Р Е Ш Е Н И Е
13.01.2020 г.
Номер
7 Година 2020 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският районен съд четвърти състав
На 15 (петнадесети) октомври Година
2019
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател Дияна Петрова
Секретар
Мюжгян Ахмедова,
Прокурор
. . . . . . . . . . . . . . .,
като
разгледа докладваното от съдия Петрова
АН
дело номер 220 по описа за 2019 година,
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство по
чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от ЕТ„****“, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано по закон от Е.Х.Е. срещу Наказателно
постановление №441590-F479791/11.06.2019
г., издадено от Началник на Отдел“Оперативни дейности“-Варна в ЦУ на НАП.
В жалбата не се
съдържат доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното
постановление, но в съдебно заседание защитникът
на жалбоподателя моли НП да бъде отменено изцяло, поради необосновано прилагане
на материалния закон, като се отрича извършване на нарушението и счита, че дори
да е осъществено, то същото е маловажно съобразно извършеното и наложената
санкция.
Процесуалният представител на
въззиваемата страна – ТД на НАП – гр.Варна в
депозираното писмено становище, счита че атакуваното наказателно постановление
е законосъобразно и правилно, и моли съда същото да бъде потвърдено.
Съдът,
като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и
събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от
фактическа страна следното:
На 10.03.2019
г. в 14.40 часа служителите на Отдел“Оперативни
дейности“-Варна в ЦУ на НАП, П.П. и Т.А.,
извършили проверка в търговски
обект-смесен магазин, находящ се в с.***, общ.***, обл.Шумен, ул.“***“№*
стопанисван от жалбоподателя. При проверката св.П. извършил контролна покупка
на 1 бр. кока-кола 2 л на стойност 2.60 лв., която заплатил в брой. В магазина
бил Е.А., пълномощник на жалбоподателя, който обслужил св.П., като му предал
стоката, взел подадената му банкнота в брой и върнал ресто. За закупената стока
в брой Е.А. не издал фискална касова бележка от наличното в обекта и въведено в
експлоатация фискално устройство. За установеното бил
съставен АУАН на жалбоподателя за административно нарушение по чл.25, ал.1, т.1
и чл.3, ал.1 от Наредба№Н-18/13.12.2006
г. на МФ. Въз основа на АУАН било
издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя за нарушение по чл.25, ал.1,
т.1 и чл.3, ал.1 от Наредба№Н-18/13.12.2006 г. на МФ и на основание чл.185,
ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500.00 лв.
При така
установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:
По
допустимостта на жалбата:
Жалбата
е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено обжалваното
НП и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП.
Относно
основателността на жалбата:
Разгледана
по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид
следното:
Актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са съставени от компетентни органи по
смисъла на чл.193, ал.2 от ЗДДС, съгласно Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на
Изпълнителния директор на НАП.
Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира,
че при издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалния
закон.
Съгласно чл. 3, ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, всяко лице е длъжно да регистрира и
отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от
ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по
платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод,
извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи,
или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за
извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 25, ал.1, т.1 от Наредбата, независимо от
документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална
касова бележка за всяка продажба на лицата: по чл. 3, ал.1 - за всяко плащане с
изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен
паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. Лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на
плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка. От
анализа на цитираните разпоредби следва извод, че в момента на извършване на
плащането, продавачът следва да издаде фискален касов
бон.
С оглед
гореизложеното, настоящата инстанция намира, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да накърняват правото на защита на нарушителя и да
водят до отмяна на наказателното постановление. Последното е постановено и в
съответствие с материалния закон, доколкото от събраните по делото писмени и
гласни доказателства вмененото на търговеца нарушение се доказва по несъмнен
начин.
Безспорно жалбоподателят е субект на административното нарушение, в което
е обвинен арг. от чл. 118, ал.1 от ЗДДС вр. с чл. 3, ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Правилно
административнонаказващия орган е издирил и приложил санкционната норма на
чл.185, ал.1 от ЗДДС.
Съгласно чл. 93, т. 9 от
Наказателния кодекс, който се прилага на основание чл. 11 от ЗАНН,
маловажен случай е този, при който извършеното престъпление /респективно
нарушение/ с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
/нарушение/ от съответния вид. В конкретния казус се касае до така нареченото в
теорията "формално нарушение". Фактът на
неизпълнение на задължението за регистриране и отчитане на продажби чрез ФУ на
сумата общо от 2.60 лв., осъществява състава на самото нарушение, поради което
не е необходимо да има или да няма вредни последици. В действителност липсват
доказателства, че жалбоподателят е извършил и други
нарушения, за които да е бил санкциониран по административен ред, поради което
следва да се приеме, че нарушението е първо по рода си. Изхождайки от това
съображение обаче не може да се говори, че се касае до по-ниска степен на
обществена опасност, налагаща приложението на чл. 28 от ЗАНН.
При подобно тълкуване на закона, всяко нарушение на съответния текст от ЗДДС,
респ. всяко първо нарушение при формално осъществяване на деянието на която и
да е императивна норма, би следвало да е маловажен случай, което се явява
превратно възприемане идеята на законодателя за този вид деяния.
Наложеното
административна наказание е определено в минималния предвиден в закона размер и
съдът не разполага с правомощия да определи наказание под
законоустановения минимум, с оглед на което прие че преценката на
административно-наказващият орган е справедлива. Наложеното наказание е
съответно на извършеното нарушение и е от естеството да постигне целите на
наказанието, визирани в чл. 12 от ЗАНН.
По изложените съображения съдът намира, че
атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло.
Водим от горното и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно
постановление №441590-F479791/11.06.2019 г., издадено от Началник на Отдел“Оперативни
дейности“-Варна в ЦУ на НАП, с което на
ЕТ„****“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано по закон от Е.Х.Е. за нарушение
по чл.25, ал.1, т.1 и чл.3, ал.1 от Наредба№Н-18/13.12.2006 г. на МФ и на
основание чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500.00 лв.
Решението може да се обжалва в
14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд
гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на
касационните основания, предвидени в НПК.
Районен съдия: