Решение по дело №1023/2020 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 260107
Дата: 2 декември 2020 г. (в сила от 18 декември 2020 г.)
Съдия: Страхил Николов Гошев
Дело: 20201510201023
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

02.12.2020

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                  Година                                      Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Н.О. V

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

02.12.

 

2020

 
 


на                                                                                                           Година

Страхил Гошев

 
В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
        1.

 

 

Румяна Агонцева

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

              АН

 

1023

 

2019

 
 


                                      дело №                                     по описа за                                    година.

 

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 20-0348-000620/13.10.2020 г., издадено от Началник Група към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Дупница, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 174, ал.1, т. 2 от ЗДвП, на И.Х.Д., с адрес: ***, с ЕГН **********, е наложено административни наказания „глоба“ в размер на 1000,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

Недоволен от НП е останал жалбоподателят Д., който го обжалва в срок. В жалбата излага съображения, че не е извършил посоченото административно нарушение, както и че са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП ограничаващи правото му на защита. Иска отмяна на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от упълномощен процесуален представител – адв. Г., който поддържа жалбата и прави доказателствени искания. Пледира за отмяна на НП. Претендира разноски.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

 

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

На 07.10.2020 г., около 22:33 часа, в с. Червен брег, общ. Дупница свидетелите, полицейски служители - К. и С. изпълнявали служебните си задължения като автопатрул. Извършвайки обход на селата Яхиново, Червен брег и Крайници, преминавайки през с. Червен брег двамата забелязали на разстояние от тях движещ се тъмен на цвят лек автомобил „Мерцедес“ с посока на движение към центъра на селото. Решили да извършват проверка на автомобила, като св. С. обърнал посоката на управлявания от него патрулен автомобил. Докато маневрирал изгубили от поглед лекия автомобил „Мерцедес“, за около 1-2 минути, но след това го установили паркиран в селото на ул. „Пионерска“, пред дом № 16, като установили, че автомобила е марка и модел  „Мерцедес Е300 ЦДИ“, с рег. № КН6474ВТ, собственост на  . При пристигането им автомобилът бил изгасен двигател и с отворена шофьорска врата, а отвън до него стоял прав жалбоподателят И.Д., който държал в ръцете си документите на автомобила. Полицейските служители му се представили и проверили предоставените им от жалбоподателя документи на автомобила, както и извършили справка с РСОД, от която установили, че е правоспособен водач. След това му заявили, че следва да му извършат проверка за алкохол с техническо средство Дрегер 7510, с фабр. № 0269. Жалбоподателят отказал, като заявил, че не той е управлявал процесния лек автомобил, а съпругата му св.  . Заявил още, че си е бил у дома и че единствено е излязъл, за да вземе от същия забравените от нея документи за автомобила. Възникнал спор между свидетелите и жалбоподателя, при което навън излязла съпругата на същия – св.  , която потвърдила думите му, казала че се е прибрала преди малко с автомобила и предоставила на полицейските служители изисканото от тях СУМПС на жалбоподателя. Свидетелите К. и С. казали на жалбоподателя, че ако не даде проба за алкохол ще бъде задържан за 24 часа по реда на ЗМВР, при което той накрая склонил и дал проба, която отчела 0,88 промила на хиляда в издишания въздух.

С оглед отчетения от техническото средство Дрегер 7510, с фабр. № 0269 положителен резултат над 0,8 промила и под 1,2 промила на хиляда св. С. съставил на водача АУАН, а св. К. му издал талона за медицинско изследване с № 053660. И двата документа били подписани от посочените в тях лица, като препис от всеки от тях бил връчен на жалбоподателя срещу подпис.

Въз основа на съставения АУАН, АНО издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 174, ал.1, т. 2 от ЗДвП, на И.Х.Д., с адрес: ***, с ЕГН **********, е наложено административни наказания „глоба“ в размер на 1000,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели – полицейските служители К. и С., от показанията на свидетеля  , както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, вкл. служебно изисканите, прочетени и приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът се доверява изцяло на казаното от тримата свидетели. Всеки от тях последователно и с достатъчно детайли описва възприетите от него непосредствено и лично факти, обстоятелства, действия и изявления на другите присъствали лица, като добросъвестно отчита определени факти и обстоятелства, които не знае или не си спомня. Изложеното от свидетелите се потвърждава и кореспондира напълно с информацията от събраните по делото писмени доказателства, повечето от които съставени именно на процесната дата. Посредством тях се установяват както датата и часа, така и мястото на която са се случили на процесните събития. Не се установяват сериозни и драстични противоречия и разминавания между различните доказателства.

 

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът намира, че НП е издадено от компетентен административен орган, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които съдържат всички необходими реквизити. Колкото до описанието на нарушението, съдът намира, че изложеното в НП и АУАН е напълно достатъчно, за безспорното му установяване, ако има извършено такова.

Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т.1 от ЗДвП: „На водача на пътно превозно средство е забранено: 

1. да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози;“. А съгласно санкционната разпоредба на чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП: „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух: 

2. над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително - за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.

Съдът след обстоен анализ на събраните гласни и писмени доказателства формира извод за недоказаност на нарушението по следните съображения:

Предметът на предявеното обвинение с АУАН и НП определя и предмета на доказване, като при съдебно оспорване, тежестта за установяване на всички признаци от състава на нарушението е за АНО. Нито гласните доказателствени средства, нито писмените доказателства установяват по безспорен и категоричен начин, че на посоченото място, час и дата, именно жалбоподателят И.Д. е управлявал процесния лек автомобил „Мерцедес Е300 ЦДИ“, с рег. № КН6474ВТ, собственост на св.  . В показанията си контролните органи категорично и ясно заявяват, че е било тъмно и не са видели от разстоянието на което са се намирали кой е водача на автомобила и дали това е мъж или жена. И двамата добросъвестно отбелязват, че са изпуснали автомобила от поглед за известен период от време, докато обърнат и го последват, като св. С. твърди, че липсата на визуален контакт е била за период от около 1-2 минути.  Установили са автомобила отново, но едва по-късно, на процесната ул. “Пионерска“, пред дом №16, вече паркиран, с изгасен двигател и без водач в автомобила или изобщо лице, което да излиза от него. Извършвайки подробен анализ на точно възприетите и заявени от полицейските служители действия по движение и проследяване, респ. откриване и установяване на МПС-то съдът счита, че показанията им не са достатъчни и безспорни, за да обосноват категоричен извод за управление на автомобила от жалбоподателя. В тази насока виж Решение от 24.07.2020г., по КАНД № 142/20 г., по описа на АС-Кюстендил, в което е разгледан подобен случай.

Несъмнено и безспорно е, че водачът не е възприет като точно определено лице, както и че автомобилът не е бил в полезрението на контролните органи непрекъснато. Направените от полицейските служители и след това от АНО изводи в обратна насока, на база житейската логика на случая, не се възприемат, доколкото почиват единствено и само на техни субективни предположения и умозаключения за ситуация, която не е обективно изяснена от тях на място по категоричен и несъмнен начин, чрез безспорни преки доказателства. Дадените от свидетелите К. и С. показания в подкрепа на описаното в АУАН и след това в НП не са годни преки доказателствени средства относно авторството на управлението на автомобила. По никакъв начин не се опровергава и заявеното от св.   относно обстоятелството, че лично е управлявала автомобила си в процесната вечер.  Така събраната доказателствена съвкупност не може да покрие минималния задължителен стандарт за доказаност на нарушението. Поради това и съдът не може да достигне до извод за постановяване на съдебен акт по съществото на спора, с който да потвърди обжалваното НП. При строго съблюдаване на изискването за обективност и безспорна установеност на повдигнатото обвинение, доколкото административнонаказателната отговорност на нарушителя може да бъде ангажирана само и единствено когато същото е доказано по несъмнен начин, съдът счита за недоказан от обективна страна факта на управление на лекия автомобил от И.Д., а оттук намира за неправилно и ангажирането на отговорността му за това да е управлявал пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, на основание чл. 5, ал.3, т. 1 от ЗДвП, респ. санкционирането му с горепосочените наказания, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

Недоказването на релевантните за спора факти и обстоятелства от АНО, които очертават обвинението от обективна страна, винаги има за последица незаконосъобразност на издаденото НП.

Като е достигнал до различни фактически и правни изводи, АНО е издал едно неправилно и незаконосъобразно НП, което следва да бъде отменено.

По разноските:

С оглед заявената претенция от страна на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски – адв. хонорар в размер на 300,00 лева, за които е представен договор за правна защита и съдействие – л. 18 от делото, имащ характера на разписка за платената в брой сума, съгласно постановките на т. 1 от  Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН, вр. с чл. 143, ал.1 и чл. 144, ал. 4 от АПК, такива се дължат в полза на жалбоподателя И.Д.. Поради това и съдът приема, че следва да осъди ОДМВР-Кюстендил, представлявано от директора ст. комисар Е.С., да заплати в полза на И.Х.Д., с адрес: ***, с ЕГН **********, сумата от 300,00 лева - адв. хонорар по АНД № 1023/20 г., по описа на РС-Дупница, Н.О., V-състав.

 

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0348-000620/13.10.2020 г., издадено от Началник Група към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Дупница, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 174, ал.1, т. 2 от ЗДвП, на И.Х.Д., с адрес: ***, с ЕГН **********, е наложено административни наказания „глоба“ в размер на 1000,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОДМВР-Кюстендил, представлявано от директора Е.С., да заплати в полза на И.Х.Д., с адрес: ***, с ЕГН **********, сумата от 300,00 лв. /триста лева/ - адв. хонорар.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: