Р
Е Ш Е
Н И Е № 7
гр. Силистра, 07.02.2022 г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд гр.Силистра, в
открито съдебно заседание на двадесети януари, две хиляди двадесет и втора
година, в състав - ПАВЛИНА Г.-ЖЕЛЕЗОВА, при участието на секретаря РУМЯНА
ПЕНЕВА, разгледа докладваното от съдията АД № 187/2021 г. по описа на
Административен съд Силистра, и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 145 - чл. 178 от Административно-процесуалния кодекс АПК),
във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Съдебното производство е образувано по
жалба на Г.П.Г. против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка (ПАМ) № 21-1099-000517/03.09.2021 г. „временно отнемане на свидетелство
на управление на моторно превозно средство (МПС) на водач до предоставяне на
сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Чрез жалбата се въвеждат
оплаквания за нарушение на материалния закон, за допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, представляващи неизясняване на всички факти и
обстоятелства по преписката, и за немотивираност на акта. Основните аргументи в
жалбата са свързани с оспорване на фактите и обстоятелствата, които са
възприети като релевантни от административния орган. Фокусът е насочен към
отричане на факта, че на посочената дата и час, жалбоподателят е управлявал
процесния мотоциклет. Моли се за отмяна на оспорения административен акт и за
присъждане на разноски за такса и адвокатско възнаграждение.
Ответникът -
началник група „Моторни превозно средства, водачи и административно-наказателна
дейност” при сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция при
МВР-Силистра, чрез юрисконсулт А., оспорва жалбата като неоснователна. Развива
съображения за липса на отменителни основания по чл. 146 от АПК. Моли за
отхвърляне на оспорването и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд - Силистра, в решаващия състав, след като обсъди доводите на страните и
прецени събраните и приети по делото писмени и гласни доказателства, приема за
установено следното:
На 31.07.2021 г. е извършена
специализирана полицейска проверка по Закона за движение по пътищата в участък
с. Ситово, област Силистра. Към 17:00 часа по ул. „Младост“ жалбоподателят Г.Г.
е управлявал мотоциклет без да използва обезопасителна каска. Контролните
органи са направили безуспешен опит да спрат водача за проверка, а съответно
водачът е избегнал проверката, ускорявайки МПС и избягвайки от мястото на
подадения сигнал. Контролните органи са посетили дома на тъста на
предполагаемия водач, където са пребивавали жалбоподателят, съпругата му,
свидетелят Б. Т. - собственик на мотоциклета и тъста на жалбоподателя. Водачът
на мотоциклета, към момента на опита за спиране за проверка, е управлявал
процесното МПС без каска, гол до кръста. При посещението на посочения по-горе
адрес жалбоподателят, на 31.07.2021 г. - летен и горещ ден, към 17.30 часа-18
часа, е бил с бейзболна шапка, с вдигната яка и слънчеви очила. Съизмеримо
съпругата му не е била с аксесоари от вида на слънчеви очила, шапка и други,
обичайно свързващи се с почивка и предпазни средства срещу слънце. От
обясненията става ясно, че целта на посещението на жалбоподателя и съпругата му
е била да вземат детето си от родители на майката. Контролните органи са
поканили жалбоподателя да свали шапката и очилата и в негово лице са разпознали
водача на процесното МПС.
По делото са разпитани свидетели –
служители при ОД на МВР - Т. и Л., собственикът на МПС-Б. Г., съпругата на
жалбоподателя. При анализ на показанията им, съдът намира, че следва да даде
вяра на контролните органи, които категорично посочват, че са възприели
адекватно и ясно отличителните черти на водача на МПС, който в случая е
жалбоподателя. Изнесените данни почиват на лични впечатления и се съгласуват с
писмените доказателства.
Жалбоподателят, съпругата му и братът
на съпругата му поддържат обяснения, че друго лице-кандидат за купувач на
процесното МПС, е управлявало последното. При опит за повече разяснения те
обясняват, че не знаят нищо за това лице – нито как се казва, нито от къде е.От
гледна точка на обоснованост не е логично собственикът да повери дори и
временно за тест, сравнително скъпа вещ, на лице, за което няма и не е поискало
никаква информация. В същото време не е обичайна житейска ситуация към 18.00
часа, в горещ летен ден, седейки, вероятно на сянка в двора на тъста си,
жалбоподателят, да е с вдигната яка, с очила и шапка. Логично е да се
предположи опит за дегизиране, при положение, че показанията на контролните
органи за водача са, че той е управлявал мотоциклета без каска и гол до кръста.
