ обем 8,899 пл.м3
или 16,18 пр.м3 в частен горски имот с поземлен идентификатор
№23060.233.8, в отдел 1043, подотдел „о“, немаркирани за сеч с контролна горска
марка и без издадено позволително за сеч за имота. Незаконно добитата дървесина
е маркирана в лежащо състояние с контролна горска марка (КГМ) серия: Б, № 7709 съгласно Удостоверение
№ 10078/11.02.2021 г., издадено от ИАГ (л.47 от а.н.д.№ 600/2022 г. по описа на
Ловешки районен съд), която е
собственост и се използва от нарушителя. Това задължение му е вменено с
разпоредбите на чл.61, във връзка с чл.47, ал.1, т.1 от Наредба № 8 за сечите в
горите и в чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и
опазването на горските територии. Ето
защо, с оглед изложеното се споделят изводите на РС Ловеч, че касаторът не е
изпълнил контролните си правомощия при добива на дървесина от процесния имот,
възложени му по ЗГ и подзаконовите актове по прилагането му, с което е
осъществил от обективна и субективна страна вмененото му нарушение, поради
което правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност по
чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ.
Неоснователни са
доводите на касатора по тълкуването на
контролните правомощия, задължения и функции на лицензирания лесовъд по
отношение на дейностите по извършване на сеч. Както нормата на чл.12б, ал.1,
т.5 от Наредба №1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии,
така и тази на чл.47, ал.1, т.1 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите,
изрично вменяват в задължение на лицето, на което е издадено позволителното за
сеч и което е вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска
практика, да следи за спазването на правилата за сеч и да не допуска сеч на
немаркирани дървета, а само в границите на насаждението на определените и отбелязани
за сеч дървета. Аналогични задължения за упражняване на контрол и вземане на
мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на
добива на дървесина са регламентирани и в чл.108, ал.3 от ЗГ. Както се посочи
по-горе, съгласно разпоредбата на чл.61 от Наредба № 8/05.08.2011 г., до
освидетелстване на сечището лицето, на което е издадено позволителното за сеч,
носи отговорност и осъществява контрол по спазване на горните изисквания, т.е.
самият Закон за горите и подзаконовите нормативни актове по прилагането му
регламентират контролните функции и отговорността на лицето по чл.108, ал.2 от
ЗГ. Именно описаните контролни функции не са били изпълнени от касатора, с
което той е извършил вмененото му нарушение, следователно не е налице
твърдяното в касационната жалба неправилно тълкуване на цитираните норми.
Неоснователни са
доводите на касатора относно приложението на чл.10 от ЗАНН. Съгласно
разпоредбата на чл.10 от ЗАНН, допустителството е наказуемо само в предвидените
в закона случаи. Личната административнонаказателна отговорност за извършено
нарушение и отговорността за допустителство са различни по вид и се изключват
взаимно. Едно лице може да носи отговорност или за виновно извършено лично от
него административно нарушение, или в изрично предвидените от закона случаи
може да носи отговорност за допустителство за това, че е допуснал да бъдат
извършени административни нарушения при осъществяване дейността на представляваното
от него ЮЛ или организация. Допустителството по своя обхват предполага действия
или бездействия на лицето, което е довело до определено поведение на трети лица
и съответно до настъпване на събитието, което съставлява административно
нарушение. В настоящия случай, административнонаказателната отговорност на касатора за
извършеното нарушение по чл.257,
ал.1, предложение второ, т.1, предложение първо от Закона за
горите, във връзка с чл.108, ал.3 от същия закон, във връзка с чл.61 от Наредба
№ 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, във връзка с чл.47, ал.1,т.1 от същата
наредба и чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и
опазването на горските територии е различна и не се покрива с отговорността на
фактическия извършител на сечта.
В допълнение следва да
се посочи, че е ирелавантно дали касаторът е присъствал на незаконната сеч. Отговорността
за вмененото му нарушение не е свързана с функция по охрана на въпросния имот,
а касае контрола по добива на дървесина. Отделно за съставомерността на административното нарушение е
ирелевантно колко броя са отсечените дървета, които не са маркирани с контролна
горска марка, поради което броят на отсечените немаркирани дървета не се отразява
на съставомерността на административното нарушение, а би имало значение
единствено при определяне на размера на глобата (индивидуализацията на
административното наказание), която в случая, въпреки значителния брой отсечени
немаркирани дървета е наложена в минималния предвиден в закона размер. Също
така, както правилно е приел и районният съд, съобразно Наредба № 1 от 30.01.2012 г.
само част от натоварената на товарния автомобил дървесина подлежи на маркиране.
Не се споделят от
настоящия касационен състав и възраженията на касатора досежно неустановеността
на датата на извършване на нарушението. Както правилно е изложил съображения в
тази връзка и РС Ловеч, налице са категорични доказателства за датата на
извършване на нарушението, вменено във вина на жалбоподателя, тъй като
проверката от служители на РДГ Ловеч и РУ Угърчин е била извършена на 22.03.2022
г. по сигнал от ИАГ за превишено ползване на дървесина по позволителното за сеч
№ 0659196/12.03.2022 г., за имот № 23060.233.6. В подкрепа на тази констатация
е и обстоятелството, че от имот № 23060.233.6, с издадено позволително за сеч е
била извозена дървесина на 21.03.2022 г. с превозен билет издаден от касатора Б.. При проверката е
установено, че при извършване на сеч в цитирания имот, за който има издадено
позволително за сеч е била нарушена югоизточната граница със съседния горски
имот с № 23060.233.8, при което са отсечени 35 броя дървета от благун и цер,
които не са маркирани с КГМ и за този имот няма издадено позволително за сеч.
Съставен е опис на диаметрите при отрезите на пъновете на отсечените дървета,
измерен е сбег и височина по останалите стоящи съседни дървета, извършено е било
и сортиментиране, като по този начин е установен точния обем на незаконно
отсечената дървесина. Установен е и начина на отсичане посредством моторен
трион, в рамките на ден преди проверката, за което се съди по състоянието и
оцветяването на отрезите и стърготините от сечта, видно от показанията на
свидетелите Андреев и Захариев. Установен е и начина и посоката на извозване на
добитата дървесина, а именно : по дирите оставени от триосен товарен автомобил,
идващ от западна посока до имота от с.Драгана, който е преминал през имот с № 23060.233.6
и № 23060.233.8 и се е върнал по обратния път до с.Драгана, ул.„Сан Стефано“,
където всъщност е била открита и незаконно добитата дървесина. Очакваният добив
по позволително за сеч № 0659196 е бил 22 пл.м3, а по издадените
превозни билети експедираната от имота дървесина е 30.10 пл.м3, т.е.
налице е превишение от 8.10 пл.м3, което количество напълно съвпада
с количеството на отсечената немаркирана дървесина от съседния имот.
Касационната инстанция
споделя и останалите изводи на първоинстанционния съд, както и относно липсата
на основания за приложението на чл.28, във връзка с §1, т.4 от ДР на ЗАНН, към
които също следва да препрати на основание чл.221, ал.2 от АПК.
Наложеното с НП
наказание е в рамките на минимума, предвиден в разпоредбата на чл.257, ал.1 от
ЗГ, като с него не се засягат права и законни интереси на наказаното лице в
по-голяма степен от необходимото за целта, за която е издадено.
С оглед гореизложеното,
настоящият състав, при извършената проверка по чл.218 АПК счита, че обжалваното
решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон.
Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла
на НПК, които да водят до неговата отмяна.
По отношение на направеното искане за присъждане на разноски от касационния
ответник, то предвид изхода на спора, по силата на чл.63д, ал.1 и ал.4 от ЗАНН такива се
дължат. Претендира се присъждане на разноски в полза на ответника за юрисконсултско
възнаграждение за касационната инстанция в размер на 160 лева, които следва да
му бъдат присъдени, но не в претендираният размер, предвид разпоредбата на
чл.63д, ал.5, във връзка с ал.4 от ЗАНН, съобразно която, в случаите по ал.4
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер
за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ
(ЗПП). Доколкото в чл.27е от Наредбата
за заплащането на правната помощ (приета на основание чл.37, ал.1 от ЗПП)
предвиденият максимален размер за дела по ЗАНН е 150 лева, то при липсата на възражение
за прекомерност от страна на касатора и неговия процесуален представител, и предвид
изричното правило на чл.63д, ал.5, във връзка с ал.4 от ЗАНН, то съдът счита,
че претендираното юрисконсултско възнаграждение от 160 лв. следва да се
определи на 150 лева.
Водим от горното и на основание чл.221,
ал.2, предл.1-во от АПК, във връзка с чл.63в и чл.63д, ал.1, ал.4 и ал.5 от ЗАНН, Административен
съд гр.Ловеч, касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 41 от 06.03.2023 г.,
постановено по а.н.д. № 600/2022 г. по описа на Районен съд гр.Ловеч.
ОСЪЖДА Б.И.Б.,
ЕГН: **********,***, да заплати на Регионална дирекция по горите гр.Ловеч, представлявана
от директора, с адрес : гр.Ловеч, ул.„Търговска“ № 56, съдебни разноски за
юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на 150 (сто и
петдесет) лева.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.