РЕШЕНИЕ
№ 217
гр. Перник , 18.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20211700500200 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по жалба от Софийски градски съд против Решение № 13444 от
16.01.2019 г. по гр. д. № 47269/2017 г. на СРС в частта, с която Софийски градски съд е
осъден, при условията на солидарност със Софийски районен съд, да заплати на П.И. П. и К.
В. П. сумите от по 1500 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от нарушение на правото
на разглеждане и решаване на гр. д. № 35481/2011 г. по описа на СРС в разумен срок,
съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от *** г. до окончателното й изплащане. В
жалбата се поддържа, че не са налице кумулативните предпоставки за отговорност на
въззивния съд по чл. 2б ЗОДОВ, защото делото пред въззивния съд не е протекло в
нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, §
1 от Конвенцията, респ. не е налице каузалитет между актовете на въззивния съд и
твърдените от ищците неим. вреди. Въззивното производство е продължило без забавяния,
като през разглеждането му СГС е бил свръхнатоварен, което се установява от анализите на
ВСС. Поддържа, че не е налице забавяне разглеждането на делото пред СГС извън рамките
на разумния срок и не следва да се ангажира отговорността на държавата в лицето на този
ответник, доколкото държавата е идентифицирала проблема в съдебната система и е
предприела мерки за неговото разрешаване. Оспорва се и размера на присъденото
обезщетение като счита същия за завишен и несъответстващ на принципа на справедливост
1
по чл. 52 ЗЗД, и твърдените от ищците морални вреди. Иска се отмяна на решението в
обжалваната част от въззивната инстанция с отхвърляне изцяло на исковете, евентуално за
намаляване на присъдените обезщетения.
Против Решение № 13444 от 16.01.2019 г. по гр. д. № 47269/2017 г. на СРС е
постъпила и въззивна жалба от Софийски районен съд в частта, с която Софийски районен
съд е осъден, при условията на солидарност със Софийски градски съд, да заплати на П.И.
П. и К. В. П. сумите от по 1500 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от нарушение на
правото на разглеждане и решаване на гр. д. № 35481/2011 г. по описа на СРС, в разумен
срок, съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните
свободи, ведно със законната лихва върху сумата, считано от *** г. до окончателното й
изплащане, както и сумата 368 лв. –разноски по делото. С жалбата се оспорва наличието на
причинна връзка между неимуществените вреди и процесуалното поведение на съда, както
и тяхното настъпване и доказаност, като счита, че делото разгледано при него не е
продължило над разумния срок - сочи, че е най- натовареният съд в страната; делото е било
с фактическа сложност. Не е налице каузалитет между забавеното разглеждане на делото и
претърпените от ищците неим. вреди, доколкото вероятната причина за тези вреди
предхожда процесното дело и по-скоро произтичат от житейска ситуация, в която са
попаднали ищците. Оспорва се и размера на присъденото обезщетение за неим. вреди като
счита същия за завишен и несъответстващ на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД, и
твърдените от ищците морални вреди. Иска се отмяна на решението в обжалваната част от
въззивната инстанция с отхвърляне изцяло на исковете, евентуално за намаляване на
присъдените обезщетения.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемите - ищци изразяват становище за
неоснователност на жалбите и за потвърждаване на решението в обжалваната част.
Прокуратурата на Република България, чрез прокурор Росица Ранкова от Окръжна
прокуратура – Перник изразява становище, че жалбите са неоснователни и решението е
правилно и обосновано.
Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК
служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо – в обжалваната му
част.
Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от жалбите,
доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна
следното:
Пред настоящата инстанция не са спорни установените по делото факти, че гр. д. №
35481/2011 г. по описа на СРС е образувано на 18.08.2011 г. по исковата молба вх. 35412 от
18.08.2011 г., с която П.И. Пе. и К. В. П. са предявили искове по чл. 200 КТ срещу „Пайп
Систем“ ЕООД. Проведени са 8 открити съдебни заседания, които са насрочвани през
2
интервал от два до три месеца и половина, като са отлагани за събиране на доказателства.
Две поредни съдебни заседания - петото и шестото /12.07.2013 г. и 18.10.2013 г./ са били
отложени поради неизготвена тричленна комплексна съдебно-медицинска и икономическа
експертиза. Седмото съдебно заседание е отложено поради непостъпило в срок заключение
по икономическата експертиза към тричленната комплексна експертиза. На 28.01.2014 г.
СРС е дал ход по същество, като е обявил, че ще се произнесе с решение, като съдът не е
спазил разпоредбата на чл. 235, ал. 5 от ГПК да постанови решение най-късно в
едномесечен срок след заседанието /28.01.2014 г./, в което е завършено разглеждането на
делото, като съдебното решение е постановено на 20.04.2015 г. - след 1 година, 2 месеца и
22 дни. Продължителността на производството пред Софийски районен съд по гр. д. №
35481/2011 г. от подаването на исковата молба на 18.08.2011 г. до постановяване на
съдебното решение на 20.04.2015 г. е 3 години 8 месеца и 2 дни, като в този период се
включва и период от 8 месеца и 10 дни, през който са разгледани три частни производства.
Две от частните производства са се развили по частна жалба на ответника срещу
определението от 07.11.2011 г. на първоинстанционния съд, с което е върнал инцидентния
установителен иск на ответника по чл. 212 от ГПК, че инцидентът нямал качество на
трудова злополука. Въззивната инстанция е потвърдила определението на
първоинстанционния съд, чието определение не е допуснато от ВКС до касационно
обжалване на съдебния акт.
Продължителността на производството пред Софийски градски съд по гр. дело №
10414/2015 г. от образуването на делото на 13.08.2015 г. до постановяване на съдебното
решение на 28.10.2016 г. е 1 година, 2 месеца и 15 дни. По делото са проведени 3 открити
съдебни заседания. Първото съдебно заседание е насрочено след 5 месеца и 26 дни от
образуване на делото, в същото не е даден ход, поради нередовно призоваване на третото
лице помагач. Второто съдебно заседание е насрочено след 3 месеца и 9 дни, в което е даден
ход на делото по същество и е обявено за решаване на 18.05.2016 г. След обявяване на
делото за решаване на 18.05.2016 г., съдът не е спазил разпоредбата на чл. 235, ал. 5 от ГПК
да постанови решение най-късно в едномесечен срок след заседанието /18.05.2016 г./, в
което е завършено разглеждането на делото, а след 2 месеца и 9 дни с определение от
27.07.2016 г. е отменил хода по същество. Делото е насрочено за разглеждане в о. с. з. за
след два месеца на 27.09.2016 г., в което е даден ход по същество и е обявено за решаване.
Несвоевременното произнасяне на съда с решение е довело до забавяне на производството с
4 месеца и 10 дни. След отмяна хода по същество, решението по делото е постановено на
28.10.2016 г., т.е. в срока по чл. 235, ал. 5 от ГПК след заседанието, в което е завършено
разглеждането на делото. Продължителността на производството през тази инстанция след
произнасяне с решение е увеличена с 1 месец по искане на страните, които са заявили, че са
постигнали извънсъдебна спогодба по спора предмет на делото. Ищците са оттеглили
предявените искове, а ответникът е дал съгласие за оттегляне на същите и с влязло в сила на
24.12.2016 г. определение № 28266 от 29.11.2016 г. по гр.дело № 10414/2015 г. по описа на
Софийски градски съд, IV-Г състав, съдът е обезсилил на осн. чл. 249 ГПК решение № 7872
3
от 28.10.2016 г. по в. гр. дело № 10414/2015 г. на СГС, IV-Г състав и решение № II-123-1 от
20.04.2015 г. по гр. дело № 35481/2011 г. на СРС, ГО, 123 състав и е прекратил
производството по гр. дело № 35481/2011 г. по описа на СРС, 123 състав и по в. гр. дело №
10414/2015 г. по описа на СГС, IV-Г състав на основание чл. 249 ГПК.
Общият срок на движение на делото от подаване на исковата молба пред Софийски
районен съд на 18.08.2011 г. до окончателното му приключване на 24.12.2016 г. е
продължило 5 години, 4 месеца и 6 дни, като в този период се включва и период от 8 месеца
и 10 дни, през което време са разгледани три частни производства.
При така установеното и при преценката за разумността на срока, настоящият
въззивен състав приема, че основната причина за продължителността на
първоинстанционното и въззивното производство е в неспазването на процесуалния срок по
чл. 235, ал. 5 от ГПК за постановяване на решението по делото. Разглеждането на делото е
приключено от СРС в о.с.з. на 28.01.2014 г., а решението по делото е постановено на
20.04.2015 г. - след 1 година, 2 месеца и 22 дни. Разглеждането на делото е приключено от
СГС в о.с.з. на 18.05.2016 г., а след 2 месеца и 9 дни с определение от 27.07.2016 г. СГС е
отменил хода по същество. След отмяна хода по същество, решението по делото е
постановено на 28.10.2016 г., т.е. в срока по чл. 235, ал. 5 от ГПК. Несвоевременното
произнасяне на СГС с решение е довело до забавяне на производството с 4 месеца и 10 дни.
Гражданско дело с такава обща продължителност, каквито и обяснения да има за забавата,
не може да е "проведено с дължимата грижа".
Настоящият съдебен състав при определяне размера на обезщетението съобрази
социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната през периода на
процесното увреждане; че самото осъждане на ответниците има основно репариращо
действие – предвид моралния, а не имуществен характер на процесните вреди (доколкото те
могат да се оценят в пари и да се овъзмездят с парично обезщетение, което да е достатъчно
по размер и същевременно да не води до неоснователно обогатяване – в съответствие с
общоприетия критерий за справедливост). Също и че разумният срок е надхвърлен с не
повече от една година и три месеца, както и създаденият от съдебната практика ориентир по
аналогични случаи /субективната преценка за справедливо определени суми за подобни,
причинени в близък период вреди от деликт, следва да има за коректив формираната обща
оценка да пропорционалност, защото справедливостта е елемент от правната реалност -
например Решение № 30 от 7.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2125/2018 г., III г. о., ГК, който
съдебен акт е сравнителен ориентир, каквито са фактите по настоящото дело/.
При съвкупната преценка на всички тези обстоятелства, настоящият съдебен състав
намира за справедливо обезщетение по см. на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с чл. 2 б от ЗОДОВ и с §
1 от ПЗР на ЗОДОВ и критериите по ППВС № 4/23.12.1968 г., което би репарирало
процесните неимуществени вреди, търпени от ищците, са сумите от по 1500 лв., в каквито
размери са и присъдените от РС суми и в който смисъл първоинстанционното решение
4
следва да се потвърди.
С оглед пълното съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции,
решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено, включително и в частта за
присъдените разноски, правилно разпределени между страните, съгласно правилото на чл.
78, ал. 1 и 3 ГПК. Въззивните жалби са неоснователни.
По разноските
На жалбоподателите Софийски градски съд и Софийски районен съд не се дължат
разноски, с оглед неоснователността на жалбите им.
Въззиваемите не претендират и не доказват разноски за въззивното производство (в
представения списък по чл. 80 ГПК е посочено, че им е оказана безплатно адвокатска помощ
– чл. 38, ал. 2 ЗАдв.). При направено искане, на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на адвоката
на въззиваемите следва да бъдат присъдени разноски за адв. възнаграждение за въззивното
производство съобразно обжалваемия интерес в същото - 1500 лв., или в размер на по
335лв., определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г., което му се дължи от
жалбоподателите изцяло предвид неоснователността на жалбите.
Цената на всеки от субективно предявените частични искове е до 5000 лв. и затова
настоящото въззивно решение не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3,
т. 1 ГПК във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 13444 от 16.01.2019 г. по гр. д. № 47269/2017 г. по
описа на Софийски районен съд в обжалваните части.
Първоинстанционното решение в останалата част като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА Софийски градски съд, *** и Софийски районен съд, *** , да заплатят на
адв. В.Г. Т. от САК, сл. адрес: ***, на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. всеки сумата от по 335 лв. лева
– адв. възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на въззиваемите във въззивното
производството.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6