Решение по дело №329/2018 на Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

 

гр.Русе, 14.05.2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи  граждански   състав   в   публично заседание на седемнадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

     

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА

 

при секретаря БОРЯНКА ГЕОРГИЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 329 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 232, ал. 2, вр. чл. 234, ал. 1 и 3 от ЗЗД от Ю.Й.И. против ДУНАВ ЛЕНД АГРО ООД. Ищецът твърди, че отдал под наем на БУЛАГРО- ТРЕЙД ЕООД своя нива, представляваща имот № 152065 по плана за земеразделяне на с. Тръстеник, община Иваново, област Русе с площ 6,251 дка в местност Кървави ниви, трета категория при неполивни условия. Предмет на същия договор от 26.08.2012 год. са нива, представляваща имот № 237066 по плана за земеразделяне на с. Тръстеник, община Иваново, област Русе с площ 14,530 дка в местност Цветника, трета категория при неполивни условия, както и нива, представляваща имот № 301005 по плана за земеразделяне на с. Тръстеник, община Иваново, област Русе с площ 1,000 дка в местност Нови лозя- стопански двор 2, трета категория при неполивни условия.

На 21.03.2016 год. наемателят преотдал нивите на ответното дружество. Със споразумение за прекратяване по взаимно съгласие от 20.06.2017 год., сключено между страните по договора за наем, бил прекратен същият, считано от следващата стопанска година. През стопанската 2016- 2017 год. процесните земи се обработвали от ответника. Според ищеца наемната цена е определена в чл. 5, ал. 2 от договора, а именно: пазарната поземлена рента, която за този период в този район е 45- 50 лева на декар. Поради това претендира заплащане на наем в размер на 980.14 лева.

Ответникът е подал отговор, в който оспорва размера на предявения иск, тъй като в договора за наем била уговорена цена 10.00 лева на декар, а в договора за пренаемане- 36.37 лева на декар за целия срок на договора. Ответникът заявява, че искът е преждевременно предявен, тъй като плащането на наемната цена се дължи от първия ден след изтичане на съответната стопанска година до 31.03. на годината, следваща стопанска, като в настоящия случай срокът за плащане изтича на 31.03.2018 год.

 

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

         Не е спорно между страните, че на 26.08.2012 год. между ищеца и БУЛАГРО- ТРЕЙД ЕООД е сключен договор за наем на земеделска земя, като предмет на наемното правоотношение са три ниви: имот № 152065 по плана за земеразделяне на с. Тръстеник, община Иваново, област Русе с площ 6,251 дка в местност Кървави ниви, трета категория при неполивни условия, имот № 237066 по плана за земеразделяне на с. Тръстеник, община Иваново, област Русе с площ 14,530 дка в местност Цветника, трета категория при неполивни условия, както и нива, представляваща имот № 301005 по плана за земеразделяне на с. Тръстеник, община Иваново, област Русе с площ 1,000 дка в местност Нови лозя- стопански двор 2, трета категория при неполивни условия. Наемателят има право да преотдава част или целия обект на договора на основание чл. 7 от договора. Възползвайки се от това си право, на 21.03.2016 год. БУЛАГРО- ТРЕЙД ЕООД сключил договор за наем на земеделска земя с ответника, като част от земите, предмет на договора, са процесните.

         В договора за наем от 26.08.2012 год. страните са уговорили в чл. 5, ал. 2, че размерът на наемното плащане се договаря въз основа на пазарната поземлена рента. Алинея 3 допълва, че то може да се договори в пари до 10 лева на декар и/или в земеделска продукция при условие, че наемодателят е уведомил писмено за това наемателя един месец преди приключване на земеделската година и/или прибиране на реколтата от съответната култура, като натуралното плащане на наема се извършва в пшеница, ечемик и царевица. Ако не е уговорено предварително, наемното плащане се извършва в пари. В случая ал. 3 е само една възможност за договаряне на дължимо плащане, при това в случай, че е наемодателят е уведомил писмено за това наемателя. Такива твърдения по делото липсват, не са представени и доказателства в този смисъл. Поради това и тълкувайки волята на страните, съдът приема, че размерът на наемното плащане е пазарната поземлена рента. Ищецът претендира такава в размер на 45.00 лева на декар, не прави изменение на иска, предвид заключението на вещото лице, че той е 46.00 лева/дка за стопанската 2015/2016 год. и 48.00 лева/дка за стопанската 2016/2017 год.

