Р Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 22.06.2018г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми
състав
на
двадесет и седми март година 2018
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар:
Ирена Апостолова
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 14291
по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет
на делото са искове с правна квалификация по чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415,
ал.1 ГПК, вр. с чл.430 ТЗ, чл.79, ал.1, предл. І от ЗЗД, чл.86, както и
насрещни искове с пр.основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. чл.143, т.3, т.10,
т.12 и чл.146, ал.2 от ЗЗП, чл.55, ал.1, предл.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, 26, ал.1
пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл.167 и чл.170 от ЗЗД; чл.27, във вр. с чл.29 от ЗЗД, чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД , чл.26,
ал.2, предл.4 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по
искова молба на „р. (Б.)” ЕАД, ЕИК********със седалище и адрес на управление ***,
чрез юрк.Н. срещу В.И.И. ЕГН **********, с адрес:г***, с която е предявен иск с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, за признаване за установено в отношенията
между страните, че в полза на ищеца съществуват вземанията, произтичащи от
Договор за банков кредит №1910630 от 04.06.2008г., за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.417 от ГПК от 07.03.2013г. по ч.гр.д.№8659/2013г. по
описа на СРС, ГО, 47 състав, както следва: сумата от 169 553,75лв.,
представляваща просрочена главница; сумата от 3 960,89лв., представляваща
просрочена наказателна лихва, дължима за периода от 16.01.2012г. до
26.02.2013г; сумата от 21 238,32лв., представляваща просрочена редовна
лихва за периода от 16.01.2012г. до 27.01.2013г., сумата 5085,23 лв.
изискуема лихва , дължима съгласно чл.1 от Анекс №1 за периода
15.02.2010 г. до 14.05.2010 г.; и сумата от 827,67лв., представляваща
комисионна за управление, дължима за периода от 15.07.2011г. до 14.07.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, заедно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението - 27.2.2013г. до окончателното плащане на главицата. Претендират
се и направените в заповедното и
исковото производство разноски.
Твърди се в исковата молба, че с Договор
за банков кредит № 1910630 от 04.06.2008 г., "р. (Б.)" ЕАД отпуснала на ответника В.И.И., кредит в
размер на 157000 лв. (сто петдесет и седем хиляди лева), с краен срок на
погасяване на кредита - 15.6.2033 г. съгласно чл.1. от Договора. Съгласно чл.2
от Договора, кредитът е отпуснат с цел за рефинансиране на кредити и за
потребителски нужди. Кредитът бил напълно усвоен на 13.06.2008г. Ищецът
поддържа, че по силата на сключения валиден договор, между страните по делото
са възникнали валидно облигационни отношения.
Твърди се, че в чл.4.1 на Договора е уговорена между страните
възнаградителна договорна лихва като възнаграждение за ползването на
предоставения кредит. Между страните било постигнато и неустоечно съглашение по
смисъла на чл.92 от ЗЗД, с което страните отнапред са определили размера на
обезщетението за забава в плащането от кредитополучателя на задължението за
погасяване на главницата по кредита (клауза чл.4.7 от Договора - наказателна
надбавка към лихвата). Твърди се, че съгласно Договор за банков кредит № 1910630 от
04.06.2008 г., банката ищец отпуснала на
кредитополучателя В.И.И., кредит в размер на 157 000 лв., с краен срок на
погасяване на кредита - 15.6.2033 г. съгласно чл.1. от Договора. Твърди се, че съгласно уговореното в чл.2 от Договора, кредитът бил
отпуснат с цел за рефинансиране на кредити и за потребителски нужди. Кредитът
беше напълно усвоен на 13.06.2008г. В
клаузата на чл.4.1 на Договора била уговорена
между страните и възнаградителна договорна лихва, като възнаграждение за
ползването на предоставения кредит.
Съгласно чл.5.1 от Договора за банков кредит, кредитополучателят се
задължава да погасява усвоената и непогасена част от кредита по следния начин:
300 (триста ) анюитетни месечни вноски, всяка в размер от 1578,67 лв., дължими
на 15-то число на съответния месец. Твърди
се, че вноските по кредита са анюитетни и включват както дължимата за месеца
главница, така и дължимата лихва, съгласно договорените лихвени проценти в
Договора за кредит. Основно задължение на заемателя според чл. 430 от ТЗ било да
върне заетата сума в уговорения срок. Ищецът поддържа, че е изпълнил задълженията
си по процесния договор, като кредитор.
Твърди се още, че на 24.02.2010
г. бил подписан Анекс № 1 към Договора. С него е приета по-детайлна дефиниция
на Стойността на банковия ресурс. На 25.02.2011 г. бил сключен Анекс № 2, в който
има в клауза 1.1. установителна част, а в чл.5 - чл.8 на същия, е приета нова
схема за плащане на кредита.
Твърди се, че впоследствие
ответникът е изпаднал в забава -
противоправно закъснение, за което отговаря.
Сочи се, че ответникът, като кредитополучател е изпаднал в забава по
отношение на периодичните платежи с дати от 16.01.2012 г. до 15.01.2013 г. явяващо се неизпълнение на договора.
Твърди се, че предсрочната изискуемост на
всички вземания на Банката по Договор за банков кредит от 04.06.2008 г. е
настъпила с достигането до адреса на кредитополучателя съгласно чл. 15 от Анекс
№2 на писмо с изх.№ ИЗХ-001 -2582 за обявяване на предсрочна изискуемост на
кредита, съгласно чл.10.2 от Договора, поради настъпил случай на неизпълнение -
неплащане на основание чл.9.1 от Договора. Сочи, че с обратна разписка, писмото
е достигнало до адреса на получателя и е получено. На 28.1.2013 г. била
осчетоводена предсрочна изискуемост на вземанията на банката по Договора за
кредит.
Ищецът поддържа, че поради липса на
изпълнение, в полза на банката кредитор са възникнали вземанията съгласно чл.
79 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи
законна лихва от деня на забавата. Твърди се, че банката предприела действия за
принудителното събиране на вземанията си - подала в СРС заявление за издаване
на заповед за изпълнение въз основа на документ - Извлечение от счетоводните
книги на банката (по чл. 417, т.2 от ГПК) - удостоверяващо наличието и размера
на подлежащи на изпълнение задължения на ответника В.И.И..
Впоследствие по образуваното ч.гр.д. № 8659 / 2013 по описа на
Софийски районен съд, били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист, срещу В.И.И. за процесните суми дължими по Договора за
кредит суми. Твърди се, че ответникът подал възражение по чл.414 ГПК, като
заповедния съд указал да предяви иск в срока по чл.415, ал.1 ГПК. В исковата
молба се твърди, че възражението В.И.И. е просрочено.
Ответникът В.И. е депозирал писмен отговор в
чл.367 ГПК, с който оспорва исковата претенция. Твърди в отговора, че
преговорите с ищеца били през 2008г., когато търсил финансиране на свой проект
по изграждане на жилищна сграда в свой парцел в гр.Стара Загора. Твърди, че
кредитирането е имало инвестиционна цел. Сочи, че банката ищец е проявила
недобросъвестност и го е въвела в заблуждение относно условията на финансиране.
Стойността на кредита била по-малка от тази на планирания проект, а
погасителните вноски по-големи от доходите му.
Не оспорва, че подписал Договор
за банков кредит № 1910630 от 04.06.2008 г., както и Анекс 1 и Анекс 2 към него. Твърди, че
след усвояване на кредита започнал реализация на проекта си, но поради свития
пазар се наложило до финансиране, за което потърсил съдействие от банката ищец,
но не получил. Твърди неизпълнение от страна на банката и увеличаване на
лихвения процент по кредита от 11.35% на 12,60%. Твърди, че има сключено с „р. (Б.)” ЕАД споразумение за доброволна
продажба от 02.08.2012г., по което банката не е изпълнила задълженията си,
въпреки активна кореспонденция по между им,
с която ответникът информирал
банката . Сочи, че има сключен с
"р. (Б.)" ЕАД и нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека №1, том ІІІ, рег.№2833, дело №318 от 2008г. на нотариус с рег.№403 на
НК, за който в отговора се поддържа недействителност, поради липса на сума, за
която се учредява ипотека.
В срока по чл.367 ГПК В.И.И.
е депозирал и насрещна искова молба, с която е предявил срещу „р. (Б.)” ЕАД, ЕИК *******, следните искови
претенции: І.Иск по чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД за прогласяване нищожност на
клаузите по чл.4.1, чл.4.2 и чл.4.7 от процесния договор за банков кредит от
04.06.2008г., поради това, че същите са неравноправни по смисъла на чл.143,
т.3, т.10, т.12 и чл.146, ал.2 от Закона за защита на потребителите. ІІ. Претендира
на основание чл.55, ал.1, предл.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД да бъде осъден ответника
да заплати на ищеца сумата от 6 075,90лв., представляваща разликата от
предварително договорените анюитетни вноски и заплатените от кредитополучателя
за 30 месеца завишени такива – за периода от м.септември 2008г. до м.февруари
2011г., през който са били заплащани месечни вноски с 202,53лв. по-високи от
предварително договорените, както и сумата от 2 200 лв., представляваща
законна лихва от датата на падеж на всяка от неправомерно надвнесените суми до
момента на подаване на насрещния иск; ІІІ.Претендира
се на следващо място на основание чл.26, ал.1 пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл.167 и
чл.170 от ЗЗД прогласяване нищожност на договор за учредяване на ипотека,
обективиран в нотариален акт №1, том ІІІ, рег.№2833, дело №318 от 2008г. на
нотариус с рег.№403 на НК, поради
неяснота лихвата, неопределеност на обезпеченото вземане; ІV.Предявен е и иск с правно основание чл.27,
във вр. с чл.29 от ЗЗД за унищожаване на процесния договор за банков кредит,
като сключен при измама; V. Предявен е
на следващо място иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД за
нищожност на процесния договор за банков кредит, поради накърняване на добрите
нрави; VІ. Претендира се прогласяване нищожност на договора за банков
потребителски кредит и на основание чл.26, ал.2, предл.4 от ЗЗД, като привиден,
прикриващ договор за ипотечен кредит.
Ответникът по насрещната искова молба - „р. (Б.)”
ЕАД е ангажирал становище за неоснователност на насрещните искови претенции.
Твърди се, че ответникът е придобил кредитните средства за извършване на
търговска и професионална дейност, поради което е некоректно позоваването на
ЗЗП. Твърди се, че кредитополучателя се запознал с условията на банката и лично
е подписал за банков кредит №1910630 от
04.06.2008г., Анекс №1/24.02.2010г. и Анекс 02 /25.02.2011г., отговарящи на
изискването за добросъвестност, които са индивидуално уговорени и по арг. от чл.146 ЗЗП не са неравноправни и
са действителни. По отношение на предявения иск за прогласяване нищожност на договор за
учредяване на ипотека, обективиран в нот.акт №1, том ІІІ, рег.№2833, дело №318
от 2008г. на нотариус с рег.№403 на НК, се сочи, че няма връзка с първоначалния
иск и не следва да се приема.
Насрещните искове са приети за
разглеждане с включването им в доклада по чл.146 ГПК обявен в о.с.з. на
24.02.2015г.
В съдебно
заседание ищцовото дружество чрез пълномощника
си Т. поддържа предявените искове. Представя писмена защита и списък на
разноски по чл.80 ГПК.
В съдебно заседание ответникът И., чрез адв.Б.
– процесуален представител назначен по реда на ЗПП, оспорва иска на „р. (Б.)”
ЕАД, поддържа насрещните искове.
На основание чл.214, ал.1 ГПК е
допуснато увеличение на насрещния осъдителен иск основание чл.55, ал.1, предл.1
и чл.86, ал.1 от ЗЗД от 6 075,90лв. на 31644.93лв.
Софийски градски съд, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235,
ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, доводите и
възраженията на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
Не е спорно, като се установява и от
приложеното ч.гр.д.№8659/2013г. на СРС, че по подаденото заявление от 27.02.2013г. на „р. /Б./"
ЕАД
на 07.03.2013г., РС София, І ГО, 47 състав, издал Заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение въз основа на документ – извлечение от счетоводните книги по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, с
който е разпоредено В.И.И., да заплати на кредитора „р. /Б./"
ЕАД
сумите: главница: 169 553,75лв., представляваща просрочена главница;
сумата от 3 960,89лв., представляваща просрочена наказателна лихва,
дължима за периода от 16.01.2012г. до 26.02.2013г.; сумата от
21 238,32лв., представляваща просрочена редовна лихва за периода от
16.01.2012г. до 27.01.2013г., сумата
5085,23 лв. изискуема лихва ,
дължима съгласно чл.1 от Анекс №1 за периода 15.02.2010 г. до 14.05.2010 г.; и
сумата от 827,67лв., представляваща комисионна за управление, дължима за
периода от 15.07.2011г. до 14.07.2012г.,
ведно със законната лихва върху
главницата, заедно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението - 27.2.2013г. до
окончателното плащане, както и 4013 лв.
