Р Е Ш
Е Н И Е
№1
гр. Несебър, 03.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, шести състав
в публично заседание на седемнадесети декември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Диана Каравасилева, като разгледа гр. д. № 750 по описа на Районен съд Несебър за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
От ищците А.И.М. и И.И.П. е предявен иск срещу С.Х.П. с правно
основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт №
151, том VI, рег. № 4174, дело № 1111 от 2008г. на нотариус Стоян
Ангелов, вписан в регистъра на нотариална камара под № 208, с който Илия Спасов
Тарянов е прехвърлил 4/6 идеални части от двуетажна жилищна сграда, със
застроена площ от 75 кв. м. и разгърната застроена площ от 150 кв. м.,
построена в УПИ VII-24, в кв. 8 по
плана на село Равда, с площ от 612 кв. м. при граници на имота: улица, УПИ VI-23, УПИ V-22, УПИ IV-21 и VIII-25, поради
виновното неизпълнение от страна на ответницата. В исковата молба се сочи, че
ищците са наследници на Илия Тарянов. Излага се, че при сключване на договора и
до смъртта си той живеел съвместно с ответницата, а на ищците бил отказан
достъп до имота. Твърди се, че при посещенията от страна на ищците на имота
баща им винаги бил заключен в двора, във видимо занемарено състояние. Сочи се,
че за него не се полагали грижи, дрехите му били стари и износени, бил в лошо
хигиенно състояние. Твърди се, че ответницата и нейни роднини се отнасяли
грубо, непочтително и арогантно към бащата на ищците. Развиват се подробни
съображения в насока, че П. не изпълнявала задълженията си по алеаторния
договор. Сочи се, че през август месец 2017г. Тарянов получил инсулт и бил
намерен в безпомощно състояние на земята в двора от случаен човек. Твърди се,
че след инцидента ответницата не го водила на редовни профилактични прегледи.
Навежда се, че пенсията на Тарянов била получава от ответницата и харчена от
нея – за нейни лични нужди. Сочи се, че са били налице задължения към „ЕВН”,
незаплатени от нея. Обръща се внимание на противоречиви данни, събрани от д-р М.
за посещенията на Тарянов при него, като се акцентира и върху обстоятелството,
че д-р И. не си спомня за такъв пациент. Прави се анализ на показанията на
разпитаните свидетели, като се развиват съображения срещу тези на свидетелите
Козаров и Олчева. С тези доводи от съда се иска да уважи претенцията.
Претендират се разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК от ответницата С.Х.П., чрез процесуалния й представител, е
подаден отговор на исковата молба, с който искът се оспорва като неоснователен.
Твърди се, че ищците изключително рядко посещавали баща си. Сочи се, че редките
им посещения били с цел да се иска финансова помощ от него. Навежда се, че от
2005г. П. живеела в къщата под наем, а от 2008г. до смъртта му през 2018г. сама
се грижела за здравето и живота му и не се отделяла от него. Твърди се, че
ответницата заплащала ел. ток, вода, данък, храна, дрехи и лекарства. Излага
се, че при влошаване здравето на Тарянов са викани лекари. Развиват се
съображения в насока, че ответницата сама се грижела за къщата и двора. Твърди
се, че след получения инсулт ответницата със своите грижи успяла да вдигне
Тарянов на крака. Оспорват се твърденията на ищците, че им бил отказан достъп
до имота. Развиват се съображения в насока, че по делото е доказано
изпълнението на задължението на ответницата да осигури на бащата на ищците
спокоен и нормален живот. С тези доводи от съда се иска да отхвърли иска.
Претендират се разноски съобразно представен по делото списък.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По предявения иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД в
доказателствена тежест на ищците е да докажат
сключването на
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
обективиран в нотариален акт № 151, том VI,
дело № 1111 от 2008г. на нотариус Стоян Ангелов. В доказателствена тежест на
ответницата е да докаже пълното и точно изпълнение, т.е. такова, което
съответства на нуждите на прехвърлителя Тарянов.
