Р Е Ш Е Н И Е № 12
гр.Стара Загора,
11.01.2022 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд в публичното заседание на девети декември
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:
БОЙКА ТАБАКОВА
ИРЕНА ЯНКОВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретаря Минка Петкова
и
в присъствието на прокурора Гриша Мавров
като разгледа докладваното от
БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело № 540
по описа за 2021 год, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е
с правно основание чл. чл.285, ал.1 , изр.2 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по касационна
жалба от К.И.Ш., изтърпяващ наказание в Затвора Стара Загора против Решение № 259
от 25.06.2021г., постановено по адм. дело № 65/ 2021г. по описа на Административен
съд – Стара Загора. Според касатора съдебният акт е неправилен поради нарушение
на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения - касационни основания
по чл.209, т.3 от АПК. Счита, че в решението не е обсъдено представено доказателство
за отношението на затворническата администрация към него като личност. Твърди,
че Становище от 19.01.2021г. на Началник сектор „Социална дейност и възпитателна
работа“ в Затвора – Стара Загора съдържа обидна квалификация към него, за което
ответникът му дължи обезщетение. Направено
е искане съдебното решение да бъде отменено и да се постанови друго по съществото
на спора, с което да бъде уважена изцяло заявената претенция за присъждане на
обезщетение в размер на 15 000лв
Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ гр.София чрез процесуалния си представител юрисконсулт С. в
представен писмен отговор оспорва касационната жалба като недоказана и неоснователна
по съображения, че съдебният акт, с който е отхвърлен предявеният иск за обезщетяване,
е правилен, законосъобразен и при постановяването му не са допуснати
процесуални нарушения - съдът не е
ограничавал или отнемал правото на ищеца да сочи доказателства и многократно му
е давал разяснения за относимостта на направените искания. Моли решението да
бъде оставено в сила.
Окръжна прокуратура
- Стара Загора, чрез участващия по делото прокурор дава заключение за неоснователност
на касационната жалба като напълно споделя изложените в него мотиви. Предлага
решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателите касационни основания,
доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК
служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното
съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба
е подадени в законово установения срок, от надлежни страна, за която съдебният акт
е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
Съгласно изложеното
в исковата молба нарушенията на чл.3 от ЗИНЗС, на които К.Ш. основава претенцията
си, се изразяват в унизително, уронващо човешкото достойнство и обидно отношение,
свързано с изложеното в Заповед № Л-783/ 06.04.2020г. на Началника на Затвора –
Стара Загора и Становище от 19.01.2021г. на Началник сектор „Социална дейност и
възпитателна работа“ в Затвора – Стара Загора, представено по ЧНД № 20/ 2021г. по
описа на Окръжен съд – Стара Загора. Ищецът твърди, че изпълнението на Заповед №
Л-783/ 06.04.2020г. на Началника на Затвора – Стара Загора и съдържанието на Становище
от 19.01.2021г. на Началник сектор „Социална дейност и възпитателна работа“ в Затвора
– Стара Загора неблагоприятно засягат личността му. Това му е причинило неимуществени вреди, които
счита, че следва да се обезщетят със сума в размер на 100 000лв.
С обжалваното решение
претенцията е отхвърлена като неоснователна и недоказана. Прието е, че нито издаването
на Заповед № Л-783/ 06.04.2020г. на Началника на Затвора – Стара Загора, с
която на основание чл.248, ал.1, т.2 от ЗИНЗС поради грубо и системно нарушение
на установения ред и дисциплина, с което застрашава сигурността в Затвора – Стара
Загора, е разпоредено подсъдимият К.И.Ш. да бъде настанен в постоянно заключено
помещение, без участие в колективни мероприятия, нито нейното изпълнение се свързват
с някаква проявна форма на нарушение на забраната по чл.3 от ЗИНЗС. Тъй като с влязло
в сила Решение № 199 от 10.04.2020г. по ЧНД № 807/ 2020г. по описа на Районен съд
– Стара Загора Заповед № Л-783/ 06.04.2020г. на Началника на Затвора – Стара Загора,
е била потвърдена като правилна и законосъобразна, е обоснована невъзможност в съдебно
производство, образувано по предявен иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС,
да се извършва преценка относно материалната и/или процесуалната й законосъобразност
и то при положение, че определената подсъдност на жалбите против заповедите за настаняване
на задържани/ осъдени лица в постоянно заключено помещение без участие в колективни
мероприятия законът възлага на съответния районен съд. По отношение на релевираното
като основание на исковата претенция за нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, а именно
Становище от Началник сектор „СДВР“ в Затвора – Стара Загора – гл. инспектор Р.
Найденова, съдът приема, че то по никакъв начин не сочи на проявено от специализиран
орган по изпълнение на наказанията унизително, уронващо човешкото достойнство и
обидно отношение спрямо лишения от свобода Ш.. Според решаващия съдебен състав
субективното възприемане от ищеца на някои от съдържащите се в становището констатации,
оценки и заключения, като обидни и унизителни, очевидно е обективно неоправдано,
а направената от лишения от свобода интерпретация на посочените като отчетени дефицити
в зони, не намира каквото и да е било основание в смисловото съдържание и в начина
на формулировка на изготвеното становище от 19.01.2021г. за нуждите на образуваното
по подадена от осъдения молба за условно предсрочно освобождаване производство по
ЧНД № 20/ 2021г. по описа на ОС – Стара Загора. По тези
съображения са счетени за недоказани релевираните като основание на исковата претенция
нарушения на чл.3 от ЗИНЗС, свързани със Заповед № Л-783/ 06.04.2020г. на Началника
на Затвора – Стара Загора и Становище от 19.01.2021г. на Началник сектор „Социална
дейност и възпитателна работа“ в Затвора – Стара Загора, както и сочените от ищеца
като претърпени от него неимуществени вреди и причинно-следствената им връзка с
двата акта на затворническата администрация. В резултат на това искът е
отхвърлен изцяло.
Обжалваното решение
е валидно, допустимо и правилно.
Предявеният от К.Ш.
иск е квалифициран като иск по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Съгласно тази разпоредба държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС т.е.
на нарушения на забраната осъдените /респ. задържаните/ да бъдат подлагани на изтезания,
на жестоко, нечовешко или унизително отношение, вкл. за поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна
изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства,
както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Въз основа на събраните
доказателства и установената по делото фактическа обстановка правилен е изводът
на съда, че не са налице законовите предпоставки, обуславящи основателност на предявения
от К.Ш. иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от унизително, уронващо
човешкото достойнство и обидно отношение, свързано с изложеното в Заповед № Л-783/
06.04.2020г. на Началника на Затвора – Стара Загора и Становище от 19.01.2021г.
на Началник сектор „Социална дейност и възпитателна работа“ в Затвора – Стара Загора,
представено по ЧНД № 20/ 2021г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора. В мотивите
на съдебното решение са изложени подробни съображения кои релевантни за спора факти
са приети за установени и какви изводи следват от тях относно твърдяното нарушение
на чл.3 от ЗИНЗС.
Обосновано и правилно
първоинстанционният съд е приел, че не е установено и доказано наличието на нито
един от кумулативно изискуемите елементи от правопораждащия фактически състав за
отговорността на държавата по чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС: 1. Допуснати от специализираните
органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл.3 от ЗИНЗС; 2. Нарушението на
чл.3 от ЗИНЗС да е при или по повод изпълнение на наказание „лишаване от свобода”
или на мярка „задържане под стража”; 3. Претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/
и 4. Причинна връзка между допуснатите от специализираните органи по изпълнение
на наказанията нарушения на чл.3 от ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат. Настоящият
съдебен състав напълно споделя изводите на първоинстанционния съд и на основание
чл.221, ал.2, изр.2 от АПК в тази насока препраща към мотивите на това решение.
След като Заповед № Л-783/ 06.04.2020г. на Началника на Затвора – Стара Загора е
била подложена на съдебен контрол то силата на присъдено нещо на Решение № 199 от 10.04.2020г. по ЧНД № 807/
2020г. по описа на РС – Стара Загора, с което е потвърдена като правилна и законосъобразна,
препятства повторна преценка относно материалната и/или процесуалната й законосъобразност.
Оттук произтича безспорната установеност,
че няма незаконосъобразен административен акт, т.е. отсъства една от кумулативно
изискуемите предпоставки за реализиране на безвиновната отговорност на
ответника. Следователно негативните преживявания, физически и емоционален дискомфорт
на К.Ш. не могат да бъдат определени като такива, надвишаващи неизбежното ниво,
присъщо на изтърпяваната мярка по чл.248, ал.1 от ЗИНЗС и унижаващи човешкото му
достойнство, и не могат да обусловят извод, че приложеният ограничителен режим представлява
третиране в нарушение на чл.3 от ЕКПЧ, водещо до необосновано нарушаване на основни
субективни права на Ш. и общочовешки ценности, защитени от ЕКПЧ, както правилно
е прието в обжалвания съдебен акт. Изцяло верен, обоснован и в съответствие с
материалния закон е и изводът, че обективираните в Становище от 19.01.2021г. на
Началник сектор „Социална дейност и възпитателна работа“ в Затвора – Стара Загора
констатации и оценка по никакъв начин не
сочат засягане на личността и достойнството на лишения от свобода. Отчетените дефицити
в определени зони са характеризирани със съответстващи им термини като не са
използвани думи и/или изрази, които обективно да означават несправедливо засягане,
накърняване на честолюбието на Ш. или оскърбяването му. Субективната
интерпретация и възприемането като унизителни от страна на ищеца не е достатъчно
основание да се квалифицират като нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, а само това има
правно значение в настоящото производство. Именно по тази причина дори по
делото да беше представена Заповед № ЛС-04-1398 27.01.2014г на министъра на
правосъдието за утвърждаване на методика за оценка на риска от вреди изводът за
неоснователност на претенцията няма да се промени. Чрез нея ищецът се опитва да
докаже неспазване на различни аспекти от правилата, но това оплакване излиза
извън рамките на настоящия процес, очертани с исковата молба /свеждащи се до
съдържанието на становището/ и със ЗИНЗС, поради което е недопустимо за разглеждане.
Неоснователно се
поддържа от касатора допуснато от съда съществено процесуално нарушение поради
необсъждане на представеното Становище от 24.07.2020г. на Началник сектор „Социална
дейност и възпитателна работа“ в Затвора – Стара Загора за друг лишен от
свобода. Този документ не е представен в хода на съдебното дирене, не е приет
като доказателство по делото, поради което съдът няма задължение да го
коментира.
С оглед на изложените съображения съдът намира,
че касационната жалба е неоснователна. Не са налице твърдените касационни основания,
поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие
и при правилно приложение на закона следва да бъде оставено в сила.
Водим от горните
мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен
съд
Р
Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 259 от 25.06.2021г., постановено по адм. дело № 65/ 2021г. по описа на Административен
съд – Стара Загора.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.