разноски в заповедното производство за държавна такса и 2456,66лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Срещу издадената заповед за
незабавно изпълнение по ч.гр.д. №.8659/2013г. на СРС ,
ГО, 47 състав е
постъпило възражение от длъжника В.И.,
подадено по пощата на 09.05.2013г.
Възражението е депозирано в срока
по чл. 414, ал. 2 ГПК, видно от представения препис от Покана за доброволно
изпълнение по изп.д.№20138600400160 на
ЧСИ И.С.с рег.№870, връчени и на длъжника на 29.04.2013 г., чрез майка
му – Д.И../л.36 от делото/ Не се спори, а
е видно и от приетите писмени доказателства, че
въз основа на изпълнителния лист издаден по ч.гр. д. № 8659/2013г. на СРС по искане на
ищцовата банка било образувано изп.д № 20138600400160 на ЧСИ И.С.с рег.№870.
В указания му едномесечен по чл.
415, ал. 1 ГПК ищцовата банка е предявила разглеждания в настоящото
производство иск по чл. 422 за установяване на вземането си.
От приетия и неоспорен Договор за банков кредит ИП******от
04.06.2008 г., се установява, че „р. (Б.)" ЕАД, като кредитодател е предоставила на ответника В.И.И.,
като кредитополучател банков кредит в
размер на 157 000 лв. (сто петдесет и седем хиляди лева), с договорен краен
срок на погасяване на кредита - 15.06.2033 г.
съгласно чл.1. от Договора./л.14 – л.17 от
делото/
Съгласно чл.2 от Договора, кредитът е отпуснат с цел за рефинансиране на кредит
– сума от 1300лв., за вътрешно рефинансиране по потребителски кредит към „р. (Б.)"
ЕАД -16 000лв. и за потребителски нужди сума от 139 000лв. Уговорено
е в чл.3 от договора, че
кредитополучателя усвоява
еднократно сумата. В първо по делото о.с.з. на 04.02.2015г. е прието за
безспорно обстоятелството, че кредитът от 157 000 лв. е напълно усвоен от ответника на 13.06.2008г. В чл.4.1 на
Договора е уговорена между страните възнаградителна договорна лихва от 11,35 %,
за целия срок на кредита, представляваща
СБР /стойност на банков ресурс, определен от банката/ + 5,10 пункта годишна
надбавка годишно. Съгласно текста на
чл.4.1. от Договора за кредит, дефиницията на СБР е следната: “Лихвеният
процент по междубанковите депозити за съответния период и валута по котировка
"предлага" плюс законоустановените разходи на Банката, в т.ч. за
поддържане на ЗМР и свързаните с Фонда за гарантиране на влоговете, изчисляван
текущо от отдел “Ликвидност и инвестиции” при Банката”. Между страните било
постигнато и неустоечно съглашение по смисъла на чл.92 от ЗЗД, с което страните
отнапред са определили размера на обезщетението за забава в плащането от
кредитополучателя на задължението за погасяване на главницата по кредита
(клауза чл.4.7 от Договора - наказателна надбавка към лихвата). Съгласно чл.5.1 от Договора за банков
кредит, кредитополучателят се задължил да погасява усвоената и непогасена част
от кредита по следния начин: 300 (триста ) анюитетни месечни вноски, всяка в
размер от 1578,67 лв., дължими на 15-то число
на съответния месец. Вноските по кредита са анюитетни и включват както
дължимата за месеца главница, така и дължимата лихва, съгласно договорените
лихвени проценти в Договора за кредит.
Съгласно уговореното в чл.8 от договора, означен „обезпечение”, кредитополучателят
се задължил учреди ипотека върху недвижим имот – дворно място в гр.Стара
Загора, ул.”********, представляващ УПИ
XIII -2161, кв.111, по плана гр. Стара Загора. В клаузата на чл.11.1 е
предвидено предвижда, че при неплащане на кое да парично задължение по договора
повече от 150дни от падежа, считано от 151 ден кредитът /непогасена главница,
ведно с дължимите такси, разноски, лихви и наказателна надбавка/ става
автоматично предсрочно изискуем и банката има право да пристъпи към събиране на
вземането си по предвидения в закона ред.
Уговорено е в чл.12.7 от договора всички уведомления във връзка в
договора да са писмени, както и че ще се считат получени от кредитополучателя с
достигането им на адреса посочен в договора чрез лично доставяне или изпращане
по пощата или куриерска фирма с обратна разписка.
