ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ …
гр. Перник
23.05.2019 г.
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, I състав, в закрито заседание на двадесет и трети май две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДАСКАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ КОВАЧКА
мл.
съдия КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от мл.
съдия Костадинова в. гр. д. № 310 по
описа на ОС-Перник за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК
С Решение № 177/06.12.2018 г.,
постановено по гр.д. № 455 по описа на РС-гр. Радомир за 2018 г.,
първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от И.К.Б., с ЕГН: ********** и Е.С.Б.,
с ЕГН: ********** против Л.Й.С., с ЕГН: ********** иск – за осъждане на
ответника да предаде на ищците владението върху недвижим имот, представляващ
200 кв.м. от урегулиран поземлен имот (УПИ), с площ по нотариален акт от 1178
кв.м., а по скица – 850 кв.м., който имот съгласно регулационния план на с. Ж.,
одобрен със заповед № III-460 от 08.05.1975 г., съставлява парцел XII, отреден за имот с планоснимачен
номер 35, в кв. 5, при граници (съседи) на парцела по нотариален акт: от две
страни шосета, Д. В. и И. В., а по скица: улица с ОК 10-18, улица с ОК 18-17,
парцел IX-35 и парцел Х-35, всички в кв. 5 по регулационния план на с. Ж., общ. Р.,
обл. П., находящи се откъм източната страна на имота, по цялото протежение на
границата с УПИ IX-35, в кв. 5, заключени между съществуващата стара ограда от
телена мрежа и ограждения, материализирани с дървени колчета на дълбочина 4м в
УПИ XII-35.
Със същото решение и предвид изхода
на делото първоинстанционният съд е осъдил И.К.Б. и Е.С.Б. да заплатят на Л.Й.С.
сумата от 900 лева – разноски за адвокатско възнаграждение и възнаграждение на
вещо лице.
Производството
пред настоящата инстанция е образувано по въззивна жалба с вх. № 346/24.01.2019
г. (п.к. 22.01.2019 г.), подадена от И.К.Б. и Е.С.Б. чрез пълномощника им –
адв. А.Р., с която първоинстанционното решение се оспорва изцяло като
неправилно и незаконосъобразно – постановено в противоречие с материалния закон
и при превратно тълкуване на събрания доказателствен материал.
Твърди се, че
от доказателствата по делото не се установявало по безспорен начин ответникът
да е собственик на процесните 200 км.м., доколкото изводите се в тази насока
районният съд бил обосновал единствено с изготвените по делото експертизи. В
тази връзка се излагат подробни доводи, с които се оспорват заключенията по
извършените съдебно-технически експертизи. Обръща се внимание, че вещото лице
по втората експертиза не е работило само, а е ангажирало ресурсите на трети
лица. Твърди се освен това, че същото не е изпълнило надлежно всички възложени
му задачи.
На следващо
място се посочва, че районният съд неправилно бил възприел изложените по делото
фактически обстоятелства. В тази връзка се излагат подробни доводи, че същият е
следвало да обсъди наведеното от жалбоподателите възражение за придобивна
давност. Акцентира се върху обстоятелството, че последните са придобили
процесните 200 кв.м. по давност като в тази връзка се извеждат подробни
аргументи.
По тези
съображения се иска първоинстанционното решение да бъде отменено изцяло, като
вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен. Иска
се от съда да задължи вещото лице С. да представи доказателства за собственост
на техническото средство, с което е извършил преките геодезически заснемания, с
оглед проверка на твърденията на ищеца че не вещото лице, а трето лице е
извършило евентуалните измервания. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК от
насрещната страна – Л.Й.С.,
чрез пълномощника му адв. М. О. е постъпил отговор с вх. № 1242/15.03.2019 г. на
въззивната жалба, с който същата се оспорва изцяло като неоснователна. Излагат
се подробни доводи за правилност и обоснованост на атакуваното решение, както и
за правилно разпределена от съда доказателствена тежест. Излагат се и подробни
доводи за правилност и обоснованост на изготвените по делото съдебно-технически
експертизи, както и за компетентността на вещите лица. На следващо място се
обръща внимание, че твърдението за изтекла в полза на жалбоподателите
погасителна давност е наведено едва в хода на устните състезания, поради което
било преклудирано. По тези съображения се твърди, че изводът на районния съд в
тази връзка бил правилен. На последно място се излагат доводи, че дори
разгледано по същество твърдението за изтекла придобивна давност е
неоснователно, доколкото фактическият състав на това придобивно основание не се
установявал от събрания по делото доказателствен материал. Претендират се
разноски за производството пред въззивния съд.
Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови
доказателства. Оспорва се искането на жалбоподателя относно ангажирането на
документи от вещото лице С.
Третите лица помагачи С.С.Ч., В.С.Ч.
и Н.С.К. не са изразили становище по въззивната жалба.
При
извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че жалбата е допустима (по
съдържание е въззивна жалба, подадена против подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално легитимирана страна, имаща
правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията за
редовност по чл. 260 и 261 ГПК (включително
са заплатени съответните държавни такси за въззивното производство).
Във въззивната жалба и отговора страните не са
се позовали и не са направили обосновано и конкретно оплакване за допуснати от
първата инстанция нарушения, изразяващо се в неизготвен, непълен или неточен
доклад, неразпределена доказателствена тежест и недаване на указания по реда на
чл. 146, ал. 2 от ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да
се произнесе служебно, тъй като за допуснати от първата инстанция процесуални
нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно – чл.
269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013
г. на ОСГТК на ВКС/.
По повод направеното с въззивната жалба доказателствено искане за задължаване на вещото лице С. да
представи доказателства за собственост на техническото средство, с което е
извършил преките геодезически заснемания, с оглед проверка на твърденията на
ищеца че не вещото лице, а трето лице е извършило евентуалните измервания, въззивният съд намира същото за неоснователно.
Посоченият извод на първо място следва от обстоятелството, че никъде в
законодателството не се съдържа изискване вещото лице, назначено по дадено
дело, да работи със своя собствена апаратура, когато такава е необходима за
задачите по експертизата. Няма и изискване вещото лице да съхранява документи
за собственост на тази апаратура. С оглед и предмета на съдебно-техническата
експертиза в настоящия случай липсва и каквато и да било обективна необходимост
вещото лице да работи със своя апаратура, съответно липсва пречка да използва
чужда такава. На второ място от посочените от жалбоподателите документи не може
да се установи твърдяното от тях обстоятелството, доколкото същите правят
посоченото искане, за да докажат, че трето лице е извършило съответните
замервания. В тази връзка дори вещото лице Серафимов да бъде задължено да
представи и респективно представи документи за собственост върху апаратурата
това обстоятелството само по себе си не може да се установи кой точно е работил
със същата във връзка с настоящото дело. По тези съображения доказателственото
искане е и неотносимо към спора и като такова следва да бъде оставено без уважение.
Предвид изложеното
Пернишкият ОС,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА делото, съобразно мотивната част на определението.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателите И.К.Б. и Е.С.Б. за задължаване
на вещото лице С. да представи доказателства за собственост на техническото
средство, с което е извършил преките геодезически заснемания, с оглед проверка
на твърденията на ищеца че не вещото лице, а трето лице е извършило
евентуалните измервания.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при желание да използват медиация, могат да се обърнат
към Център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към
Министерство на правосъдието: http://mediator.mjs.bg/
или към Центъра за спогодби и медиация в гр. Перник – тел. 076/647528 (с
координатор – г-жа Даниела Петрова) като медиацията е платена услуга.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.06.2019 г. от 09,45 ч., за която
дата и час да бъдат призовани страните, както и третите лица помагачи.
Препис от определението да се изпрати на
страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.