РЕШЕНИЕ
№ 8036
гр. С., 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20241110140762 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по подадена от "Т. С." ЕАД
искова молба срещу С. К. С., с която са предявени обективно кумулативно
съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови
решение, с което да се признае за установено между страните, че ответникът
дължи на ищцовото дружество сумите както следва: 552, 20 лв. – стойността
на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м. 05. 2021 г. – м.
04. 2023 г., за топлоснабден имот – апартамент № 8, находящ се в гр. С., ул.
"И. Д." № *, ет. *, аб. № *****, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 22.04.2024 г. до окончателно
изплащане на сумата, 107, 29 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. –
08.04.2024 г., 70, 04 лв. – главница за услуга дялово разпределение за периода
м. 05. 2021 г. до м. 04. 2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявление по чл. 410 ГПК – 22.04.2024 г. до окончателно изплащане на
сумата и 14, 98 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 08.04.2024 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 23862/2024 г. по
описа на СРС, 178-ми състав.
Ищецът твърди, че ответникът като собственик на апартамент, находящ
се в гр. С., ул. "И. Д." № *, ет. *, ап. *, има качеството потребител на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Сочи, че продажбата
на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е
необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия /в
сила от 10.07.2016 г. / купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните
1
дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество. Сочи, че
топлоснабденият имот се намирал в сграда етажна собственост, в която
разпределението на топлинна енергия било извършвано от него, съобразно
сключения със сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че е
доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е заплатил
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.
Формулирано е искане да се постанови решение, с което да се признае за
установено, че ответникът дължи на ищеца претендираните суми. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Ответникът оспорва да е живял на процесния имот. Оспорва наличието на
облигационни отношения. Подробно излага, че в полза на пълномощника на
ищеца няма надлежно учредена представителна власт. Сочи, че е формален
собственик на процесния имот, както и че ищецът е завел множество дела
срещу него относно такса "мощност" или "сградна инсталация". Излага, че
ищецът е нарушил нормативните изисквания във връзка с изчисляването на
ТЕ. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира следното.
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в
срока по чл. 415, ал. 4 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която е подадено
възражение по чл. 414 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на
пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията,
предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В заповедта за
изпълнение изрично е посочено, че общо присъдените суми касаят и услугата
за дялово разпределение на топлинна енергия и лихва върху нея, поради което
съдът приема, че исковете, предявени по чл. 422 ГПК, са допустими за всички
претендирани суми, които в исковата молба съответстват на присъдените от
заповедния съд.
По предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи
възникването на валидно облигационно правоотношение по договор за
продажба на топлинна енергия между него и ответника въз основа на
твърдяното право на собственост върху имота, по силата на което
правоотношение е доставил топлинна енергия в твърдените количества до
имота и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в
която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата за
дялово разпределение на топлинна енергия и че е възникнало задължение за
заплащане на възнаграждение в претендирания размер в полза на ищеца.
По предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл.
86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и
изпадането на ответника в забава - уговорен падеж за плащане на цената на
доставената топлинна енергия, респективно датата на публикуване на общите
фактури, както и отправена и получена от ответника покана за заплащане на
таксата за дялово разпределение
2
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираните вземания.
С приетия доклад по делото е отделено като безспорно и неподлежащо
на доказване, че ответникът е собственик в процесния период на апартамент
№ 8, находящ се в гр. С., ул. „И. Д." № *, ет. *, аб. *****.
Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия. В разпоредбата на параграф 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е дадена законова
дефиниция на понятието битов клиент - клиент, който купува електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за собствени битови
нужди.
Ответникът не спори да е собственик на имота – ап. № 8, а това
обстоятелство се установява и от приетия по делото нотариален акт № 70, том.
III, рег. № ****/2008 г., от който е видно, че на 04.12.2008 г. М. К.а С.а е дарила
на ответника С. К. С. описания в исковата молба имот – ап. № 8, находящ се в
гр. С., ул. „И. Д." № *, ет. *.
Видно от декларация вх. № 244/19.01.2010 г., подадена лично от
ответника, на негово име е открита партида относно топлоснабдения имот –
ап. № 8. Видно от декларацията относно имота е определен аб. № 14931.
С оглед на изложеното до тук съдът намира за установено ответникът да
е собственик на описания в исковата молба ап. № 8 през исковия период.