Видно от приетия нотариален акт №1, том ІІІ, рег.№ 2833,
дело №318 от 2008г. на нотариус Д. Г. с рег.№403 на НК, за обезпечение на
предоставения му от „р. (Б.)" ЕАД
кредит в размер на 157 000 евро по Договор за банков кредит ИП 1910630
от 04.06.2008 г., В.И.И., като кредитополучател и ипотекарен длъжник се
съгласил и учредил в полза на банката договорна ипотека върху следния свой
собствен имот, а именно: поземлен имот идентификационен №68850.516.271 по КККР на гр.Стара Загора, находящ се на адрес гр.Стара Загора, ул.”********,
представляващ УПИ XIII -2161, кв.111, по
плана гр. Стара Загора, включително с построената в имота жилищна сграда
еднофамилна./л.104-л.105 от делото/
По делото е приет Анекс № 1 от
24.02.2010 г., към Договор за банков кредит № 1910630 от 04.06.2008 г., в
който страните приели изменена дефиниция за СБР. В чл.6 от Анекса №1 към договора за кредит СБР е
формулиран, както следва - “Лихвеният процент за съответната валута, при който
Банката осигурява ресурс за финансиране на клиенти, увеличен с разходите по
управление на падежната структура на активите и пасивите на банката, и други
законоустановени разходи”. Посочено е,
че СБР към датата на подписване на анекса е в размер на 8.00%. В Анекса №1 е
заложено още, че СБР се определя от Комитет по управление на активите и
пасивите на Банката и може да се преизчислява и променя от Банката ежемесечно,
а също така са заложени и критериите за промяна на СБР. Банката информира
своите клиенти за промяната в СБР чрез публикация в своя интернет сайт, на
видимо място в офисите или по друг подходящ начин. Според чл.1 на Анекс № 1 от
24.02.2010 г., страните се съгласили, че следващите три лихвени плащания
/”отложени лихви”/ ще се изплатят на три равни вноски в периода
от 15.03.2013г. до 15.05.2013г./л.18-л.20 от
делото/
Видно от приетия Анекс №2 от 25.02.2011г. към Договор за банков кредит ИП 1910630 от 04.06.2008 г., страните в
чл.1.1. констатирали, че към
25.02.2011г. размера на задълженията по договора възлизат на общо
162 662.20лв., в това число редовна главница, просрочена главница,
просрочена лихва, наказателна надбавка, годишна комисионна и текуща редовна
лихва. Като отложена лихва и посочена
сумата от 5 085.23 лв. В чл.3 е уговорено, че считано от подписване на
анекса, кредитополучателя ще заплаща на банката
лихва в размер на СБР, който към датата на анекса е 7,5% + 5,10 пункта
годишна надбавка. В чл.3.1 е прието, че СБР
се определя от Комитет по управление на активите и пасивите на Банката и може
ежемесечно да бъде преразглеждан и променян при условията на чл.3.2 - при промени
на конкретизирани проценти на СОФИБОР ,
МЗР, ФГВБ, CDS Б., Статистиката
на Централната банка за лихвени нива по привлечените срочни депозити от
нефинансови предприятия и домакинства. /л.21-л.24 от
делото/
Представено е споразумение от 02.08.2012г. между „р. (Б.)" ЕАД и В.И.И., в което страните приели, че към
01.08.2012г. задължението на кредитополучателя И. към банката по Договор за
банков кредит ИП 1910630 от 04.06.2008 г.
е в общ размер на 187 259.29лв. Кредитополучателя признал задълженията
си към банката в посочения размер, като
заявил желание и готовност за погасяване
на задълженията, чрез доброволна продажба недвижимия имот ипотекиран в полза на
банката, а банката се задължила да предложи съдействие относно доброволната
продажба на обезпечението, както и
индивидуална схема с преференциални условия за погасяване на остатъка от
задължението, след доброволната продажба и да не предприема изпълнителни
действия срещу И. в периода на действие на споразумението. Съгласно чл.3 от споразумението, същото е
валидно за срок от шест месеца от сключването. /л.100-л.103
от делото/
Не се спори, че в уговорения в споразумение от 02.08.2012г. срок не е
осъществена доброволна продажба на имота предмет на обезпечение по процесния
кредит.
На 11.01.2013г. „р. (Б.)" ЕАД
изпратила уведомление до В.И., че
в периода от 15.01.2008г. до 11.01.2013г.
не е платил дължимите месечни вноски, поради което обявила настъпила
предсрочна изискуемост всички суми по
Договор за банков кредит ИП 1910630 от 04.06.2008 г. в размер на 195 233.84лв./л.26
от делото/ Видно от приета куриерска разписка **********,
същата е изпратена на адреса на ответника посочен договора и е оформена на
28.01.2013г., като получена срещу подпис./л.27 от
делото/
От приетото заключението на Съдебно – графическа
експертиза с в.л. Д. Ц. се установи, че
подписът положен за получател в куриерска
разписка ********** от 28.01.2013г. не е
положен от В.И.И..
С писмо от 25.02.2013г. на В.И.И. до „р. (Б.)"
ЕАД, ответникът заявил, че тъй като кредит ИП 1910630 е в предсрочна изискуемост на която
всеки момент може да бъде даден ход, то моли допълнително да получи 30 дни, в
които да погаси кредита, който е изтеглен с бизнес цел./л.148 от делото/ Така
направеното писмено изявление на ответника в съвкупност с приетите неоспорени
писмени доказателства, съдът приема за извънсъдебно признание, че ответникът е уведомен за
обявената от банката ищец
предсрочна изискуемост на всички суми по
Договор за банков кредит ИП 1910630 и е съобразявал изявленията до банката
кредитор именно с това.
От приетото заключение на извършената
съдебно-счетоводната експертиза с вещо лице Я.Т.П. се установява, че при
извършената проверка в счетоводството на банката ищец и по делото, експертът е
установил, че по Договор за банков
кредит ИП 1910630 от 04.06.2008 г., от страна на ищеца „р. (Б.)" ЕАД на кредитополучателя В.И.И. е преведена сума в
размер на 157 000 лв. на дата 13.06.2008 г. Установява се, от заключението, че
към датата на подаване за заявлението за издаване на ЗИ – 27.02.2013г.,
кредитополучателя В. И. е имал просрочени задължения по договор за кредит, както следва: неплатени месечни погасителни
вноски на падежни дати 16.01.2012 г., 15.02.2012 г., 15.03.2012 г., 17.04.2012
г.,15.05.2012г., 15.06.2012 г,
16.07.2012 г., 15.08.2012 г., 17.09.2012 г., 15.10.2012 г., 15.11.2012 г.,
15.11.2012 г., 15.12.2012 г. и 15.01.2013г към
28.01.2013 г., като е формирано
просрочие към 28.01.2013г. от 378 дни. От заключението на единичната ССчЕ, се
установява, че размерът на непогасените задължения на
длъжника В.И.И. по Договора за банков кредит към датата на подаване на
заявлението за заповед за изпълнение по чл.417 ГПК - 27.02.2012, както следва: е в общ размер 200 665.86 /двеста хиляди шестстотин
шестдесет и пет лв. и 86 ст./ лева разделени на:
1/ усвоена и непогасена главница - 169
553.75 лв.; 2/ начислена редовна лихва за периода от 16.01.2012 г. до
27.01.2013 г. вкл. - 21 238.32 лв.; 3/ начислена наказателна лихва /за забава/
за периода от 16.01.2012 г. до 26.02.2013 г. - 3 960.89 лв.;4/ комисионни такси
и разноски за периода от 15.07.2011 г. до 14.07.2012г. - 827.67 лв.; 5/
изискума лихва, дължима съгл. чл. 1 от Анекс № 1 към Договор за банков кредит
от 04.06.2008 г. - 5 085.23 лв., които суми са онагледени в справка -
Приложение № 1 към експертизата. Отразено е в заключението, че със сключването
на Анекс № 1 от 24.02.2010 г., страните се съгласяват с изменена дефиниция за
СБР. В Анекса към договора за кредит СБР е формулиран, както следва -
“Лихвеният процент за съответната валута, при който Банката осигурява ресурс за
финансиране на клиенти, увеличен с разходите по управление на падежната
структура на активите и пасивите на банката, и други законоустановени разходи”.
Посочено е, че СБР към датата на подписване на анекса е в размер на 8.00%. В
Анекса е заложено още, че СБР се определя от Комитет по управление на активите
и пасивите на Банката и може да се преизчислява и променя от Банката
ежемесечно, а също така са заложени и критериите за промяна на СБР. Банката
информира своите клиенти за промяната в СБР чрез публикация в своя интернет
сайт, на видимо място в офисите или по друг подходящ начин. Компонентите, които
определят СБР са следните, публикувани и на сайта на банката: https://www.r*****************of-******/. Експерта уточнява, че понятието за СБР не отговаря на индекса Софибор.
12-мес. Софибор е един от основните компоненти на СБР за лева, както бе
изяснено по-горе, но понятията за Софибор и СБР не са идентични. СБР е
съвкупност от компоненти; няма еднозначна съпоставимост с друг известен индекс.
Предвид повдигнато от ответника оспорване е допусната повторна
двучленна счетоводната експертиза с вещи
лица В.С. и Р.Б.. От заключението на
ПССчЕ се потвърждава ,че на
13.06.2008г. по Договор за банков кредит
ИП 1910630 от 04.06.2008 г. е преведена сума на кредитополучателя в размер на
157000.00 лева по сметка BG.*********.
Установя се, че предсрочно изискуема главница в размер на 161 563, 05 лева към
28.01.2013г. Общо дължима главница:169
553,75 лева, а просрочени редовни лихви в размер на 20 552,81 лева за периода
от 15.01.2012г. до 15.01.201 Зг. вкл. Начислена редовна лихва в размер на 685,51 лева за периода от
16.01,2013г. до 27.01.2013г. вкл. върху предсрочно изискуема главница; начислени
отложени лихви по чл. 1.2 от Анекс № 1: 5 085,23 лева върху просрочени
главници за периода от 15.01.2012г. до 15.01.2013г. вкл.
Начислена наказателна лихва в размер на 2928.33 лева за периода от
28.01.2013г. до 26.02.201 Зг. вкл. върху предсрочно изискуема главница. Начислени
наказателни лихви в размер на 1032.56 лева върху просрочени главници за периода от
15.01.2012г. до 15.01.2013г., вкл. комисионна управление: 827,67 лева Съдебни
разноски: 4013,32 лева
Вещите лица по ПССчЕ уточняват, че общия
размер на постъпилите плащания след 27.02.2013 г. - датата на завеждане на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист в хода на
изпълнението по изп. дело.№ 20138700400160 на ЧСИ И.Д..
С. до
датата на изготвяне на експертизата: 194 405,19 лева. Повторната експертизата
е изготвила Таблица - Приложение № 2, със стойностите СОФИБОР 12- месечен за
периода от 04.06.208 г. до 02.07.2014 г./Статистика на БНБ/. По поставените от ответника въпроси, какъв
следва да е размерът на месечната анюитетна вноска /съответно на лихвата/ на
база компонентите включени в СБР за периода от подписване на договора 04.06.2008
г. до датата на завеждане на насрещния иск,
вещите лица сочат, че методологията на банката –кредитор по процесния
договор определяне на СБР не е формализирана, т.е. няма посочена точно
определена формула за изчисляване и конкретни данни, които да се ползват за
това. Поясняват че, експертизата не може да даде отговори какъв точно би
трябвало да бъде СБР , тъй като в методологията не се съдържа конкретна формула
с достатъчно данни за относителното тегло на всеки един от компонентите, по
която следва да се изчисли стойността на приложимия СБР, поради което експертизата
не може да определи конкретни стойности на СБР и съответно, не може да
преизчисли дължимите суми по процесния договор с нов СБР, определен съгласно
измененията в компонентите. Вещите лица сочат, че предвид изложеното не може да се посочи колко е надплатил
кредитополучателят за периода от сключване на процесния договор за кредит
(04.06.2008г.) до датата на подаване на насрещната ИМ искова молба по така
зададения въпрос. Разликата между сумите договорени в първоначалния погасителен
план към Договор за кредит от 04.06.2008г.
и действително начисляваните от банката вноски съгл. Анекс № 1 и
анекс 2 , вещите лица сочат, че сумата е 8 394,02лв. и е показана в Таблица ПРИЛОЖЕНИЕ
№ 3/ колона 10/, към заключението.
В обясненията си в о.з. на
03.10.2017г.в.л. С. сочи, че има обезпечение по договора за кредит, но
никъде не е записан и отразен, като ипотечен. Пояснява, че формирането СБР е по
обективни компоненти, които се следят но
банката преценява, как да приложи. Пояснява, че „Р.Б.” ЕАД е изпълнявала условията на Анекс №1 от 24.02.2010 г. и Анекс №2 от
25.02.2011г., така както са договорени.
Свидетелят М. К. /56 г. без родство/,
ангажиран от ответника, посочи в показанията си, че познава ответника В.И. от години,
и знае, че имал намерение да прави
някакво инвестиционно строителство и търсел възможност за кредитиране. Заедно
отишли на предварителен разговор в „Р.Б.”
ЕАД Тогава от страна на банката било изтъкнато на практика, че кредита, който
му предлагат, е най-изгодният в момента за него. Преди това ходили в един,
после в друг офис, както и в банка „П.Б.”.
Свидетелят Н.Е./34г.,
без родство/,
ангажиран от ответника, сочи в показанията си, че запознали с В. по интернет,
преговаряли, че И. ще построи сграда, от която свидетеля да купи жилище.
Сделката не се осъществила, защото имало трети лица с претенции към имота.
Свидетелят Г.Г./41г.,
без родство/,
също ангажиран от ответника, сочи в
показанията си, че се свързал през 2012г. с
В. по интернет, във връзка със закупуване на апартамент, в сграда н
гр.Стара Загора, която ответникът планирал да построи и да продаде
апартаментите. Св.Г. сочи, че при срещата им В. му показал проекта на сградата
и количествената стойност , като свидетелят разбрал, че имота е ипотекиран в
банка. И други хора проявявяли интерес към закупуване на обекти, като Н.Е.и
брата на Св.Г., но до сделка не се
стигнало.
Показанията на свидетелите Н.Е.и Г.Г.са последователни и взаимно допълващи
се, кореспондират на приети писмени доказателства – работен устройствен план
за УПИ XIII -2161, кв.111, по плана гр.
Стара Загора, със отразен силует на четири етажна сграда, изменение на ПУП за
същия имот, учредителен акт на „К.” ЕООД, представлявано от В.И.И. с предмет на дейност строителство,
посрединичество при сделки с недвижими имоти и др./л.115-л.119
от делото/,
поради което съдът им дава вяра относно инвестиционния план на ответника.
Така
установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи :
Предявеният в настоящето
производство иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за
предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на
чл.417 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения. Срещу издадената
заповед е постъпило възражение от длъжника, депозирано в срока по чл.414, ал.2 ГПК, като възражението за просроченост на банката е неоснователно. От данните по заповедното производство се
установява идентичност на претендираните вземания в двете производства, поради
което и с оглед обстоятелството, че
искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК, същият се явява
процесуално допустим.
По същество на
доводите:
В производството по чл.422 от ГПК ищецът
следва да докаже факта от който произтича вземането му, а длъжника /ответник/ -
възраженията си срещу вземането. Уважаването на иск за реално изпълнение
предполага кумулативното наличие на три предпоставки : наличие на облигационно
правоотношение, по силата на което да възниква задължение за изпълнение, пълно
или частично неосъществяване на дължимия резултат от страна на длъжника и реалното
изпълнение на облигационното задължение да е възможно. В случая безспорно се
установи, че на 04.06.2008г. между „Р.Б.” ЕАД, от една страна, като
кредитодател
и ответника В.И. , като кредитополучател е
сключен договор
за кредит, по който договор банката е предоставила на ответника сумата от 157000.00 лева, т.е. налице е валидно възникнало
облигационно провотоношение по договор за банков кредит. Не е спорно обстоятелството, че ответникът е
подписал лично процесния Договор за кредит 04.06.2008 г., както и Анекс №1 от
24.02.2010 г. и Анекс №2 от 25.02.2011г., поради което съдът приема, че същите
валидно го обвързват и ангажират отговорността на ответника.
Установи се от приетите писмени доказателства
и заключението на съдебно
–счетоводната експертиза и повторната счетовона експертиза се установи, че
преди подване на заявлението на 27.02.2013г. кредитополучателят И. не
е погасил 13
/тринадесет/ броя погасителни вноски, като на 11.01.2013г. ищцовата банката го е обявила за предсрочно изискуем. В случая
със сключването на Договора за кредит от 04.06.2007г. страните са уговорили условията за предсрочна изискуемост на кредитната
експозиция, както следва: Банката има право по своя преценка да обяви кредита за предсрочно изискуем при забава от повече от 150 дни, на кое да е
задължение, като ответникът И. е изпаднал в забава от 378 дни. Съдът намира, че ищцовата банка е
като е уведомила
кредитополучателя за това обстоятелства чрез с поканата връчена на 28.01.2013г. на
посочения в договора адрес. Както бе посочено по –горе, в свое писмо от
25.02.2013г. на В.И.И. до „р. (Б.)" ЕАД, ответникът заявил, че тъй като
кредит ИП 1910630 е в предсрочна
изискуемост, то моли за допълнителен срок, което
е извънсъдебно признание, че ответникът е
уведомен за обявената от банката
ищец предсрочна изискуемост на всички
суми по Договор за банков кредит ИП 1910630 и е съобразявал изявленията до
банката кредитор именно с това.
Съгласно разпоредбата
на чл. 60, ал. 2, пр. 2 от ЗКИ, съгласно която „Когато кредитът ши отделни вноски от него не
бъдат издължени на договорените дати за плащане, както и в случаите, когато
кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една ши
повече вноски по кредита, банката може да поиска издаване на заповед за
незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК въз
основа на извлечение от счетоводните си книги“. Предвид което правото на Банката да
обяви кредитната експозиция за предсрочно изискуема е потестативно право, което
кредиторът може да упражни по своя преценка, в случай че са налице установените
в договора предпоставки за това. Предвид допуснато просрочие ищецът „р. (Б.)" АД е
упражнила правото си да обяви едностранно задължението по кредита за предсрочно
изискуемо, като е уведомила ответника за това обстоятелство с връчената и лично нотариална покана.
Въпроса по приложението на чл. 422 ГПК вр. с чл. 417, т. 2 ГПК вр. с чл. 62, ал. 2 ЗКИ е разрешен с постановяването на Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК ВКС,
съгласно т. 18 от което, в хипотезата на предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
иск за установяване на вземане, произтичащо от договор за банков кредит с
уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на
определен брой вноски, вземането става изискуемо с неплащането им, след като
банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е
обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Предмет на делото по
установителния иск е вземането, основано на представения документ -
извлечението от счетоводните книги на банката за вземане, произтичащо от
договор за кредит, в който размерът и изискуемостта са определени от страните
при сключването му. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на
предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и
не е възникнало на предявеното основание. В хипотезата на предявен иск по чл.
422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става
изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно
изискуем. Когато тя е уговорена в договора при настъпване на определени
обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните
институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е
уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. /в този см. Решение № 81 от 8.07.2014
г. на ВКС по т. д. № 1705/2013 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Д.П./
В настоящия случай се
установи наличието както на обективната предпоставка – наличието на просрочени
задължения, така и на субектвната предпоставка – правото на кредитора да обяви
кредита за предсрочно изискуем
е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
като кредиторът е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на правопораждащи факти в обективната действителност. В противен случай влизат в сила неблагоприятните последици за разпределение на доказателствената тежест, които задължават съда да приеме недоказаното за нестанало. В настоящия казус ответникът не е ангажирал доказателства, които да установят факта на плащане на непогасената част от процесния кредит. Предвид изложеното възражението за погасяване на процесното задължение чрез плащане са недоказани.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че установителната
претенция по чл.422 ГПК е основателна и доказана, а оттук,
че в полза
на ищеца съществува вземане срещу ответника за: сумата от 169 553,75лв., представляваща просрочена главница;
сумата от 3 960,89лв., представляваща просрочена наказателна лихва,
дължима за периода от 16.01.2012г. до 26.02.2013г; сумата от 21 238,32лв.,
представляваща просрочена редовна лихва за периода от 16.01.2012г. до
27.01.2013г., сумата 5085,23 лв. изискуема лихва , дължима съгласно чл.1 от
Анекс №1 за периода 15.02.2010 г. до 14.05.2010 г.; и сумата от 827,67лв., представляваща
комисионна за управление, дължима за периода от 15.07.2011г. до 14.07.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, заедно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението - 27.2.2013г. до окончателното плащане .
Извършените плащания в хода на
принудителното изпълнение по изп.
дело.№ 20138700400160 на ЧСИ И.Д.. С.,
не могат да бъдат съобразени с оглед
задължителното за съдилищата тълкувателното разрешение по т.9 от ТР №4 от
18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК.
По смисъла на т.9 от ТР №4 от 18.06.2014г. в производството по иск с пр.
основание чл.422 ГПК, респ. чл.415, ал.1 ГПК, съществуването на вземането се
установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес,
като в това производство нормата на чл.235, ал.3 ГПК намира приложение, по
отношение на фактите настъпили след подаване на заявлението за издаване на ЗИ, с
изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено
принудително събиране на сумите
по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно
изпълнение в образувания изпълнителен процес.
По насрещните искове:
Недоказано в процеса останаха насрещните
искови претенции: І.Иск по чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД за прогласяване нищожност
на клаузите по чл.4.1, чл.4.2 и чл.4.7 от процесния договор за банков кредит от
04.06.2008г., поради това, че същите са неравноправни по смисъла на чл.143,
т.3, т.10, т.12 и чл.146, ал.2 от Закона за защита на потребителите. ІІ. Претендира
на основание чл.55, ал.1, предл.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД да бъде осъден ответника
да заплати на ищеца сумата от 31644,93лв., представляваща разликата от
предварително договорените анюитетни вноски и заплатените от кредитополучателя
за 30 месеца завишени такива – за периода от м.септември 2008г. до м.февруари
2011г., през който са били заплащани месечни вноски с 202,53лв. по-високи от
предварително договорените, както и сумата от 2 200 лв., представляваща
законна лихва от датата на падеж на всяка от неправомерно надвнесените суми до
момента на подаване на насрещния иск; ІІІ.Претендира
се на следващо място на основание чл.26, ал.1 пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл.167 и
чл.170 от ЗЗД прогласяване нищожност на договор за учредяване на ипотека,
обективиран в нотариален акт №1, том ІІІ, рег.№2833, дело №318 от 2008г. на
нотариус с рег.№403 на НК, поради
неяснота лихвата, неопределеност на обезпеченото вземане; ІV.Предявен е и иск с правно основание чл.27,
във вр. с чл.29 от ЗЗД за унищожаване на процесния договор за банков кредит,
като сключен при измама; V. Предявен е
на следващо място иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД за
нищожност на процесния договор за банков кредит, поради накърняване на добрите
нрави; VІ. Претендира се прогласяване нищожност на договора за банков
потребителски кредит и на основание чл.26, ал.2, предл.4 от ЗЗД, като привиден.
Относно иск по чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД за прогласяване нищожност на
клаузите по чл.4.1, чл.4.2 и чл.4.7 от процесния договор за банков кредит от
04.06.2008г., поради това, че същите са неравноправни по смисъла на чл.143,
т.3, т.10, т.12 и чл.146, ал.2 от Закона за защита на потребителите, съдът
намира, че същия не бе доказан от страната, която съгласно чл.154 ГПК носи
доказаелствена тежест, а именно ищеца по насрещния иск. Съгласно правилото на чл. 145, ал. 2 ЗЗП съдът може да разгледа налице ли е
неравноправнаост на клауза, съдържаща основания предмет на договора (услуга -
цена) само ако тя, освен че не е индивидално уговорена, едновременно с това е
неясна и неразбираема. Настоящият състав е приел, че посочените две
предпоставки не са налице, предвид което искането за обявяване на тази клауза
за неравноправна и съответно за нищожна като противоречаща на закона е
неоснователно. В разпоредбата на чл. чл.4.1, чл.4.2 и чл.4.7 от договора ясно и разбираемо е
посочена цената за предоставяната услуга и начина на нейнотото формиране, като
към момента на сключване на договора (което е релевантния момент на преценката)
и двата компонента са точно фиксирани и известни на потребителя по размер и
съответно като краен икономически резултат в негова тежест. Съдът е приел, че
доколкото клаузата от основния предмет на договора е ясна и разбираема, тя не
подлежи на проверка по останалите параметри, посочени в ЗЗП, поради което
същата е законосъобразна и отговаря на законовите изисквания като се отчита и
договорната свобода на страните по сделката.
На следващо място, решаващия състав, намира, че ищецът
няма качеството на потребител и позоваване на потребителска защита по чл.143, т.3, т.10, т.12 и чл.146, ал.2
от Закона за защита на потребителите е неправилно, доколкото непротиворечиво се
установи, че кредитът е взет от ищец, с оглед негови бизнес и инвестиционни
намерения – строеж на сграда и продажба на изградените жилища, за която цел,
същия е регистрирал и търговско дружество.
По иска с пр. осн.
чл. 170 от ЗЗД за прогласяване
недействителността на учредяването на ипотеката
, учредена с Нот. акт. нотариален акт №1, том ІІІ, рег.№2833, дело №318 от
2008г. на нотариус с рег.№403 на НК, поради това ,че имало неясно относно вземането,
размера на сумата за които се учредява
ипотеката и относно имота, който се явява обезпечение.
Уважаването на такъв иск изисква
наличието на пороци на самия
ипотечен договор ,водещи до невъзможност да се идентифицира било личността на
кредитора / т.е. в чия полза е учредена ипотеката /, било по отношение на
длъжника или пък да не може да бъде идентифициран имота, върху който се
учредява ипотеката или пък да не може да се установи кое вземане се обезпечава
с тази договорна ипотека ,както и какъв
размер на вземането обезпечава ипотеката. В случая в договора за ипотека не е
налице нито един от тези пороци, сочени в чл. 170 от ЗЗД, които да дават
основание да се приеме, че самото учредяване на договорната ипотека е нищожно,
с оглед на което искът е недоказан и следва да бъде отхвърлен.
По осъдителния насрещен иск с пр.основание чл.55, ал.1, ;предл.1 и
чл.86, ал.1 от ЗЗД
Ищецът по НИМ, във вр. с увеличение в о.с.з. на 27.03.2018г. претендира да бъде осъден ответника „р. (Б.)"
АД да заплати на ищеца сумата от 31644,93лв.
неоснователно надвзети суми по процесния
договор. Не се установи разместване на блага на посочена стойност. Не се
установи банката –кредитор да е получена повече от уговореното по процесния
договор и анексите към него. Напротив в обясненията си в о.з. вещото лице С., посочи че „Р.Б.” ЕАД е изпълнявала условията на Анекс №1 от 24.02.2010 г. и Анекс №2 от
25.02.2011г., така както са договорени. От заключението на ПССчЕ, се установи,
че И. все още има непогасени задължения към „р. (Б.)" АД. Предвид
изложеното осъдителния иск следва да бъде отхвърлен, като недоказан.
Относно предявените насрещни искове
с правно основание чл.27, във вр. с чл.29 от ЗЗД за унищожаване на процесния
договор за банков кредит, като сключен при измама; по чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД за
прогласяване на нищожност на процесния договор за банков кредит, поради
накърняване на добрите нрави; и прогласяване на нищожност основание чл.26,
ал.2, предл.4 от ЗЗД, като привиден.
Страната не въвежда изобщо фактическо твърдение, което
да сочи на хипотезата на чл.27 ЗЗД или чл.29 ЗЗД, нито на чл. 26, ал. 2 ЗЗД, а
прави единствено довод за унищожаемост, респ. нищожност, при вече изложената
фактическа обстановка.
Няма въведени конкретни фактически твърдения
за наличие на измама, прикрита сделка или за абсолютна симулация на договора за
банков кредит
Предвид изложеното, съдът намира същите за неоснователни.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на
делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответницата следва да бъдат осъдени
да заплатят на ищеца сумата от 5430 лв. направените по делото
разноски, като в тях се включват внесената държавна такса в размер на 4030 лева,
депозит за вещо лице в размер на 1100 лева и юрисконсултско възнаграждение по първоначалния и по насрещните
искове в размер от
300 лева.
По изложените
съображения, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.И.И. ЕГН **********, с адрес:г***, на основание чл. 422 ГПК, че дължи на „р. /Б./" ЕАД с ЕИК********със
седалище и адрес на управление ***-2 , следните суми: сумата от 169 553,75лв.,
представляваща просрочена главница по Договор
за банков кредит ИП 1910630 от 04.06.2008 г.; сумата от 3 960,89лв.,
представляваща просрочена наказателна лихва, дължима за периода от 16.01.2012г.
до 26.02.2013г; сумата от 21 238,32лв., представляваща просрочена редовна
лихва за периода от 16.01.2012г. до 27.01.2013г., сумата 5085,23 лв.
изискуема лихва , дължима съгласно чл.1 от Анекс №1 за периода
15.02.2010 г. до 14.05.2010 г.; и сумата от 827,67лв., представляваща
комисионна за управление, дължима за периода от 15.07.2011г. до 14.07.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, заедно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението - 27.2.2013г. до окончателното плащане на главицата, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК от 07.03.2013г. по ч.гр.д.№8659/2013г. по описа на СРС, ГО, 47 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.И.И. ЕГН **********, срещу „р.
(Б.)” ЕАД, ЕИК********със седалище и адрес на управление ***, иск с правно основание чл.26,
ал.1, пр.1 от ЗЗД
за прогласяване нищожност на клаузите по чл.4.1, чл.4.2 и чл.4.7 от договор за банков кредит от 04.06.2008г.,
поради това, че същите са неравноправни по смисъла на чл.143, т.3, т.10, т.12 и
чл.146, ал.2 от Закона за защита на потребителите, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от
В.И.И. ЕГН **********, срещу „р.
(Б.)” ЕАД, ЕИК********със седалище и адрес на управление ***, иск с правно основание
чл. чл.55, ал.1,
предл.1 от ЗЗД,
да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 31 644,93 лв.,
представляваща неоснователно получени
анюитетни вноски за периода от м.септември 2008г. до м.февруари 2011г, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от
В.И.И. ЕГН **********, срещу „р.
(Б.)” ЕАД, ЕИК********със седалище и адрес на управление ***, иск с правно основание
чл.26, ал.1 пр.1
от ЗЗД, във вр. с чл.167 и чл.170 от ЗЗД прогласяване нищожност на договор за
учредяване на ипотека, обективиран в нотариален акт №1, том ІІІ, рег.№2833,
дело №318 от 2008г. на нотариус с рег.№403 на НК, поради неяснота лихвата, неопределеност на
обезпеченото вземане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от
В.И.И. ЕГН **********, срещу „р.
(Б.)” ЕАД, ЕИК********със седалище и адрес на управление ***, иск с правно основание чл.27, във вр. с чл.29 от ЗЗД за унищожаване
на договор за банков кредит от
04.06.2008г., като сключен при измама.
ОТХВЪРЛЯ предявения от
В.И.И. ЕГН **********, срещу „р.
(Б.)” ЕАД, ЕИК********със седалище и адрес на управление ***, иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД за нищожност на
договор за банков кредит ОТ 04.06.2008Г., поради накърняване на добрите нрави,
както и иска за прогласяване нищожност на договора за банков кредит от 04.06.2008г., на основание чл.26, ал.2, предл.4 от ЗЗД, като
привиден, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА В.И.И. ЕГН **********, да заплати на „р. (Б.)” ЕАД, ЕИК *******, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, направените по делото разноски 5430 лева съразмерно с уважения
размер на предявените искове.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: