№ 7244
гр. София, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
при участието на секретаря **
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20241110116077 по описа за 2024 година
„**“ ЕАД е предявило срещу И. Б. Б. установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия
и мораторна лихва, както следва: 610,91 лева – стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода 05.2020 г. – 01.2022 г., ведно със законната лихва от 12.09.2023 г. до окончателното
изплащане, 98,87 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 31.08.2023 г., 12,64 лева
– сума за дялово разпределение за периода 07.2020 г. – 01.2022 г., ведно със законната лихва
от 12.09.2023 г. до окончателното изплащане и 3,12 лева – мораторна лихва за периода
15.09.2020 г. – 31.08.2023 г., за топлоснабден имот в гр. София, ж.к. „*“, бл. *, за които суми
е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № */2023 г. на СРС, 82 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците в
качеството им на собственици на топлоснабдения недвижим имот. Излага, че в това
качество се явява и клиент на топлинна енергия при Общи условия, влезли в сила на
10.07.2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период на ответницата топлинна енергия, като купувачът не е престирал
насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът
на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът чрез особения си представител
оспорва предявените искове по основание и размер като недопустими и неоснователни.
Намира, че исковете са предявени срещу лице, което не е ясно дали притежава имота.
Релевира възражение за погасяване с изтичане на 3-годишна давност на част от
1
претендираните вземания.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията касаеща процесния период,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие.
За доказване на обстоятелството, че ответникът е собственик на процесния имот,
ищецът е представил нотариален акт № 67 от 18.06.1982 г., по силата на който Р. * Б.
придобива имот в гр. София, ж.к. „*“, бл. *. От удостоверение за наследници на Р. * Б. се
установява, че нейни наследници са И. Б. Б. и ***. С оглед на това съдът намира, че по
силата на закона между ответника като потребител и топлопреносното предприятие е
възникнало правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия по отношение на ½ част от обект с абонатен № 150723, без да е необходимо
изричното им приемане.
Като страна по облигационното правоотношение потребителите дължат заплащане на
реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за
дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер
за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия отдадена от сградната
инсталация, по данни от общия топломер монтиран в абонатната станция, с оглед въведения
с разпоредбата на чл. 156 ЗЕ принцип за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост. Съгласно чл. 139, ал. 1
ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по
система за дялово разпределение, а съгласно ал. 2 дяловото разпределение се извършва от
топлопреносното предприятие.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, по делото са приети писмени доказателства и заключение на съдебно-
техническа експертиза. Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия,
то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на
прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т. е.
сумите по изравнителните сметки. За определяне на реално доставеното количество
топлоенергия по делото вещото лице е посочило, че за процесния период общо доставената
и потребена топлоенергия е в размер на 1504 лева без предишни просрочени или неплатени
сметки, изравнявания за периоди, извън процесния, суми за дялово разпределение и лихви.
2
Сумата за дялово разпределение възлиза на 25,25 лева. За периода 2020/2021 г. абонатът е
осигурил достъп за отчет. ТЕ за БГВ се начислява по показанията на 2 водомера. За периода
01.05.2021 г. – 30.08.2021 г. ТЕ за БГВ се начислява по показанията на 2 водомера. От ФДР
не са изготвили главен отчет, а са определили консумацията по разход от предходен период.
За периода 01.09.2021 г. – 31.01.2022 г. на абоната е начислена служебна ТЕ на „брой лица“ с
разходна норма 140 л/денонощие за 1 брой потребител. Според ФДР за процесния период в
процесния имот потребителите са били 1 брой.
С отговора на исковата молба е направено възражение за изтекла погасителна давност
по отношение на претендираните от ищеца с исковата молба вземания. Съгласно
разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна енергия дължи плащане
цената на същата по предварително определени цени, известни на страните, на месечни
вноски с установен в общите условия падеж. Престациите се обединяват от общия
правопораждащ факт – облигацията между страните по договор при публично известни
общи условия по чл. 150 ЗЕ и имат съществения елемент на периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД – предварително определен и известен на страните момент, в
който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, както и определяем
размер на същото предвид предварително фиксираните цени за единица топлинна енергия.
Поради горните характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за цена на
доставената на потребителите топлинна енергия и при зачитане на ТР № 3 от 18.05.2012 г.
по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС съдът намира, че следва да бъдат определени като
такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД, предвид на което и
същите се погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка тригодишна давност.
Предвид нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, като давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с
предявяване на иск, респ. заявление за издаване на заповед за изпълнение на 12.09.2023 г. В
този смисъл и вземането на ищеца за цена на доставената на ответника топлинна енергия е
непогасено за месечните вноски с падеж след 12.09.2020 г. или обхваща претендираните в
настоящото производство суми за цена на топлинна енергия за периода 12.09.2020 г. –
31.01.2022 г. По тези съображения възражението за погасяване по давност на вземанията е
основателно за периода 01.05.2020 г. – 11.09.2020 г. Така размерът на уважения главен иск,
определен на основание чл. 162 ГПК, е 484,86 лева. Сумата за дялово разпределение, която
се дължи от ответника, определена на основание чл. 162 ГПК, е в размер на 10,01 лева.
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ, одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в
сила от 10.07.2016 г. и приложими за процесния период клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 5 от ОУ при неизпълнение в срок на задълженията
клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Това означава,
3
че обезщетението за забава се определя отделно за всяко просрочено месечно задължение.
Съдът приема, че следва да уважи предявения акцесорен иск в размер, определен на
основание чл. 162 ГПК, за сумата от 78,47 лева. Мораторната лихва върху главницата за
дялово разпределение, определена на основание чл. 162 ГПК, е в размер на 2,47 лева.
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът има право на
разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно уважената част от предявените искове в
размер на 515,85 лева от общо направени разноски в размер на 50 лева - държавни такси в
исковото и заповедното производства, 250 лева – депозит за експертиза, 300 лева – депозит
за особен представител, като претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 50 лева. Ответникът е бил представляван
от особен представител и не е претендирал разноски.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „**” ЕАД, ЕИК **, срещу И. Б.
Б., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове, че И. Б. Б. дължи на „**” ЕАД на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 484,86 лева –
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 12.09.2020 г. – 31.01.2022 г., ведно със
законната лихва от 12.09.2023 г. до окончателното изплащане, сумата 78,47 лева –
мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 31.08.2023 г., сумата 10,01 лева – сума за дялово
разпределение за периода 12.09.2020 г. – 31.01.2022 г., ведно със законната лихва от
12.09.2023 г. до окончателното изплащане и сумата 2,47 лева – мораторна лихва за периода
15.09.2020 г. – 31.08.2023 г., за топлоснабден имот в гр. София, ж.к. „*“, бл. *, за които суми
е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № */2023 г. на СРС, 82 състав, като
ОТХВЪРЛЯ исковете над сумата 484,86 лева до пълния претендиран размер от 610,91 лева
и за периода 01.05.2020 г. – 11.09.2020 г., над сумата 78,47 лева до пълния претендиран
размер от 98,87 лева, над сумата 10,01 лева до пълния претендиран размер от 12,64 лева и за
периода 01.07.2020 г. – 11.09.2020 г. и над сумата 2,47 лева до пълния претендиран размер от
3,12 лева.
ОСЪЖДА И. Б. Б., ЕГН **********, да заплати на „**” ЕАД, ЕИК **, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 515,85 лева - разноски за исковото и заповедното производства.
Решението е постановено при участието на „**” ЕООД и „*“ ЕООД като трети лица
помагачи на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4