         В чл. 7, ал. 2 от същия договор страните са се споразумели, че при преотдаване пренаемателят не може да има повече права от наемателя, а последният не се освобождава от задълженията си към наемодателя. Според чл. 234, ал. 3 от ЗЗД пренаемателят е задължен спрямо наемателя само за наема, който той дължи при завеждане на иска, без да може да противопостави плащанията, които е направил преждевременно.

                Фактическият състав по чл. 234, ал. 1 от ЗЗД поражда рефлексно действие на наемното спрямо пренаемното отношение. Съдържанието на рефлексното действие при пренаемането се изразява в настъпването на предвидените в чл. 234, ал. 2 и 3 ЗЗД правни последици и в противопоставимостта на пренаемното отношение спрямо наемодателя. На първо място това е недопустимостта пренаемателят да има повече права от наемателя относно ползването на имота – чл. 234, ал. 2 ЗЗД. На второ място е налице възможност на наемодателя да предяви спрямо пренаемателя иск за дължимия наем към момента на подаване на исковата молба, без възможност за противопоставимост на предходните плащания – чл. 234, ал. 3 ЗЗД. Искът е пряк. В случай че наемодателят няма прекия иск, той ще следва да се защитава по реда на чл. 59 ЗЗД. Чл. 234, ал. 3 ЗЗД изключва субсидиарния иск за неоснователно обогатяване. В случай, че липсва рефлексно действие, ще липсва и прекият иск. Тогава пътят на защита ще бъде по чл. 59 ЗЗД. Ищецът може да търси единствено наемната цена. Тъй като договорът за пренаемане му е противопоставим, той ще трябва да се съобрази с уговорената пренаемна цена, защото не може да постави в по- лошо положение пренаемателя от това, което е уговорено в договора на последния с наемателя. Следователно пренаемната цена е за наемодателя граница на отговорността на пренаемателя. Ако наемната цена е по- висока, наемодателят не може да получи пълния й размер, явяващ се горница спрямо пренаемната цена. Ако наемната цена е по-ниска, наемодателят може да търси само нея, защото в противен случай искът му за горницата ще бъде отхвърлен поради неоснователност. Противопоставимостта на пренаемането се извлича от чл. 234, ал. 3 ЗЗД, съгласно която пренаемателят не може да противопостави плащанията, които е направил преждевременно, т.е. преди уговорения падеж. По аргумент от противното плащанията, направени на падежа и след него, са противопоставими. Следователно, след като отделен елемент на облигационното отношение- задължението за плащане, е противопоставим, то и цялото облигационно отношение следва да е противопоставимо на наемодателя (Й*, Т. За противопоставимостта на договора и отговорността по чл. 21, ал. 2 ЗЗД. Юридически свят 1/2014,С: Сиби, с. 59.).

         В конкретния случай пренаемателят (ответникът) е задължен спрямо наемодателя само за наема, който той дължи при завеждане на иска. Тъй като в договора от 21.03.2016 год. е уредено, че плащането е еднократно за целия срок на договора и сумата е платена при сключване на договора, то пренаемателят не дължи плащане на ищеца, тъй като към датата на завеждане на иска не дължи наем. Както бе посочено и по- горе, пренаемателят може да противопостави плащанията, които е направил на уговорения падеж.

         Ищецът навежда солидарност между наемателя и пренаемателя. Съдът не споделя това негово становище, защото солидарността следва изрично да е уговорена или да е предвидена в закона по аргумент на чл. 121, ал. 1 от ЗЗД. Професор Александър  Кожухаров приема, че прякото задължение на пренаемателя към наемодателя за цената е случай на солидарна отговорност, тъй като наемодателят може да търси цената както от наемателя, така и от пренаемателя. Според професор Ангел Калайджиев в случая се касае за неистинска солидарност, защото в закона не е уредена солидарност. Разпоредбата на чл. 127 от ЗЗД не може да бъде съотнесена към правоотношенията между наемател и пренаемател на първо място, защото ако уговорената наемна цена е различна в двата договора, то те биха отговаряли в еднаква степен за по- ниската измежду двете, или както бе посочено и по- горе, поради рефлексното действие на наемното спрямо пренаемното отношение и противопоставимостта на задълженията на пренаемателя, последният би могъл да отговаря само за цената, за която се е задължил. Не може да се говори за солидарност и в хипотезата на чл. 127, ал. 2 от ЗЗД, тъй като наемателят и пренаемателят дължат различни наемни цени, а не част от едно цяло. Пасивната солидарност в гражданското право, за разлика от търговското, не се предполага,  а трябва да произтича или от закона, или от договора. В случая безспорно е налице граждански спор.

         Пасивната солидарност е фигура, при която няколко длъжници дължат една и съща престация на един кредитор и той може да иска изпълнението й от всеки съдлъжник, но точното изпълнение на един съдлъжник освобождава всички. Макар наемателят и пренаемателят да са задължени за една и съща сума, от последния може да се искат само дължимите при завеждане на иска пренаемни суми но не и бъдещите, което при пасивна солидарност би било възможно. Следователно кредиторът не е свободен да търси изпълнение по всяко време от когото от двамата длъжници желае. Искането за изпълнение от пренаемателя е обусловено от неизпълнение от наемателя. Липсва и уредена регресна претенция, следователно солидарна отговорност не е налице.

 

 

 

 

Съдът споделя тезата, че в случая се касае за неистинска солидарност. Макар предметът на задължението да е един и същ, отношенията се определят от специалните норми на съответните институти. Между наемателя и пренаемателя не е налице пасивна солидарност, като различието на основанието не допуска обикновено пасивно съединяване на искове за обща отговорност, тъй като не са налице условията на чл. 215 от ГПК. Исковете могат да бъдат разгледани в хода на общо производство само при условията на евентуалност. 

 

 

 

 

         Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че е неоснователно възражението на ответника за преждевременно предявен иск и това произтича от разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Както бе коментирано по- горе срокът за плащане на ответника е 21.03.2016 год. и няма спор, че наемната цена по сключения на тази дата договор за наем за земеделска земя е платена по банков път, съгласно уговорката в чл. 3.1., раздел ІІІ.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в тежест на ищеца са направените от ответника разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на  300.00 лева.

Водим от горното, Русенски районен съд

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Ю.Й.И., ЕГН ********** против ДУНАВ ЛЕНД АГРО ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Русе, бул. Цар Освободител № 72, представлявано от управителя М* Н* С* иск за заплащане на сумата 980.14 лева, представляваща дължим наем по Договор за наем на земеделска земя, вписан под № 260, том 11/22.08.2013 г. на Служба по вписванията в гр. Русе и Договор за наем на земеделска земя от 21.03.2016 година, вписан под № 287, том 2 с вх. № 3426 на 24.03.2016 г., с предмет отдаване под наем на имот № 152065 с площ 6,251 дка в местността КЪРВАВИ НИВИ, имот № 237066 с площ 14,530 дка в местността ЦВЕТНИКА, имот № 301005 с площ 1,000 дка в местността НОВИ лозя СТ-ДВОР 2, находящи се в землището на село Тръстеник, община Иваново, за стопанската 2016 - 2017 година, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Ю.Й.И., ЕГН ********** да заплати на ДУНАВ ЛЕНД АГРО ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Русе, бел. Цар Освободител № 72, представлявано от управителя М* Н* С* сумата 300.00 лева- разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: