РЕШЕНИЕ
№260111
21.01.2021
г., гр.
Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Бургас, гражданско
отделение, LVI-ти граждански състав, в открито заседание на двадесет и първи
декември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА АСЕНИКОВА
при
секретаря Мирослава
Енчева, като разгледа докладваното от съдия Асеникова гражданско дело № 128 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявена от „Водоснабдяване
и Канализация” ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. Б*, *******
представлявано от изпълнителния директор Г* Й* Т*, чрез пълномощника юрисконсулт
З*, против Л.В.М., ЕГН:**********, и
Е.В.М., ЕГН: **********,***, искова
молба, с която са предявени обективно и
субективно съединени искове с правно основание чл. 318, ал. 2 вр. чл. 288 ТЗ вр. чл. 200 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД за ОСЪЖДАНЕ на ответниците
в качеството им на наследници на Л.П.Д., ЕГН: **********, б.ж. на гр. Б*, поч. на *****., да заплатят на ищеца при условията на
разделност сумата от общо 1 289, 30
лева – по 644, 65 лева главница, представляваща неплатена цена за доставена,
отведена и пречистена вода за водоснабден имот, находящ се в гр. Б*, ж.к. „******* по издадени фактури за периода от 24.03.2017 г.
до 25.11.2019 г., с отчетен период по фактури от 06.11.2015г. до 04.11.2019
г., както и сумата от общо 153, 14 лева – по 76, 57 лева мораторна лихва за периода от 25.04.2017 г. до 07.01.2020
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата
молба на 09.01.2020г. до изплащане на вземането. Претендират се и направените
разноски.
В
исковата молба са изложени твърдения, че ответниците са абонати на ищцовото
дружество в качеството им на са съсобственици по наследство при равни квоти на
гореописания водоснабден обект, като за процесния отчетен период не са изпълнили
задълженията си за заплащане на дължимата цена за доставена, отведена и
пречистена вода по издадени фактури и са изпаднали в забава с изтичането на
30-дневен срок от издаването им. Представени са писмени доказателства.
В законовия едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответниците са представили писмен отговор чрез назначения им по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен процесуален представител – адвокат К.Д., която оспорва предявените искове и моли за отхвърлянето им. Оспорва твърденията относно принадлежността на правото на собственост върху процесния недвижим имот. Прави възражение за погасителна давност по отношение на част от вземанията. Навежда съображения относно начина на отчитане на водомера в процесния имот.
В
съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от пълномощника
юрисконсулт Б*, който поддържа предявените искове и ангажира доказателства.
В
съдебно заседание ответниците се представляват от назначения им по реда на чл.
47, ал. 6 ГПК особен процесуален представител – адвокат К.Д., която поддържа
отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
За
уважаването на предявените осъдителни искове с правно основание чл. 318, ал. 2
вр. чл. 288 ТЗ вр. чл. 200 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД е необходимо да
са налице следните материални предпоставки: 1. Действителен договор за предоставяне на ВиК услуги; 2. Продавачът да е предоставил на
купувача ВиК услуги на определена цена; 3.
Неизпълнение на задълженията на купувача за заплащане дължимата цена за доставена, отведена и пречистена
вода; 4. Изпадане на длъжника в
забава за определен период.
По
делото е представена справка от службата по вписванията по персоналната партида
на лицето Л.П.М. към 02.01.2020 г., от която се
установява, че същата е
придобила собствеността върху процесния недвижим имот, находящ се в гр. Б*, ж.к. ********, по силата на
договор за продажба, вписан под вх. № *** от ***.2000 г. Собствениците на водоснабдявани имоти и/или имоти, от
които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, са потребители на услугите В и
К по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи (Наредбата). Видно от
представеното по делото удостоверение, Л.П.М. е починала на *****2006 г., като
е оставила за свои наследници двете си дъщери – ответниците Л.В.М. и Е.В.М.. На
основание чл. 60, ал. 1 ЗН наследниците, които са приели наследството,
отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които
получават, а съгласно чл. 48 ЗН наследството се придобива с приемането му. В
случая наследниците - ответници не са оспорили факта на приемане на
наследството, поради което не е в тежест на ищеца да го установява (Решение №
437 от 17.01.2012 г. по гр. д. № 70/2011 г. на BKC, III г. о.). Съгласно
чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата получаването
на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия (ОУ), които
влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в един централен
ежедневник, като по делото липсва спор по обстоятелствата относно влизането в
сила на приложимите ОУ, поради което това остава извън предмета на делото. Въз
основа на изложените съображения следва да се приеме, че ответниците са страни
по действителен
договор за предоставяне на ВиК услуги.
Съгласно
разпоредбите на чл. 32, ал. 1 и ал. 4 от Наредбата услугите В и К се заплащат
въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната
система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно
отклонение, като отчетените данни се установяват чрез отбелязване в карнета,
заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и
подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по
електронен път. Относно отчитането на предоставените В и К услуги по делото са
ангажирани гласни доказателства чрез показанията на
свидетелката П. – инкасатор, на които съдът дава вяра при условията на чл. 172 ГПК, и са приети
неоспорени заключения на вещите лица по допуснатите съдебно-техническа и
съдебно-икономическа експертизи, които съдът кредитира като обосновани и компетентно
изготвени. От събраните доказателства се установява, че
процесният водоснабден обект с абонатен номер ****** представлява апартамент в
жилищен блок, където живеят четирима души, като достъпът за отчитане на
водомера, който се намира в тоалетната на апартамента, обикновено се
осигурява от ответницата Е.М., но е имало и случаи на неосигурен достъп. Във
водомерния възел, който се отчита с електронно устройство, има поставен бар
код, в който е криптирана
информация, която се отнася само за
абонатния номер на който е поставен, и представлява средство за директна връзка
с базата данни на дружеството. Отчитането на измервателното устройство става,
като служител на водния оператор сканира бар кода, т.е. влиза в базата данни на
дружеството и по този начин се индикира, че състоянието на отчитането на
водомера се извършва нормално и същият е „видян”. В случай, че не е осигурен
достъп до измервателното устройство, инкасаторът набира на мобилния компютър
режим „служебно отчитане“. Предвидена е и възможност и клиентът сам да
предостави данните от измервателното устройство, по уговорен начин, в който
случай начинът на записване е „самоотчет“ (или от клиента). Отчитане на
измервателните устройства, монтирани в имота на абоната, става чрез ползването
на индустриални мобилни компютри, като данните от водомера се вкарват ръчно в
мобилния компютър, където се съхраняват във специален файл в течение на шест
месеца, а всеки месец отчетените данни се трансферират електронно
в програмата на водния оператор, където е създаден електронен карнет на
абоната. При електронното отчитане не е необходимо, пък и е невъзможно поставянето
на подпис от абоната. Общото изразходвано количество вода, преминало през
измервателното устройство за процесния отчетен период от 06.11.2015г. до 04.11.2019
г., е 471, 87 куб. м. Отчетените количества вода, както и услугите „пречистване
и канал“ са фактурирани с цените, действащи в периода на издаване на фактурите,
одобрени с решения на КЕВР, за сума в общ размер от 1 289, 30 лева. Въз основа на изложените съображения
следва да се приеме, че ищецът е предоставил на ответниците ВиК услуги на
претендираната с исковата молба стойност.
По делото не се твърди и не се установява ответниците
да са изпълнили
задълженията си за заплащане на дължимата цена за получените В и К услуги.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД - гр. Бургас, приети с Решение № ОУ-09 от
11.08.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във в. „Новинар“ на 21.08.2014 г. и в.
„Компас“ на 29.08.2014 г., в сила от 29.09.2014 г. (ОУ) В и К операторът издава
ежемесечни фактури при наличие на консумация и/или служебно начисляване на
количества. На основание чл. 33, ал. 2 от ОУ потребителите са длъжни да
заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок след
датата на фактуриране. Съгласно чл. 44 от ОУ при неизпълнение в срок на
задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на В и К
оператора обезщетение в размер на законната лихва съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата
сума по сметка на В и К. По делото са представени фактури, издадени за периода от
24.03.2017 г. до 25.11.2019 г., с отчетен период от 06.11.2015 г. до 04.11.2019
г. Съобразно приетото по делото заключение законната
лихва за забава върху неизплатените суми по фактурите, считано от датата,
следваща датата на падежа на всяка фактура, до датата на подаване на исковата
молба, възлиза общо на 153, 98 лева.
По отношение
на направеното с отговора на исковата молба възражение за погасителна давност съдът намира следното.
Процесните вземания представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.
„в“ ЗЗД, поради което се погасяват с кратката тригодишна давност. Спорно по
делото е обстоятелството относно началото на течение на давностния срок. Правните
норми, които уреждат института на погасителната давност, включително началния й
момент, имат императивен характер. На основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва
да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Разпоредбата на чл.
114, ал. 1 ЗЗД е нормативен израз на принципа, че началото на погасителната
давност е моментът, в който възниква правото на иск в материален смисъл –
притезанието. Разпоредбата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД предвижда изключение от общото
правило на ал. 1 – ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана,
давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Правилото
на чл. 114, ал. 2 ЗЗД е израз на нормативната идея, че началният момент на
давността следва да се свързва с обективно осъществени факти и да не зависи от
волята на страните по правоотношението. Да се допусне началният момент на
погасителната давност да зависи от волята на носителя на субективното право е
неприемливо, защото по този начин би се създала възможност за отлагането й, а
законодателят не допуска тя да бъде скъсяване или удължавана по желание на
страните по правоотношението (Павлова, М. Гражданско право. Обща част. 2002, с.
659). Видно от представената по делото фактура № ********** от 24.03.2017 г.,
издадена за отчетни периоди от 06.11.2015 г. до 31.05.2016 г. и от 01.06.2016
г. до 16.03.2017 г., ищецът не е издавал ежемесечни фактури за отчетния период
от м. ноември 2015 г. до м. февруари 2017 г., като по делото не се твърди и не
се установява какви са причините за това, доколкото клаузата на чл. 33, ал. 1
от ОУ предвижда издаването на ежемесечни фактури както при наличие на
консумация, така и при служебно начисляване. При тълкуването на чл. 114, ал. 1
и ал. 2 ЗЗД, ведно с клаузите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ, които предвиждат задължение
за заплащане на дължимите суми за ползваните В и К услуги в 30-дневен срок след
датата на фактурирането им, може
да се направи извод, че страните по процесното правоотношение са уговорили падежът
на вземанията да настъпва в определен срок след отправянето на покана чрез
издаването на фактура. В този смисъл са и доводите на самия ищец, изложени в
молбата му от 13.10.2020 г. – че насрещното задължение за заплащане на цената е
обусловено от издаването на фактурата. Следователно е налице хипотезата на чл.
114, ал. 2 ЗЗД, при която началният момент на давността е обусловен от момента
на възникване на задължението. В случая следва да се приеме, че процесните вземания са възникнали от
момента на предоставяне на съответните В и К услуги. Исковата молба е постъпила в съда
на 09.01.2020 г., поради което погасени по давност се явяват претендираните
вземанията за периода от 06.11.2015 г. до 08.01.2017 г. От представената по
делото фактура № ********** от 24.03.2017 г. се установява, че за отчетния
период от 06.11.2015 г. до 31.05.2016 г. дължимата сума е 25, 10 лева с ДДС, а
за отчетния период от 01.06.2016 г. до 16.03.2017 г. – 35, 79 лева с ДДС.
Ангажираните по делото писмени доказателства и експертни знания обаче не дават
(а и не биха могли) да дадат точен отговор на въпроса каква е стойността на
получените В и К услуги за периода от 01.06.2016 г. до 08.01.2017 г. предвид
липсата на извършено отчитане на посочената крайна дата. На основание чл. 162 ГПК съдът, като взе предвид, че за периода от 01.06.2016 г. до 16.03.2017 г.
(приблизително 286 дни) общо дължимата сума е 35, 79 лева, намира, че дължимата
за периода от 01.06.2016 г. до 08.01.2017 г. (приблизително 218 дни) сума е в
размер на 27, 28 лева. По изложените
съображения съдът приема, че погасените по давност вземания за периода от
06.11.2015 г. до 08.01.2017 г. са в общ размер от 52, 38 лева, от които за
периода от 06.11.2015 г. до 31.05.2016 г. – 25, 10 лева, а за периода от
01.06.2016 г. до 08.01.2017 г. – 27, 28 лева. На основание чл. 162 ГПК съдът
приема, че мораторната лихва върху погасената по давност главница от 52, 38
лева за периода от 25.04.2017 г. до 07.01.2020 г. възлиза на 14, 40 лева.
Въз основа на изложеното предявените главни
искове за сумата от общо 1 289, 30 лева – по 644, 65 лева за всяка ответница,
се явяват частично основателни и следва да бъдат уважени за сумата от общо 1236,
92 лева – по 618, 46 лева за всяка ответница, а за горницата над 1236, 92 лева
– по 618, 46 лева за всяка ответница, до пълния предявен размер от общо 1 289, 30 лева – по 644, 65 лева за
всяка ответница, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Предявените
акцесорни искове за сумата от общо 153, 14 лева – по 76,
57 лева за всяка ответница, също се явяват частично основателни и следва да
бъдат уважени за сумата от общо 138, 74 лева – по 69, 37 лева за всяка
ответница, а за горницата над 138, 74 лева – по 69, 37 лева за всяка ответница,
до пълния предявен размер от общо 153, 14 лева – по 76,
57 лева за всяка ответница, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
При
този изход на делото съразмерно уважената част от исковете и на основание чл.
78, ал. 1 и ал. 8 ГПК ищецът има право на разноски за сумата от общо 904 лева,
включваща и съразмерно юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в
размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във
вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Л.В.М., ЕГН:**********, и Е.В.М.,
ЕГН: **********,***, да заплатят на „Водоснабдяване и Канализация” ЕАД,
ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. Б*, кв. „*****,
представлявано от изпълнителния директор Г* Й* Т*, на основание чл. 318, ал. 2 вр. чл. 288 ТЗ вр.
чл. 200 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД при условията на разделност
сумата от общо 1236, 92 лева, от
която по 618, 46 лева за всяка ответница – главница,
представляваща неплатена цена за доставена, отведена и пречистена вода за
водоснабден имот, находящ се в гр. Б*, ж.к. „*****, по издадени фактури за
периода от 24.03.2017 г. до 25.11.2019 г., с отчетен период по фактури от
19.09.2017 г. до 04.11.2019 г., както
и сумата от общо 138, 74 лева, от която
по 69, 37 лева за всяка
ответница – мораторна
лихва за периода от 25.04.2017 г. до 07.01.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба на 09.01.2020г.
до изплащане на вземането,
като ОТХВЪРЛЯ
исковете за сумата над 1236, 92 лева,
от която по 618, 46 лева за всяка ответница, до пълния предявен размер от общо 1 289, 30 лева, от който по 644, 65 лева за всяка ответница – за
разликата от общо 52, 38 лева, от която по 26, 19 лева за всяка ответница, представляваща
главница за неплатена цена за доставена, отведена и пречистена вода за
водоснабден имот, находящ се в гр. Б*, ж.к. „**********, по издадена фактура от
24.03.2017 г., за периода от 06.11.2015 г. до 08.01.2017 г., както и за сумата над 138, 74 лева, от която по 69, 37
лева за всяка ответница, до пълния
предявен размер от общо 153, 14 лева, от който по 76, 57 лева за
всяка ответница – за разликата от общо 14, 40 лева, от която по 7, 20 лева за
всяка ответница, представляваща мораторна лихва върху разликата от 52, 38 лева за
периода от 25.04.2017 г. до 07.01.2020 г.
ОСЪЖДА Л.В.М., ЕГН:**********, и Е.В.М.,
ЕГН: **********,***, да заплатят на „Водоснабдяване и Канализация” ЕАД,
ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр. Б*, кв. „********”,
представлявано от изпълнителния директор Г* Й* Т*, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, при
условията на разделност сумата от общо 904
лева, от която по 452 лева за всяка ответница –
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с
оригинала: М Е