РЕШЕНИЕ
№ 8253
гр. С., 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20211110155769 по описа за 2021 година
Производството е образувано по исковата молба на “Т.“ ООД, ЕИК: ...,
със седалище в /АДРЕС/, представлявано от управителя чрез адв. Б.-В., с
адрес за книжа /АДРЕС/ спрямо „Т.С.“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище гр. С.
и адрес на управление /АДРЕС/, представлявано от управителя И..
Ищецът твърди, че страните са страни по договор за извършване на
транспорт по заявка от 18.05.2021г., по който са се съгласили да бъде
извършен автомобилен превоз на стоки от П. ДО Б. с възложител ответника, а
ищецът като спедитор. Уговорено е превозът да се осъществи срещу
възнаграждение от 2,900 лева, платими в срок от 30 дни след получаване на
CMR-товарителница и оригинална фактура като място на товарене на стоките
са: ЗМ С. СА, К. , К., П. с товар на 2 европалета цинкови аноди на плочи с
общо тегло 2,080 кг; Мистър Кук Корп, ... с натоварване на 17 палета с общо
тегло от 12 тона и ... с товар на 8 палета с общо тегло от 5,440 килограма.
Датите на товарене са 20-21.05.2021г., а място на разтоварване: Д.М.,Б. на
25.05.2021 г. Превозът е следвало да се осъществи чрез МПС с рег. № ....
Излага се, че ищецът „Т.“ ООД е приело извършването на транспорта и
с заявка № 6618/21.05.2021г. е превъзложило същото на трето по делото лице
- „М.Т.“ ЕООД, ЕИК: *********. Сочи се, че камионът е пристигнал на
товарните адреси в деня, посочен в заявката като на първия адрес е натоварил
1
цялата стока, но на втория адрес стоката, която е следвало да бъде натоварена,
не е била готова в цялост от 17 са били готови само 11 палета.
Излага се, че за това е било уведомено дружеството – възложител, което
обаче пренасочило превозвача към др. адрес на разстояние от 160 км.
Превозвачът е дал цена от 275 EUR допълнително, но „Т.С.“ ЕООД отказало
като заявило, че тези палета щели да бъдат на втория адрес в понеделник на
24.05.2021г. При тези промени обаче ищецът твърди, че му е било
невъзможно да чака и при получено потвърждение за тръгване напуснал
адреса само с натоварените 11 палета.
Твърди се, че цялата натоварена стока е доставена на съответните
разтоварни адреси на 25.05.2021г. и 26.05.2021г. без забележка в CMR-
товарителницата, поради което на 26.05.2021г. ищецът е издал фактура с №
**********/26.05.2021г. на стойност от 3,480 лева. Същата е изпратена по
поща на „Т.С.“ ЕООД и е получена на 31.05.2021 г., но е без плащане.
Излага се, че 16.06.2021г. ответникът е изпратил имейл до ищеца да
издаде кредитно известие към процесната фактура за сума от 480 лева – като
вземане за ненатоварени 6 палета от втория адрес, което искане изрично е
отказано от „Т.“ ООД като неоснователно, тъй като се излага, че последното
нямало никаква вина за ненатоварването на въпросните 6 палета, за които е
имало уговорка да не се изчакват. На 28.07.2021г. „Т.С.“ ЕООД е извършило
частично плащане по фактурата в размер от 2,500 лева и е уточнило, че няма
да плати 500 лева по нея, докато не се издаде кредитно известие към
фактурата за сумата от 480 лева.
При тези факти и като се излага, че няма плащане на падежа на остатъка
от дължимата сума за превоз в размер на 980 лева се желае решение за
осъждане на ответника да заплати неплатения остатък от уговорената цена
ведно с обезщетение за забава върху главницата от деня на завеждане на
молбата за обезпечение на бъдещ иск 13.09.2021г. до пълното изплащане на
задължението. Като се ангажират доказателства се претендира решение в този
смисъл ведно с разноски в размер на 180 лева.
В срока за отговор е депозиран такъв, с който не се оспорват следните
обстоятелства- сключен договор по заявка за превоз, не се оспорва предмета
на договора –адреси и дати на товарене и разтоварване, както и стоката за
товар. Не се оспорва и че от втория адрес са натоварени само 11 палета от 17,
2
но се излага, че именно заради непревозването на тези шест палета не е
платена и тяхната цена по договора. Позовават се на невиновно поведение за
действията на товаро-изпращача, поради което оспорват иска като
неоснователен.