В практиката си върховната инстанция е имала повод да се произнесе
в насока, че от значение за изпълнението на алеаторния договор са
обстоятелствата свързани с конкретната необходимост от грижи за прехвърлителя,
включително нуждата от специални грижи или оказване на медицинска помощ в даден
момент с оглед състоянието му, защото тази необходимост определя и обема на
дължимото поведение от страна на поелия задължение да полага грижи. Съдът
следва да обсъди в мотивите си както доказателствата за тези обстоятелства,
така и доводите на страните за значението им (Решение № 175 от 05.12.2019г. по
гр.д. № 3258/2018г. по описа на III гр. о.
на ВКС). На кредитора по договор за гледане и издръжка не е необходимо и
очаквано да се натрапват грижи, които сам той не желае, както е прието в
утвърдената съдебна практика по подобни спорове. За основателност на
претенцията е необходимо по делото да се съберат доказателства за разминаване
между очакваното от прехвърлителя и полученото обгрижване от страна на длъжника
по договора (Решение № 569 от 08.03.2011г. по гр.д. № 76/2009г. по описа на IV гр. о. на ВКС).
В светлината на посочените основни постановки на съдебната
практика, съдът прави следните изводи:
По делото се доказва сключването на договор за прехвърляне на имот
срещу задължение за издръжка и гледане с прехвърлител И.Т.и лице, поело
задължението за издръжка и гледане ответницата П. (нотариален акт №
151, том VI, рег. № 4174, дело № 1111 от 2008г. на нотариус Стоян
Ангелов на л. 8 – л. 9). Установява се, че с този договор в полза на
ответницата са прехвърлени 4/6 идеални части от двуетажна жилищна сграда, със
застроена площ от 75 кв. м. и разгърната застроена площ от 150 кв. м.,
построена в УПИ VII-24, в кв. 8 по
плана на село Равда, с площ от 612 кв. м. при граници на имота: улица, УПИ VI-23, УПИ V-22, УПИ IV-21 и VIII-25. Видно от
нотариален акт № 218, том I, дело № 390/1971г.
(на л. 6 – л. 7 от делото) и удостоверение от Община Несебър (на л. 10 от
делото) празното дворно място било дарено на Султана Тарянова (съпруга на Илия
Тарянов), а съгласно одобрен архитектурен проект от 20.01.1972г. в него била
построена двуетажна жилищна сграда със ЗП от 75 кв.м. и РЗП от 150 кв. м.,
идентична с тази в нотариалния акт за сключване на договора за прехвърляне на
имот срещу задължение за издръжка и гледане. Т.е. така построената сграда се е
превърнала в СИО (арг. от т. 4 от Постановление
№ 5 от 31.X.1972 г., Пленум на ВС, според която в съпружеската имуществена
общност се включва сградата, построена през време на брака върху земя,
индивидуална собственост на единия съпруг). От удостоверение за наследници (на
л. 11 от делото) се установява, че Султана Тарянова починала на 29.11.2003г.,
като оставила за свои наследници Илия Тарянов, И.П. и А.М.. Следователно към
този момент И.Т.е станал собственик по силата на прекратена СИО и наследствено
правоприемство на 4/6 идеални части от сградата, а ищците на по 1/6 идеална
част от нея – по силата на наследствено правоприемство (арг. от чл. 44, т. 1
вр. чл. 27, ал. 1 от СК вр. чл. 5, ал. 1 вр. чл. 9, ал. 1 от ЗН).
Спорен по делото е въпросът дали след прехвърляне на
имота през 2008г. от страна на ответницата е осъществено пълното и точно
изпълнение на нейните задължения по договора, т.е. такова, което съответства на
нуждите на прехвърлителя Тарянов (включително нуждата
от специални грижи или оказване на медицинска помощ).
На първо място съдът намира, че по делото е доказано
осъществяването на грижи от страна на ответницата спрямо наследодателя на
ищците. Относими обстоятелства в тази насока се установяват от показанията на
свидетелите Куртева, Петров, Козаров, Олчева и Лефтеров. От показанията на св.
Куртева (живуща ***, в съседство с процесната къща, находяща се на ул. „Васил
Левски” № 20) се установява, че ответницата се грижела за дядото (Илия
Тарянов). Както посочва Куртева в показанията си първоначално ответницата
живеела на квартира в дома на Тарянов, а впоследствие започнала да се грижи за
него. Отписала го от социален патронаж и започнала да му готви. Дори в
пресъздадените от Куртева изрази на ответницата (които свидетелката сочи, че е
чула от хора от селото) се съдържа твърдение на С.П., че гледа И.Т.(вкл.
цитираният израз „Аз, ако на този бунак не му взема къщата, защо трябва да го
гледам”). От показанията на св. Куртева се установява още, че след 2008г. П.
започнала да се грижи за И.Т.и да го пере, като всичко вървяло добре докато
имало средства. В подобна насока са и показанията на св. Петров (племенник на
Илия Тарянов), който сочи, че ответницата „се съгласила” да гледа Илия Тарянов,
тъй като той имал неприятности с дъщерите си. Наред с това свидетелят сочи, че
в личен разговор с него Тарянов му заявил, че не е много доволен, но като няма
какво да прави и на това е доволен. От показанията на св. Олчева (приятелка на
ответницата) се потвърждава, че Тарянов бил гледан от ответницата.
Свидетелката, при посещенията си в имота, възприемала Тарянов като избръснат,
изпран, на топло. Пред свидетелката той не се е оплаквал да му липсва нещо. В
подобна насока са и показанията на св. Козаров, посещавал често адреса като
приятел на един от синовете на ответницата (които също живеели там). От
показанията на този свидетел се потвърждава, че Тарянов бил отписан от
социалната кухня с идването на ответницата, която се грижела за него.
Показанията на св. Лефтеров затвърждават посочените изводи, тъй като при
посещенията си на адреса свидетелят (като лекар, който преглеждал Тарянов)
възприел наличието на добро условия на живот за пациента си. Тук е моментът да
се отбележи, че показанията на този свидетел следва да се кредитират, като
съдът не приема да са налични противоречия между изготвените от него писмени
документи, както помежду им, така и между тях и показанията му. В попълнено медицинско
направление (на л. 47 от делото) св. Лефтеров е декларирал, че И.Т.е посещаван
от него в дома му многократно при повикване от Снежана П.. Същите данни св.
Лефтеров потвърждава и при разпита си като свидетел в съдебното заседание. В
приетото удостоверение (на л. 56 от делото) св. Лефтеров е посочил, че И.Т.не е
бил преглеждан в последните 5 години в кабинета на д-р Л.М. ***. Това
обстоятелство също се потвърди от свидетеля Лефтеров, като липсва противоречие,
тъй като е напълно възможно пациентът да не е посещавал кабинета на лекаря
(респ. да не са регистрирани негови посещения), а в същото време да е посещаван
на място в дома си от съответния лекар. Отбелязаното в медицинското
направление, че Тарянов е посещавал доктор М. многократно от една страна е
разтълкувано от последния (в качеството му на свидетел) като техническа грешка,
а от друга страна следва да се тълкува във връзка с посоченото в началото на
изречението, че Тарянов е „стар” пациент на доктор Л.М.. Следователно не е
невъзможно той да го е посещавал многократно в миналото, а в последните пет
години пациентът да е посещаван единствено на адреса си. Посочването на
некоректна дата, на която е починал Тарянов (в направлението на л. 47 от делото)
също не следва да се тълкува като причина за разколебаване показанията на св.
Лефтеров. Това е така, тъй като съобщението за смъртта на Тарянов е изготвено
от д-р Раева (на л. 23 от делото), поради което е логично св. Лефтеров да не е
наясно с точната дата на смъртта на пациента си.
Налага се извод, че от показанията на всеки един от разпитаните
свидетели могат да се извлекат конкретни факти, които са в насока, че
ответницата е полагала грижи за И.Т.(каквото задължение й е вменено със
сключения договор). Известни нюанси по отношение изпълнението на това
задължение могат да се изведат от показанията на св. Куртева и Петров. Така
например св. Куртева сочи, че през 2017г. Тарянов претърпял инсулт, а
ответницата не била там, за да му помогне. От показанията на тази свидетелка се
установява обаче, че по същото време П. била на работа, като именно тя се
обадила на сина си (който се намирал в къщата) да организира оказването на
лекарска помощ за пострадалия. Т.е. причината ответницата да не е била на място
по време на инцидента е служебната й ангажираност, която от своя страна е в
пряка връзка с осигуряване на средства за изпълнение на задълженията й да гледа
Тарянов. Ето защо не може да се приеме, че с поведението си П. е нарушила
клаузите в договора. Според св. Куртева след инцидента и видът на Тарянов се
променил, като същият приличал на „клошар”. При данните за получен от Тарянов
инсулт е напълно логично състоянието му да се е влошило и той да не е изглеждал
както преди, но въпреки това по делото не се установява причина за влошеното му
състояние да е липсата на грижи от страна на П.. За недостатъчно грижи загатва
свидетелят Петров. Следва обаче да се обърне внимание, че в периода 2005г. –
2007г. (т.е. преди сключване на алеаторния договор) И.Т.молел св. Петров да
отиде да живее при него в гр. Айтос. Очевидно Тарянов е искал помощ от свои
роднини и е имал нужда от грижи. Както сочи св. Петров, той отказал да приеме
Тарянов при себе си в гр. Айтос, а освен това последният имал неприятности и с
дъщерите си. Именно това е наложило Тарянов да потърси помощ от ответницата П.
(видно от показанията на свидетеля Петров). Ето защо търсеното на грижи от св.
Петров е било в периода преди да се сключи договор за осигуряването на такива
от ответницата и не може да се приеме, че след като е търсил грижи от друго
лице, то договорът не е изпълняван. Вярно е, че свидетелят е забелязал в
последните години от живота на Тарянов известни нередности – че той носи стари
дрехи, че помещението, в което живее, не е добре изчистено. Наред с това обаче
св. Петров сочи, че Тарянов е споделил пред него, че е доволен и на това. Освен
това Тарянов му споделял, че нямало кой друг да се грижи за него.
Налага се извод, че анализът на свидетелските показания на всички
разпитани свидетели сочи, че ответницата е изпълнявала задължението си по
договора да гледа Тарянов. Дори да са били налице известни отклонения от
изпълнението на нейните задължения, същите са минимални (на фона на целия
период на действие на договора от около 11 години) и са се дължали по-скоро на
обективни и извинителни причини – най-вече на обстоятелството, че особено през
летния сезон П. осъществявала трудова дейност и била ангажирана с това, като не
можела да гледа Тарянов през цялото време.
Друга група доводи, наведени от ищците, са в насока, че за
определени периоди в обитавания от Тарянов имот не е имало ток и вода.
Действително такива обстоятелства се доказват по делото (вкл. от показанията на
свидетелите Куртева, Петров, Козаров, Олчева). В подобна насока е и протокол от
08.03.2019г. за постигната спогодба по гр.д. № 1076/2018г. по описа на Районен
съд Несебър, с която П. се задължила да заплати на ищците съответни суми,
представляващи задължение за изразходвана електрическа енергия в периодите
02.07.2016г. – 01.12.2016г. и 02.12.2016г. – 01.03.2017г. Следва обаче да се
посочи, че според показанията на свидетелите токът в имота бил спрян за
определен период от време около 2016г. – 2017г. поради обстоятелството, че
ответницата не е имала достатъчно средства да го заплати. Не може да се приеме,
че по този начин тя се е отклонила от задълженията си да полага грижи за Илия
Тарянов. От показанията на тези четирима свидетели се установява
безпротиворечиво, че П. е работела постоянно на различни длъжности в с. Равда и
к. к. „Слънчев бряг”, предимно през летния сезон. Ето защо тя безспорно е
полагала необходимите грижи, за да осигурява достатъчно средства за
домакинството (вкл. и за гледането на Илия Тарянов). Самата тя е живеела на същия
адрес, поради което неплащането на електричество не е било акт, насочен срещу
Илия Тарянов, а се е дължало на обективна причина – липсата на достатъчно
средства. Ето защо може да се направи извод, че ответницата е положила
дължимата грижа, упражнявала е трудова дейност, но въпреки това не е имала
достатъчно средства в определени периоди да заплаща електричеството за имота.
