№ 1391
гр. Варна, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Г.
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20223100501840 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 3770/15.07.2022г. от А. Х. Р.,
ЕГН **********, с поС.ен адрес с. П., общ. Д., чрез пълномощника му адв. Д.
Г. И. от АК – Варна, срещу решение № 147/27.06.2022г., постановено по гр. д.
№ 1230/2021г. на РС - Провадия, с което е прието за установено по
отношение на въззивника, че Х. Х. М., ЕГН ********** от с. Партизани, обл.
Варна, ул. „ШестнаД.“ № 5, А. М. Г., ЕГН ********** от с. П., обл. Варна, ул.
„Т.“ № 35 и Р. Х. М., ЕГН ********** от с. П., обл. Варна, ул. „Д.“ № 1 са
собственици по наследство и давност на недвижим имот, находящ се в с. П.,
община Д., област Варна, а именно: 216 кв. м. по СТЕ /170 кв. м. по искова
молба/, представляващи реална част от дворно място пл. № 155 в кв. 16, с
обща площ 1640 кв. м., която реална част е включена в УПИ XVIII 154 по
плана на с. П., одобрен със заповед №1449/07.09.1997г., защрихована със
светло зелен цвят на скицата от заключението на в. л. по СТЕ в
първоинстанционното дело, на л. 135 от същото, приподписана от съда и
съставляваща неразделна част от настоящото решение, при квоти по 1/3 ид. ч.
за всеки от ищците, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК и е отменен КНА за
собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № 79,
том II, рег. № 1307, нот. дело № 170/2021г. на нотариус И. К., с район на
действие РС – Провадия, вписан в рег. № 225 в НК, на основание чл. 537, ал. 2
от ГПК.
В жалбата е изложено становище за неправилност и
1
незаконосъобразност на обжалваното решение. Въззивникът оспорва извода
на съда, че ищците са придобили по давност и наследство процесните 216 кв.
м. реална част от недвижим имот в с. П., при квоти по 1/3 ид.ч. за всеки от
тях, като счита, че съдът не е изследвал допустимостта на придобиването по
давност на реална част от имот според действащото законодателство. Освен
това сочи, че А. Г. се позовава и на втори способ за придобиване –
наследяване, при който е могла да осъществява владение само върху 1/12 ид.
ч. от процесната част, съответстващи на наследствените права. По
отношение на идеалните част на останалите сънаследници е била само
държател. Сочи също, че съдът се е произнесъл свръхпетитум, тъй като с
обжалваното решение е прието, че ищците са собственици на 216 кв. м.
реални части, а исковата претенция е за 170 кв. м. реална част. Моли за
отмяна на обжалваното решение и за присъждане на сторените разноски пред
двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата, в който е изложено становище за неоснователност на
оплакванията срещу решението, което намира за правилно и законосъобразно.
Претендира се присъждане на направените съдебни разноски пред въззивната
инстанция.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по искова молба от Х. Х. М., А.
М. Г. и Р. Х. М. срещу А. Х. Р., с която са предявени първоначално пасивно
субективно съединени положителни установителни искове за собственост с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Ищците сочат в исковата молба, че са собственици по наследство от
вуйчо им М.М.А., починал на 07.10.2020г. на имот: дворно място с площ от
1640 кв. м., съставляващо поземлен имот с пл. № 155 в кв. 16, от които 1470
кв. м. са включени в УПИ ХХ-155 и 170 кв. м. са включени в УПИ XVIII-154,
по плана на с. П., одобрен със Заповед № 1449/07.09.1997г. Приживе вуйчо им
е нямал документ за собственост, но владял същия от 1953г. до смъртта си.
Тъй като от 2008г. ищците и праводателя им заедно владели имота, са се
снабдили с КНА. Доколкото ответникът също се е снабдил с КНА за 170
кв.м., включени в имот № XVIII-154 в кв. 16, явяващи се придаваеми части от
техния имот, обосновават правния си интерес от завеждане на настоящото
производство. Излагат, че ответникът не е заплатил обезщетение за
придаваемото място на вуйчо им и никога не го е владял. Регулационният
план, по който вуйчо им е владял процесните кв. м. е одобрен със заповед
през 1964г., а с изменението на регулационния план, одобрен със заповед от
1987г. част от имота, а именно 170 кв.м. е придадено към имот № XVIII-155 в
кв. 16.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
ответника, в който се оспорва предявения иск като недопустим в частта, в
която ищците искат да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че те са собственици по наследство и давност на недвижим имот,
находящ се в с. П., общ. Д., обл. Варна, а именно: 1470 кв. м., представляващи
2
реална част от дворно място пл. № 155 в кв. 16, с обща площ 1640 кв. м.,
която реална част е включена в УПИ XX-155, при квоти по 1/3 ид. ч. за всеки
от ищците и неоснователен. Твърди се, че спорни между страните са
единствено 170 кв. м., които са включени в ПИ № XVIII-154 в кв. 16 по плана
на с. П. и придобити от него, в резултат на упражняване на давностно
владение върху имота, продължило повече от 20 години. С договор за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 43, т. II, нот. дело №
814/1997г. на РС – Провадия, родителите му Х. Р. Х. и Гюсюм Османова Х.а
продали на него и на сина му Х. А.ов Х. недвижим имот, находящ се в с. П.,
общ. Д., а именно дворно място с площ от 710 кв. м., включено в парцел
XVIII-154 в кв. 16 по плана на селото, ведно с построената в него двуетажна
жилищна сграда и стопански постройки и дворно място с площ от 590 кв. м.,
съставляващо парцел XVII – 154 в кв. 16. От 1997г. лично той упражнявал
фактическа власт върху процесните 170 кв. м., като ги владее явно, трайно,
поС.но, непрекъснато и спокойно повече от 20 години, поради което ги е
придобил по давност. Излага, че наследодателят на ищците никога не е имал
претенции по отношение на процесната реална част. Между имотите им
имало паянтова ограда от няколко дървени кола и оградна мрежа, която на
няколко места била паднала.
С влязло в сила определение № 192/15.03.2022г., ВРС е прекратил
производството в частта, в която ищците искат да бъде прието за установено
в отношенията между страните, че те са собственици по наследство и давност
на недвижим имот, находящ се в с. П., общ. Д., обл. Варна, а именно: 1 470 кв.
м., представляващи реална част от дворно място пл. № 155 в кв. 16, с обща
площ 1640 кв. м., която реална част е включена в УПИ XX-155, при квоти по
1/3 ид. ч. за всеки от ищците.
С обжалваното решение предявените положителни установителни
искове за собственост на недвижим имот, находящ се в с. П., общ. Д., обл.
Варна, а именно: 216 кв. м. по СТЕ /170 кв.м. по искова молба/,
представляващи реална част от дворно място пл. № 155 в кв. 16, с обща площ
1640 кв.м., която реална част е включена в УПИ XVIII 154 по плана на с. П.,
одобрен със Заповед № 1449/07.09.1997 г., при квоти по 1/3 ид. ч. за всеки от
ищците са уважени.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след
преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
От представения по делото НА № 61, том I, рег. № 606, дело №
59/2021г. по описа на нотариус М. Я., с район на действие РС – Провадия,
вписан в рег. №773 в НК е видно, че на 05.04.2021г. А. М. Г., Х. Х. М. и Р. Х.
М. са признати за собственици по давност на недвижим имот, находящ се в с.
П., общ. Д., област Варна, а именно: дворно място с площ 1640 кв. м.,
съставляващо поземлен имот №155 в кв. 16, от които 1470 кв. м. са включени
в урегулиран поземлен имот XX-155 и 170 кв. м. са включени в урегулиран
поземлен имот XVIII – 154 по плана на с. П., одобрен със заповед №
1449/07.09.1997г., заедно с построената в УПИ XX-155 жилищна сграда със
застроена площ 32 кв. м., при граници: от двете страни улица, УПИ XVII-154,
3
УПИ XXXII -154. Приложена по делото е цялата преписка по нот. дело №
59/05.04.2021г. от регистъра на нотариус М. Я..
Установява се от НА № 113, том II, дело № 814/1997г., че на
30.05.1997г. Х. Х. и съпругата му Гюсюм Османова Х.а продават на сина си
А. Х. Р. и на внука си Х. А.ов Х. следните недвижими имоти, находящи се в с.
П., а именно: дворно място с площ от 710 кв. м., включено в парцел XVIII-154
в кв. 16 по плана на селото, заедно с построените в него двуетажна къща и
стопански постройки и дворно място с площ 590 кв. м., съставляващо парцел
XVII-154 в кв. 16 по плана на селото, при общи граници за двете места: от
двете страни улици, парцели XX-155, XIX-157 и XVI-154.
С НА № 79, том II, рег. № 1307/170 от 2021г. на 17.03.2021г. А. Х. Р. е
признат за собственик по давностно владение на дворно място с площ от 170
кв. м., представляващи част от ПИ с пл. № 155 в кв.16 по регулационния план
на с. П., включено в УПИ XVIII-154, при граници за мястото: улица, УПИ
ХХ-155 и пл. № 154. По делото е приложена цялата преписка по нот. дело
№170/2021г. от регистъра на нотариус И. К..
Във връзка с процедурата по издаване на горепосочения КНА, Х. М., Р.
М. и А. Г. са подали възражение вх. № 9400-149(2)/27.01.2021г., в коeто
посочват, че спорният имот е бил на вуйчо им.
По делото е представен и протокол за трасиране, означаване и
координиране на границите на ПИ с пл. 155, кв. 16 по плана на с. П. /л. 11/, с
цел определяне на границите на дворното място, по молба на А. Г., Х. М. и Р.
М..
По възлагане на А. Р. е определена границата между УПИ XVIII-154 и
УПИ XX-155.
Видно от препис-извлечение от акт за смърт и удостоверение за
наследници на М.М.А., починал на 07.10.2020г., негови наследници са Б. Х.,
А. Г., Х. Х., Р. М. и Х. М..
По делото са събрани и гласни доказателства, посредством разпит на
водените от ищците свидетели – Т.Н.А. и М. О.А..
Св. А., съсед на процесния имот, излага, че имотът е бил на М. А. и
винаги е виждал ищците там. Не живеели там, но идвали и му помагали, така
15-20 години. След като той починал ищците изорали двора. Между имотите
на ищците и ответника има нова мрежа, сложена от ответника преди около
една година. Предната мрежа е сложена от М. и е продължавала до края на
двора. Когато М. починал, А. е изхвърлил старата мрежа и опънал нова, като е
завзел около 200 кв. м. от мястото, което ищците били изорали. А. не
обработвал завзетото място. В селото се разчуло за това, че А. е сменил
мястото на мрежата и е сложил нова. Ищците пуснали жалба за това и
извикали техници, които поставили колчета, където били старите синори.
Ответникът сложил нова мрежа без да вика техници.
Св. А. излага, че откакто знае имота е бил ограден от мрежа, сложена от
М.. Оградата минавала в близост до къщата и навеса на ответника, имало
завъртане, не е била права линия. В момента оградата не била на същото
4
място, от около 1-2 години. Като е бил жив М. никой не е имал претенции.
Ответникът променил местоположението на мрежата след смъртта на М..
Сега оградата навлизала в двора на М. с около 170-200 кв. м., които били
орани миналата година от единия от ищците. М. е бил възрастен и ищците
заедно с него обработвали мястото, повече от 10 години. Ищците сеели
царивица, тикви и зеленчуци в завзетата част. Сега мястото не се
обработвало, имало засадени няколко дървета. Откакто починал М., започнал
спор за завзетото място.
По делото са събрани и гласни доказателства, посредством разпит на
водените от ответника свидетели– Х. М.Я. и И. Х. И..
Св. Я. излага, че А. е съпруг на сестра му. Родом е от селото, но в
момента живее във Варна и посещава селото веднъж на два месеца. Между
двата имота имало ограда, която е била подновена с нова от А.. Старата
мрежа минавала от едната страна от улицата в права линия и се допира до
сайванта и отива до другия край на къщата. Сегашната ограда била на същото
място. А. извикал геодезисти и сложил новата ограда, тъй като ищците имали
претенции. Ищците са махнали старата ограда, а после и новата. М. сам си е
обработвал имота си, не е виждал ищците там. Знае, че страните имат спор за
150 кв.м., които А. получил от бащата си по наследство. Двете гранични
места се сеели с царевица и тикви. На оградата, от страната на А., имало
дървета.
Св. И. е далечен роднина на ответника и живее на 400-500 м. от имотите
на страните. Между двата имота преди имало мрежа. А. първо сложил стара
мрежа, но ищците казали, че искат нова и той сложил нова. Не знае кой е
сложил старата ограда и дали има промяна с новата. М. дълги години сам сеел
и обработвал имота си, свидетелят никога не е виждал ищците в този имот.
Година преди да почине М., свидетелят видял Х. да му реже дърва. След
смъртта на М., мястото му не се обработвало.
От заключението на вещото лице С. К. по проведената СТЕ, което съдът
кредитира като компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява,
че за с. П. съществуват два кадастрални и два регулационни плана: действащ
кадастрален и регулационен план, одобрен със заповед № 1449/07.09.1987г. и
предходен кадастрален и регулационен план, одобрен със заповеди № 501 и
№ 502 от 17.04.1935г. В разписните листи към КП от 1987г. за собственици на
ПИ № 155, кв.16 е вписан М. М.А. Впоследствие през 2021г. е заличен за 170
кв. м. във връзка с издадения КНА на ответника. За същите кв.м. са вписани и
ищците по КНА. В разписните книги към КП от 1935г. за собственик на ПИ
270, кв.34, съответстващ на ПИ №155, кв.16 е записан М.А.. Вещото лице е
извършил оглед на място, при който се установило, че между процесните
имоти се намира спорната паянтова ограда, изградена от бетонови колове и
оградна мрежа. Между ПИ 155, кв.16 и ПИ 154, кв.16 по КП има откос,
представляващ топографска граница. ПИ 155 по КП от 1987г. е разположен
по-високо спрямо ПИ 154, като денивилацията между двата имота достига до
1м. Откосът представлява нетрайно стабилизирана граница, променяща се във
времето. На КП и РП на с. П., одобрен със Заповед №1449/07.09.1987г.
общата граница между ПИ №154, кв.16 и ПИ №155, кв.16 представлява
5
полумасивна ограда, изградена от двамата съседи. Кадастралната граница по
КП от 1987г., която е обща за двата имота, представлаваща полумасивна
ограда, изградена от бетонови колове и оградна мрежа от двамата
собственици на поземлените имоти съответства на заснетия на място при
огледа откос. Спорната зона представлява реален дял със северна граница –
дворищна регулационна граница между УПИ XX155, кв. 16 и УПИ XVIII-154,
кв. 16 от запад – улична регулационна граница, а от изток и от юг –
кадастралната граница между ПИ 154, кв.16 и ПИ 155, кв.16, представляваща
полумасивна ограда и съответстваща на заснетия откос на място и на общата
регулационна граница на двата парцела. Спорната зона, получена от
оцифрения графичен план е с площ от 216 кв. м. Общата кадастрална граница
между ПИ № 270, кв.34 и ПИ № 271, кв. 34 по КП, одобрени със заповеди №
501 и № 502 от 17.04.1935г. съответства на откоса на геодезическото
заснемане. И по този план площта е 216 кв. м. В служба ТСУ – Община Д. не
се съхраняват данни за уреждане на придаеми части по регулация. В
разписните листи към двата кадастрални плана няма вписване на собственост
за придаваеми части по регулация. При изслушването в открито съдебно
заседание вещото лице посочва, че имотите са на две нива. По ниската част от
тази денивилация е добре обработена, има оранжерия, а високата част е била
затревена. От наличните на място маркировки вещото лице прави извод, че
скоро е извършено трасиране. Новата ограда съвпада точно с регулационната
граница.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи:
Ищците твърдят да са собственици на придаваемите 216 кв. м. по СТЕ
/по искова молба 170 кв. м./, представляващи част от дворно място с обща
площ 1640 кв. м., съставляващо поземлен имот № 155 в кв. 16, от които 1470
кв. м. са включени в урегулиран поземлен имот XX-155, а процесните кв. м.
са включени в урегулиран поземлен имот XVIII – 154 по плана на с. П.,
одобрен със заповед № 1449/07.09.1997г. по давност и наследство от техния
наследодател М. А., което се потвърждава от представеното по делото
удостоверение за наследници и от разписните листи, в които като собственик
на цялото дворно място, вкл. и на спорната част е вписан М. А.. Доколкото
праводателят им не е разполагал с титул за собственост, същите са се
снабдили с КНА № 61, т. I, рег. № 606, н. д. № 59/2021 г. по описа на
нотариус М. Я., с район на действие РС – Провадия, вписан с рег. № 773 в НК,
с който продължавайки владението на своя праводател, се легитимират като
собственици по давност на целия имот, в който е включена и спорната реална
част.
Ответникът, от своя страна, се легитимира като собственик на
процесната реална част с КНА № 79, т. II, рег. № 1307, н. д. № 170/2021г. по
описа на нотариус И. К., с район на действие РС – Провадия, вписан с рег. №
225 в НК, с оглед на което е необходимо да се изследва възможността да се
придобие спорната реална част по давност. Преди това обаче, трябва да се
провери дали действалите дворищно-регулационни планове за с. П. са били
приложени, с оглед тяхното непосредствено отчуждително действие по ЗТСУ
6
/отм./.
Съобразно разпоредбата на чл.110, ал.1 от ЗТСУ /отм./
дворищнорегулационният план /ДРП/ има непосредствено отчуждително
действие по отношение на недвижимите имоти, придадени към парцели на
други физически или юридически лица, като разместването на собствеността
настъпва още в деня на влизане в сила на плана. Съгласно т.1 от ТР №
3/15.07.1993г. по гр. д. № 2/1993г., ОСГК на ВС, собствеността върху
придаваемите части преминава по силата на самата регулация, но тя получава
значение на безусловно придобивно основание от деня, когато е приложена.
ДРП е приложен тогава, когато настъпи трансформация на регулационните
линии в имотни граници при хипотезите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗТСУ /отм./,
т. е. когато придаденият имот е бил зает по законов ред и е изтекъл 10-
годишен срок в първата хипотеза и придадените имоти са били заети по
законния ред или дължимото за тях обезщетение е било изплатено във
втората хипотеза.
По делото се установява, че с плана на с. П. от 1935г. част от имот пл.
№ 270 от кв. 34 с площ от 216 кв.м. се придава към съседния му от юг имот
пл. 271 от кв.34. През 1987г. е одобрен нов кадастрален и регулационен план,
действащ и понастоящем, в който ПИ № 155 от кв. 16 е нанесен в граници,
които съответстват на бившия имот пл. № 270. Следователно, новият план не
е зачел парцелните граници по плана от 1935г. като имотни граници. В този
смисъл е и установеното от вещото лице, че отразената в плана ограда между
двата имота съвпада с кадастралната граница и същата е изградена от двамата
собственика, което обстоятелство се установява от поставените условни
знаци, представляващи триъгълници от страна на двата имота. Съгласно чл.
88, ал. 5 от „Условни знаци за кадастрални планове на населени места и
незастроени терени - мащаби 1:1000 и 1:500“ тези условни знаци означават
характера на оградата и когато са поставени от едната и другата страна на
оградата сочат, че праводателите на двете страни са били собственици на
оградата. В плана от 1987г. отново е предвидено придаваемо място от имота
на ищците към имота на ответника, а изградената от ответника нова ограда
съвпада с регулационната граница на имотите. Следователно, ДРП от 1987г.
за с. П., който се отнася до спорната площ от 216 кв. м. по СТЕ /170 кв. м. по
ИМ/ не е приложен, доколкото липсват доказателства да са уредени сметките
по регулация от праводателите на ответника по някой от възможните три
начина – 1/ да е било платено обезщетение за това придаваемо място или 2/
да е заето след декларация по чл. 111 от ЗТСУ /отм./ или 3/ да е извършен
въвод във владение след издаден НА по чл. 134, ал. 3 от ЗТСУ /отм./, поради
погасяване на вземането. Горното се потвърждава и от заключението на
вещото лице по приетата и неоспорена от страните СТЕ, според което в
служба ТСУ – гр. Д. не се съхраняват данни за уреждане на придаваемата част
по регулация, като в разписните листи към двата кадастрални плана –
действащия от 1987г. и предходния от 1935г. няма вписване на собственост за
придаваеми части по регулация.
Липсват доказателства действащият регулационен план от 1987г. за с.
П. да е приложен и в сроковете по § 6, ал. 2 и ал. 4 от ПР на ЗУТ, с оглед на
7
което правото на собственост върху парцела се трансформира в право на
собственост върху имота, за който е бил отреден дворищно-регулационния
парцел, а процесната реална част се връща в патримониума на собственика на
имота, от който е била отчуждена.
Този извод се подкрепя и от гласните доказателства на водените от
ищците свидетели /А. и А./, на които съдът дава вяра, тъй като показанията
им са последователни, логични и кореспондиращи със заключението на в. л.
Същите твърдят, че ищците винаги са били в имота, не са живеели там, но от
15-20 г. са помагали на наследодателя си. Сочат, че между имотите на
страните има ограда сложена от М. А., а втората e сложена от ответника А. Р.,
като е завзел около 200 кв. м. от двора на ищците. Докато е бил жив М. А.
никой не е имал претенции за процесната част.
Изложеното обуславя извода, че след като регулация не е била
приложена, спорната реална част, която иначе е била отредена да бъде част от
имота на ответника, се е върнала в имота на М. А., който е владеел цялото
дворно място с обща площ 1640 кв. м., а след смъртта му неговите
наследници. Едва след неговата смърт на 07.10.2020г. са възникнали
претенции за процесната част от страна на ответника, който е изградил нова
ограда между ПИ № 155 и ПИ № 154, така както е отбелязано с прекъсната
оранжева линия на комбинирана скица на л. 134 от делото на ВРС.
При така установените обективни факти, като неоснователно се
преценява твърдението на ответника да е придобил процесната реална част по
давност. Не се установи същата да е била в негово владение, до момента в
който е изградил нова ограда, премахвайки съществуващата. Дори и да бе
владял процесната реална част в продължение на 10 години, то ответникът не
би могъл да придобие правото на собственост върху нея, предвид забрана за
придобиване по давност на реално определена част от поземлени имоти и при
липсата на предвидените в чл. 200, ал. 1-3 от ЗУТ, респ. чл. 59 от ЗТСУ /отм./
изисквания. Реално обособена част от УПИ може да се придобие по давност в
хипотезата на чл. 200 от ЗУТ, само ако са налице изискванията на чл. 19 от
ЗУТ, като предвиденото в чл. 200, ал. 2 от ЗУТ изключение намира
приложение единствено в хипотеза на присъединяване към съседен имот по
реда на чл. 17 от ЗУТ при първоначално урегулиране на територията.
Следователно реална част от поземлен имот, която не отговаря на
изискванията на чл. 19 от ЗУТ, може да бъде присъединена към съседен имот
чрез придобиване на правото на собственост чрез правна сделка или по
давност по реда на чл. 17 от ЗУТ, само ако и двата имота не са урегулирани.
Присъединяване на реални части от урегулирани поземлени имоти към
съседен имот, ако тези части не отговарят на изискванията на чл. 19 от ЗУТ,
може да се извърши само по реда на чл. 15 от същия закон. В настоящия
случай, нито едно от предвидените изключения не е налице.
Твърдението, че ВРС се е произнесъл свръхпетитум е неоснователно,
доколкото площта на имота може да бъде различна поради неточно измерване
или различен способ на измерване, поради което не е съществен елемент при
индивидуализацията на имота. Като неоснователно се преценява и
оплакването досежно правата на собственост на А. Г., доколкото настоящият
8
спор няма за предмет спор за собственост между съсобственици.
Като е достигнал до идентични правни изводи, ВРС е постановил
правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.
Съобразно отправеното искане и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК
въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна сторените разноски
пред настоящата инстанция, които представляват заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 800 лв. Срещу последното процесуалният
представител на въззивника е релевирал възражение за прекомерност, което
съдът, съобразно предмета и сложността на делото, преценя за основателно.
Производството пред въззивната инстанция е приключило в едно съдебно
заседание, като между страните не е имало спор по фактите, а по правото.
Изложеното обуславя извод за невисока фактическа сложност на делото. Ето
защо заплатеният адвокатски хонорар следва да бъде намален на 600 лв.
Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 147/27.06.2022г., постановено по гр. д. №
1230/2021г. на РС - Провадия, с което е прието за установено по отношение
на А. Х. Р., ЕГН **********, с поС.ен адрес с. П., общ. Д., че Х. Х. М., ЕГН
********** от с. Партизани, обл. Варна, ул. „ШестнаД.“ № 5, А. М. Г., ЕГН
********** от с. П., обл.Варна, ул. „Т.“ № 35 и Р. Х. М., ЕГН ********** от
с. П., обл. Варна, ул. „Д.“ № 1 са собственици по наследство и давност на
недвижим имот, находящ се в с. П., община Д., област Варна, а именно: 216
кв. м. по СТЕ /170 кв. м. по искова молба/, представляващи реална част от
дворно място пл. № 155 в кв. 16, с обща площ 1640 кв. м., която реална част е
включена в УПИ XVIII 154 по плана на с. П., одобрен със заповед
№1449/07.09.1997г., защрихована със светло зелен цвят на скицата от
заключението на в. л. по СТЕ в първоинстанционното дело, на л. 135 от
същото, приподписана от съда и съставляваща неразделна част от настоящото
решение, при квоти по 1/3 ид. ч. за всеки от ищците, на основание чл. 124, ал.
1 ГПК и е отменен КНА за собственост върху недвижим имот, придобит по
давностно владение № 79, том II, рег. № 1307, нот. дело № 170/2021г. на
нотариус И. К., с район на действие РС – Провадия, вписан в рег. № 225 в НК,
на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК.
ОСЪЖДА А. Х. Р., ЕГН **********, с адрес с. П., общ. Д. да заплати
при условията на разделност на Х. Х. М., ЕГН ********** от с. Партизани,
обл. Варна, ул. „ШестнаД.“ № 5, А. М. Г., ЕГН ********** от с. П., обл.
Варна, ул. „Т.“ № 35 и Р. Х. М., ЕГН ********** от с. П., обл. Варна, ул. „Д.“
№ 1 сумата от 600 /шестстотин/ лева, представляваща разноски пред
въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10