В срока за отговор е заявен и насрещен иск, с който се излагат
гореизложените обстоятелства и за частичното неизпълнение по превоза се
претендира решение, с което да бъде осъден ищеца – ответник по насрещния
иск да заплати сумата от 888 лева като стойност на превозна цена, платена от
възложителя по превозния договор на трето по делото лице превозвач – „С.“
ЕООД за превозване на стока – шест броя палети от адрес в К. по заявка от
26.05.2021г. с дата на товарене 28.05.2021г. и дата на разтоварване
31.05.2021г. и фактура с ... ведно със законовата лихва за забава от датата на
подаване исковата молба 19.11.2021г. до окончателното й плащане.
Ангажират се доказателства.
В срока за отговор по насрещния иск е депозиран такъв, с който искът
се оспорва като се ангажират доказателства и се претендира решение за
отхвърляне на насрещния иск.
Съдът е сезира с иск по първоначалната искова молба с правно
основание по чл.79 от ЗЗД във вр. с чл. 361 от ТЗ като по този иск страните не
спорят, че ищецът е бил превозвач по договори – заявки; че е превозил
стоката по определения маршрут и със стока по вид и количество по заявката,
както и че е изпълнил задължението си за доставка на товара в определеното
място и дата, а по иска на ответника, заявен като насрещен същият е с правно
основание по чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр.с чл. 82 от ЗЗД.
Съдът като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и
твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят и е видно от заявка – договор от 18.05.2021г., че
ответното дружество „Т.С.“ ЕООД е възложило на ищеца „Т.“ ООД транспорт
от П. ДО Б. с един, бордови автомобил и три товарни пункта на датите –
20.05.2021г. от ул.К.К., на 20-21.05.2021г. от ул.... 87 К., на 20.05.2021г. от
Парадиз, Orzeszkowej 50 на следните товари – от първия адрес цинкови аноди
на плочи, чемберовани – два европалета, 2080 кг. за Ф. и разтоварване в Р.П.;
от втория адрес следва да се натоварят 17 PAL, 12т. за фирма Вибо и адрес на
3
разтоварване в С., и от третия адрес 8 палета с 5440 кг. с разтоварване в
Б.Д.М.. Не се спори и по навлото, а това се установява и от заявката, че е в
размер на 2900 лева, както и по това, че стоките са били взети и натоварени
от посочените в заявката адреси, превозени и предадени на лицата и адресите
по разтоварване на уговорените дати и без забележки досежно целостта им.
Страните не спорят и относно обстоятелството, че от адрес на товарене –
втория в К. са били натоварени само 11 от 17те уговорени за превоза палета.
Не се спори и досежно обстоятелството, а и това се установява от събраните
гласни доказателства по делото: П.В.Р. и С.Г.К., както и от приложените три
броя международна товарителница съответно от 25.05.2021г. с получател
трето по делото лице „Д.М.К.“ ООД, от 25.05.2021г. с получател В.В.Б. в С. и
от 26.05.2021г. с получател ‚Ф.“ ООД, че с посоченото в заявката превозно
средство с рег. № ... са били доставени съответно до Д.М.К. ООД брой колети
– осем с бруто тегло от 5437.87 кг. с керамични плочи, до Вибо 71 Васил
Борисов ЕТ 11 палета с 7640 кг. и на трети адрес в С., Финтекс са били
доставени осем броя палети.
От разпита на свидетелите, чийто показания съдът кредитира като
дадени от лица с непосредствени впечатления от дейността и отношенията
между дружествата се установява още, че Р. е работил към исковия момент в
„Т.“ ООД на длъжност „спедитор“ и си спомня за Договора за превоз от П.Б.,
който е бил възложен от „Т.С.“ през месец май на 2021г. Познавали работата
им и се свързали с тях, за да договорят условията на транспорт. Получили
заявка от тяхна страна за товарене на 27 палета от 3 различни места като
заявката била за групажна стока – т.е един камион събира 33 палета, а
поръчката била за 27 палета и тъй като имало 6 палетни места, които не
можели да използват в камиона, поели други две заявки на други 2-ма техни
клиента. Подали номер на камиона за товарене, за подизпълнител – превозвач
били избрали трето по делото лице - „М.Т.“. Свидетелят уточнява, че „М.Т.“ е
кръгов превозвач т.е по договорки помежду им на него му се плаща на
километър без да има някакво значение какво е натоварено в камион и дали
той е пълен или празен. Свидетелят сочи, че по инструкции за товарене е
следвало да се товарят стоки от 5 товарни адреса, 3 от които на „Т.С.“ по
тяхната заявка. Тези адреси били изпратени на шофьора на деветнадесети
май, следобед като адреса, от който е трябвало да се натоварят 17 палета, се е
падал пети последен по план. Шофьорът пристигнал на време на товарния
4
адрес – исковия и пети пореден, който е следвало да бъде товарен в петък.
Там той пристигнал малко преди обяд като стоката не била изцяло готова за
товарене.- по заявка е следвало да са 17 палета, а шофьорът бил информиран,
че ще натоварят само 11 палета. Според свидетеля в такива ситуации, когато
клиент изпраща заявка на транспортна фирма, както в конкретния случай е
получена заявка за 17 палета, се изисква на посочения ден с посочения номер
камион да е осигурено транспортно средство със 17 празни палетни места за
адресите и датите на натоварване. Ако в последствие възникнат промени по
заявката и които водят до допълнителни разходи за превозвача, практиката е
тези изменения да са предмет на договорка и нова заявка. В конкретния
случай на мястото на товарене са били 11 броя палета като свидетелката сочи,
че превозвачът веднага информирал ответника чрез г-н В.., който казал, че
всъщност „Стоката се намирала на друго място на друг адрес и клиентът не е
успял да я достави навреме на адреса, от който е трябвало превозвачът да я
вземе“. Споделя, че г-н В. попитал „Т.“ ООД каква би била цената им, за да
може камионът да отиде до другия адрес, за да вземе стоката и тъй като
подизпълнителят е с цена на километър, а това отклонение е било около 320
км., то за да отиде и да се върне камионът на база договорената ставка с
превозвача била предложена цена от 275 евро, която била отказана от
възложителя. Разговорите по показания на свидетеля продължили като г-н В.
казал, че клиентът му не е приел цената и ще търси алтернативно решение,
както и че клиентът му може да достави стоката в понеделник. Това обаче не
било прието от превозвача тъй кат камионът не е могъл да чака до тогава –
групажен камион е, с други стоки в него, които са с различни адреси и
получатели и са съответно със срокове на доставка, които не биха били
спазени ако камионът е следвало да остане до понеделник. Ето защо
свидетелката сочи, че не го изчакали и тръгнал, натоварен с 11 палета. При
плащане на навлото обаче вместо сумата от 2900 лева са получили с 980 лв.
по[1]малко, с обяснения, че „Т.С.“ ЕООД е възложило транспорта за
допълнителните, невзети 6 палета на друг превозвач и всъщност това била
стойността на разхода му по пренасочване на товара. Отново свидетелят
споделя, че практиката в отношенията с възложителите на превоза е за
уведомяване на превозвача, ако има някаква промяна в количеството на
превозваната стока, в адресите, които трябва да бъдат посетени за да се
натовари стоката, но това да е поне до ден преди самият камион да отиде и
5
най-малкото преди превозвачът да е реализирал някакви разходи, а в
конкретния случай това е станало в последния момент - когато камионът вече
е бил на адреса и не е имало реално време да се поемаме друг товар.
От показанията на свидетеля С. се установяват същите факти: в „Т.С.“ е
работил от 2010г. на длъжност „технически изпълнител“ като с управителя Т.
В. работели в една стая. Знае за случилото се между страните, и споделя, че
на адреса в П. третия, са били натоварени вместо 17 палета, само единадесет
тъй като само толкова е имало за товарене. Споделя, че не е имало промени в
договорките между страните, но просто тогава, на този адрес не била налична
цялата стока. И той заявява, че останалите шест палета са щели да бъдат
доставени за превоз на този адрес едва в понеделник, а не както са били
договорките в петък.
Не се спори и това се установява от фактура с № ...г., както и от
извлечение от сметките на ищеца, че за осъществения по заявката превоз
ищецът е издал фактура със стойността на договореното по заявката навло от
2900 лева без ДДС, по която фактура обаче е постъпило плащане само за
сумата от 2500 лева. Не се спори между страните и това се установява от
писмо – покана за доброволно плащане и мейл кореспонденция, че за
неплатения и договорен остатък от 980 лева е бил поканен ответника да
плати и то в седмодневен срок като и до датата на приключване на съдебното
дирене не е постъпило плащане на остатъка.
При тези факти, установени на база на кореспондиращите и
еднопосочни доказателства и от правна страна съдът намира следното:
Ответникът по първоначално предявения иск се брани в настоящия
процес с твърдение, че исковата претенция не е изплатена изцяло тъй като е
задържана като вземане за недължима цена поради неосъществен превоз на
шест от общо 17 броя палета от адреса в ‘Паневницка 87“, К., П. която цена
за превоз на стока, както и самият превоз са направени със заявката за превоз
от „Т.С.“ ЕООД до „Т.“ ООД. Безспорно се доказа по делото, че страните са
били обвързани помежду си на основание договор за спедиция, сключен
между тях чрез заявка за това от 18.05.2021г. със следните параметри на
договорките помежду им: „Т.С.“ ЕООД е възложило на ищеца „Т.“ ООД
транспорта от П. ДО Б. с един, бордови автомобил и три товарни пункта на
датите – 20.05.2021г. от ул.К., К., на 20-21.05.2021г. от ул.П.К., на
6
20.05.2021г. от П.О. на следните товари – от първия адрес цинкови аноди на
плочи, чемберовани – два европалета, 2080 кг. за Ф. и разтоварване в Р.П.; от
втория адрес 17 палета, 12т. за фирма Вибо и адрес на разтоварване в С., и от
третия адрес 8 палета с 5440 кг. с разтоварване в Б.Д.М. при навло от 2900
лева. Доказа се, че автомобилът за осъществяване на превоза е бил на
посочените и взети за изпълнение адреси на датите, уговорени и установени
със заявката, както и че поради недоставяне на шестте палета на втория адрес
за товарене, ищецът е натоварил само 11 броя от 17те договорени в заявката.
Не се доказа по делото тези договорки между страните да са били изменяни –
ищецът да се е съгласил да изчака доставянето на шестте палета в следващия
петъка работен ден – понеделник или пък да се е съгласил при нова цена да
отиде до адреса, на който са били палетата. Напротив доказа се, че при
отправяне на предложение за изчакване на стоката за товаренето й в
понеделник от страна на управителя на „Т.С.“ ЕООД до „Т.“ ООД такова не е
било прието, а при предложена от ищеца до „Т.С.“ ЕООД допълнителна цена
за пренасочване на превозния автомобил до друг, нов адрес на товарене, това
пък предложение не било прието от възложителя. При липсата на изменение
на първоначалните договорки между страните за натоварване на шестте
палета от друг адрес при доплащане от страна на възложителя, както и при
липсата на договорки за промяна в деня на натоварване на цялата стока в
един последващ работен ден, съдът стига до извода, че ищецът като спедитор
е осъществил всички свои задължения по договора – сключил е договор за
превоз на товари с трето по делото лице ‚М.Т.“ на посочените дати и от
посочените в заявката адреси е приел стоките за товарене и същите са били
доставени без забележки от страна на възложителя. В задължение на
възложителя – ответника е да плати цената по превоза на стоките и то такава,
каквато е договорена още в самото начало – със заявката и по фактурата или
от 2900 лева. Ирелевантно е твърдението на ответника, че цената по този
договор следва да е по – малка със сумата, която“ Т.С.“ ЕООД са платили на
трето по делото лице за превоза на недоставените, ненатоварени и
недоставени чрез „Т.“ ООД палети. По смисъла на общото правило на чл.79,
ал.1 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът
има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска
обезщетение за неизпълнение като по смисъла на чл.82, ал.1 от ЗЗД
обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза,
7
доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са
могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. На основание
чл. 81 от ЗЗД обаче длъжникът не е отговарен в случай на неизпълнение
тогава, когато невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която
не може да му се вмени във вина. А в конкретния случай е така – не е
изпълнил точно досежно обема на възложения за превоз товар, но това
неизпълнение се дължи на причина в поведението на възложителя, който не е
осигурил пълния брой палети на посочения в заявката адрес и дата, а и не се е
съгласил на допълнително доплащане на цена за вземане на стоката от друг
адрес, което дава основание на съда да приеме, че при липсата на вина на
ищеца като спедитор по товарене на палетите, то задържане на неплатената
част от цената като обезщетение за това, че стоката от шест палета не е била
натоварена и доставена, е неоснователно. Възложителя е този, който дължи
цялата цена без право на обезщетение за частично неизпълнение относно
обема на договорената стока. Или искът за осъждане на ответника да заплати
сумата от 980 лева като неплатена част от цена по договор за превоз на
товари е доказан и основателен.
При доказаност на иска за главница, то основателна е и претенцията за
осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за забава в размер
на законовата лихва за забава от датата на писменото поискване–подаване на
молбата за обезпечение на бъдещия иск (13.09.2021г.) до датата на
окончателното плащане на задължението за главница.
С оглед изхода на спора по първоначалния иск и на основание чл.78,
ал.1 от ГПК и ТР № 6/ 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК,
ищецът има право на разноски по делото за платено по гр.дело с №
55769/2021г. възнаграждение за адвокат и за възнаграждение на адвокат по
гр.дело с № 53033/ 2021г. по обезпечението на иска, както и за платени
държавни такси по двете производства и разноските по превод на
доказателствата. Те са дължими съобразно уважената част от исковете или в
пълен размер от 1490 лева – сбор от платено възнаграждение по настоящото
дело в размер на 480 лева и 480 лева в производството по чл.390 от ГПК и 240
лева като възнаграждение за адвокат по ИД въз основа на обезпечителна
заповед от 14.09.2021г. , 40 лева за д.такса по ч.гр.дело с № 53033/ 2021г., и
100 лева за държавна такса по исковото дело, както и 66 лева за такси по ИД,
и още 84 лева за разходи по превод на документи.
8
По насрещния иск на „Т.С.“ ЕООД спрямо „Т.“ ООД , с който се желае
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 888 лева като
стойност на превозна цена, платена от възложителя по превозния договор на
трето по делото лице превозвач – „С.“ ЕООД за превозване на стока – шест
броя палети от адрес в К. по заявка от 26.05.2021г. с дата на товарене
28.05.2021г. и дата на разтоварване 31.05.2021г. и фактура с ... ведно със
законовата лихва за забава от датата на подаване исковата молба 19.11.2021г.
до окончателното й плащане съдът намира следното.
Страните нямат спор по фактите – че са били страни по договор за
превоз на товари на основание заявка от 18.05.2021г. – гореизследвания, не се
спори досежно параметрите по договора, както и по това, че ответникът по
насрещния иск като спедитор е успял да осъществи превоза на стоки частично
– без шест от общо седемнадесет палета на датите 20-21.05.2021г. от адрес
ул.П.К.. П. а и това се установи по първоначално заявения спор между тях. Не
се спори, а и това се установява от мейл – кореспонденция със заявка – л.104
от делото и от фактура с ..., че „Т.С.“ ЕООД е възложил на трето по делото
лице – „Сабис 2012“ ЕООД транспортирането на шест палета от адрес
ул.П.К., Полша на 28,05,2021г. до адрес на разтоварване в С., дружество
Вибо 71 при цена за транспорта от 888 лева. Страните не спорят, че тези
палети, предмет на договора за превоз по заявката от 26.05.2021г. са били
онези палети, които не са били натоварени чрез ответника ‚Т.“ ООД и
превозени по заявката за превоз на товари от 18.05.2021. и предмет на
първоначално заявения иск.
Този иск при така установените факти и при мотивите на съда по
първоначално заявеният иск съдът намира за недоказан и като такъв за
неоснователен.
Претенцията на ищеца ‚Т.С.“ ЕООД се основава на твърдения за
виновно неизпълнение на ответника ‚Т.“ ООД по заявка договор за
автомобилен превоз на стоки от П. ДО Б. – горе-изследвания и предмет на
първоначално заявеният иск, досежно обема на превозените стоки –
ненатоварването на шест броя палети от общо седемнадесет от адрес в П.
ул.П.К. на 20-21.05.2021г. и съответно превозване на тези стоки чрез друг
превозвач по заявка на ищеца „Т.С.“ ЕООД до трето по делото лице ‚С.“
ЕООД, като претенцията е за присъждане на обезщетение по чл.79, ал.1 във
9
вр. с чл. 82 от ЗЗД до размера на обедняването – платената цена на превоза на
„С.“ в размер на 888 лева, което обедняване е по вина и в пряка и причинна
връзка с поведението на ответника ‚Т.“ ООД по договора – заявка от
18.05.2021г. Но такова обезщетение би било основателно и дължимо само в
случай на доказване на всички елементи на института на чл.79, ал.1 и чл.82
от ЗЗД – непълно изпълнение от страна на ответника ‚Т.‘ ООД – а такова се
доказа, вреда за ищеца „Т.С.“ ЕООД и такава се доказа – плащане на
допълнително навло от 888 лева по превозване на невзетите от ответника
стоки, пряка и причинно – следствена връзка между обедняването на „Т.С.“
ЕООД и неизпълнението от „Т.“ ООД – и това бе доказано по делото и най-
сетне вина при ответника „Т.“ ООД за настъпилите вреди в патримониума на
ищеца „Т.С.“ ЕООД. Вината обаче не бе доказана в процеса, в който смисъл
са мотивите на съда, изложени по – горе и досежно първоначално заявения
иск.
С тези съображения насрещният иск като недоказан и неоснователен
следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ответника по него има право на
разноски, които се търсят за платено възнаграждение на адвокат в размер на
360 лева съобразно списък по чл.80 от ГПК и договор за правна защита и
съдействие от 14.12.201г., фактура и платежно нареждане.
Мотивиран от горното Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.79 от ЗЗД във вр. с чл. 361 от ТЗ и чл.86 от
ЗЗД „Т.С.“ ЕООД, ЕИК ... , със седалище гр. С. и адрес на управление ...,
представлявано от управителя И. да заплати на “Т.“ ООД, ЕИК: ... , със
седалище в /АДРЕС/, представлявано от управителя чрез адв. Б.-В., с адрес за
книжа /АДРЕС/ сумата от 980 лева като неплатена част от цена по договор –
заявка от 18.05.2021г. за автомобилен транспорт на товари с релация от П. ДО
Б. с един, бордови автомобил и три товарни пункта на датите – 20.05.2021г.
от ул.К., К., на 20-21.05.2021г. от ул.“...“ 87, К. и на 20.05.2021г. от „П.О.“ и
фактура с № ...г. ведно с обезщетение за забава върху главницата за периода
от 13.09.2021г. до датата на окончателното плащане на сумата в размер на
законовата такава и
10
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕООД, ЕИК ... , със седалище гр. С. и адрес на
управление /АДРЕС/, представлявано от управителя И. да заплати на “Т.“
ООД, ЕИК: ..., със седалище в /АДРЕС/, представлявано от управителя чрез
адв. Б.-В., с адрес за книжа /АДРЕС/ на основание чл.78, ал.1 от ГПК съдебно
- деловодни разноски по гр.дело № 55769 / 2021г. в размер на 1490 лева.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Т.С.“ ЕООД, ЕИК ... , със седалище гр. С. и
адрес на управление /АДРЕС/, представлявано от управителя И. с правно
основание по чл.79, ал.1 във вр. с чл. 82 от ЗЗД за осъждане на “Т.“ ООД,
ЕИК: ..., със седалище в /АДРЕС/, представлявано от управителя чрез адв.
Б.-В., с адрес за книжа /АДРЕС/ да заплати на „Т.С.“ ЕООД, ЕИК ... сумата
от 888 лева като стойност на превозна цена, платена от „Т.С.“ ЕООД на „С.“
ЕООД за превозване на стока – шест броя палети от адрес в К. по заявка от
26.05.2021г. с дата на товарене 28.05.2021г. и дата на разтоварване
31.05.2021г. и фактура с ... към нея ведно със законовата лихва за забава от
датата на подаване исковата молба 19.11.2021г. до окончателното и
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕООД, ЕИК ... , със седалище гр. С. и адрес на
управление /АДРЕС/, представлявано от управителя И. да заплати на “Т.“
ООД, ЕИК: ..., със седалище в /АДРЕС/, представлявано от управителя чрез
адв. Б.-В., с адрес за книжа /АДРЕС/ на основание чл.78, ал.1 от ГПК съдебно
- деловодни разноски по насрещния иск в размер на 360 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните за неговото постановяване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11