Следователно поведението й не може да бъде определено като такова, в отклонение
от договорните и задължения.
Основен довод за основателност на иска ищците извеждат от липсата
на оказана медицинска помощ за Тарянов с оглед състоянието му. В тази връзка на
първо място следва да се обърне внимание, че няма данни до 2017г. състоянието
му да е било влошено. От показанията на св. Лефтеров (посещавал лично адреса в
с. Равда в качеството си на невролог) се установява, че през годините Тарянов
имал замаеност, шум в ушите, болки в кръста и левия крак. От показанията на
останалите свидетели се установява, че в определени периоди Тарянов страдал от
ревматизъм и високо кръвно налягане. Липсват данни за сериозно влошаване на
състоянието му преди 2017г. В тази насока са показанията на св. Куртева – „Не
съм чула да кажат, че е отишъл на лекар, или нещо да му има”. Вярно е, че от
представените към исковата молба доказателства (становище на д-р Раева, личен
лекар на Тарянов, на л. 19 от делото, придружено с медицински документи на л.
20 – л. 24 от делото) се установява, че след 07.07.2009г. Тарянов не е
посещавал личен лекар. От приложените към отговора на исковата молба писмени
доказателства (медицинско направление и 3 бр. рецептурни бланки) се установява
обаче, че Тарянов е бил преглеждан от св. Лефтеров. Този факт се потвърждава и
от самия Лефтеров, разпитан като свидетел по делото. Същият посочва, че многократно
е посещавал Тарянов, като бил викан на адреса от ответницата П.. Т.е. по делото
се установява, че до 2017г. на Тарянов са осигурявани необходимите медицински
грижи, като същият бил в добро здравословно състояние (в такава насока са
показанията на св. Лефтеров).
От събраните по делото доказателства (вкл. показанията на всички
разпитани свидетели) се установява, че през 2017г. Тарянов получил лек мозъчен
инсулт, като след него бил в състояние на „умерена деменция”. Съдът намира, че
и във връзка с това състояние на лицето са осигурени нужните грижи от
ответницата П.. Както се посочи към момента на получаване на инсулта П. не е
била в обитавания от тях дом, но е осигурила с помощта на сина си ангажирането
на лекарска помощ за Тарянов (показанията на св. Куртева). Наред с това след
този момент за здравето на Тарянов се е грижел доктор Лефтеров (видно и от
неговите показанията). От показанията на Лефтеров и на св. Козаров се
установява, че дори след инсулта състоянието на Тарянов се подобрило и той
започнал да се движи, макар и с леко накуцване, като можел да изкачва стълби
без чужда помощ. Т.е. Тарянов се е възстановил до едно задоволително състояние
дори и след претърпения инсулт. Както се посочи наблюдаваното от свидетелите
Куртева и Петров състаряване и влошаване на външния му вид е пряко свързано с
напредналата възраст на Тарянов и с влошеното му здравословно състояние. Т.е.
липсват доказателства, които да са в насока, че след инцидента на Тарянов не са
оказани необходимите медицински грижи. Както се установи такива са му оказвани
и същият е посещаван от лекар по инициатива на ответницата П.. Липсват
доказателства, които да са в насока, че смъртта на Тарянов е настъпила в пряка
връзка с липсата на медицински грижи за него. Видно от съобщение за смърт (на
л. 23 от делото) Тарянов е починал поради мозъчен инфаркт – неуточнен, като
между началото на патологичния процес и смъртта е изминал период от половин
час. Т.е. не става дума за трайно заболяване, което поради липсата на
медицински грижи е довело до смъртта на Тарянов. Вярно е, че същият е страдал и
от мозъчно съдова болест, но както се установява от показанията на св. Лефтеров
това негово състояние е било лекувано и не са били налице данни за влошаването
му, като дори след претърпения лек инсулт Тарянов е възстановил задоволителното
си състояние.
В заключение може да се посочи, че не се доказа липса на положени
грижи, свързани с оказване на медицинска помощ с оглед състоянието на Тарянов,
която да се приравнявана не неизпълнение на договора за прехвърляне на имот
срещу задължение за издръжка и гледане.
Анализът на всички доказателства, отнесени към твърденията и
възраженията на страните, води до краен извод, че отсъстват събрани
доказателства за разминаване между очаквано от прехвърлителя и получено
обгрижване от страна на длъжника по договора, което да обуславя претенцията на
наследниците – ищците по делото, за разваляне на сделката. На кредитора по
договор за гледане и издръжка не е необходимо и очаквано да се натрапват грижи,
които сам той не желае. В тази връзка са налице и достатъчно доказателства, че
самият Тарянов не е желаел да посещава по-често медицински заведения, вкл. и
във връзка с получения от него лек инсулт (в такава насока са показанията на
св. Куртева, Олчева и Козаров). Ето защо съдът намира, че са му осигурени
грижи, вкл. и медицински, в желания от него обем. За да се приеме, че на
Тарянов не са били осигурявани нужните медицински грижи е необходимо по делото
да се установят обстоятелства в насока, че е имало практическо решение в полза
на здравето и живота на болния. Т.е., че състоянието му би могло да се подобри
и продължителността на живота му да се удължи, ако бяха положени допълнителни
медицински грижи за него (в подобна насока е цитираното вече Решение № 175 от 05.12.2019г.
по гр.д. № 3258/2018г. по описа на III гр. о.
на ВКС). Такива данни не са събрани, поради което не се приема за доказаното
соченото неизпълнение на алеаторния договор.
Всичко изложено до тук води до краен извод, че искът е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника следва да се присъдят исканите от него разноски (с
изричното представяне на списък за разноските на л. 74 от делото). Такива
следва да се присъдят в размер на 600 лв. – платено възнаграждение за един
адвокат. Сумата от 20 лв., представляваща внесен депозит за свидетел, не следва
да се присъжда в полза на ответницата, тъй като свидетелят не се е възползвал
от правото си да поиска възнаграждение за явяването си в съдебно заседание. Ето
защо сумата може да бъде върната на ответницата, но не и да бъде възлагана като
разноски, дължими от ищците по делото.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.И.М.,
ЕГН **********, с адрес *** и И.И.П., ЕГН **********, с адрес ***, срещу С.Х.П., ЕГН **********,
с адрес ***, иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД
за разваляне на договор
за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
обективиран в нотариален акт № 151, том VI, рег. № 4174, дело № 1111 от 2008г.
на нотариус Стоян Ангелов, вписан в регистъра на нотариална камара под № 208, с
който Илия Спасов Тарянов е прехвърлил 4/6 идеални части от двуетажна жилищна
сграда, със застроена площ от 75 кв. м. и разгърната застроена площ от 150 кв.
м., с идентификатор № 61056.502.114.1 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с. Равда, построена в УПИ VII-24, в кв. 8 по плана на село Равда,
с площ от 612 кв. м. при граници на имота: улица, УПИ VI-23, УПИ V-22, УПИ IV-21 и VIII-25.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
3 ГПК А.И.М., ЕГН **********, с адрес *** и И.И.П., ЕГН **********, с адрес ***, да заплатят на С.Х.П., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 600 лв. представляваща направените по делото разноски -
платено възнаграждение за един адвокат.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: