О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1099
гр. Русе, 23.10.2023 г.
Административен
съд - Русе, VI - ти състав, в открито заседание на трети октомври през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
Съдия: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
При секретаря Бисерка Василева като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 444 по
описа за 2023 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), във връзка с чл. 145
и сл. от АПК.
Постъпила е жалба от М.Г.М. ***, депозирана чрез адв. С. П., против Заповед № 5403з-156 от 04.07.2023
г. на
Началника на Гранично полицейско управление (ГПУ) – Русе при
Регионална дирекция „Гранична полиция“ (РДГП) - Русе към Главна дирекция
„Гранична полиция“ при МВР, поправена със Заповед № 5403з-162 от 27.07.2023
г. за поправка на очевидна фактическа грешка,
с която на жалбоподателя на основание чл. 194, ал. 2, т. 2,
чл. 197, ал. 1, т. 2, чл. 199, ал. 1, т. 3, предложение първо и чл. 204, т. 4
от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ за срок от
3 (три)
месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Заповедта е връчена на М. на 12.07.2023
г. Претендира се отмяна на оспорения акт поради допуснати при издаването му
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие
с материалноправни разпоредби. Претендира се и
присъждане на направените в производството разноски, съгласно представен списък на разноските (л. 52
от делото).
Ответникът по жалбата – Началникът на ГПУ – Русе, чрез процесуален представител - главен юрисконсулт
Й.С., в депозиран по делото Писмен отговор вх. № 3962 от 26.09.2023 г. на л. л. 35
– 38 от делото, постъпила Молба от процесуалния представител на
ответника вх. № 4045 от 02.10.2023 г. с приложено към нея писмено доказателство
– Заповед № 3282з-4217 от 19.09.2023 г. на Директора на ГДГП – МВР за
прекратяване служебното правоотношение с жалбоподателя на основание чл. 226,
ал. 1, т. 4 от ЗМВР, считано от връчване на заповедта - 29.09.2023 г. (л. л. 39 и 40 от делото),
в о.с.з. на 03.10.2023 г. в хода по
същество на делото и в представени писмени бележки,
на първо място излага съображения за недопустимост на жалбата, а в условията на
евентуалност оспорва основателността
на жалбата като излага съображения за съответствие на
заповедта с всички законови изисквания. Претендира
и присъждането на възнаграждение за юрисконсулт. Представя списък на разноските
(л. 53 от делото). Прави и
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
С постъпила молба от
процесуалния представител на ответника вх. № 4045 от 02.10.2023 г., предвид допълнително представено по
делото писмено доказателство - Заповед № 3282з-4217 от 19.09.2023 г. на
Директора на ГДГП – МВР, че служебното правоотношение на оспорващия с ГД
„Гранична полиция“ е прекратено по негово желание, считано от 29.09.2023 г., се
твърди, че жалбоподателят няма правен интерес от продължаване оспорването на
заповедта, предмет на оспорване в настоящото производство, с която е наложено
дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение” и се иска производството по
настоящото дело да бъде прекратено, поради отпаднал правен интерес.
По искането на ответника, производството по делото
да бъде прекратено поради отпаднал правен интерес
от оспорване на процесната заповед, жалбоподателят, чрез своя процесуален
представител адв. С. П., излага становище в проведеното о.с.з. на 03.10.2023 г.
и в представена писмена защита, като счита, че за жалбоподателя не е отпаднал правния му интерес да
оспорва заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, макар и да е налице
заповед, с която се прекратява служебното му правоотношение на основание чл.
226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР, на първо място предвид факта, че същият е реализирал разходи в настоящото
производство. Сочи още, че за М. в продължение на шест години е налице възможност
да се завърне в структурите на МВР, като бъде назначен на длъжност по реда на
чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а за останалите такива - до навършване на законово
установената възраст за пенсиониране. Така, в случай че оспорващият предприемел
действия в рамките на следващата една
година, обстоятелството, че му е наложено наказание, а делото по него не е приключило
с решение, ще се отрази на възможността му да кандидатства за работа, тъй като
ако заповедта не бъде отменена, същата ще бъде заличена след изтичане на календарната година. Освен това
процесуалният представител на жалбоподателя твърди още, че М. ще бъде лишен от
възможността да получи предвиденото материално
стимулиране за постигнати резултати за времето, през което е положил труд.
Не приема становището на процесуалния представител на ответника, че такова се полага само на работещите в
МВР, тъй като същото не било подкрепено с доказателства, а разпоредбата на чл. 178,
ал. 1, т. 5 от ЗМВР ясно сочела, че допълнително възнаграждение се полага на
всички служители в резултат на постигнатите от тях резултати, като същите се
изплащат за определен период на прослужено време, а М. е работил в рамките на
три тримесечия от календарната година.
В проведеното о.с.з. на 03.10.2023 г.
процесуалният представител на ответника акцентира върху обстоятелството, че прекратяването
на служебното правоотношение в случая е по желание на жалбоподателя и че единственото
обезщетение, което може да бъде дадено в края на календарната година, се дава
на служителите, които са на работа към момента на издаване на заповедта, с
която се разпорежда награждаване на служителите в МВР. Сочи, че в предходни
години тази заповед се издава в края на м. ноември, т.е. жалбоподателят във
всички случаи няма да бъде на работа в края на м. ноември. Поради това счита, че
М. няма правен интерес, тъй като тази заповед, която той обжалва, е в неговото
лично кадрово дело, което ще бъде архивирано. Според процесуалния представител
на ответника, след архивиране на личното кадрово дело на жалбоподателя,
наличието на това наказание не би повлияло на неговия живот занапред и ако реши
да се върне на друга длъжност трябва да кандидатства на общо основание, като
кадровото му дело не се взема предвид, има етапи на конкурсна процедура, която
се провежда.
По допустимостта на жалбата
След преценка на
събраните по делото писмени доказателства, доводите и становищата на страните
по делото, и относимата към правния спор нормативна уредба, административният
съд приема, че подадената жалба се явява процесуално недопустима. Съображенията за този
извод са следните:
Видно
от представената с молба, депозирана от процесуалния представител на ответника с вх. № 4045 от 02.10.2023 г., Заповед
№ 3282з- 4217 от 19.09.2023 г., издадена от Директора на ГДГП - МВР, връчена на
жалбоподателя на 29.09.2023 г., въз основа на заявление от М.М., на основание
чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР (по собствено желание) е прекратено служебното му
правоотношение с ГДГП - МВР.
Предвид посоченото обстоятелство М. не е активно легитимиран да
оспори процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание
„Писмено предупреждение“ поради
отпаднал в хода на производството правен интерес.
Настоящият
състав на съда споделя становището на ответника, че след като вече не е
служител на ГДГП – МВР за М. отпада правния интерес от обжалването на Заповед peг. №
5403з-156 от 04.07.2023 г. на Началника на Гранично полицейско управление -
Русе при Регионална дирекция „Гранична полиция“ - Русе, за налагане на
дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ за срок от 3 месеца, считано от връчване
на заповедта – 12.07.2023 г., която заповед е поправена със Заповед № 5403з-162
от 27.07.2023 г. за поправка на очевидна фактическа грешка. Последиците, които
поражда този акт са само за служител в МВР. С прекратяването на служебното му
правоотношение, по негово желание, оспорваната заповед не може да внесе никакви
промени в неговия патримониум.
Заповедта
за налагане на дисциплинарното наказание се свързва с възможността за оказване
на конкретно въздействие върху поведението на служителя, с което същият да се
съобрази при последващо изпълнение на служебните си задължения, каквото в
случая, след прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 226,
ал. 1, т. 4 от ЗМВР, не би могло да настъпи.
Правната система е призвана да даде защита не на всеки
възможен интерес в широкия житейски смисъл на това понятие, а само на легитимния,
т.е. основан на закона интерес на титуляра на дадено право.
Няма
съмнение, че служителят има правен интерес да се защити срещу наложеното му
наказание, когато служебното правоотношение между страните съществува.
Като
различна следва да се разгледа обаче ситуацията, когато служебното
правоотношение е прекратено, още повече на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР – по собствено желание на служителя.
Правният интерес е
абсолютна процесуална предпоставка за възникване и упражняване на процесуалното
право на жалба в съдебноадминистративното производство. Юридическият факт,
пораждащ правото на оспорване е посочен в конституционната норма на чл. 120,
ал. 2 от Конституцията и е доуточнен в чл. 147, ал. 1 от АПК. Правен интерес е
налице при необходимостта да се предотврати настъпването на породените от
административния акт неблагоприятни правни последици или да се премахнат, ако
те вече са настъпили. Правен интерес съществува, когато административният акт
има пряк правопроменящ, правопрекратяващ или правопогасяващ ефект по отношение
на личните права и законни интереси на жалбоподателя, като тази преценка се
прави по отношение на конкретен правен субект. Правният интерес трябва да бъде
личен, пряк и непосредствен. Той е личен, когато актът засяга субективни права,
свободи и законни интереси на жалбоподателя и е непосредствен, когато
оспореният административен акт засяга правна сфера на жалбоподателя като
отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения за
него. Правният интерес е пряк, когато с отмяната на оспорения акт ще бъде
отстранена щета или ще се предотврати настъпването на такава. В процесния
случай с отмяната на акта не може да бъде постигната търсената и целена промяна
в правната сфера на жалбоподателя.
След прекратяване на
служебното му правоотношение, считано от 29.09.2023 г. М. няма правен интерес
от обжалване на процесната заповед, която след тази дата, дори и да бъде
отменена от съда няма да внесе никаква промяна в правната му сфера. Такава би
настъпила само при съществуващо служебно правоотношение, което
обаче вече е
прекратено по негово желание. В
този смисъл вж.
Решение № 3729 от 23.03.2021 г. по адм. д. № 10052/2020 г., II отд. на ВАС, Определение № 3763 от 23.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9756/2019 г., VI
о.
По доводите на жалбоподателя за наличие на правен
интерес:
1.
На първо място
неоснователни и неподкрепени от конкретни факти и относими правни норми се
явяват доводите на процесуалния представител на жалбоподателя досежно
неотпадането на правния интерес на М. да оспорва заповедта на налагане на дисциплинарно
наказание, свързани с възможността му в бъдеще отново да кандидатства за работа
в системата на МВР.
В относимия подзаконов нормативен акт - Наредба № 8121з-344 от 25.07.2014 г. за назначаване на държавна служба в
Министерството на вътрешните работи не се съдържат изрични текстове относно назначаването на бивши служители
на МВР, по-конкретно дали са имали налагани дисциплинарни наказания при
съществуващото преди това служебно правоотношение. Единственият текст досежно
бивши служители в МВР касае специфичното изискване за възраст по чл. 3, ал. 1, т. 1 от наредбата, като се посочва, че това изискване не се прилага за кандидатите, които са бивши държавни служители на МВР,
заемали длъжности по ЗМВР (чл. 3, ал. 2 от
наредбата). Цитираната наредба регламентира именно специфичните изисквания за постъпване на държавна служба в МВР на длъжности за
държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР, както и условията и редът
за провеждане на конкурс за назначаване на държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и
ал. 3 от ЗМВР, и случаите на назначаване на държавна служба в МВР, без провеждане на
конкурс, като няма никакви особени правила за бивши служители (освен
горепосоченото, което няма отношение към казуса).
Освен това, дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ по чл.199 от ЗМВР
се заличава с изтичане на 6 месеца от изтърпяването му ( арг. от чл. 213, ал. 1, предл. първо от ЗМВР), като, обаче, следва да се
има предвид, че с прекратяване на служебното правоотношение, се прекратява и
изтърпяването на наложено наказание, както беше посочено по-горе в настоящото
изложение, наложеното дисциплинарно наказание би могло да има действие само в
рамките на съществуващо служебно правоотношение (арг. от чл. 209, т. 5 от ЗМВР). Както и
процесуалният представител на ответника сочи, след прекратяване на служебното
правоотношение личните кадрови дела на служителите с прекратени служебни
правоотношения се архивират по реда на Инструкция № 8121з-532 от 9.09.2014 г. за съставяне,
водене, съхраняване и ползване на личните кадрови дела на служителите от
Министерството на вътрешните работи. След архивирането на личното му кадрово дело,
процесното наказание не би оказало влияние в правната сфера на М.. Дали в
бъдеще М. ще кандидатства отново за работа в системата на МВР е едно бъдещо,
несигурно, хипотетично събитие, което не би могло да обуслови наличието на
правен интерес за жалбоподателя от оспорване на процесната заповед.
2.
Действително съгласно
чл. 71, ал. 1, т. 1, б. „а“, б. “д“ и б. “е“ от Инструкция
№ 8121з-877 от 6.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в
Министерството на вътрешните работи, към личното
кадрово дело на служителя се прилагат и документи, свързани с налагане, отмяна
и заличаване на дисциплинарни наказания. Също така съгласно чл. 77, т. 2 от
същата инструкция, заличените и отменени наказания не се
отразяват в документи, изготвени във връзка със служебното правоотношение на
служителя. От друга страна обаче, от съществено значение се явява
текстът на разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от същата инструкция, който гласи, че по
време на изтърпяване на дисциплинарно наказание служителят може да бъде
награждаван с предвидените в ЗМВР награди и отличия. Т.е. при наличието на данни (но такива по делото липсват, дори и не са
наведени твърдения в тази насока), че преди
да бъде прекратено служебното правоотношение на М., е била издадена заповед
на министъра на вътрешните работи или на друго компетентно длъжностно лице по
чл. 10, ал. 2 от Наредба № 8121з-347 от
25.07.2014 г. за условията и реда за награждаване на служителите на
Министерството на вътрешните работи за награждаване служителите на МВР, намиращи се в служебно
правоотношение, с индивидуална парична награда, то една такава заповед би имала
значение за правата и законните интереси на М. и тогава би следвало да се
преценява дали той отговаря на изискванията за получаване на индивидуална
парична награда или не. Но ако едва след
прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателя, бъде издадена една
такава заповед, то тя не би имала действие спрямо лице, което вече не е
служител в системата на МВР (вж. например Определение № 14194 от 23.10.2019
г. на ВАС по адм. д. № 1380/2018 г., V о.).
Не на последно място, неоснователни са и доводите на
процесуалния представител на жалбоподателя, че М. има правен интерес да обжалва
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, съответно да претендира
отмяна на същата като незаконосъобразна, тъй като в противен случай би бил
лишен от възможността на получи предвиденото материално стимулиране за постигнати резултати за времето, през
което е положил труд – в рамките на три тримесечия от календарната година.
Действително, съгласно чл. 178, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения
за постигнати
резултати в служебната дейност. Условията
и редът за формиране на допълнителното възнаграждение по ал. 1, т. 5 се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи (ал. 2) - Наредба № 8121з-254 от 13.02.2017 г. за условията и реда за
формиране на допълнително възнаграждение за постигнати резултати в служебната
дейност на служителите в Министерството на вътрешните работи. Текстът на чл. 2, ал. 2 от тази наредба гласи, че допълнителното
възнаграждение за постигнати резултати се определя на шестмесечен отчетен период – от
януари до юни и от юли до декември на съответната календарна година. Съгласно чл. 16 от наредбата,
до 15-о число на м.
август на текущата календарна година и м. февруари на следващата календарна
година утвърдените протоколи по приложение № 3 се изпращат на съответните
финансови звена за начисляване и
изплащане на определеното ДВПР в служебната дейност. Копие от утвърдения
протокол се съхранява в структурното звено или структурата, изготвила
протокола. При съобразяване на относимите разпоредби от тази наредба
и данните по делото, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е
издадена на 04.07.2023 г. и е връчена
на М. на 12.07.2023 г., то следва да се приеме, че същата няма отношение към
първия шестмесечен отчетен период за изплащане на ДВПР.
Съгласно нормата на чл. 20 от наредбата, при
прекратяване на служебното или трудовото правоотношение служителят се оценява,
ако има действително отработени не
по-малко от половината работни дни за съответния период. По делото не е ясно
дали изобщо М. подлежи на оценяване за втория шестмесечен отчетен период за
изплащане на ДВПР, за да се извършва преценка дали и как наложеното наказание
би оказало влияние при оценяването на служителя. В случая няма данни по делото
а и дори не се твърди дали през месеците
юли, август и септември, жалбоподателят е полагал труд през всички работни дни,
например няма данни дали през тези месеци не е ползвал платен годишен отпуск
или дали не е бил в отпуск при временна неработоспособност, за да се приеме, че
има отработени не по-малко от половината работни дни за съответния период.
С оглед
гореизложеното, недоказанo от негова страна се явява твърдението, че има правен интерес да обжалва заповедта за налагане
на дисциплинарно наказание, съответно да претендира отмяна на същата като
незаконосъобразна, тъй като в противен случай би бил лишен от право да получи въпросното
ДВПР до момента на прекратяване на служебното му правоотношение.
Наличието на правен
интерес от търсената правна защита е абсолютна процесуална предпоставка за
допустимостта на оспорването, респективно - за съдебното производство, като
съдът е задължен да следи служебно за наличието на тази предпоставка по време
на цялото производство. Правният интерес от оспорването следва да е пряк и
непосредствен и неговото наличие следва да бъде преценявано от съда независимо
от предмета на оспорването и вида на оспорения административен акт. Изискването
за наличие на непосредствен правен интерес на оспорващия, означава същият да
цели настъпването на благоприятни за него правни последици от отмяната на
оспорения административен акт, тъй като този акт по неблагоприятен начин засяга
неговата правна сфера - създава задължения, или ограничава неговите права,
свободи или законни интереси. С оглед изложеното подадената жалба
се явява процесуално недопустима поради отпаднал правен интерес на оспорващия. Липсата на
законово регламентирани абсолютни предпоставки за допустимост на производството
налага оставянето на подадената жалба без разглеждане и прекратяване на
образуваното въз основа на нея производство. С протоколно определение от
03.10.2023 г. съдът е дал ход по същество на спора и е обявил делото за
решаване, поради което същият следва да бъде отменен.
По разноските
При прекратяване
на съдебното производство при условията на чл. 159, т. 4 от АПК, какъвто е и
настоящият случай, жалбоподателят няма право на разноски. Отговорността за
разноските е регламентирана в чл. 143 от АПК. Принципът, на който са подчинени
правилата за разпределение на отговорността за направените по делото разноски
е, че те следва да са в тежест на страната, чиято позиция не е възприета за
допустима или правилна със съдебния акт. Действително, законодателят е предвидил
определени хипотези, при които разноските са дължими и при прекратяване на
делото, но те в случая не са налице. Според чл. 143, ал. 2 от АПК, подателят на
жалбата има право на разноски при прекратяване на делото, но само при оттегляне на оспорения административен
акт.
При този изход на спора и разпоредбата и с оглед разпоредбата на чл.143
ал.3 АПК за дължимост на разноските,
направени от ответната страна и при прекратяване на производството, освен ако с
поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото, като в случая
действието на оспорената заповед е преустановено във връзка с подадената от М.
жалба, но пък оспорената заповед вече не би произвела действия,т.е към момента
тя няма правни последици , разноски не се дължат
Водим от горното и на
основание чл. 159, т. 4 от АПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 03.10.2023 г. за даване ход на
делото по същество.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М.Г.М. *** против Заповед №
5403з-156 от 04.07.2023 г. на Началника на Гранично
полицейско управление – Русе при Регионална дирекция „Гранична полиция“ - Русе към
Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР, поправена със Заповед № 5403з-162 от 27.07.2023
г. за поправка на очевидна фактическа грешка, с която на жалбоподателя на основание чл. 194, ал. 2,
т. 2, чл. 197, ал.1, т. 2, чл. 199, ал. 1, т. 3,
предложение първо и чл. 204, т. 4 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание
„Писмено предупреждение“ за срок от 3 (три)
месеца, считано от датата на връчване на заповедта.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 444/2023 г. по описа на Административен съд - Русе.
Определението може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.
Съдия: