Решение по дело №28/2009 на Административен съд - Силистра

                                                  Р     Е      Ш    Е    Н    И    Е

 

                                                 гр. Силистра,  27.04.2009 г.

 

 

                                      В     И  М  Е  Т  О     Н А     Н  А  Р  О  Д   А

 

      

 Административен съд Силистра, в открито съдебно заседание  на   петнадесети април две хиляди и девета година ,  в състав :

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ : В.  Р. 

                                                                 ЧЛЕНОВЕ :         В.М.

                                                                                               С.С.

 

при  участието на секретаря   А.С.   ,както и  участието на

прокурора от Окръжна прокуратура Силистра – Т.Ж.   , разгледа  докладваното от административния съдия В. М.  КАНД   №  28/ 2009 г по описа на Административен съд Силистра, и за да се произнесе, взе предвид следното :

             

               Производство по чл.63 ал.1 ЗАНН във вр. с чл.348 , ал.1 НПК във вр. с чл.208 и сл АПК

              С Решение № 662/ 29.12.2008 г. постановено по АНД  № 629 / 2008 г. по описа на Районен   съд Силистра, е потвърдено НП № 292 / 10.07.2008 г. на Началник отдел „Контрол” при ТД на НАП  Силистра,с което на „СИБЕРИЯ ХОЛДИНГ”АД ,гр. Силистра , за нарушение на чл.55, ал.6 ЗДДС / отм/ ,на основание чл.180, ал.1 ЗДДС е наложена имуществена санкция  в размер на 13 224 .06 лв.

                Недоволен от така постановеното решение, касаторът „СИБЕРИЯ ХОЛДИНГ” АД, представлявано от ликвидатора П.К.П., в законния срок подава касационна жалба, против решението на СРС, като сочи касационни основания за неправилност на решението, постановено в противоречие с материалния закон  и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.348, ал.1 т.1 и 2 НПК. Като касационно основание сочи и чл.209 т.3 АПК-неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон . Моли да се отмени решението на СРС, както и оставеното с това решение в сила НП  № 292 / 10.07.2008 г. на началник отдел „Контрол” при ТД на НАП Силистра ,с произтичащите от това законни последици . В писмената си жалба излага подробни съображения за касационните основания .В съдебно заседание жалбоподателят не се явява ,няма направени  искания за събиране на допълнителни доказателства

                 Ответната по жалбата страна –ТД  на НАП Силистра, представлявана от старши юрисконсулт К. С., изразява становище за неоснователност на касационната жалба .

                  Окръжна  прокуратура Силистра, дава заключение за неоснователност на жалбата.

                   Административният съд Силистра, преценявайки допустимостта на жалбата и правилността на решението на релевираните касационни основания  и съобразно служебната проверка ,предписана в чл.218, ал.2 АПК , прие за установено следното :

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок  и е процесуално допустима . Разгледана по същество,  жалбата се явява неоснователна ,по следните съображения :

В касационната жалба се сочат  касационни основания неправилност на съдебното решение, противоречие с материалния закон  и при допуснати съществени  нарушения на съдопроизводствените  правила . Съгласно чл. 63, ал.1 изр.2 ЗАНН, решенията на районните съдилища подлежат на касационен контрол  на основанията ,предвидени в НПК ,и по реда на глава ХІІ  от АПК.В чл.348, ал.1 АПК са посочени касационните основания, като основанието „ неправилност „ на съдебното решение не е посочено като такова .    Неправилно, касаторът се позовава на чл.209 ал.3 АПК-обосновавайки основателността на касационното основание „ неправилност” на съдебното решение, което обаче е процесуално недопустимо, предвид изричната разпоредба на чл.63, ал.1 изр. 2 ЗАНН..Ето защо посоченото като касационно основание „ неправилност „ на съдебния акт е процесуално недопустимо и не подлежи на разглеждане и обсъждане .

Жалбоподателят навежда доводи, че районният съд е изложил доводи, които се намират в противоречие с материалния закон, защото е възприел доводите и мотивите на административно наказващия орган, относно извършеното нарушение, а именно :че дружеството не е спазило разпоредбата на  чл.55 , ал.6 ,  ЗДДС / отм/,в частта:

- неотразяване на документа / данъчна фактура /с посочен  ДДС в отчетния регистър  по чл.104, ал.3 ЗДДС / отм/- дневник за продажбите   за м . май 2006 г;

- неотразяване на начисления ДДС  в подадената справка – декларация / СД/  за месец май 2006 г.,както и в следващите данъчни периоди .

Това нарушение е безспорно установено от представените по делото писмени доказателства и обсъдени от първоинстанционния съд, съгласно разпоредбите на чл.107 НПК. Действително са подадени две декларации,  от дружеството, с един час разлика във времето, а именно – двете справки – декларации са подадени на 13.VІ.2006 г., както следва : първата от И.Т.К. – в 13.49,08 часа и втората декларация – подадена от М.В.П. – в 14.57,07 ч.   В първата СД е отразен ДДС , за извършената сделка през м.V.2006 г.,продажба на апартамент, съгласно НА  №  124  по нотариално дело  от 2006 г.. И двете СД са приети под един и същ № 0802093 / 13.06.2006 г, от приходната администрация, в едно с  отчетните регистри по ЗДДС / отм/,които касаят периода м.май 2006 г.

Във втората СД подадена от М.В.П. са вписани нулеви позиции  за начислен данък  и Дневник, сочещ  липса на  облагаеми доставки .  Според касаторът, валидна е първата СД подадена от И.Т.К., който съгласно Решение  №  20 / 13.06.2006 г.  постановено по ф.д.№ 12023 / 1991 г. на СГС , е  вписан в търговския регистър на същия съд ,като представляващ дружеството . Подадената  СД от него е с вписани данни за ДДС и именно тази СД следва да се вземе предвид от приходната администрация . но един час по- късно е Подадената втора  СД- един час по- късно, на същия ден, от лицето М.В.П., който е представлявал дружеството ,и вписан като такова, с предходно решение  във фирменото отделение на СГС и в която са вписани само нулеви позиции, не следва да се вземе предвид . За това данъчните органи са приели, че подадената  втора СД е вярната и правилната, защото е подадена като корегираща и от надлежно упълномощено лице ,която  установява  липса на начисляване на данъка  и на облагаеми доставки .  Първата СД ,е подадена от лице, което макар и вписано в Решението на СРГ от 13.06.2006 г. ,  няма представителна власт, а втората СД е подадена от лице, което представлява надлежно дружеството и има необходимата представителна власт да подава декларации от името на дружеството  и съответно да го представлява .

Изложени са подробни съображения, от решаващия съд, защо приема фактическите констатации ,отразени в НП ,и които аргументират извършеното нарушение – чл.55,ал.1 ЗДДС  начисляването на данъка се извършва от дружеството доставчик ,който е регистрирано лице  за всяка извършена от него облагаема доставка  на стока или услуга  на датата на възникване на данъчното събитие Съгласно чл.55, ал.6 ЗДДС / отм/, начисляването на данъка се извършва  с издаването на документ ,в който се посочва данъкът,документа се отрази в отчетните регистри  по чл.104 ЗДДС ,а данъкът се отрази в счетоводството като задължение към бюджета  и в подадената СД..

Направените фактически констатации от СРС са в унисон със събраните по делото доказателства, които са преценени правилно и в съответствие с материалния закон .

Въз основа на правилните фактически изводи, съдът е направил обоснован правен извод, че е извършено административно нарушение, което подлежи на административна санкция . наложена на дружеството на основание чл.180,ал.1 от ЗДДС ,като е съобразена нормата на чл.27 ЗАНН.

Съдът е изложил съображения и защо случея не може да бъде преценен  ,като маловажен, в светлината на ТР № 1  / 2007 г. на ОСНК на ВКС  ,които напълно се споделят от настоящия състав . Ето защо,  оплакването за нарушение на материалния закон е неоснователно ,още повече , че допълнителни доводи, освен тези, развити в жалбата, която е със същата обосновка ,както и жалбата пред СРС, не бяха изложени . По всички тези доводи, развити в жалбата, СРС е изложил подробни и мотивирани аргументи, обосноваващи направените от него правни изводи .

      Оплакването за допуснати нарушения на съдопроизводствтените правила, също не се установи в хода на касационното производство, още повече, че не са посочени какви точно нарушения са допуснати от СРС при постановяване на обжалваното решение .

        При служебната проверка на съдебното решение – чл.218, ал.2 АПК ,съдът не констатира  нарушения при постановяване на обжалвания съдебен акт, които да водят до невалидност, недопустимост  и допуснати съществени нарушения на материалния закон ,поради което решението като правилно и законосъобразно , следва да бъде оставено в сила .

          Водим от горното и на основание чл.221 , ал. 2   АПК,   съдът

 

                                  Р       Е      Ш    И   :

 

 

           ОСТАВЯ В СИЛА   Решение № 662 / 29.12.2008 г., постановено по АХ дело № 629 / 2008 г., по описа на Силистренски районен съд .

           Решението е окончателно .

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                               2.