При това положение настоящият състав намира, че е налице валидно
възникнало договорно правоотношение между страните за продажба и
доставка на топлинна енергия на основание чл. 149 ЗЕ. Продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР,
на основание чл. 150 ЗЕ. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела
в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в наредбата по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. На основание чл. 153, ал. 6 ЗЕ,
клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването
към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата.
Възражението, че ответникът е собственик и на съседния апартамент №
7, който бил свързан функционално с процесния топлоснабден имот –
апартамент № 8, поради което дружеството-ищец в нарушение на ГПК водело
различни дела за едни и същи периоди за суми, дължими за топлинна енергия
за двата притежавани от ответника апартамента, е неоснователно. Ответникът
сам признава, че въпросните апартамент № 7 и апартамент № 8, находящи се в
гр. С., ул. "И. Д“" № *, са самостоятелни обекти на право на собственост.
3
Фактът, че същите са функционално свързани и биха могли да се ползват като
един имот, респективно че към момента се ползват като един имот "с два
административни адреса", е без значение за техния статут на самостоятелни
обекти, при положение, че не са предприети съответни стъпки за промяна в
устройствения им статут. Респективно ответникът, при установяване на
обстоятелството, че е собственик на тези два имота, има качеството клиент на
топлинна енергия по отношение на всеки от тях.
Представен е протокол от проведено Общо събрание на етажните
собственици на адрес: гр. С., ул. "И. Д“" № * от 27.09.2017 г., на което е взето
решение да се сключи договор със "Т. С." ЕАД за извършване на услугата
"топлинно счетоводство" и са избрани представители, които да сключат
договор от името на етажната собственост. В приложение към протокола е
представен списък на собствениците.
От ищеца са представени обща изравнителна сметка да топлинна
енергия за периоди 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г., 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г.,
01.05.2022 г. – 30.04.2023 г. за сграда на адрес: гр. С., ул. "И. Д“" № *.
Представени са и индивидуални изравнителни сметки за ТЕ за аб. №
14931 /процесния/ за периоди 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г., 01.05.2021 г. –
30.04.2022 г., 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г.
Приети са формуляри за отчет от 21.05.2021 г., 13.05.2022 г. и 22.05.2023
г. за описания в исковата молба имот и аб. №, които формуляри са подписани
за клиент С. К. С..
Представени са съобщения към фактури от 31.07.2022 г. и 31.07.2023 г.,
както и справка-извлечение за задължения на абоната.
Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия
обвързват клиента и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до
30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са
съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото
не се установява ответникът да са се възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3
ЗЕ. Предвид изложеното между страните за процесния период е действал
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни ОУ.
Съгласно § 1, т. 3 от ДР на Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за
топлоснабдяването, "инсталация в сграда" или "сградна инсталация" е
съвкупността от главните вертикални и хоризонтални разпределителни
тръбопроводи, включително до отоплителните тела, както и съоръжения за
разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до
имотите на клиентите. Когато към една абонатна станция са присъединени
повече от една сграда, всеки от присъединителните топлопроводи е елемент
на съответната инсталация в сградата. Съгласно чл. 140, ал. 3 ЗЕ, сградните
инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна
собственост. В случая доколкото процесната сграда е топлоснабдена,
собствениците и ползвателите на недвижими имоти в нея представляват
4
потребители на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 ЗЕ и за тях по
аргумент от чл. 153, ал. 6 ЗЕ възниква задължение да заплащат цената на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата, съобразно Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г.
за топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение на топлинната
енергия в сгради – етажна собственост /Приложение към чл. 61, ал. 1 от
посочената Наредба/.
Съгласно решение № 5 от 22 април 2010 г. по конституционно дело №
15 от 2009 г. на КС на РБ, обн. ДВ. бр. 34 от 4 май 2010 г., сградната
инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, ЗС и ЗУЕС и всички собственици и
носители на вещни права следва да се считат за потребители и да поемат
ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ. Това е
конституционосъобразно, защитава потребителите и е справедливо. Същината
на защитата е да се закрилят всички потребители на една и съща услуга, а не
те да бъдат противопоставяни помежду им. Законът трябва да закриля в
еднаква степен всички потребители на дадена стока или услуга и да не създава
привилегировано положение на отделни или на група потребители. Всички
собственици и титуляри на вещни права, които имат материални възможности
да притежават и поддържат жилище в сграда - етажна собственост,
присъединена към централно топлоснабдяване, са предварително известени за
общите условия, предлагани от топлопреносните дружества, и са ги приели.
Следователно те са закупили имот, за който предварително знаят, че включва
и общо управление на общите части, в това число сградните инсталации за
отопление и за горещо водоснабдяване на сградата в режим на етажна
собственост. Предвид даденото задължително разрешение с цитираното
решение на КС на РБ, поддържаните от ответника доводи относно липсата на
основание за заплащане на сградна инсталация се явява неоснователно.
В тази връзка следва да се посочи и решение от 5.12.2019 г. на СЕС по
съединени дела С-708/17 и С?725/17, с предмет две преюдициални
запитвания, отправени на основание член 267 ДФЕС от Районен съд А.
(България) (C-708/17) и Софийски районен съд (България) (C-725/17), в което
се приема, че член 27 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и
на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за
изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на
Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета във
връзка с член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски
практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и
изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО
и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) №
2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета ("Директива за нелоялни
търговски практики"), трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална
правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда —
етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са
длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на
сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали
доставката на отопление и не го използват в своя апартамент.
5
В решението на СЕС се приема още, че член 13, параграф 2 от
Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006
година относно ефективността при крайното потребление на енергия и
осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на
Съвета и член 10, параграф 1 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната
ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за
отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, трябва да се тълкуват в смисъл,
че допускат национална правна уредба, която предвижда, че в сградите в
режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за сградната
инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата
пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.
Ето защо възраженията на ответника, че е налице "непоръчана
доставка" в нарушение на Закона за защита на потребителите, както и че
разпоредбите на Закона за енергетиката по отношение на вземанията на
топлопреносните предприятия за топлинна енергия, отдавана на сградна
инсталация, противоречат на Конституцията на Република България, както и
на европейското право, са неоснователни.
От събраните по делото доказателства, вкл. и от заключенията на
приетите съдебно техническа и съдебно - счетоводна експертизи, които съдът
кредитира по реда на чл. 202 ГПК, както и от документите, представени от "Т.
С." ЕАД, се установява, че в процесния период в имота е доставяна и
потребявана топлинна енергия за БГВ и сградна инсталация на стойност общо
765,74 лв. (в тази част съдът кредитира заключението на СТЕ, което е
изчислило сумата без включени изравнявания, корекции и просрочени
задължения от предходни периоди).
Тази топлинна енергия е начислена при условията на установения по
делото осигурен достъп до имота за отчет на уредите за дялово разпределение.
От СТЕ се установява, че дяловото разпределение е извършено правилно
съобразно нормативните изисквания, а претендираните суми като стойност на
доставена топлинна енергия са изчислени съобразно пълния отопляемия обем
на имота по проект и действащите през процесния период цени.
От заключението по ССчЕ се установява, че от страна на ответника няма
извършени плащания, погасяващи процесните задължения.
Не са налице основания заключенията да не бъдат взети предвид при
формиране на фактическите изводи на съда.
Възраженията на ответника, че не ползва имота са ирелевантни към
спора, тъй като същият е задължен като купувач по правоотношението за
доставка на топлинна енергия с ищеца да заплаща доставяната там топлинна
енергия, независимо от фактическото ползване.
Ищецът претендира сумата от 765,73 лв. – главница, поради което искът
за цена на доставена ТЕ се явява изцяло основателен и като такъв следва да се
уважи изцяло.
Като законна последица от уважаването на иска, върху главницата
следва да се присъди и законна лихва от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК – 22.04.2024 г. до окончателното плащане.
По претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна
6
енергия:
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г.,
приложими в случая, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 - дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 обаче
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т.
е. ако не са заплатени в 45 - дневен срок след издаване на обща фактура за
отчетния период, определена на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33,
ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал.
2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45
- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Според чл. 32, ал.
2 след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми
въз основа на реалния отчет на доставеното количество ТЕ клиентите дължат
обезщетение за забава, ако не са заплатили сумите в посочения в чл. 33, ал. 2
срок. Следователно, задълженията на ответника за заплащане стойността на
доставената енергия са възникнали като срочни, поради което поставянето на
потребителя в забава не е обусловено от отправяне на покана от страна на
кредитора или от публикуване на общата фактура на интернет - страницата на
дружеството. В ОУ от 2016 г. падежът на задължението за заплащане
стойността на ТЕ е изрично определен – с изтичане на 45 - дневен срок след
изготвяне на изравнителните сметки след края на отоплителния сезон.
Ето защо за главните вземания за периода м. 05.2021 г. – м. 04. 2023 г.,
спрямо които приложение намират Общите условия на ищеца от 2016 г., в
полза на ищеца съществува вземане за мораторна лихва, начислена в периода
15.09.2022 г. – 08.04.2024 г., в размер на 107,29 лв., определен от вещото лице
по ССчЕ, чието заключение съдът кредитира като обективно, обосновано и
професионално изготвено в тази част.
Искът за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия е
изцяло основателен и следва да бъде уважен.
По претенцията за услугата за дялово разпределение за процесния
период:
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите на ЕС, като съгласно ал. 2 на същите клаузи –
клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение (извършвана от избран от
клиентите търговец), като стойността се формира от: цена за обслужване на
партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В
клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия 2016 г. е предвидено, че редът и
7
начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се
урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между
страните, който на основание чл. 20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект,
който има право да получи цената на извършваната услуга дялово
разпределение, съобразно което предявеният иск за установяване
дължимостта на тази сума в полза на "Т. С." ЕАД е установен по основание.
Относно размера, който се установява от ССчЕ, и при съобразяване, че
процесният период, за който се претендира цената на услугата е м. 05.2021 г. –
м. 04. 2023 г., съдът приема, че искът за цената на услуга дялово
разпределение на топлинна енергия следва да бъде уважен изцяло за сумата от
70,04 лв., при липса на данни за извършено плащане. Като законна последица
върху главницата следва да се присъди и законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 22.04.2024 г. до окончателното
плащане.
По иска за мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата
молба, поради което акцесорната претенция за сумата от 14,98 лв. е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски имат и двете страни
съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от исковете.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на
ищеца следва да бъде присъдена сума в размер на 762,91 лева от общо
претендираните съгласно списък по чл. 80 ГПК в размер на 775 лева (за
държавна такса – 75 лв., 600 лв. – депозит за експертизи и 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр.
чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при
съобразяване материалния интерес, фактическата и правната сложност на
делото), съразмерно с уважената част от исковете.
За заповедното производство на ищеца следна да се присъдят разноски в
размер на 73,83 лева от претендирани общо 75 лева.
От страна на ответника не са представени доказателства за сторени
разноски, поради което такива не следва да се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК
8
********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я." № ***, срещу
С. К. С. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С., УЛ. „И. Д.“ *, ет.*, ап.*, по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК, искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С. К. С. с ЕГН: **********, дължи на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК
********, както следва: сумите 765,73 лева (седемстотин шестдесет и пет лева
и 73 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.С., ул.И. Д.
№*, ет.*, ап.*, аб.№*****, за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законна лихва за период от 22.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата
107,29 лева (сто и седем лева и 29 стотинки), представляваща мораторна
лихва за период от 15.09.2022 г. до 08.04.2024 г., 70,04 лева (седемдесет лева и
04 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна
лихва за период от 22.04.2024 г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 10.05.2024 г. по ч. гр. д. №
23862/2024 г. по описа на СРС, ГО, 178 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения
от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ********, срещу С. К. С. с ЕГН: **********, по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
дължимост на мораторна лихва върху цената на услугата за дялово
разпределение на топлинна енергия в размер на 14,98 лева за периода от
16.07.2021 г. до 08.04.2024 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от от 10.05.2024 г. по ч. гр. д. № 23862/2024 г. по описа на
СРС, ГО, 178 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. К. С. с ЕГН: ********** и
адрес: гр. С., УЛ. „И. Д." *, ет. *, ап. *, да заплати на "Т. С.“ ЕАД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я." № ***, сумата
от 762,91 лева - разноски по гр.д. № 40762/2024 г. по описа на СРС, 178
състав, както и сумата от 73,82 лева - разноски по ч.гр.д. № 23862/2024 г. по
описа на СРС, 178 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9