По делото не се спори, жалбоподателят
признава, а и от писмената справка в „Гаранционния фонд“ следва, че за
процесното МПС в периода от 31.07.2021 г. – датата на неправомерното управление
на мотоциклета, до издаването на процесната заповед за налагане на принудителна
административна мярка- 03.09.2021 г., за посоченото МПС не е била сключена
застраховка „Гражданска отговорност“.
В заключение съдът приема, че не е
оборена материалната доказателствена сила на акта за установяване на нарушение
№ АА386108 от 25.08.2021 г. /л.14/, в който са вписани констатации, че на
31.07.2021 г.Г.Г. е управлявал МПС без сключена застраховка „Гражданска
отговорност“.
Въз основа на събраните по преписката
доказателства на 03.09.2021 г. е била издадена процесната заповед, с която на основание
чл.171,т.1,б.“е“ от ЗДвП на жалбоподателя, в качеството му на водач на МПС,
управляващ последното без сключена застраховка „Гражданска отговорност“, е била
наложена принудителна административна мярка „отнемане на СУ на МПС до
представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“.
По делото е установено, че договор за
застраховка от процесния вид е сключен на 16.09.2021 г., т.е. около две
седмици след издаване на оспорената
заповед, като последната е била връчена на жалбоподателя на 20.09.2021 г.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя,
че не е извършено нарушение, тъй като договор за застраховка бил сключен
действително след издаване на заповедта, но преди връчването й.
Надлежното връчване на
административния акт има отношение към възникване правото на жалба. По делото
няма спор, че жалбоподателят е упражнил потестативното си право в срок.
Принудителната
административна мярка "временно
отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство" се
издава за преустановяване на закононарушение-управление на МПС без сключена
застраховка, което е установено като бездействие по отношение на задължението
за сключен договор, на 31.07.2021 г. и не е приключило към момента на
постановяване на мярката - 03.09.2021 г. В тази връзка сключването на договора
след издаването на заповедта съставлява прекратително основание по отношение
срока на налагане на мярката в процеса не на издаването й, а на изпълнението й.
Обобщавайки гореизложеното, съдът
приема, че оспорената заповед е материално законосъобразна, тъй като са
осъществени елементите от хипотезата на чл.171,т.1,б.“е“ от ЗДвП – управление
на МПС без сключена съответна задължителна застраховка.
Атакуваната заповед е
издадена от компетентен административен орган – началник група „Моторни
превозно средства, водачи и административно-наказателна дейност” при сектор
"Пътна полиция" при Областна дирекция при МВР-Силистра, който е
надлежно оправомощен да прилага принудителни административни мерки /ПАМ/ по
ЗДвП съгласно приложената Заповед № 342 - 330 от 21.04.2017 г. на Директора на
ОД на МВР, съгласувана със Заповедта по чл. 165 от ЗДвП на Министъра на
вътрешните работи / л.12/.
При издаването на
административния акт е спазена предписаната от закона писмена форма и
изискванията за съдържание по чл. 59, ал. 2 от АПК с отразена фактическа обстановка,
която обезпечават правото на участие на жалбоподателя и възможността за
съдебния контрол за спазването на материалния закон.
Целта на закона е спазена –
охрана интересите на обществото за преустановяване управление на МПС в нарушение на закона.
С оглед на всичко изложено
по-горе, оспорването на заповедта за налагане на ПАМ се явява неоснователна и
следва да се отхвърли.
При направено искане за това
и в съответствие с изхода на спора на ответната страна се дължи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лв. Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Г.П.Г.,
ЕГН: ********** *** против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 21-1099-000517/03.09.2021 г. „временно отнемане на свидетелство на
управление на моторно превозно средство (МПС) до предоставяне на сключена
валидна застраховка „Гражданска отговорност“по чл. 171, ал. 1, т. 1 б.“е“ от ЗДвП.
ОСЪЖДА Г.П.Г., ЕГН:**********
*** ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР - Силистра разноски в размер на 150 лв.
ОТХВЪРЛЯ искането на
жалбоподателя за присъждане на разноски.
Решението е окончателно на
основание чл.172,ал.5 от АПК.
СЪДИЯ: